О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 12.04.2021г. град Стара Загора
Старозагорският
административен съд,
V състав, в закрито съдебно заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при
секретар и с
участието
на прокурора
като разгледа
докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 156 по описа за 2021г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на Р.Р.С. ***, ж.к „Красна
поляна“ 2-ра част, бл.232, вх. „А“, ет.6, ап.16, уточнена с писмена молба вх. №
1965 от 02.04.2021г., с която е оспорена верността на издадено от Община Стара
Загора Удостоверение за наследници с изх. № 1155/ 24.02.2021г. на И.М.А., като
несъответстващо на чл.8, ал.4 от Закона за наследството. Жалбоподателят
поддържа, че неправилно и незаконосъобразно в издаденото удостоверение за наследници
като наследници по закон са посочени дъщерите на починалите преди И.А. негови
първи братовчеди Д.И.П. и С. Р.С.. Направено е искане за постановяване на
решение с което да бъде задължена Община Стара Загора да анулира издаденото
Удостоверение за наследници с изх. № 1155/ 24.02.2021г., както и предходни
издадените неверни удостоверения за наследници на И.М.А..
Съдът намира, че жалбата е процесуално недопустима,
по следните съображения:
Правото на жалба възниква и може да
бъде упражнено при наличието на определени процесуални предпоставки, които
обуславят и процесуалната допустимост на съдебното производство. По аргумент от
разпоредбата на чл.159, т.1 от АПК, една от предпоставките за възникване и съществуване
правото на жалба, е наличието на акт, подлежащ на съдебно оспорване. На съдебно
обжалване и контрол за законосъобразност по реда на АПК подлежат
административните актове /индивидуални, общи и подзаконови нормативни/,
доколкото не са изключени от приложното поле на действие на АПК, респ. по
отношение на тях не е установено изключение от общия принцип за съдебен контрол
за законосъобразност на административната дейност и на постановяваните в хода
на нейното осъществяване актове.
Съгласно разпоредбата
на чл.24 от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/, въз основа на регистъра
на населението общинската администрация издава удостоверения, като редът за
издаване и образците на удостоверенията се утвърждават с Наредба на министъра на регионалното развитие
и благоустройството съвместно с министъра на правосъдието. В Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012г. за
издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, е
регламентирано, че въз основа на регистъра на населението от кмета на общината,
на района или на кметството или от определени от тях длъжностни лица от
общинската администрация, се издават удостоверения по утвърдени образци за
данните, поддържани по чл. 25 от Закона за гражданската регистрация, като удостоверение за наследници се
издава за удостоверяване на наследниците по закон на починало лице /чл.2, чл.3
и чл.9 от Наредбата/.
Искането
за издаване на удостоверение за наследници е искане за извършване на
административна услуга по см. на § 1, т. 2 от ДР на Закона за администрацията и се свързва с издаването на основание
чл. 24, ал. 1 от ЗГР на удостоверителен
административен акт, с който се удостоверяват факти с правно значение в
резултат на проверка в регистрите на населеното място и посочени в същите
наследници по закон на починало лице, за което има съставен акт за смърт. За
тази административна услуга на основание § 8 от ПЗР на АПК
се прилагат нормите за издаване и обжалване на индивидуални административни
актове. С оглед на което удостоверението за наследници е административен акт по
смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК, като по аргумент от чл.107 от ЗГР, на съдебно
обжалване и контрол за законосъобразност по реда на АПК, подлежи единствено
отказът за издаване на такъв документ.
По реда на съдебно-административния
контрол по АПК, съдържанието на издаденото въз основа на регистрите на
населението удостоверение за наследници /съдържанието на удостоверителен
административен акт/, като официален удостоверителен документ, нито може да
бъде оспорвано, нито верността му (от гл.т на съответствието на удостовереното
с действителното фактическо и правно положение), може да бъде отречена /потвърдена/
по този ред и от административен съд – това е извън предметния обхват на
съдебния контрол по реда на АПК и на определените в чл.128 от АПК като
подведомствени на административните съдилища дела. Изявлението относно фактите
и обстоятелствата с правно значение, които са обективирани в удостоверителния
документ, съставляващи неговото съдържание, може да се оспори само по
административен ред /чл. 81, ал. 2 от АПК/. По аргумент от разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т. 9 на АПК, на оспорване пред административните
съдилища по реда на АПК удостоверителните административни актове подлежат само
относно установяване неистинността (авторството) им. Установяването на съществуването или
несъществуването на наследствени права /наследствено правоотношение/ следва да
се извърши чрез предявяване на установителен иск по реда на ГПК пред общите
граждански съдилища. В рамките на съдебно-административното производство съдът
е оправомощен да се произнася единствено по искови претенции относно установяване
наличието на административно правоотношение, а отношенията между наследодател и
наследници, са гражданскоправни.
Предвид изложеното съдът
намира че оспорването, като направено против акт, който не подлежи на съдебно обжалване и
контрол за законосъобразност по реда на АПК, е процесуално недопустимо, поради
което следва да бъде оставено без разглеждане, а производството по делото –
прекратено.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.159, т.1 от АПК, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Р.Р.С. ***, ж.к „Красна поляна“ 2-ра
част, бл.232, вх. „А“, ет.6, ап.16, с която е оспорена верността на издадено от
Община Стара Загора Удостоверение за наследници с изх. № 1155/ 24.02.2012г. с
искане за неговото анулиране, като
недопустима.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм. дело № 156/ 2021г. по описа на Административен съд –
Стара Загора.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от неговото
съобщаване.
СЪДИЯ: