РЕШЕНИЕ
№ 260001/19.1.2022г.
гр. Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМО ЦОЛОВ
при протоколист Светла
Горчева, като разгледа докладваното
гр. дело №1540/2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1, вр. чл.258 и сл. ЗЗД,
вр. чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищeцът „Дилтекс“ ООД, ЕИК *********, твърди, че
съгласно сключен между с ответника „Аякс-2002“ ООД, ЕИК *********, абонаментен
договор №DA-12-77 от 23.07.2012 г. в качеството си на изпълнител е осъществил в
полза на възложителя-ответник услуги по изграждането на система за наблюдение
на подвижни обекти, в това число доставка и монтаж на необходимите устройства и
софтуер, както и месечно абонаментно поддържане и обслужване на системата.
Сочи, че договорът първоначално е сключен за срок от 24-и месеца при цени и
условия посочени в същия, като след изтичане на този срок действието на договора
е удължавано за следващи периоди с по една година при същите цени и условия.
Твърди, че за извършените от него по договора доставки на стоки и услуги и
абонаментно обслужване към ответното дружество са издадени фактури №:9102 от
04.12.2017 г.; №9201
от 04.01.2018 г.; №9321 от 02.02.2018 г.; №9434 от 01.03.2018 г.; №9555 от 02.04.2018 г.;
№9659
от 09.05.2018 г.; №9845 от 12.06.2018 г.; №9879 от 03.07.2018 г.; №9986 от 06.08.2018 г.;
№10103
от 04.09.2018 г.; №10215 от 01.10.2018 г.; №10319 от 02.11.2018 г.; №10420 от 04.12.2018
г.; №10530
от 02.01.2019 г.; №10641 от 01.02.2019 г., и фактура №10736 от 05.03.2019 г., като падежите
на плащане на издадените от ищеца фактури за месечно абонаментно обслужване е
15-то число на календарния месец за който се отнасят, а инсталираните в полза
на ответника хардуерни устройства е дължимо в деня на издаване на съответната
фактура за извършената доставка и монтаж. Твърди още, че от страна на ответното
дружество многократно са допускани продължителни забавяния на дължими по
договора фактурирани суми за осъществени доставки на стоки и услуги и
абонаментни такси. Твърди, че съгласно издадени от ищеца фактури към средата на
м. април 2019 г. общият размер на задълженията на ответното дружество е
4745.10 лв. Ищецът сочи, че от средата на м. април 2019 г. преустановил предоставянето на услуги по сключения между страните
договор, като в продължителен период след това плащания от ответното дружество
не били осъществени. Твърди, че на 20.09.2019 г. отправил писмена покана до
ответника за плащане на дължимите по издадени фактури суми със седемдневен срок
за изпълнение, считано от датата на получаване на поканата, и с изрично
указание, че при неизпълнение в пълен размер в рамките на този срок,
непогасените дотогава вземания ще бъдат предявени по съдебен ред. Сочи, че
съгласно разпоредбата на раздел VІ, чл.6.1 от сключения между страните договор, в
случаите на неизпълнение на паричното задължение, неизправната страна дължи
обезщетение в размер на законната лихва за периода на забавата – 679.94 лв.
Моли съда, да осъди ответника да заплати на ищцовата страна сумите: 4745.10 лв,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска -
04.11.2019 г. до окончателното плащане, представляваща общ размер на главници по непогасени задължения по 16 бр.
фактури, издадени за периода от м. декември 2017 г. до м. март 2019
г. по абонаментен договор №DA-12-77 от 23.07.2012 г.; 679.94 лв, представляваща
обща сума на обезщетение за забава върху стойността на непогасените главници по
издадените съгласно в размер на законната лихва за периода на забава, считано от съответния падеж за
всяка отделна фактура до датата на предявяване. Претендира и присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Отвътникът оспорва
предявените искове като неоснователни и изцяло недоказани по основание и
размер. Заявява, че не оспорва обстоятелството, че ответното дружество е
сключило с ищеца на 23.07.2012 г. абонаментен договор №DA-12-77. Оспорва
обстоятелството, че за процесния период от м. декември
2017 г. до м. март 2019 г. включително ищецът е изпълнявал на ответното дружество
уговорените в процесния договор услуги, за които претендира плащане по
представените с исковата молба фактури. Излага, че в изпълнение на чл.3.2, б.“а“
от договора заплатил на ищеца сумата 2070.00 лв с включен ДДС, представляваща депозит
по фактура №2658 от 01.08.2012 г. и сумата 450.00 лв с включен ДДС,
представляваща депозит по фактура №3902 от 30.09.2013 г., с издател по
фактурите ищцовото дружество и получател ответното дружество. Твърди, че сумите
по двата депозита не са върнати от ищеца на ответното дружество, както и не са
прихванати с негови задължения по процесния договор. Сочи, че в изпълнение на
процесния договор от 2012 г. първоначално от ищеца са монтирани GРS модули
върху 23 бр. движими вещи на ответното дружество, които са въведени в
експлоатация за изпълнение на уговорените услуги. Сочи още, че движимите вещи,
ползващи се от уговорените услуги, представляват пътни превозни средства и пътно-строителни
машини, собствени на ответника или държани от него по силата на договори за
лизинг, като в процеса на работа част от техниката, ползваща се от уговорените
услуги е продадена, бракувана или спряна от експлоатация по други причини. Сочи
също, че с тристранни споразумения и с договори за продажба от 19.04.2019 г.,
20.04.2018 г., 27.04.2018 г. и 08.05.2018 г. собствеността върху част от
движимите вещи, върху които от ищеца са монтирани GРS устройства е прехвърлена
на „Варна Инвест Холдинг“ ЕООД, ЕИК *********, поради което и ответното
дружество престанало да бъде получател на услугите за тези движими вещи,
уговорени с процесния договор. Излага, че след извършените продажби в ответното
дружество останали 2 бр. движими вещи, ползващи процесната услуга. Ответникът
излага, че за промяната в собствеността уведомил незабавно по телефона
управителя на ищцовото дружество и поискал ищецът да преустанови да фактурира
на ответното дружество услугите по отношение на продадените вещи. Излага, че
след като ищецът не се съобразил с това обстоятелство, изпратил на електронната
му поща писмено уведомление в същия смисъл и желание отношенията по повод
продадените вещи да бъдат уредени между ищеца и новия собственик с отделен
договор, но не последвала никаква реакция от страна на ищеца. Ответникът
заявява, че на 01.04.2019 г. подписал с „Дил-Софт“ ЕООД, ЕИК *********, Рамков
договор за покупко-продажба, доставка, монтаж, поддръжка и обновление №1347 от
01.04.2019 г. за 2 бр. движими вещи, съгласно изпратена заявка. Твърди, че на 01.04.2019 г. новият собственик на част от движимите вещи „Варна Инвест
Холдинг“ ЕООД подписал с „Дил-Софт“ ЕООД Рамков договор за покупко-продажба,
доставка, монтаж, поддръжка и обновление №1348 от 01.04.2019 г. за 15 бр.
движими вещи, съгласно направена заявка. Излага, че предметът на двата договора
бил за изпълнение на уговорени услуги по отношение на 17 бр. движими вещи,
върху които са монтирани GРS модули по процесния договор от 2012 г. Твърди, че
„Дил-Софт“ ЕООД е свързано лице с ищцовото дружество - управител на двете
търговски дружества е Димитър Коцев Димитров, а същият е едноличен собственик
на капитала на „Дил-Софт“ ЕООД и съдружник в ищцовото дружество. Сочи, че двата
нови договора се прилагат по отношение на движимите вещи, идентични с тези, по
отношение на които се прилагал процесният договор от 2012 г., като монтираните
през 2012 г. GРS модули се използват за нуждите на новите два договора.
Заявява, че с подписването на новите два договора на 01.04.2019 г. изцяло е
прекратено действието на процесния договор. Заявява също, че ищецът дължи на
ответното дружество връщане на двата депозита, платени по процесния договор от
2012 г. Твърди, че за времето от датата на прекратяване на процесния договор
03.04.2019 г. до 08.01.2020 г. ищецът дължи на ответното дружество обезщетение
за забава в размер 198.12 лв, представляващо законна лихва върху главницата по
двата депозита в размер общо 2520.00 лв с включен ДДС. Моли съда, да отхвърли
предявените искове като недоказани по основание и размер. Претендира
направените по делото разноски. В условията на евентуалност, ако съдът приеме
за безспорно установено, че предявените искове са доказани по основание и
размер, прави възражение за прихващане: сумата в размер 2520.00 лв с включен
ДДС, представляваща аритметичен сбор на сумата в размер 2070.00 лв с включен
ДДС, платена на ищеца като депозит по фактура №2658 от 01.08.2012 г. и сумата в
размер 450.00 лв с включен ДДС, платена на ищеца като депозит по фактура №3902
от 30.09.2013 г., с издател по фактурите ищцовото дружество и получател ответното
дружество, и сумата в размер 198.12 лв, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху общия размер на главницата по двата депозита,
прихванат до размера на по-малкото задължение със сумата в размер 4745.10 лв,
представляваща аритметичен сбор на сумите, претендирани от ищеца по процесните
фактури.
С оглед събраните доказателства и при съобразяване на
изложеното от страните и относимите правни норми, съдът намира следното от
фактическа и правна страна:
От представения абонаментен
договор №DA-12-77 от 23.07.2012 г. се
установява, че е сключен между „Дилтекс“ ООД
като изпълнител и „Аякс-2002“ ООД като възложител и има за предмет възмездно
предоставяне и инсталиране на система за наблюдение на подвижни обекти в реално
време, обучение на до трима представители на възложителя за работа с нея, както
и месечна абонаментна такса за ползване на системата, платима за всяко въведено
в експлоатация устройство. Уговорено е, че договора за доставка се сключва за срок 24 месеца, като в
случай, че не е договерно
друго след изтичане на този договор, неговото действие се удължава автоматично
за срок една година. Липсват допълнителни споразумения /анекси/, с които да са
правени изменения и допълнения на подписания договор, съобразно чл.7.4. Уговорените
цени по договора са: авансово депозит в резер 75.00 лв без ДДС за всяко
уговорено за въвеждане в експлоатация устройство, монтаж на устройство от
серията DTX Лайт в размер
50.00 лв без ДДС, месечна абонамента такса 25.00 без ДДС за ползване на системата
за всяко въведено в експлоатация устройство. Авансовият депозит по договора,
съобразно чл.3.2 е платен, както следва 2070.00 лв с включен ДДС по фактура №********** от 01.08.2012 г. и 450.00 лв с
включен ДДС, по фактура №********** от 30.09.2013 г., не се оспорва от ищцовата страна.
Приетата съдебно-счетоводна експертиза със задача да се
извърши проверка, заведени и отразени ли са фактурите в счетоводството на двете
дружества и дали има извършени плащания по всяка от тях, по безспорен начин
установява, че в процесните 16 бр. фактури, издадени в периода 04.12.2017 г. -05.03.2019
г., осчетоводени в дружеството на ищеца са на обща стойност 5280.00 лв. По
счетоводни данни по фактура №9102 от 04.12.2017 г. има плащане в размер 534.90
лв, с което задължението по същата остава 215.22 лв, като общото задължение на
ответника по счетоводните данни на процесните фактури е 4745.10 лв. По
счетоводните данни на ответника процесните фактури са описани на обща стойност
5280.00 лв, като по фактура №9102 от 04.12.2017 г. има плащане в размер 444.78
лв, с което задължението по същата остава 125.10 лв, като общото задължение на
ответника по счетоводните данни на процесните фактури е 4835.22 лв. Фактурите
са включени в дневниците за покупки на ответника и са намерили отражение в справката
декларация по ДДС за съответните данъчни периоди.
Приети по делото са 21 бр. протоколи за демонтаж на
предоставеното оборудване, като няма данни за връщане на всички предоставени
общо 28 бр. устройства.
Представени са тристранни споразумения и с договори
за продажба от 19.04.2019 г., 20.04.2018 г., 27.04.2018 г. и 08.05.2018 г., собствеността върху част от движимите вещи, върху които от ищеца са
монтирани GРS устройства, е прехвърлена на „Варна Инвест Холдинг“ ЕООД, ЕИК
*********, поради което и ответното дружество е престанало
да бъде получател на услугите за тези движими вещи, уговорени с процесния
договор. След извършените продажби в ответното дружество са останали 2
бр. движими вещи, ползващи процесната услуга. Ответникът излага, че за
промяната в собствеността е уведомил незабавно по телефон управителя на ищцовото
дружество и поискал ищецът да преустанови да фактурира на ответното дружество
услугите по отношение на продадените вещи, като липсва предвидената по чл.7.5
от договора писмена форма за действителност, която ще се смята спазена и при отправянето и по
електронна поща или телефакс. Приложено по делото е изпратеното по електронната поща от 01.06.2018 г. писмено уведомление в същия смисъл, както и уведомление от
02.04.2019 г. с искане в месечния абонамент да останат две МПС. Видно от
представените фактури е имало промяна на договорните отношения, тъй като с
фактура №9555 от 02.04.2018 г. се фактурират 22 бр. абонамента, а с фактура №9659
от 09.05.2018 г. се фактурират 6 бр. абонамента, въпреки липсата на представени
други доказателства за изрична договореност в тази връзка.
Представени са два договора с предмет
изграждане, надграждане, поддръжка и обновяване на „Система за наблюдение на
подвижни обекти в реално време“ - №1347
от 01.04.2019 г. между ответника и „Дил-Софт“ ЕООД и №1348 от 01.04.2019г.
между „Варна Инвест Холдинг Груп“ ЕООД и „Дил-Софт“ ЕООД, с твърдение, че се прилагат спрямо движимите
вещи, идентични с тези, за които е прилаган процесния договор от 2012 г. и монтираните през 2012 г. GРS модули се ползват за нуждите
на новите два договора,
като използването на същите модули по тези договори, не се оспорва от ищцовата
страна.
С оглед гореизложеното предявената искова претенция подлежи на уважаване. Претендираното от ищцовата страна вземане е
доказано по основание и размер основно чрез приобщената съдебно-счетоводна
експертиза, сочеща липса на плащания по издадените въз основа на процесния
договор фактури за съответния период, който факт по същество не се оспорва от
ответната страна. Съответно, липсата на плащане в установения срок представлява
основание за присъждане на обезщетение за съответния период на забава от
съответния падеж до предявяване на иска, чийто общ размер е установен чрез
служебно ползван програмен продукт и съответства на претендираната стойност.
Отправеното възражение за прихващане на внесените
депозити не следва да бъде уважено, предвид липсата на данни за връщане на
цялото представено оборудване и клаузата на чл.3.4 от процесния договор,
съобразно която внесения депозит служи като гаранция за доброто изпълнение и се
възстановява при изтичане, предсрочно прекратяване на договора, връщане на
предоставеното оборудване и заплащане на всички договорени суми, доколкото нито
една от съответните предпоставки не е налице.
При този изход на спора, съобразно чл.78, ал.1 ГПК, в
тежест на ответника следва да бъде присъдено и обезщетение за сторените
разноски в производството, от които 240.00 лв държавна
такса, 180.00 лв такса за експертиза и 550.00 лв възнаграждение
за адвокат.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „Аякс-2002“ ООД, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на „Дилтекс“
ООД, ЕИК *********, сумите: 4745.10 лв (четири хиляди седемстотин четиридесет и пет
лева, 10 ст.), ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на иска – 04.11.2019 г. до окончателното плащане, представляваща обща стойност на главници по непогасени задължения за 16 бр.
фактури, издадени за периода от м. декември 2017 г. до м. март 2019
г. по абонаментен договор №DA-12-77 от 23.07.2012 г.; 679.94 лв,
представляваща обща стойност на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху стойността на всяка непогасена главница по съответните фактури, считано от падежа по всяка фактура до датата на предявяване, на основание
чл.79, ал.1, вр. чл.258 и сл. ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ отправеното от „Аякс-2002“ ООД,
ЕИК *********, възражение за прихващане
на сумата 2520.00 лв, представляваща сбор
на стойностите: 2070.00 лв – платен депозит
по фактура №2658 от 01.08.2012 г.; 450.00 лв – платен депозит по фактура №3902 от 30.09.2013 г.; 198.12 лв - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху общия размер на
главницата по двата депозита; до размера на по-малкото задължение спрямо претендираната от „Аякс-2002“
ООД, ЕИК *********, сума 4745.10 лв.
ОСЪЖДА „Аякс-2002“ ООД, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на „Дилтекс“ ООД, ЕИК
*********, сумата 970.00 лв
(деветстотин и седемдесет лева, 00 ст.), представляваща обезщетение за направени
по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: