№ 553
гр. Перник, 23.05.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ Въззивно
гражданско дело № 20231700500322 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 1352 от 14.12.2022 г., постановено по гр.д. № 500/2022 г. Районен
съд - Перник на основание чл. 22 ЗПК е признал за установено, че договор за
потребителски кредит № 1061935/07.09.2021 г., сключен между З. М. М., ЕГН
********** и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* е нищожен. На осн.
чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът се е произнесъл и по разноските по делото.
В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от
„ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: *********, чрез адв. Б. Д., с която се твърди,
че обжалваното решение е недопустимо, а в условията на евентуалност сочи същото за
незаконосъобразно, неправилно и необосновано.
На първо място се сочи, че процесното решение е недопустимо, като
постановено по недопустима искова молба. Допълва се , че е налице разминаване и
противоречие между текста на исковата молба и текста на пълномощното на адв. Д. М.
от една страна и петитума на исковата молба от друга страна. Въз основа на тези
обстоятелства се моли решението на Районен съд гр. Перник да бъде обезсилено като
недопустимо.
На следващо място в условията на алтернативност решението на първата
инстанция се сочи като незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Наведени с
твърдения, че при постановяване на акта съда не е обсъдил всички правнорелевантни
твърдения на страните, от които зависи решаването на спора. В допълнение се сочи, че
съдът не е изложил мотиви по всички направени от страните възражения. Излагат се
подробни съображения в подкрепа на релевираните възражения за неправилност на
постановеното решение. Направени са възражения, че районният съд не е обсъдил нито
един от доводите на дружеството, като и не се е мотивирал относно това кои доводи се
приемат от съдебния състав и кои се отхвърлят и на какво основание. Намира, че е
1
налице липса на обсъждане и анализ от страна на съдебния състав на събраните по
делото писмени доказателства, както и ясни мотиви кои от тях се кредитират и кои не.
В подкрепа на своите твърдения, жалбоподателя цитира съдебна практика. В
продължение са направени оплаквания, че правните изводи на съда са немотивирани и
напълно произволни.
На следващо място с жалбата са наведени твърдения, че решението на първата
инстанция е постановено при нарушение на процесуалните правила, като се отбелязва,
че в хода на открито съдебно заседание съдът е оставил без уважение направеното от
страна на дружеството искане за събиране на гласни доказателства чрез разпит на
свидетел, като същото е оставено без уважение без да са изложени мотиви за това.
Намира за неправилно приетото от районен съд, че договорът не отговарял на
законовите изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 7, 10 и 11 от ЗПК, както и, че към процесният
договор не бил приложен погасителен план. Възразява се и, че съдебният състав
неправилно е присъдил претендираното възнаграждение по чл. 38 от ЗА. Въз основа на
изложените съображения се иска обезсилване на първоинстанционното решение.
Алтернативно моли за отмяна на процесното решение изцяло и постановяване на ново,
с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло. Прави се искане за присъждане на
сторените пред двете инстанции разноски. С въззивната жалба не се представят и не се
сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от З. М. М. чрез
пълномощника й адв. Д. М., с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Твърди се, че районният съд правилно е обявил процесния договор за нищожен, тъй
като същият не отговарял на всички изисквания на чл. 22 от ЗПК. Излагат се подробни
доводи в подкрепа на постановеното решение. Сочи се, че процесният договор не
отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 1 от ЗКП, тъй като към него не е приложен
погасителен план. На следващо място се твърди, че договора е недействителен поради
заобикаляне разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, както и поради неправилно
приложен ГПР. В подкрепа на изложените възражения въззивният ответник цитира
богата съдебна практика. Моли за постановяване на решение, с което въззивната жалба
да бъде оставена без уважение, а решението на първата инстанция да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно. Прави искане за присъждане на сторените пред
двете инстанции разноски. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането
на нови доказателства.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка,
съдът установява, че въззивните жалби са допустими (подадени са против подлежащ на
въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и са съобразени с
изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261 ГПК.
С въззивните жалби и писмените отговори по тях не е поискано събиране на
нови доказателства във въззивното производство за факти, които са от значение за
2
спора и представляват нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла на
чл. 266, ал. 2 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се
произнесе служебно с определението по чл. 267 ГПК.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, СЪДЪТ
РАЗПОРЕДИ:
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на разпореждането.
УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат характер на
окончателен доклад на жалбите и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 15.06.2023 година от
11,20 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
разпореждане.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
3