О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е  

 

                                      Гр. София, 07.10.2019г.

 

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав в закрито заседание на седми октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

като разгледа т.д.№ 3309 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

СГС е сезиран с искова молба от „С.“ ЕООД, с която са предявени срещу „М.“ АД-в несъстоятелност искове с правно основание чл.694 ал.2 от ТЗ с цена на исковете 1 139 132,64 лв.

След извършена от съда служебна проверка за вписванията в ТР по партидата на ответника /длъжник в несъстоятелността / се установи, че е заличен неговият представител по закон. Видно е от вписванията по партидата на ответника в ТР, че в поле 10 „Представители“ е вписано „заличено обстоятелство“. Заличаването е от 14.05.2013 г., т.е. ответникът няма представител по закон, включително и към настоящия момент.

     С решение от 13.06.2014 г. по т.дело N 1132/14 г. на СГС на основание чл.252 ал.1, т.6, вр. с т.4 ТЗ е прекратен ответникът като търговско дружество, след което е открито производство по ликвидация и с акт № 20150224145103/24.02.2015 г. за ликвидатор е назначена С.Л.А.-Т., която обаче е отказала да заеме длъжността и не е встъпила. След това са назначени за ликвидатори и други лица, които също са отказали да изпълняват длъжността и не са встъпили. Последният назначен ликвидатор е И.Й.И., която също е отказала да заема длъжността и. не е встъпила, въпреки че по настоящото дело е подавала становище, като горното се установява от писмоно на АВ-ТР с вх.№52586/17.04.2019г. Нормата на чл.266 ал.3 ТЗ предвижда, че ликвидаторите се вписват в търговския регистър, където се представят нотариално заверени съгласия с образци на подписите им. В случая последното вписване е от 07.06.2016 г., с което е заличен ликвидаторът И.Й.И.. Видно от вписванията в ТР по партидата на ответника, че не е вписан ликвидатор – последното вписване е от 07.06.2016 г. – „заличено обстоятелство“, което се отнася за назначения на 20.04.2016 г. ликвидатор И.Й.И., която както се спомена, е отказала да заема длъжността и не е встъпила. Следователно към момента ответникът не може да се представлява от законните си представители, тъй като същите са заличени, не е назначен и ликвидатор, който да е встъпил и да бъде представител. Предвид  горното с определение от 22.04.2019г. съдът е указал на ищеца привнасянето на разноски за особен представител на ответника, като с определение от 29.08.2019г. е дадена последна възможност за горното. Актовете са съобщени редовно на адвоката, посочен като съдебен адресат, но същият е заявил, че се отказва от поетата защита поради невъзможност да изпълнява задълженията си. Същевременно указанията са редовно съобщени на самата страна при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК във връзка с чл. 50, ал.2 и ал.4 от ГПК чрез залепено уведомление съответно на 18.07.2019г. Липсва изпълнение в дадения срок. Нормата на чл.635 ал.3 ТЗ предвижда, че в производството по несъстоятелност, както и в производствата по чл. 621а, ал. 2, чл. 649 и 694, длъжникът, съответно неговите органи, когато той е юридическо лице, могат да извършват лично или чрез упълномощено от тях лице всички процесуални действия, които не са изрично предоставени на синдика. Това означава, че длъжникът в производството по чл.694 ТЗ участва чрез своя управителен орган, независимо дали са прекратени правомощията му  с решение на съда в несъстоятелността.   Синдикът не е легитимиран да отговаря по установителните искове - нито в качеството на орган на несъстоятелността, нито в качеството на представител на длъжника, защото от правилото на чл. 635, ал. 3 ТЗ следва извода, че длъжникът следва да се представлява от представителния си орган, но тъй като такъв липсва следва да се представлява от назначен от съда особен представител по чл. 29, ал. 2 ГПК. Нормата на чл.694 ал.7 ТЗ се отнася за държавната такса по иска с правно основание чл.694 ТЗ, но ищецът по този иск не е освободен от задължението за разноски – депозит за в.лица, за призоваване на свидетели, както и за възнаграждение за особен представител на ответника, които следва да се внесат предварително. Предвид горното съдът счита, че исковата молба следва да бъде върната, защото ищецът не е изпълнил указанията да внесе по сметка на СГС сума за възнаграждение на особения представител на ответника. Поради невнасяне на тази сума е налице пречка за развитието на производството, защото ответникът ще бъде лишен от възможността да осъществява процесуалните си права  на защита срещу предявените установителни искове /  определение № 779 от 01.03.2016 г. по ч.гр.д. № 529/2016 г. на САС, определение № 429 от 11.08.2016 г. по ч.т.д. № 1265/2016 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, както и определение на ВКС по т.д.№2969/2018г., с което се потвърждава определението на САС по т.д.№3717/2018г. по идентичен казус, и определение на ВКС от 28.03.2019г. по т.д.№392/2019г., с което се потвърждава определението на САС от 05.11.2018г. по гр.д.№4691/2018г. и др.

Воден от горното съдът

 

                                   О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№ 3309/2017г. на СГС, VІ-18 състав, като връща исковата молба, по която е образувано.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред САС в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.

 

                                               СЪДИЯ: