№ 173
гр. К., 29.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., II - РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Диана П. П. Енева
при участието на секретаря Павлина П. И.а
като разгледа докладваното от Диана П. П. Енева Гражданско дело №
20243320100859 по описа за 2024 година
при секретаря П. П. и в присъствието на прокурора . . . . , за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по иск с правно основание чл.108 от ЗС, предявен по реда на чл. 124,
ал.1 от ГПК, и заявено на основание чл. 537, ал.2 ГПК искане за отмяна/изменяне на
съставения в полза на ответника Д. Д. констативен НА за собственост, съединен с иск за
установяване на нищожност на договор за дарение на основание чл. 26 ЗЗД.
Ищецът – Б. И. К., ЕГН ********** с пост. адрес в ** чрез адв. Р. П., като твърди, че е
придобил по наследство от баща си И. К.И., б.ж. на гр. К., поч. на ** г. в с.гр., правото на
собственост по отношение на Поземлен имот с идентификатор 72895.100.205 по КККР,
одобрен с Заповед № РД – 19-431/ 19.06.2019 г. на изп.директор на АГКК, находящ се в
землището на село Т., община К., област Разград, местност „Ясаци“, целия с площ от 6 177
кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: Нива,
категория на земята: трета, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план – за
земеразделяне: 100205, съседи: 72895.100.208, 72895.100.207, 72895.100.206, 72895.888.9901
и 72895.100.49, както то е удостоверено в негова полза с приложения към исковата молба
НА за собственост върху недвижими имоти, възстановени по ЗСПЗЗ № 74, том VI, нот. дело
№ 1264/ 1998 г. на нотариус при РС – К., издаден въз основа на влязло в сила Решение №
240/ 21.03.1994 г. по чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ и чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ; от връчено му
Уведомление изх. № 24-17876/ 07.06.2024 г. разбрал, че Г. Х. И., ЕГН ********** с
пост.адрес в с. Т., общ. К., ул. „**, заявява собственически претенции по отношение на част
от имота му, твърдейки че притежава ид.части от него и заявил искане за изменение на
1
КККР относно Поземлен имот с идентификатор 72895.100.205 по КККР; известно му е, че
на този етап искането му е оставено без уважение, поради наличието на спор за материално
право; разбрал, че на 23.04.2024 г. първата ответница - Д. Г. Д., ЕГН **********, с адрес в
гр. К., обл. Разград, на 23.04.2024 г. се е снабдила с констативен нотариален акт № 151, том I,
рег. № 2042, н.д. № 129/ 2024 г. по описа на нотариус Б. Б., вписана в НК с рег. № 728, с
район на действие съдебния район на РС – К., с който въз основа на извършената от
нотариуса обстоятелствена проверка тя е призната за собственик на основание давностно
владение върху 434/ 6 177 квадратни метра, изразени в идеални части, от собствения му
Поземлен имот с идентификатор 72895.100.205 по КККР, които идеални в същия ден дарила
на втория ответник Г. Х. И., ЕГН ********** с пост.адрес в с. Т., общ. К., с договор, сключен
с НА № 152, том I, рег. № 2045, н.д. № 130/ 2024 г. по описа на нотариус Б. Б., вписана в НК
с рег. № 728, с район на действие съдебния район на РС – К.; като отрича който и да било от
двамата ответници да е упражнявал фактическа власт върху имота му, вкл. върху реална част
от него с площ от 434 кв.м., за времето от влизането в сила на решението на ПК – К. за
възстановяване право на собственост върху процесната земеделска земя в полза на неговия
наследодател, до м. 04.2024 г., моли съда да постанови решение, с което да установи
правата му на собственост по отношение на процесния имот; да отмени издадения в полза
на първата ответница констативен нотариален акт за собственост върху ид.части от същия;
да признае за установено между страните, че сключения между ответниците договор за
дарение е нищожен, поради това че дарителката не е собственик на дареното имущество; да
осъди ответника Г. Х. И., ЕГН ********** с пост.адрес в с. Т., общ. К., да му отстъпи
собствеността и предаде владението върху 434 квадратни метра, изразени в идеални части
от собствения му Поземлен имот с идентификатор 72895.100.205 по КККР, одобрена с
Заповед № РД – 19-431/ 19.06.2019 г. на изп.директор на АГКК, реално ползвани в
североизточната му част, при граници и съседи съгласно Скица № 15-1034969/ 13.10.2024 г.
на СГКК – гр. Разград на ПИ с идентификатор 72895.100.205 по КККР, и Приложение № 4 –
комбинирана скица от съдебна техническа експертиза на л. 144 от делото, както следва: на
запад – ПИ с идентификатор 72895.100.205 по КККР, на север и изток – ПИ с
идентификатор 72895.888.9901 по КККР, от собствения му поземлен имот с находящ се в
землището на село Т., община К., област Разград, местност „Ясаци“, целия с площ от 6 177
кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: Нива,
категория на земята: трета, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план – за
земеразделяне: 100205, съседи: 72895.100.208, 72895.100.207, 72895.100.206, 72895.888.9901
и 72895.100.49.. Предявените обективно и субективно съединени искови претенции намират
правно основание в разпоредбата на чл. 124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.77 ЗС – срещу всеки
един от двамата ответници, по чл.108 от ЗС, предявен по реда на чл. 124, ал.1 от ГПК срещу
ответника Г. И., и чл. 124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 26 ЗЗД срещу двамата ответници.
Заявява, на основание чл. 537, ал.2 ГПК искане за отмяна/изменяне на съставения в полза на
ответника Д. Д. констативен НА за собственост № 151, том I, рег. № 2042, н.д. № 129/ 2024 г.
по описа на нотариус Б. Б., вписана в НК с рег. № 728, с район на действие съдебния район
на РС – К., вписан в СВ при РС – К.. На основание чл.78, ал.1 ГПК претендира да бъдат
2
присъдени срещу ответницата направените от него по делото разноски.
Ответницата – Д. Г. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. К., обл. Разград, ул. „**,
уведомена – лично, на 29.11.2024 г., изпраща писмен отговор в 1-месечния срок, постъпил с
вх. № 4356/ 20.12.2024 г., с който заявява становище за допустимост, но неоснователност на
исковата претенция и е направила доказателствени искания. Твърди, че фактическата власт
върху процесния имот й е предадена като част от наследството на покойния й съпруг Д.А.Д.,
б.ж. на гр. К., поч. на ** г., който го е притежавал по наследство от баща си А.Д.Й., б.ж. на
гр. К., поч. на ** г., като негов единствен наследник; около 1983 г. свекър й купил имот с
площ повече от един декар, с формата на неправилен правоъгълник, находящ се в края на
село Т., общ. К., ограден с мрежа, на ъгъла имало порта към улицата; в началото отглеждали
зеленчуци в имота, а от 1989 г. до 1994 г. в изградена от тях кошара отглеждали овце; след
1994 – 1995 г. съпругът й Д. Димитров дал имота за обработване на друго лице – посочен
като Ф. с прякор „Чакъра“; като не сочи от 1995 г. до 2024 г. как, лично или чрез трето лице,
наследодателят и тя са упражнявали фактическа власт върху имота, твърди, че потърсена от
втория ответник – Г. Х. И., който изявил желание да купи имота, за да гледа животни; тъй
като не разполагала с документи за правото на собственост на свекър й и/или на съпруга й,
направила проверка в Община – К. и в Общинска служба „Земеделие“ - гр. К., установила че
в разписния списък към регулационния план на село Т., общ. К. като собственик на поземлен
имот № 171 от кв. 15 по плана на населеното място с площ от 1 305.00 кв.м. е записан свекър
й А. Йорданов, без посочен документ за собственост; част от имота попада в чертите на
населеното място, а разликата – неуточнена, респ. е извън регулация; за правото й на
собственост по обстоятелствена проверка бил съставен на 23.04.2024 г. НА № 151, том I,
рег. № 2042, н.д. № 129/ 2024 г. по описа на нотариус Б. Б., вписана в НК с рег. № 728, с
район на действие съдебния район на РС – К., с който въз основа на извършената от
нотариуса обстоятелствена проверка тя е призната за собственик на основание давностно
владение върху следния недвижим имот: 434/ 6 177 квадратни метра, изразени в идеални
части от Поземлен имот с идентификатор 72895.100.205 по КККР, одобрен с Заповед № РД
– 19-431/ 19.06.2019 г. на изп.директор на АГКК, находящ се в землището на село Т., община
К., област Разград, местност „Ясаци“, целия с площ от 6 177 кв.м., трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята: трета,
предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 100205, съседи: 72895.100.208,
72895.100.207, 72895.100.206, 72895.888.9901 и 72895.100.49. В същия ден – на 23.04.2024 г.,
с договор за дарение, сключен с НА № 152, том I, рег. № 2045, н.д. № 130/ 2024 г. по описа
на нотариус Б. Б., вписана в НК с рег. № 728, с район на действие съдебния район на РС –
К., дарила на втория ответник – Г. Х. И. процесната, своя собственост, идеална част от
имота. Като излага доводи, че имота не е внасян в ТКЗС, владян е явно, спокойно и
необезпокоявано от нейния наследодател, както и от неговия праводател в периода от 1983
до 1995 г., при липсата на пречки те да го придобият по давност, моли за отхвърляне на
предявения срещу нея установителен иск. Претендира да й бъдат присъдени направените по
делото разноски.
3
Ответникът – Г. Х. И., ЕГН ********** с пост.адрес в с. Т., общ. К., ул. „**, на който
лично е връчено съобщение на 03.12.2024 г., е дал писмен отговор в срока за това, постъпил
с вх. № 4357/ 20.12.2024 г. и е направил доказателствени искания. Като оспорва
претендираните от ищеца права на собственост, и заявява възражение, че е собственик на
434/ 6 177 квадратни метра, изразени в идеални части от Поземлен имот с идентификатор
72895.100.205 по КККР, одобрен с Заповед № РД – 19-431/ 19.06.2019 г. на изп.директор на
АГКК, находящ се в землището на село Т., община К., област Разград, местност „Ясаци“,
целия с площ от 6 177 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на
трайно ползване: Нива, категория на земята: трета, предишен идентификатор: няма, номер
по предходен план: 100205, съседи: 72895.100.208, 72895.100.207, 72895.100.206,
72895.888.9901 и 72895.100.49., които е придобил като дарен с договор за дарение, сключен
с НА № 152, том I, рег. № 2045, н.д. № 130/ 2024 г. по описа на нотариус Б. Б., вписана в НК
с рег. № 728, с район на действие съдебния район на РС – К., сключен с първата ответница
Д. Д., моли за отхвърляне на предявените срещу него искови претенции. Претендира да му
бъдат присъдени направените по делото разноски.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото писмени и
гласни доказателства и съобразявайки ги със становищата на страните, приема за установено
от фактическа страна следното: От приложените към исковата молба писмени доказателства
– НА за собственост върху недвижими имоти, възстановени по ЗСПЗЗ № 74, том VI, нот.
дело № 1264/ 1998 г. на нотариус при РС – К., издаден въз основа на влязло в сила Решение
№ 240/ 21.03.1994 г. по чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ и чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, Удостоверение за
наследници № 1691/ 08.10.2024 г. на Община – К., Скица № 15-1034969/ 13.10.2024 г. на
СГКК – гр. Разград на ПИ с идентификатор 72895.100.205 по КККР, Удостоверение за
данъчна оценка № 6703…44/ 15.10.2024 г. на ДС при Община – гр. К., както и от събраните
по делото гласни доказателства – показанията на св. Н. С., се установява по несъмнен начин,
че с влязло в законна сила Решение № 240/ 21.03.1994 г. по чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ и чл. 18ж,
ал. 1 ППЗСПЗЗ на Поземлената комисия в гр. К., е възстановено правото
на собственост върху земя в съществуващи/ възстановими на терена стари реални граници,
описани в цитирания нотариален акт, както следва: Нива в землището на село Т., община К.,
в местността „Ясаци“ с площ от 6.178 дка, трета категория, съставляваща имот № 100205 по
кадастралната карта на землището, при граници и съседи: кад. № 000049 – нелесопригодни
площи(дървесна, храст. растителност, кад № 000018 – населено място, имот № 100206 – на
насл.на И. К.И., имот № 100207 - на насл.на И. К.И., без регистрирани ограничения на
собствеността, в по заявление и в полза на И. К.И., ЕГН ********** от гр. К.; видно от
приложеното удостоверение за наследници И. К.И., ЕГН ********** е починал на ** г. в гр.
К., за смъртта му е съставен Акт за смърт № 0112/ 18.11.1999 г. на Община – К., и е оставил
като свои наследници по закон преживяла го съпруга – ** г., и децата си: Б. И. К., ЕГН
********** – ищецът по делото, и **, ЕГН **********, поч. на ** г. – неженен и без деца,
от което следва, че след последователно осъществени наследявания, на основание чл. 5, ал. 1
4
Закона за наследството, след откриване наследството и на майка му С.М.И., ищецът Б. И.
К., ЕГН **********, е придобил 100 % от правото на собственост по отношение на
процесния недвижим имот.
Видно от приетите по делото по инициатива на ищеца писмени доказателства –
Удостоверение № РЗС-02-20/ 23.01.2025 г. на Областна дирекция „Земеделие“ – гр. Разград и
анкетни карти по образец на същата – л. 98 – л. 119от делото, Б. И. К., ЕГН ********** от
гр. К. е регистриран като земеделски стопанин, съгласно Наредба № 3/ 1999 г. за създаване и
поддържане на регистър на земеделските стопани в ОД „Земеделие“ – Разград за периода
25.03.2008 г. до 13.02.2024 г., и процесния поземлен имот е регистрирана, обработвана и
ползвана по предназначение, част от частното му земеделското стопанство.
Достоверно се установява твърдението му, че претендираната за предаване срещу
ответниците реална част, цитирам: „300-400 кв.м.в източната част от имота на ищците(един
от които ищецът Б. К.), където имал построена кошара“, се е ползвала от Н. М. С., за период
от четири – пет години, преди завеждането от него на гр. дело № 38/ 2004 г. по описа на РС –
К., производството по което е приключило с влязло в сила на 30.06.2004 г. Решение № 94/
31.05.2004 г. – л. 120 – л. 121 от настоящото, с което св. по настоящото дело - Н. М. С., е
осъден да отстъпи собствеността и предаде владението върху същите 300-400 кв.м.в
източната част от имот № 100205, находящ се в землището на село Т., общ. К., при граници и
съседи, описани идентично с посочените по – горе, на собствениците С.М.И., Б. И. К. –
ищецът, и **, и тримата от гр. К..
От показанията на разпитания по делото като свидетел Н. М. С. се установява, че той
през 1998 г. е встъпил във владение, предадено му от лице, посочено като Ф.Ч., върху имот с
площ около 900 кв.м., имащ излаз и административен адрес на ул. „**“ № 32, защото го
купил от Ф. с писмен договор; Ф. е купил същия имот от Митко – като наследник на
предишния му собственик А. И.; от 1998 г. ползвал целия имот, но през 2004 г. изпълнил
постановеното срещу него съдебно решение и е предал на ищеца Б. К. владените от него
реални части от собствения му имот – нива, с площ около 400 кв.м., и е продължил да
упражнява фактическа власт върху остатъка от продадения му през 1998 г. от Ф. имот –
останали му около 272 кв.м., в които имало кошари и сайвант, докато през м.05.2024 г. Г. –
ответника по делото, заедно с баща си Х. – също разпитван по делото като свидетел, го
изгонили от ползваната от него част, макар той да е декларирал имота като свой в ДС при
Община – К. и да е плащал данъци за собствеността; счита себе си за собственик на
ползваната от него част от имота, през м. 03.2024 г. е подготвял документи – скици,
удостоверение за данъчна оценка, за да се снабди с нотариален акт; Д. – ответницата по
делото, и внучките на бай А. не са идвали и не са го гонили от мястото; показал на Г.
документите си за имота, който той е оградил с мрежа, имал и друго място, но те махнали
мрежата и коловете, влезли в имота му без да го питат; опитал да разговаря с тях, но бащата
на Г. – св. Х. Х. тръгнал насреща му с кол да го плаши и той действително се уплашил и се
махнал, но смятал да се брани срещу тях.
Показанията на разпитаните по инициатива на ответниците свидетели Ш. М. и А. Т.
5
– без родство със страните, и св. Х. Х. – баща на отв. Г. И., потвърждават, че от 80-те години
на 20 век А. имал този имот и там отглеждал животни; след смъртта му имота останал на
сина му Митко; след 1992 г. Ф.Ч. се нанесъл в имота – гледал овце и не е местил оградите;
след Ф. в имота през 1999 – 2000 г. влязъл Н., защото Ф. му го е продал; сега вече Н. не е
там, защото Д. го е продала на Г.; никой от свидетелите не твърди да е виждал Д. или
внучките на А. да идват в имота, докато Ф. и Н. са го е ползвали, поради което показанията
им по съдържание не са годни да установят заявените от ответницата Д. Д. с писмения
отговор на исковата молба фактически твърдения, а именно: „че фактическата власт върху
процесния имот й е предадена като част от наследството на покойния й съпруг Д.А.Д., б.ж.
на гр. К., поч. на ** г., който го е притежавал по наследство от баща си А.Д.Й., б.ж. на гр. К.,
поч. на ** г., като негов единствен наследник“.
Фактическите й твърдения не се установяват и от съдържанието на приетите като
доказателство по настоящото документи, съставляващи нот. дело № 129/ 23.04.2024 г. на
нотариус Б. Б., вписана в регистъра на НК с № 728, с район на действие съдебния район на
РС – К., както следва: приложената в производството Скица на ПИ № 15-352515/ 06.04.2024
г. е издадена за ПИ с идент. 72895.100.205 – нива с площ от 6 177 кв., в с. Т., местност
„Ясаци“ с посочен единствен собственик по данни КРНИ - И. К.И., на основание Решение
на ПК по чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ за възстановяване на право на собственост в стари реални
граници № 240/ 21.03.1994 г. – наследодател на ищеца, и не указва по никакъв начин за
упражнявана от Д. Д. съвместно с посочения собственик фактическа власт или
претендираните от нея права на собственост върху признатите й в производството 434/ 6177
ид. части; Удостоверението за данъчна оценка – л. 81 от делото, е издадено на 01.04.2024 г.
въз основа на подадена от нея, чрез пълномощник на същата дата - 01.04.2024 г. декларация
за данъчното й облагане; съдържанието на Постановлението на нотариуса – л. 88,
двустранно, от делото от 23.04.2024 г., както и на съставения от него Протокол за разпит на
свидетели по обстоятелствена проверка от 22.04.2024 г. за разпит на свидетелите – А. Т. и Х.
Х.,, разпитвани и в настоящото производство, както и С. Мустафа, не съдържат информация
за упражнявана от молителката Д. Д. съвместно с несъмнено посочения в скицата
собственик И. К.И. фактическа власт върху имота в претендираните от нея идеални части;
цитираното постановление не съдържа изложение на каквито й да било факти и
обстоятелства, както и правни доводи, обосноваващи извода му за признатото в нейна полза
право на собственост по отношение на претендираните от нея идеални части - 434/ 6177 ид.
части от несъмнено удостоверения в изключителна собственост на 3-то лице (И. К.И.)
недвижим имот.
Въпреки липсата на фактически и правни доводи, несъмнено нотариалното
производство е приключило с приложения към исковата молба, издаден за да удостовери
права на собственост в полза на отв. Д. Д. върху 434/ 6177 квадратни метра, неясно защо
изразени в идеални части, от Поземлен имот с идентификатор 72895.100.205 по КККР,
одобрен с Заповед № РД – 19-431/ 19.06.2019 г. на изп.директор на АГКК, находящ се в
землището на село Т., община К., област Разград, местност „Ясаци“, целия с площ от 6 177
6
кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: Нива,
категория на земята: трета, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план:
100205, съседи: 72895.100.208, 72895.100.207, 72895.100.206, 72895.888.9901 и 72895.100.49.
Между страните не се спори, а и се установява от съдържанието на приложения НА
№ 152, том I, рег. № 2045, н.д. № 130/ 2024 г. по описа на нотариус Б. Б., вписана в НК с рег.
№ 728, с район на действие съдебния район на РС – К., че в същия ден – на 23.04.2024 г., с
договор за дарение, сключен с цитирания НА, Д. Д. дарила на втория ответник – Г. Х. И.
процесната, своя собственост, идеална част от имота.
Отв. Г. Х. И. признава, че от м.04.2024 г., упражнява фактическа власт върху реална
част от предадените му от отв. Д. Д. в изпълнение на сключения между тях с НА договор за
дарение за 434/ 6177 квадратни метра от Поземлен имот с идентификатор 72895.100.205 по
КККР, одобрен с Заповед № РД – 19-431/ 19.06.2019 г. на изп.директор на АГКК, находящ се
в землището на село Т., община К., област Разград, местност „Ясаци“, целия с площ от 6 177
кв.м..
От назначената по делото, изслушана и приета СТЕ, с оглед предмета на делото, се
установява, че: Поземлен имот № 171 - със свои граници и идентификация се появява, (е
нанесен) в плана на с. Т., общ. К., одобрен със Заповед № 1161/1989 г. и е идентичен с част
от парцели: II-205 - 621 кв. м., III-205 - 614 кв. м. и VI-205 - 49 кв. м., всички те в кв. 19 по
отменения план на с. Т., одобрен през 1932 г. От общо от 1284 кв. м. - площта на целият имот
№ 171, 427 кв. м. са извън регулация, но не по причина изключване, т.е. те винаги са били
извън РП на неселеното място. В разписния лист към плана, одобрен през 1989 г., имот с
планоснимачен № 171 е записан на А. Й.Д., без посочен документ, удостоверяващ
собствеността му. От общо 427 кв. м., площ от имот № 171, която попада извън регулация,
407 кв. м. се застъпват или попадат в границите на имот с идентификатор 72895.100.205
по кадастралната карта на с. Т., одобрената със Заповед № РД-18-431/19.06.2019 г. на изп.
директор на АГКК, оцветени в розово в Приложение № 4 – комбинирана скица от съдебна
техническа експертиза на л. 144 от делото, както следва: на запад – ПИ с идентификатор
72895.100.205 по КККР, на север и изток – ПИ с идентификатор 72895.888.9901 по КККР.
Извън предмета на делото е установеното в ПИ № № 171 застрояване, което не е
нанесено РП и КК.
Предвид изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Исковата претенция по чл. 108 ЗС, която по своята същност – осъдителна, може да бъде
единствено неоснователна и недоказана. Ответните страни не заявяват възражения за
недопустимост на същата.
Предявеният от ищеца срещу ответниците иск с правно основание чл.108 от ЗС е
основателен и доказан.
Искът по чл.108 от ЗС е иск на невладеещият собственик срещу лице, владеещо без
правно основание. По делото ищецът конституира като ответници Д. Д., която е поискала и
в нейна полза е издаден констативен нотариален акт за правото й на собственост по
7
отношение на част от претендирания да е негова собственост имот, както и Г. Х. И., който
признава, че от м.04.2024 г., упражнява фактическа власт върху процесната реална част,
предадена му от отв. Д. Д. в изпълнение на сключения между тях с НА договор за дарение
434/ 6177 квадратни метра, „изразени в идеални части“ от Поземлен имот с идентификатор
72895.100.205 по КККР, одобрен с Заповед № РД – 19-431/ 19.06.2019 г. на изп.директор на
АГКК, находящ се в землището на село Т., община К., област Разград, местност „Ясаци“,
целия с площ от 6 177 кв.м..
С предявяването му ищецът цели да си възстанови владението върху собствената му
по наследство реална част с площ от 434(четиристотин тридесет и четири) квадратни метра,
изразени в идеални части в констативен НА № 151, том I, рег. № 2042, н.д. № 129/ 2024 г. по
описа на нотариус Б. Б., вписана в НК с рег. № 728, с район на действие съдебния район на
РС – К. в полза на отв. Д. Д., и в НА за дарение № 152, том I, рег. № 2045, н.д. № 130/ 2024
г. по описа на нотариус Б. Б., вписана в НК с рег. № 728, с район на действие съдебния район
на РС – К., сключен между ответниците Д. Д. и Г. Х. И., от собствения му Поземлен имот с
идентификатор 72895.100.205 по КККР, одобрена с Заповед № РД – 19-431/ 19.06.2019 г. на
изп.директор на АГКК, реално ползвани в североизточната му част, при граници и съседи
съгласно Скица № 15-1034969/ 13.10.2024 г. на СГКК – гр. Разград на ПИ с идентификатор
72895.100.205 по КККР, и Приложение № 4 – комбинирана скица от съдебна техническа
експертиза на л. 144 от делото, както следва: на запад – ПИ с идентификатор 72895.100.205
по КККР, на север и изток – ПИ с идентификатор 72895.888.9901 по КККР, част от
собствения му поземлен имот находящ се в землището на село Т., община К., област Разград,
местност „Ясаци“, целия с площ от 6 177 кв.м., трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята: трета, предишен
идентификатор: няма, номер по предходен план – за земеразделяне: 100205, съседи:
72895.100.208, 72895.100.207, 72895.100.206, 72895.888.9901 и 72895.100.49,
която ответниците, чрез фактически действия на втория от тях, през м. 04.2024 г. без правно
основание са завладели, чрез поставянето на оградни колчета, присъединявайки тази част
към своето дворно място.
За да бъде уважен ревандикационният иск, следва да се установи наличието на
юридическия състав на разпоредбата на чл.108 ЗС, включващ три кумулативно дадени
предпоставки: права на собственост върху претендирания недвижим имот в полза на ищеца,
упражняване на владение или държане на имота от страна на конституирания в процеса
ответник, за която фактическа власт – на трето място, липсва правно основание.
От приетите по делото като писмени доказателства, неоспорени от ответниците, се
установя, че на основание последователно осъществени наследявания, на основание чл. 5,
ал. 1 Закона за наследството, за времето от ** г., когато в гр. К. е починал баща му И. К.И.,
ЕГН **********, б. ж. на гр. К., до 22.12.2008 г., когато също в гр. К. е починала майка му -
С.М.И., отчитайки и настъпилата преди това на ** г. смърт на брат му – дете на общите
наследодатели, **, ЕГН **********, – неженен и без деца, съответно наследен от майка си
на осн. чл. 6 ЗН, ищецът Б. И. К., ЕГН ********** с пост. адрес в гр. К., обл. Разград, е
8
придобил 100 % от право на собственост по отношение на Нива в землището на село Т.,
община К., в местността „Ясаци“ с площ от 6.178 дка, трета категория, съставляваща имот
№ 100205 по кадастралната карта на землището, при граници и съседи: кад. № 000049 –
нелесопригодни площи(дървесна, храст. растителност, кад № 000018 – населено място, имот
№ 100206 – на насл.на И. К.И., имот № 100207 - на насл.на И. К.И., без регистрирани
ограничения на собствеността, в съответствие с издадения в полза на наследодателя му И.
К.И., ЕГН **********, констативен НА за собственост върху недвижими имоти,
възстановени по ЗСПЗЗ № 74, том VI, нот. дело № 1264/ 1998 г. на нотариус при РС – К.,
издаден въз основа на влязло в сила в негова полза Решение № 240/ 21.03.1994 г. по чл. 14,
ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ и чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ.
Ответниците не твърдят и не установяват оспорване на влязлото в сила в полза на И.
К.И., ЕГН **********, Решение № 240/ 21.03.1994 г. по чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ и чл. 18ж,
ал. 1 ППЗСПЗЗ, лично от тях или от твърдяните последователно техни праводателите –
А.Д.Й., б.ж. на гр. К., поч. на ** г., Д.А.Д., б.ж.. на гр. К., поч. на ** г., респ. отмяната или
изменението му.
По одобрената с Заповед № РД – 8 – 431/ 19.06.2019 г. на изп.директор на АГКК, КК и
КР, съгласно Скица № 15-1034969/ 13.10.2024 г. на СГКК – гр. Разград, имотът съставлява
Поземлен имот с идентификатор 72895.100.205 по КККР, одобрен с Заповед № РД – 19-431/
19.06.2019 г. на изп.директор на АГКК, находящ се в землището на село Т., община К.,
област Разград, местност „Ясаци“, целия с площ от 6 177 кв.м., трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята: трета,
предишен идентификатор: няма, номер по предходен план – за земеразделяне: 100205,
съседи: 72895.100.208, 72895.100.207, 72895.100.206, 72895.888.9901 и 72895.100.49.
Неоснователни за заявените от ответниците възражения и твърдения, че владеят
претендираната реална част от имота на ищеца на годно правно основание – право на
собственост, придобито от първата от тях по наследство и давност, както то е удостоверено
с НА № 151, том I, рег. № 2042, н.д. № 129/ 2024 г. по описа на нотариус Б. Б., вписана в НК
с рег. № 728, с район на действие съдебния район на РС – К., и от втория от тях по силата на
договор за дарение сключен между ответниците с НА за дарение № 152, том I, рег. № 2045,
н.д. № 130/ 2024 г. по описа на нотариус Б. Б., вписана в НК с рег. № 728, с район на
действие съдебния район на РС – К., както и че са налице основания за „изразяване“ на
същите в съответни им идеални части от ПИ идентификатор 72895.100.205 по КККР.
Не се твърди и не се установява към момента на смъртта си, настъпила на ** г.,
съпругът на отв. Д. Д. - Д.А.Д., да се е позовал на изтекла в негова, респ. на наследодателя
му А.Д.Й., поч. на ** г., придобивна давност по отношение на неурегулиран ПИ № 171 от кв.
15 по плана на с. Т., общ. К., одобрен със Заповед № 1161/1989 г. с площ от общо от 1 284 кв.
м., част от който са претендираните от ищеца за защита по делото 427 кв. м., които винаги са
били извън регулация по ПУП на населеното място, макар и ПИ № 171 да е записан в
разписния лист към ПУП от 1989 г. като собствен на Ат. Йорданов, без да е посочен
документ, удостоверяващ правата му на собственост.
9
Не се твърди и не се установява Димитър Димитров - наследодателят на първата
ответница, да е упражнявал фактическа власт върху имота преди смъртта си.
Обратно на това и съответно на всички събраните по делото гласни доказателства –
показанията на свидетелите Н. С., Ш. М. и А. Т., се установява, че той приживе е продал и
предал фактическата власт върху имота на 3-то лице, макар и продажбата да не е сключена с
нотариален акт: след 1992 г. Ф.Ч. се нанесъл в имота – гледал овце и не е местил оградите;
след Ф. в имота през 1999 – 2000 г. влязъл Н., защото Ф. му го е продал.
Никой от свидетелите, живеещи в непосредствена близост до имота, не твърди да е
виждал съпругата на Д. Димитров и дъщерите му да идват в имота, да го ползват по
стопанското му предназначение – за отглеждане на животни, или за задоволяване на
жилищни нужди, или да събират рента/наеми от фактически ползващите имота Ф. Чакър и
Н. С., а съгласно трайно установената съдебна практика, отразена и в Решение № 68 от
2.08.2013 г. на ВКС по гр. д. № 603/2012 г., I г. о., ГК, цитирам: „Без да се установи, че
владението е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнително, упражняването на
фактическа власт върху една вещ не може да се определи като владение. Като елемент от
придобивната давност владението трябва да е явно и несъмнително и да се осъществява
постоянно - да няма инцидентен характер и да е от такова естество, че да не позволява на
други лица да владеят вещта. Постоянното владение не изисква непременно фактическата
власт да се осъществява във всеки момент във времето. Фактическата власт върху имота
може да се упражнява и чрез периодични посещения в имота, стига същите да сочат на
намерение имотът да се счита за свой и да не са прекъсвани от действия на трети лица.
Обективният признак на владението обаче изисква упражняване на непосредствена власт
върху вещта, защото по този начин се отблъсква владението на собственика. Не е
достатъчно владелецът да манифестира пред трети лица собственическото отношение към
вещта, ако за тях собственикът не може да узнае, необходимо е да си служи с вещта, а ако се
касае за недвижим имот - да осъществява физическо присъствие в него, да го посещава и да
извършва явни действия по стопанисването му. Само при такива фактически действия
собственикът ще може да узнае, че друго лице владее неговия имот и ще има възможност да
предприеме действия по защита на собствеността си. Владелецът трябва да осъществява
владението непрекъснато.“
Предвид изложеното съдът, в настоящият си състав, счита за установено по несъмнен
начин, че владението върху неурегулирания ПИ № 171 от кв. 15 по ПУП на с. Т., е предадено
от наследодателя на отв. Д. Д. – Д. Димитров, на 3-то лице – Ф. Чакър, приживе - още през
1993 г.; до смъртта си - ** г., той не е предприел действия за възстановяване на фактическата
си власт върху имота, поради което и не я предал на наследниците си, в частност на
позовалата се на придобивното основание по чл. 79 ЗС негова съпруга – ответницата Д. Д..
Правото на позоваване на придобивното основание по чл. 79 ЗС не е с оглед на
личността и не се погасява със смъртта на владелеца, а се включва в наследството му,
съгласно разясненията, дадени с ТР № 4/ 2012 г. на ОСГК на ВКС, защото имуществото на
наследодателя преминава към наследниците му като съвкупност от права, задължения и
10
фактически състояния. Ако едно лице е владяло недвижим имот в изискуемия по чл. 79
ЗС срок, но е починало преди да се позове на последиците от придобивната давност, то в
наследството се включва владението върху имота, както и правото на наследниците да се
позоват на изтекла в полза на наследодателя им придобивна давност, щом са продължили
владението.
В случая обективното владение върху имота, част от който е претендираната за
предаване реална част, е предадено приживе от собственика Д. Димитров и не е преминало в
полза на наследниците му; след като отв. Д. Д. не е придобила права на собственост върху
неурегулирания ПИ № 171 от кв. 15 по ПУП на с. Т., тя не би могла да придобие по давност
и права на собственост върху описаните в издадения в нейна полза на 23.04.2024 г.
констативен НА за собственост на недв. имот № 151, том I, рег. № 2042, н.д. № 129/ 2024 г.
по описа на нотариус Б. Б., вписана в НК с рег. № 728, с район на действие съдебния район
на РС – К., въз основа на извършената от нотариуса обстоятелствена проверка, върху
следния недвижим имот: 434/ 6 177 квадратни метра, изразени в идеални части от Поземлен
имот с идентификатор 72895.100.205 по КККР, одобрен с Заповед № РД – 19-431/ 19.06.2019
г. на изп.директор на АГКК, находящ се в землището на село Т., община К., област Разград,
местност „Ясаци“, целия с площ от 6 177 кв.м., трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята: трета, предишен
идентификатор: няма, номер по предходен план: 100205, съседи: 72895.100.208,
72895.100.207, 72895.100.206, 72895.888.9901 и 72895.100.49 .
Видно от приложените към исковата молба на ищеца документи - НА за собственост
върху недвижими имоти, възстановени по ЗСПЗЗ № 74, том VI, нот. дело № 1264/ 1998 г. на
нотариус при РС – К., издаден въз основа на влязло в сила Решение № 240/ 21.03.1994 г. по
чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ и чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, и Скица № 15-1034969/ 13.10.2024 г. на
СГКК – гр. Разград на ПИ с идентификатор 72895.100.205 по КККР, несъмнено към
10.06.1998 г. в КК и КР е нанесен притежавания от наследодателя на ищеца ПИ – Нива, в
землището на село Т., община К., в местността „Ясаци“ с площ от 6.178 дка, трета категория,
съставляваща имот № 100205 по кадастралната карта на землището, а по актуалната КК ПИ
с идентификатор 72895.100.205.
Приживе на родителите си и след смъртта им единствено ищецът е упражнявал
фактическа власт върху имота – част от регистрираното от него земеделско стопанство,
нарушена с неоснователните претенции на св. Н. М. С., за период от четири – пет години,
преди завеждането от него на гр. дело № 38/ 2004 г. по описа на РС – К., производството по
което е приключило с влязло в сила на 30.06.2004 г. Решение № 94/ 31.05.2004 г. – л. 120 – л.
121 от настоящото, с което св. по настоящото дело - Н. М. С., е осъден да отстъпи
собствеността и предаде владението върху същите 300-400 кв.м.в източната част от имот №
100205, находящ се в землището на село Т., общ. К., при граници и съседи, описани
идентично с посочените по – горе, на собствениците С.М.И., Б. И. К. – ищецът, и **, и
тримата от гр. К..
Правата му на собственост, в частта относно правото да владее и ползва имота си в
11
неговата цялост, е нарушена от самоуправните действия на ответника Г. Х. И. от м. 04.2024
г., когато той несъмнено е заел – завладял, претендираната и установена чрез заключение на
приетата по делото СТЕ реална част от 407 кв. м., който се застъпват или попадат в
границите на имот с идентификатор 72895.100.205 по кадастралната карта на с. Т.,
одобрената със Заповед № РД-18-431/19.06.2019 г. на изп. директор на АГКК, оцветени в
розово в Приложение № 4 – комбинирана скица от съдебна техническа експертиза на л. 144
от делото, както следва: на запад – ПИ с идентификатор 72895.100.205 по КККР, на север и
изток – ПИ с идентификатор 72895.888.9901 по КККР, присъединявайки ги зад оградата на
неурегулиран ПИ № 171 от кв. 15 по плана на с. Т., общ. К., одобрен със Заповед №
1161/1989 г.
Именно в този обем и предмет ищцовата претенция за защита следва да бъде
уважена, защото обема и предмета на ревандикацията зависят единствено от обема права на
ищеца, както и от обема в който тези права се накърняват. В тази връзка е допустима
ревандикация както на идеална част, така и на реална част от имот, включително и от
постройка, ако собственикът на вещта е лишен от владението само на тази част, като в т.см.
са и разясненията на Решение № 428 от 26.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1366/2009 г., II г. о.,
ГК.
Г. Х. И. не може да придобие спорната реална част, легитимирайки се със сключения
на 23.04.2024 г. договор за дарение с НА № 152, том 152, том I, рег. № 2045, н.д. № 130/ 2024
г. по описа на нотариус Б. Б., вписана в НК с рег. № 728, с район на действие съдебния район
на РС – К.. Праводателят му - Д. Г. Д., не е притежавала правото на собственост върху
процесната реална част, а още по – малко са налице основания за определянето й –
изразяването й, в съответните идеални части от собствения на ищеца ПИ с идентификатор
72895.100.205 по КККР, към момента на сключването на договора и съответно не е могла да
му прехвърли повече права, отколкото самата тя притежава.
Неоснователни и недоказани са възраженията на първата ответница, че е придобила
процесната реална част въз основа на изтекла в нейна полза придобивна давност, както и на
втория ответник, че е придобил същите на основание договор за дарение.
Продажбата, респ. дарението, на несъмнено чужд имот не съставлява основание за
нищожност на основание която и да е от хипотезите на чл. 26 ЗЗД, т.е. облигационната
връзка между ответниците не е нищожна на осн.цитираната, макар и да не е породила
претендирания от ответниците вещно правен ефект – да прехвърли права на собственост,
поради което и владението й от втория ответник е без основание. Предявеният от ищеца иск
за установяване нищожност на този договор следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид всичко изложено, основателната положителна установителна претенция
води до основателност на акцесорната претенция за отмяна на констативен НА за
собственост на недв. имот № 151, том I, рег. № 2042, н.д. № 129/ 2024 г. по описа на
нотариус Б. Б., вписана в НК с рег. № 728, с район на действие съдебния район на РС – К.,
като съдържащ невярно удостоверяване на право на собственост, придобито по давност, в
полза на ответницата Д. Г. Д., въз основа на извършената от нотариуса обстоятелствена
12
проверка, върху следния недвижим имот: 434/ 6 177 квадратни метра, изразени в идеални
части от Поземлен имот с идентификатор 72895.100.205 по КККР, одобрен с Заповед № РД
– 19-431/ 19.06.2019 г. на изп.директор на АГКК, находящ се в землището на село Т., община
К., област Разград, местност „Ясаци“, целия с площ от 6 177 кв.м., трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята: трета,
предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 100205, съседи: 72895.100.208,
72895.100.207, 72895.100.206, 72895.888.9901 и 72895.100.49, засягащ доказаното право на
собственост на ищеца върху Поземлен имот с идентификатор 72895.100.205 по КККР,
съобразно правилото на чл. 537, ал.2 от ГПК.
По изложените фактически и правни съображения, съдът в настоящият си състав
приема, че ищецът е собственик на реална част, измерена в размер на 407 кв. м., която се
застъпва и попада в границите на имот с идентификатор 72895.100.205 по кадастралната
карта на с. Т., одобрената със Заповед № РД-18-431/19.06.2019 г. на изп. директор на АГКК,
повдигната в розов контур, в Приложение № 4 – комбинирана скица от съдебна техническа
експертиза на л. 144 от делото, както следва: на запад – ПИ с идентификатор 72895.100.205
по КККР, на север и изток – ПИ с идентификатор 72895.888.9901 по КККР, завзета от
ответника Г. Х. И. без правно основание, поради което искът по чл.108 от ЗС е основателен
и доказан. Ответникът Г. Х. И. следва да бъде осъден да отстъпи собствеността и предаде
владението на същата на ищеца, като приложение и неразделна част от решението следва да
се приложени цитираната по – горе комбинирана скица, подписана от вещото лице и
приподписана от съда.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, основателна и доказана е претенцията на ищеца за
присъждане на направените от него по делото разноски в размер на 1 753.00 лева, в
съответствие с представения списък по реда на чл. 80 ГПК, изцяло. Към момента на
предявяване на исковата молба, за ищецът е съставлявало затруднение да определят площта
на твърдяната завладяна реална част от собствения му имот, посочена първоначално като
434/ 6 177 квадратни метра, изразени в идеални части от собствения му Поземлен имот с
идентификатор 72895.100.205 по КККР, в нотариалните актове, съставени в полза на
ответниците, чийто точен размер – 407 кв.м., е установен в хода на делото, чрез приета
СТЕ, поради което съдът приема исковата претенция за уважена изцяло, с оглед несъмнено
установено завземане от ответниците без правно основание на обозначената приблизително
и окомерно в приложената към допълнение на искова молба – вх. № 2232/ 23.06.2025 г. – л.
218 от делото, реална част, чрез повдигането й на изготвена в хода на експертизата
комбинирана скица.
С оглед отхвърляне на исковата претенция за прогласяване нищожност на сключения
между ответниците договор за дарение от 23.04.2024 г. с НА № 152, том 152, том I, рег. №
2045, н.д. № 130/ 2024 г. по описа на нотариус Б. Б., вписана в НК с рег. № 728, с район на
действие съдебния район на РС – К., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът дължи на
ответниците 1/3 част от направените от тях разноски за платено адвокатско възнаграждение
в общ размер на 1 500.00 лева, т.е. сумата 500.00 лева.
13
По компенсация на присъждане в полза на ищеца и в тежест на ответниците за
разноски по делото остава сумата 1 253.00 лева.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. Г. Д., ЕГН **********, с адрес в гр.
К., обл. Разград, ул. „**, и на Г. Х. И., ЕГН ********** с пост.адрес в с. Т., общ. К., ул. „**,
че Б. И. К., ЕГН ********** с пост. адрес в ** чрез адв. Р. П., е собственик на Поземлен
имот с идентификатор 72895.100.205 по КККР, одобрен с Заповед № РД – 19-431/ 19.06.2019
г. на изп.директор на АГКК, находящ се в землището на село Т., община К., област Разград,
местност „Ясаци“, целия с площ от 6 177 (шест хиляди сто седемдесет и седем) кв.м., трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на
земята: трета, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план – за земеразделяне:
100205, съседи: 72895.100.208, 72895.100.207, 72895.100.206, 72895.888.9901 и 72895.100.49,
реална част от който, измерена с площ в размер на 407.00 (четиристотин и седем) кв. м.,
която се застъпва и попада в границите на имот с идентификатор 72895.100.205 по
кадастралната карта на с. Т., одобрената със Заповед № РД-18-431/19.06.2019 г. на изп.
директор на АГКК, повдигната в розов контур, в Приложение № 4 – комбинирана скица от
съдебна техническа експертиза на л. 144 от делото, както следва: на запад – ПИ с
идентификатор 72895.100.205 по КККР, на север и изток – ПИ с идентификатор
72895.888.9901 по КККР, завзета през м. 04.2024 г. от ответника Г. Х. И. без правно
основание, и ОСЪЖДА, на основание чл. 108 ЗС, Г. Х. И., ЕГН ********** с пост.адрес в
с. Т., общ. К., да отстъпи собствеността и предаде владението на посочената реална част с
площ от 407.00 (четиристотин и седем) кв.м. от описания недвижим имот на Б. И. К., ЕГН
********** с пост. адрес в гр. К., обл. Разград, както тя е повдигната в розов контур по
приложената и съставляваща неразделна част от решението Комбинирана скица, М 1:1000,
Приложение 4, към приета по делото СТЕ, подписана от вещото лице инж. Д. Т., и
приподписана от съда.
ОТМЕНЯ, на основание чл. 537, ал.2 от ГПК, констативен НА за собственост на
недв. имот № 151, том I, рег. № 2042, н.д. № 129/ 2024 г. по описа на нотариус Б. Б., вписана
в НК с рег. № 728, с район на действие съдебния район на РС – К., като съдържащ невярно
удостоверяване на право на собственост, придобито по давност, в полза на ответницата Д. Г.
Д., ЕГН **********, с адрес в гр. К., обл. Разград, ул. „**, въз основа на извършената от
нотариуса обстоятелствена проверка, върху следния недвижим имот: 434/ 6 177 квадратни
14
метра, изразени в идеални части от Поземлен имот с идентификатор 72895.100.205 по
КККР, одобрен с Заповед № РД – 19-431/ 19.06.2019 г. на изп.директор на АГКК, находящ се
в землището на село Т., община К., област Разград, местност „Ясаци“, целия с площ от 6 177
кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: Нива,
категория на земята: трета, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план:
100205, съседи: 72895.100.208, 72895.100.207, 72895.100.206, 72895.888.9901 и 72895.100.49.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. И. К., ЕГН ********** с пост. адрес в гр. К., обл.
Разград, ул. „**, срещу Д. Г. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. К., обл. Разград, ул. „**, и Г.
Х. И., ЕГН ********** с пост.адрес в с. Т., общ. К., ул. „**, иск за установяване нищожност
на сключения между тях договор за дарение от 23.04.2024 г. с НА № 152, том 152, том I, рег.
№ 2045, н.д. № 130/ 2024 г. по описа на нотариус Б. Б., вписана в НК с рег. № 728, с район на
действие съдебния район на РС – К., на основание чл. 26 ЗЗД, като неоснователен.
ОСЪЖДА Д. Г. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. К., обл. Разград, ул. „**, и Г. Х. И.,
ЕГН ********** с пост.адрес в с. Т., общ. К., ул. „**, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да
заплатят на Б. И. К., ЕГН ********** с пост. адрес в гр. К., обл. Разград, ул. „**,
направените от него съдебни и деловодни разноски, по компенсация, в размер на 1 253.00
(хиляда двеста петдесет и три) лева.
Дава, на основание чл. 115 ЗС, шестмесечен срок, считано от влизането в сила на
решението, на Б. И. К., ЕГН ********** с пост. адрес в гр. К., обл. Разград, ул. „**, да
отбележи влезлия в сила съдебен акт в Службата по вписванията при Районен съд – К..
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните с връчване на препис пред ОС – Разград.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
15