РЕШЕНИЕ№….
Гр. София, 2022 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІV Д с - в, в публичното съдебно заседание на седемнадесети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка И.
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира
Кордоловска
Мл.
съдия : Калина Станчева
при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от младши съдия Станчева в. гр. д. № 1746 по описа за 2021 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С
Решение № 20253575 от 17.11.2020 г., постановено по гр. д. № 65509
по описа за 2019 г. на СРС, гражданско отделение, 33-ти състав, е признато за
установено по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415 ГПК
във вр. с чл. 79 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, срещу П.Я.Д.-С., ЕГН **********, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
2274,24 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода м.05.2016 г. – м.04.2018 г., доставена в имот, находящ се в гр. София,
ж.к. „*******, с абонатен № 221379, ведно със законната лихва от 24.07.2019 г. /датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК/ до окончателното изплащане, сумата в размер на 274,98 лева – лихва за забава в размер на законната лихва върху
вземането за стойност на неплатена топлинна енергия за периода от 30.11.2016 г.
до 10.07.2019 г., сумата в размер на 40,25
лева - цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от м.05.2016
г. – м.04.2018 г., ведно със законната лихва от 24.07.2019 г. /датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК/ до окончателното изплащане, както и
сумата от 8,52 лева, представляваща мораторна лихва върху вземането за цена на
извършена услуга дялово разпределение за периода от 30.07.2016 г. до 10.07.2019
г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр. д. № 42615/2019 г., по описа на СРС, 33 състав.
Съобразно
изхода от спора и по правилата на чл. 78 ГПК първоинстанционният съд е
разпределил и отговорността за разноски по делото, както следва: на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 742,58 лева
разноски в производството, включително сторените такива в хода на
производството по ч.гр. д. № 42615/2019 г., по описа на СРС, 33 състав.
Решението е постановено при участието на
привлеченото в хода на първоинстанционното производство от ищеца трето
лице-помагач „Б.“ ООД.
Недоволен от така постановеното решение
останал ответникът П.Я.Д.-С. /на нейно място от въззивния съд по реда на чл.
227 ГПК са конституирани наследниците й по закон – В.Й.С. и М.С.С./, предвид
което и в срока чл. 259, ал. 1 ГПК
депозирал въззивна жалба срещу съдебния акт. В жалбата се излагат оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност поради нарушения на материалния закон, тъй
като неправилно според ищеца първоинстанционният съд бил приел, че е доставено
соченото количество топлиина енергия до имота. Иска от въззивния съд да отмени
обжалваното решение в цялост и да отвхърли ищцовите претенции. Не са
претендирани разноски за въззивната инстанция.
В срока и по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК
е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД, в който лаконично се
заявява, че инцииращата производството жалба е неоснователна, а решението на
СРС – правилно и законосъобразно постановено. Претендира разноски за юрисконсулт
за въззивното прозиводство.
Третото лице-помагач не изразява
становище по въззивната жалба на ответника.
Софийски градски съд, IV Д въззивен състав, като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Предявени са за разглеждане обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 149 ЗЕ,
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД
и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. Досежно неговата правилност настоящият въззивен
състав намира наведените от ответника с въззивната жалба доводи за неправилност
за неоснователни, по следните съображения.
С оглед правната квалификация на
предявените искове правилно районният съд е разпределил доказателствената
тежест между страните по спора.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да
установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между
него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните
количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената
цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в
която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово
разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
Правоотношението по продажба на топлинна
енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като
договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията
за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ -
чл. 150, ал. 1 ЗЕ. Писмената форма на договора не е форма за действителност, а
форма за доказване. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора
за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия
за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното
определение в т. 2а от пар. 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012 г.,
е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При действалите преди
изм. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012 г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е
потребителят на топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за
домакинството си - т. 42 пар. 1 ДР ЗЕ /отм./
Съгласно ТР № 2/2017 г. ОСГК на ВКС
освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти /собствениците и титулярите
на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот/, и трети
лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да бъдат
носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови
нужди към топлопреносното предприятие, когато между тези трети лица и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия
за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент
на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената й на топлопреносното
предприятие.
При извършване на собствена преценка на
събрания в хода на съдебното дирене пред първата инстанция доказателствен
материал /нотариален акт за дарение на недвижим имот № 3, том LXLVI, дело № 18693/1997г./,
настоящата съдебна инстанция намира, че по делото е установено, че ответникът е
бил собственик на топлоснабдения имот до своята смърт на 27.11.2021 г., като
макар и с горецитирания нотариален акт правото на ползване върху прехвърления
недвижим имот да е запазено в полза на дарителя – С.М.М./майка на ответницата/,
последната е била починала /14.03.2014 г./ към релевантния за спора исков
период, респ. П.С. е ползвала топлоснабдения имот и съответно притежава
качеството „клиент“ на предприятието.
Обстоятелството, че е налице валидна
облигация между страните е безспорен, в който смисъл са и твърденията на
жалбоподателя в отговора му по чл. 131, ал. 1 ГПК.
С оглед всичко изложено въззивният съд
намира, че правилни са изводите, съдържащи се в обжалвания съдебен акт, че
именно ответникът се явява длъжник по договорното правоотношение за цената на
топлинната енергия за процесния период заради притежаваното от нея право на собственост
върху топлоснабдения недвижим имот и доколкото вещното право на ползване върху
последния е учредено пожизнено в полза на майка й /С.М.М./, като със смъртта й
през 2014 година, същото е погасено – арг. чл. 59, ал. 1 ЗС.
На следващо място по делото е
установено, че сградата, в която се намира процесният недвижим имот е
топлоснабдена, като за това обстоятелство също са приети писмени доказателства
по делото /договор № 1598/13.08.2002 г., сключен между „Б.“ ООД и етажната
собственост с адрес: гр. София, ж.к. „********, протокол от проведено на 15.07.2002
г. общо събрание на етажните собственици от сградата, намираща се на посочения
адрес с приложение № 1 към протокола списък на етажните собственици, договор № 312/08.07.2011
г., сключен между „Т.С.“ ЕАД и „Б.“ ООД за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия от „Б.“ ООД, осъществяващо услугата дялово разпределение на
топлинна енергия в сградата – етажна собственост, в който топлоснабденият имот
се намира/.
Въз основа на заключението на вещото
лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство
съдебно-техническа експертиза, настоящата инстанция приема, че в имота на
ответника за периода м.05.2016 г.-м.04.2018 г. е имало два броя отоплителни тела
и 1 брой водомер за топла вода, като на 2 броя отоплителни тела /в хола и
кухнята/ са поставени ИРРО. През 02.11.1999 г. е изключено отоплението на
стълбите. В заключението си екскертът изрично е подчертал, че през исковия
период показанията от протокола за главен отчет са нанесени правилно в
подробните изравнителни сметки, както и, че извършеното разпределение е в
съответствие с нормативните разпоредби. Количествата топлинна енергия за
технологични разходи на абонатната станция са отчислявани за сметка на
топлопреносното предприятие. Видно от експертизата, топломерът, монтиран в
абонатната станция, е отговарял на всички метрологични изисквания.
Доколкото купувачът дължи цената на
реално потребената енергия, то при определяне дължимата цена следва да се вземат
предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се
формират в резултат от изравняване, т.е сумите по изравнителните сметки. Ето
защо за определяне размера на дължимата цена съдът ползва данните на СТЕ,
според която размерът на потребената топлинна енергия за процесния период м.05.2016
г. – м.04.2018 г. възлиза на 2 274,24 лв. Следователно, доколкото изводите
на първия съд изцяло съответстват на изложените от въззивната инстанция
съображения, решението в тази част следва да бъде потвърдено.
От изготвеното и прието в хода на
съдебното дирене пред първата инстанция по делото заключение на
съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че няма данни за извършени плащания от ответника, които да
погасяват задължения от процесния период за топлоснабдения имот, находящ се на
посочения адрес. Настоящата съдебна инстанция приема, че относимо към правния
спор е заключението в частта, с която експертът е посочил, че дължимите от
потребителя суми за цена на услугата дялово разпределение за процесния период
са в размер на 40,25 лв. Посочено е още, че общият размер на мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия, изчислена за претендирания период е в
размер на 273,07 лв., а размерът на обезщетението за забава, начислено върху
главницата за дялово разпределение – съответно 8,52 лв.
С оглед факта, че от доказателствата по
делото се установи, че до имота, ползван от ответника е доставяна топлинна
енергия, която не е заплащана, както и че е осъществявана услугата дялово
разпределение, то дължими се явяват и сумите за цена на тази услуга. Въззивната
инстанция споделя мотивната част на обжалваното решение относно дължимостта на
сумите през процесния период за услугата дялово разпределение, като намира, че
сумата в размер на 40,25 лв., представляваща цена за извършеното дялово
разпределение на топлинна енергия през процесния период, е дължима, а
предявеният за същата иск – основателен.
На следващо място, тъй като главните
вземания се явяват установени по основание и размер, то и претенциите за мораторните
лихви, начислени върху първите, за рамките на исковия период, също се явяват
основателни, предвид характера и естеството на вземанията за обезщетенията за
забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД като акцесорни такива, зависещи изцяло от уважаване
на главната претенция. Допуснатата по делото ССчЕ е изчислила размера на претенциите за лихва за
забава, съответно 274,98 лв. за периода от 30.11.2016 г. до 10.07.2019 г. –
начислена върху за вземането за доставена и незаплатена топлинна енергия и 8,52
лв. за периода 30.07.2016 г. до 10.07.2019 г. – начислена върху за вземането за
главницата за дялово разпределение.
Доколкото във въззивната жалба липсват
други конкретни оплаквания, то в съответствие с разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК, въззивния съд не дължи проверка за правилността на решението в останалата
му част.
По изложените съображения правните
изводи на двете съдебни инстанции съвпадат, поради което въззивната жалба е
неоснователна, а обжалваното от ответника решение, постановено по гр. д. № 65509
по описа за 2019 г. на СРС, гражданско отделение, 33-ти състав от ответника следва
да бъде потвърдено, включително в частта на присъдените в полза на ищеца
разноски.
По разноските:
Неоснователността на въззивната жалба
обуславя правото на въззиваемата страна да претендира присъждането на разноски
за производството на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. В качеството си на въззиваема
страна ищецът е депозирал единствено отговор на въззивната жалба /бланкетен/. Доколкото
„Т.С.“ ЕАД като въззиваем не е представляван в проведеното пред настоящата инстанция
единствено съдебно заседание, липсва основание да се приложат разпоредбите на
чл. 78, ал. 3, вр. с ал. 8 ГПК, вр. с НЗПП и да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски градски съд, IV Д въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 20253575 от
17.11.2020 г., постановено по гр. д. № 65509 по описа за 2019 г. на СРС,
гражданско отделение, 33-ти състав.
Решението е постановено при участието на
трето лице-помагач „Б.“ ООД, ЕИК ********, на страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Решението не подлежи на касационно
обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.