Р Е Ш Е Н И Е
№….........../………..2020
г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 12-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено
на
19.06.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Никола Дойчев
при участието на
секретаря Станислава Стоянова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 20162 по описа на съда за 2019
година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано е въз основа на искова молба, подадена от Ф.Ф.А.,
ЕГН: ********** *** ООД, ЕИК:*** с искане да бъде прието за установено, че ищецът
не дължи на ответника сумата от главница 265.30 лева за консумирана и
незаплатена вода по партида № 1723586 за периода от 29.08.2008 г. до 30.03.2010
г; мораторна лихва в размер на 18.61 лева за периода от
29.08.2008 г. до 30.03.2010 г.; разноски в размер на 41.66 лева по ч.гр.д. № 5171/2010
г. на ВРС, представляващи наследена 1/3 ид.ч. от общото задължение на
наследодателя ***, поч. на 15.09.2018 г.
Претендират
се от ищеца и направените по делото съдебно-деловодни разноски.
Ищецът
твърди, че е наследник по закон на починалия си баща ***, който имал задължения
към ответника в размер на 795.91 лв. главница за консумирана и незаплатена вода
по партида № 1723586 за периода от 29.08.2008 г. до 30.03.2010 г., за лихва за
забава в размер на 55.83 лева за периода от 29.08.2008 г. до 30.03.2010 г. и за
разноски в размер на 125.00 лева. В тази връзка заявява, че е наследил 1/3
ид.ч. от тези задължения, които обаче били погасени по давност с изтичане на
пет години от влизане в сила на заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 5171/2010
г. тъй като през този период не са били предприети изпълнителни действия от
взискателя, прекъсващи давността.
По
същество се иска от съда приеме за установено, че ищецът не дължи на ответника
1/3 ид.ч. от горецираните вземания, поради погасяването им по давност, както
следва: главница 265.30 лева; мораторна лихва 18.61 лева; 41.66 лева разноски. По
същество се моли за уважаване на предявения иск. Ангажират се доказателства.
Ответникът
е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК.
Оспорва
предявената искова претенция. Счита същата за недопустима и неоснователна.
Изразява подробно становище относно неоснователността на претенцията, като
описва действията, които са извършени от ответника, респ. от органа по
изпълнението. В тази връзка заявява, че погасителната давност е прекъсната с
образуване на изпълнителните дела през 2011г. пред *** и през 2017 г. пред ***, тъй като с
молбите са възложени действията по чл. 18 от ЗЧСИ, вкл. с наложения запор на банковите
сметки на длъжника. Навеждат се правни аргументи във връзка тълкуването и
приложението чл. 116, б. „в“ от ЗЗД и ТР2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
По
същество се моли за отхвърляне на претенцията. Претендират се разноски.
В
открито съдебно заседание ищецът се представлява от своя процесуален
представител, чрез когото поддържа предявения иск. Моли за уважаването му.
Претендира разноски. Ответникът също се представлява от упълномощения за това
представител, който поддържа писмения отговор. Моли за отхвърляне на предявения
иск.
След като съобрази доводите на страните
и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От
събраните по делото доказателства се установява, че срещу *** е била издадена
заповед за изпълнение № 2923/14.04.2010 г. по ч.гр.д. № 5171/2010 г., а в
последствие след стабилизиранието й – изпълнителен лист, по силата на който ***
е бил осъден да заплати на ответника следните суми: 795.91 лева, представляваща
дължима главница за консумирана и незаплатена вода за периода от 29.08.2008 г.
до 30.03.2010 г.; сумата от 55.83 лева лихва за забава за периода от 29.08.2008
г. до 30.03.2010 г., както и разноски в размер на 125.00 лева.
По молба на ответника е било
образувано на 14.12.2011 г. изпълнително производство срещу длъжника при ***
под № **** по описа на цитирания орган по принудително
изпълнение, като до видно от приложеното изпълнително дело за периода от
образуването до прехвърлянето му на ЧСИ рег. № ***, не е извършено
нито едно изпълнително действие по смисъла на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД. Следва да
се отбележи, че съгласно постановките на ТР №2/2013 г. на ОСКТК на ВКС
образуването на изп.дело само по себе си не е действие на принудително
изпълнение, респ. не прекъсва давността за събиране на вземането, но доколкото
в случая ответникът е възложил на ЧСИ по реда на чл. 18 от ЗЧСИ извършване на
определени изпълнителни способи, следва да се приеме, че считано от 14.12.2011
г. е запознала да тече нова погасителна давност. Друг е въпросът дали реално са
предприети определени действия по принудително изпълнение в рамките на
конктретен изпълнителен способ, което, както вече се установи – не се е осъществило.
След изготвяне на поканата за доброволно изпълнение на 15.12.2011 г., която
също не прекъсва давността, не е имало движение по делото, а още по-малко
изпълнителни действия.
От горното следва изводът, че
вземането на ответника към *** е погасено по давност, считано от 14.12.2016 г.
Ищецът по делото, в качеството на наследник на *** е правоприемник на 1/3 ид.ч.
от едно погасеното задължение.
С
оглед пълнота, следва да се отбележи, че дори и при приложение на Постановление
№ 1/1980 г. на ППВС до датата на приемането на ТР №2/2013 г. (26.06.2015 г.), в
каквато насока е част от съдебната практика, вкл. и с оглед образуваното т.д.
No 3 /2020 г.на ОСГТК, давността пак е изтекла. Съгласно постановките на
изгубилото сила Постановление № 1/1980 г. на ППВС давност не тече докато е
висящо изпълнителното производство. В случая изпълнителното дело е било висящо
до 14.02.2013 г., тъй като след тази дата е било перемирано на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Следователно дори и да се приеме, че едва от този
момент е започнала тече в полза на длъжника погасителна давност, последната е
изтекла съответно на 14.02.2018 г.
Предвид
горното, следва да се приеме, че вземането на ответника за главница е погасено
по давност, вкл. и за акцесорното вземане за лихва, съгласно чл. 119 от ЗЗД.
Ответникът е изгубил правото да търси принудително изпълнение на процесните
суми от наследника Ф.Ф.А.. Останалите писмени доказателства, вкл. приложеното
изп.д. № 1302/2017 г. по описа на ЧСИ рег. № 894 се отнасят до различно от
процесното вземане, поради което не следва да се коментират.
По разноските:
На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и сумата направените
разноски за държавната такса в размер на 50.00 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че от Ф.Ф.А.,
ЕГН: ********** *** ООД, ЕИК:*** следните вземания, поради
погасяването им по давност: главница 265.30 лева за консумирана и незаплатена
вода по партида № *** за периода от 29.08.2008 г. до 30.03.2010 г; мораторна
лихва в размер на 18.61 лева за периода от 29.08.2008 г. до 30.03.2010 г.;
разноски в размер на 41.66 лева по ч.гр.д. № 5171/2010 г. на ВРС, представляващи
1/3 ид.ч. от задължението на наследодателя ***, поч. на 15.09.2018 г, на
основание чл. 439 от ГПК.
ОСЪЖДА *** ДА ЗАПЛАТИ на Ф.Ф.А., ЕГН: ********** сумата от 50.00 (петдесет) лева представляващи
сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски в настоящото исково производство,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: