№ 625
гр. Плевен, 17.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Радостина Т. Гергичанова
при участието на секретаря Десислава В. Мачорска
като разгледа докладваното от Радостина Т. Гергичанова Административно
наказателно дело № 20254430200929 по описа за 2025 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. 1 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 25-0256-000074 от
15.04.2025г. на Началник РУ в ОДМВР-Плевен, РУ-Долна Митрополия, с
което на К. И. П. с ЕГН ********** от гр. Долна Митрополия е наложено
административно наказание на осн. чл. 174, ал. 1, т.2 от ЗДвП - глоба в размер
на 1000,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца
за това, че на 20.03.2025г. в 21:20 часа в гр. Долна Митрополия, ул. „***“ *** с
посока на вижение ул. „***“, като водач на лек автомобил „***“ с рег. № ***,
собственост на А. П. Д. с ЕГН ********** от гр. Долна Митрополия, ул. „***“
*** под въздействие на алкохол с концентрация 1,14 промила, установено с
техническо средство Дрегер Алкотест 7510, фабр. № ARBA 0171 и
показанието от същия 1,14 промила, показано на водача и свидетелите
очевидци, издаден талон за медицинско изследване № 0036250 и осем броя
холограмни стикери за сигурност и валидност на пробата с номер А 112233 –
нарушение по чл. 5, ал. 3, т.1 от ЗДвП.
Недоволен от така наложеното административно наказание е останал
жалбоподателят, който е подал жалба до Районен съд Плевен, с която моли
съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно. В
същата е релевирано оплакване за липса на осъществен състав на твърдяното
нарушение от страна на жалбоподателя, тъй като процесния лек автомобил е
1
бил управляван от неговия събственик. В съдебно заседание жалбоподателят
се явява лично и се представлява от пълномощника си адв. Кр. Д. от ПлАК,
който поддържа изложеното в жалбата възражение. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени като незаконосъобразно Наказателно
постановление № 25-0256-000074 от 15.04.2025г. на Началник РУ в ОДМВР-
Плевен, РУ-Долна Митрополия.
За ответната страна процесуален представител не се явява.
Съдът, след като се запозна с образуваната административно-
наказателна преписка, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно
легитимирано лице с изявен правен интерес и в законноустановения в чл. 59
от ЗАНН преклузивен срок.
С оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 20.03.2025г. актоссътавителят Д. И. Ц. съставил АУАН № АД 695577
против жалбоподателя К. И. П. от гр. Д. Митрополия за това, че на
20.03.2025г.в 21:20 часа в гр. Долна Митрополия, ул. „***“ *** с посока на
вижение ул. „***“, като водач на лек автомобил „***“ с рег. № ***,
собственост на А. П. Д. с ЕГН ********** от гр. Долна Митрополия, ул. „***“
*** управлявал моторното превозво средство под въздействие на алкохол с
концентрация 1,14 промила, установено с техническо средство Дрегер
Алкотест 7510, фабр. № ARBA 0171, като показанието от същия било 1,14
промила, показано на водача и свидетелите очевидци, издаден бил талон за
медицинско изследване № 0036250 и осем броя холограмни стикери за
сигурност и валидност на пробата с номер А 112233. Като нарушена е
посочена разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т.1 от ЗДвП. Актът е съставен в
приссътвието н асвидетели – очевидци на описаното нарушение, а именно А.
Г. С. и Д. В..
На посочената в АУАН дата полицейските служители Г.Г. и Д. Ц.
изпълнявали служебните си задължения като за времето от 18:00ч. до 06:00ч.
били назначени в наряд АП - 666. Около 21:20ч. получили сигнал от ОДЧ при
РУ - Д. Дъбник за сбиване между група лица в гр. Д. Митрополия на ул. „***“.
При извършена проверка на място установили струпване на хора, но без да
има физическа саморазправа между тях. Там заварили лицата: свидетелят А.
Г. С., свидетелят Д. Е. В., Д.З.М. и жалбоподателят К. И. П.. Първите трима от
изброените лица твърдяли, че жалбоподателя К. П. управлявал лек автомобил
*** с per. № *** под въздействието и употребата на алкохол, но П. отрекъл да
е управлявал автомобила. Полицейските служители Г. и Ц. поискали
съдействие на екип на КАТ, за да бъде извършена проба на жалбоподателя за
употреба на алкохол. На място била извършена проба за употреба на алкохол
от посочения като водач на МПС - К. И. П., като техническото средство
отчело положителен резултат, а именно 1.14 промила в издишалия въздух,
след което бил съставен АУАН против жалбоподателя, като му били издадени
2
съответно талон за медицинско изследване и 8 броя холограмни стикери.
Преди да пристъпи към съставяне на АУАН, актосъставителят преценил
сведенията на свидетеля А. Г. С. (чийто сигнал станал повод за извършване на
проверката), съгласно които в деня на случая е станал скандал между
приятелката ме – свидетелката М. А. и водач на лек автомобил, че по повод
това спрели водача П. (жалбоподател в настоящото административно -
наказателно произовдство) с автомобила му, за да разберат какъв е проблема
и възприели, че същия е в нетрезво състояние, като веднага сигнализирани на
112. Свидетелят Д. Е. В. обяснил на полицейските служители, че бил на
центъра на гр. Д. Митрополия с приятели, когато на единия от тях по телефона
звъннала приятелката му М. (свидетелката М. Н. А.) и казала, че „някакъв
кара след нея, пуска полицейски сирени и се разправял с нея“, казала им също
така, че се намира пред магазина на *** и те тръгнали да видят какво се
случва. Твърдяли, че когато пристигнали на място, мъжът който е инициирал
скандала се качил в колата си и тръгнал да бяга, а те го последвали за да видят
номера на автомобила. Карали след него и когато го приближили видели, че
всъщност това е познат мъж от града, на име „***“. Обадили се на 112 и
подали сигнал за мъж, който според техните възприятия управлява
автомобила в нетрезво състояние. Последваният от тях автомобил продължил
движението си, а те се върнали при момичето, което им разказало подробно за
случилото се, след което тръгнали да се прибират, но техен познат им звъннал
по телефона и ги уведомил, че е видял „***“ да се прибира с посочения
автомобил към дома си и те репшли да минат от там и пак да звъннат на 112,
защото той бил видимо пиян. Отивайки към дома на жалбоодателя го засекли
с автомобилите и спрели. Жалбоподателят излязъл от автомобила си, от
шофьорското място и те му казали, че са подали сигнал на 112 и чакат да
дойде полиция. От неговата къща излязла дъщерята на жалбоподателя -
свидетелката А. П. Д. за да види какво се случва навън и тогава К. П. казал
пред всички, че щял да каже пред полицаите, че е карала А. и, че не може да
докажат кой е карал колата. Свидетелят В. му заявил, че има много свидетели
и камери и това лесно може да бъде потвърдено. На място дошъл полицейски
патрул и екип на Сектор „ПП“. Жалбоподателят К. П. бил изпробван за
употреба на алкохол пред присъстващите и всички видели, че уредът отчел
положителен резултат 1.14 промила алкохол. Пред полицейските служители
били дадени писмени сведения от Д. В., който заявил, че не са се карали и не
са имали физически контакт с жалбоподателя, че не са обиждали него и
членове на семейство му, но всички били възмутени от неговата постъпка и
неговото изказване. Били снети писмени сведения и от свидетеля - очевидец
М. А., която обяснила, че в деня на случая се прибирала с личния си
автомобил заедно приятелката си - свидетелката Я. Ш. към вкъщи, като се
движели в гр. Д. Митрополия. Обяснила, че на едно от кръстовищата в града
спряла, за да се огледа и в това време зад нея спрял лек автомобил ***.
Потеглила и в този момент чула, че този автомобил включил сирена и
продължил да се движи след нея. Изпреварил я, като и пресякъл пътя и я
3
принудил да спре. Тогава от лекия автомобил, марка „***“ излязъл мъж,
когото не познавала и се запътил към тях. Започнал да вика агресивно и да я
обижда, но свидетелката А. не разбирала какъв е проблема. Мъжът посегнал
да я удари през прозореца докато го затваряла, но не успял. Продължил да
крещи, като бил видимо в нетрезво състояние. Свидетелката А. изпитала страх
и притеснение и звъннала на приятеля си – свидетелят А. С., а той дошъл при
нея с негови приятели. Когато ги видял водачът на лекия автомобил „***“ се
качил в автомобила си и потеглил. Те го последвали и малко след това се
върнали при свидетелката А.. Обяснили и, че това е мъж когото те познават и
е жител на гр. Д. Митрополия. Свидетелката А. им разказала за случилото се и
останала с тях. Малко след това друго, познато им лице се обадило, че е видял
този мъж и, че се прибира със същия автомобил към дома си. Решили да
отидат до адреса му и отново да звъннат на 112, защото той бил видимо много
пиян и можело да стане нещо. Отивайки към адреса се засекли с колите и
тогава той спрял и излязъл от шофьорското място. Свидетелите А. и В. му
казали, че са сигнализирали полицията, а той им заявил, че пред полицаите ще
каже, че не е карал той автомобила и, че не може да се докаже кой е карал.
После дошли полицаите потърсили съдействие от още един полицейски екип
и изпробвали водача за алкохол. Свидетелката А. си тръгнала и впоследствие
разбрала, че водачът се казва К., както и че пробата за употреба на алкохол е е
отчела положителен резултат.
Писмени сведения полицейските служители снели и от лицето Д.З.М.,
който описал случая по напълно идентичен начин и изразил възмущението си
от поведението на жалбоподателя.
Писмени сведения били снети също така и от жалбоподателя К. И. П.,
който пред полицейските служители изложил фактическа обстановка, според
която на 20.03.2025г. се скарал със съпругата си и синът му се почувствал зле.
Поради това решили да посетят ЦСМП и с дъщеря си (свидетелката А. П. Д.)
го откарали за преглед. След прегледа тръгнали да се прибират и по пътя
забелязал лек автомобил който криволичи по пътя и накарал дъщеря си да
спре пред автомобила за да снима номера. Когато спрели слязъл от колата, за
да попита „водачката“ какво е това криволичене. После продължили и
започнала гонка с още няколко автомобила. Отишли до с. Опанец, спрели и
изчакали малко, за да нямат проблеми. Когато тръгнали да се прибират към гр.
Д. Митрополия, пред тях ги блокирали няколко коли, започнала разправия и
извикали полиция. Жалбоподателят К. П., представил пред полицейските
служители писмени обяснение от дъщеря си А. П. Д., която описвала случая
по идентичен начин с баща си.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното
наказателно постановление, с което на К. И. П. с ЕГН ********** от гр. Долна
Митрополия е наложено административно наказание на осн. чл. 174, ал. 1, т.2
от ЗДвП - глоба в размер на 1000,00 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 12 месеца за това, че на 20.03.2025г. в 21:20 часа в гр. Долна
Митрополия, ул. „***“ *** с посока на вижение ул. „***“, като водач на лек
4
автомобил „***“ с рег. № ***, собственост на А. П. Д. с ЕГН ********** от
гр. Долна Митрополия, ул. „***“ *** под въздействие на алкохол с
концентрация 1,14 промила, установено с техническо средство Дрегер
Алкотест 7510, фабр. № ARBA 0171 и показанието от същия 1,14 промила,
показано на водача и свидетелите очевидци, издаден талон за медицинско
изследване № 0036250 и осем броя холограмни стикери за сигурност и
валидност на пробата с номер А 112233 – нарушение по чл. 5, ал. 3, т.1 от
ЗДвП.
Описаната в АУАН и възпроизведена в обжалваното наказателно
постановление фактическа обстановка се установява по несъмнен и
категоричен начин от анализа на ангажираните в хода на проведеното съдебно
следствие доказателства и доказателствени средства.
По делото са ангажирани две групи гласни доказателства, първата от
които обхваща показанията на свидетелите А. Г. С., Д. Е. В., М. Н. А., Я. Д. Ш.
и на актосъставителя Д. И. Ц. и втората, включваща показанията на
свидетелите Ц.Д.М. А. П. Д. и С. К. П.. Показанията на двете групи свидетели
са диаметрално противополжни и техните противоречия не могат да бъдат
преодоляни от проведените в хода на съденото следствие очни ставки, поради
което съдът подходи към обсъждането им изключително внимателно и
критично, преценявайки ги, както самостоятелно, така и в съвкупност с
останалия събарн по делото доказателствен материал. Съдът приема
показанията на свидетелите от първата група като последователни, логични,
непротиворечиви, взаимно-допълващи се и възпроизвеждащи техни преки и
непосредствени впечатления относно релевантните поделото факти.
Свидетелките М. Н. А. и Я. Д. Ш. пресъздават пред съда своите лични
възприятия, според които вечерта на 20.03.2025 година пътували с
управлявания от свидетелката А. лек автомобил, когато спирайки на едно
кръстовище, обозначено със знак „Стоп“ в гр. Д. Митрополия пътят и бил
засечен от лек автомобил марка ***, който въпреки чене бил служебен пуснал
сирени, които предизвикали безпокойство от А.. От предна лява врата слязъл
мъж, когото не познавала към момента и който започнал да я обижда,
наричайки я „малка дрисла“ и посегнал с ръка към нея през отворения и
прозорец, което действие възприела като опит от негова страна да я удари.
Успяла да затвори прозореца, въпреки че мъжът и пречел като натискал
стъклото с ръцете си. Тези факти били възприети от спътничката на
свидетелката А., а именно свидетелката Я. Д. Ш.. Двете ясно видели, че
мъжът управлявал автомобила, че нямало други лица в управляваното от него
моторно превозно средство, а поведението му било характерно за човек в
нетрезво състояние. Този нцидент провокирал чувства на страх и притеснение
особено у свидетелката М. А., която позвънила на своя приятел – А. Г. С. и му
разказала за случилото се. По това време свиделетелят С. бил на центъра на
града заедно със свои приятели и тръгнали с лек автомобил, управляван от
свидетеля Д. Е. В.. Виждайки ги, водачът на лекия автомобил „***“ се качил в
моторното превозно средство и потеглил, но бил последван от управляваното
5
от В. моторно превозно средство. Младежите го разпознали като „***“, както
наричали жалбоподателя К. И. П.. Не успели да го настигнат и се върнали при
свидетелката М. А. като я уверили, че са разпознали водача, а свидетелят А. Г.
С. подал сигнал за случая на ЕЕНСП 112. По-късно техен познат им съобщил,
че жалбоподателят се движи към дома си с автомобила и заедно с превозните
си средства тръгнали към ул. „***“ в града, на която живеел жалбоподателя
като отново подали сигнал на ЕЕНСП 112. Засекли автомобила му и му казали
че са уведомили полицията и ще му бъде извършена проверка. В това време от
дома излязла дъщерята на жалбоподателя – свидетелката А. П. Д., която
нямала представа какво се случва, а жалбоподателят пред всички заявил, че
пред полицейските служители ще каже, че именно А. е управлявала
моторното превозно средство. Не след дълго на място дошли последователно
два полицейски екипа, вторият от които включвал служители на сектор „ПП“,
които изпробвали жалбоподателя за употреба на алкохол с годно техническо
средство, което отчело положителен резуртат от 1,14 промила. Показанията на
тези свидетели изцяло кореспондират с приобщените към доказателствената
съвкупност по делото писмени доказателства и доказателствени средства, а
именно: Наказателно постановление №25-0256-000074/15.04./2025г., Акт за
установяване на административно нарушение №0695577/20.03.2025г.,
Докладна записка, Възражение, Докладна записка относно посетен сигнал за
масова физическа саморазправа между група лица, Обяснения от А. Г. С.,
Обяснения от Д. Е. В., Обяснения от Д.З.М., Обяснения от К. И. П.,
Обяснения от А. П. Д., Сведение от Д. Е. В., Сведение от М. Н. А., писмо на
началника на РУ - Долна Митрополия, талон за изследване №0036250,
справка за нарушител/водач, Заповед №8121з- 1632/02.12.2021г., постъпилата
справка на Директора на Национална система 112 ведно с приложения 1 брой
компакт диск и електронен картон. Съдът не констатира наличието на
обстаятелства, обусляващи евентуална предубеденост на показанията на
свидетелите от първата група. Като такова не може да бъде възприет
твърдяният от свидетеля С. П. словесен конфликт между жалбоподателя и
свидетеля С. по повод отправена към последния от страна на П. забележка по
повод усилен звук на пусната музика, тъй като поведението на свидетеля С. в
случая е провокиравно от оплакване от страна на приятелката му – М. А. от
поведението на непознат за нея мъж, който едва впоследствие бил разпознат
като „***“ (К. И. П.). Фактът, че именно жалбоподателят е управлявал
моторното превозно средство се установява преди всичко от показанията на
свидетелките М. Н. А. и Я. Д. Ш., които са изцяло обективни и напълно
убедителни. Следва да се посочи, че свидетелските показания, на първата
група свидетели са последователни и поради това, че дадените
непосредствено след нарушението на 20.03.2025г. сведения пред
полицейските служители, послужили за съставяне на АУАН, въз основа на
който е издадено обжалваното наказателно постановление съответстват
напълно с тях.
Съдът обсъди показанията и на втората група свидетели, като намери, че
6
показанията на свидетелите А. П. Д. и С. К. П. са повлияни от близката
родствена връзка с жалбоподателя (двамата са съответно дъщеря и син на
жалбоподателя) и се явяват неистински и целящи единствено обслужване на
предприетата защитна теза. Показанията на свидетеля Ц. Д. Митев съдът
намира за изолирани и неубедителни, а така също съдържат твърдения
досежно факти, предхождащи релевантните в конкретната хипотеза.
При тази установеност на фактите, съдът намира, че жалбоподателят е
осъществил елементите на нарушението по чл 5, ал. 3, т. 1от ЗДвП, както от
обективна, така и от субективна страна. При определяне вида и размера на
наложените наказания, административно-наказващият орган правилно е
издирил и приложил съответната на противоправното деяние санкционна
разпоредба, съдържаща се в чл. 174, ал. 1, т.2 от ЗДвП, която предвижда
административно наказание глоба в размер на 1000,00 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 12 месеца, каквито именно по вид и
размер са наложени на жалбоподателя.
Съдът не констатира допуснати в хода на административно-
наказателното производство пред наказващия орган нарушения, които да са
съществени и поради това да предпоставят отмяната на обжалваното
наказателно постановление.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че Наказателно постановление
№ 25-0256-000074 от 15.04.2025г. на Началник РУ в ОДМВР-Плевен, РУ-
Долна Митрополия следва да бъде потвърдено като законосъобразно.
При този изход на делото съдът намира, че следва да бъде оставено без
уважение искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото
разноски за адвоканско възнаграждение в размер на 300,00 лева.
Водим от горното и на осн.чл. 63 ал. 2, т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно
постановление № 25-0256-000074 от 15.04.2025г. на Началник РУ в ОДМВР-
Плевен, РУ-Долна Митрополия, с което на К. И. П. с ЕГН ********** от гр.
Долна Митрополия е наложено административно наказание на осн. чл. 174, ал.
1, т.2 от ЗДвП - глоба в размер на 1000,00 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца за извършено на 20.03.2025г. в 21:20 часа
в гр. Долна Митрополия нарушение по чл. 5, ал. 3, т.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
Плевен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето от
страните.
7
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8