№ 15
гр. Русе, 07.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20234520104241 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявени са искове с правно основание чл. 144 и чл. 149 СК от Е. К.
М. срещу Василка Ч..
Ищецът твърди, че е син на К.Й. М. и В. Ч.. Двамата му родители били
разведени, като той живеел заедно със своя баща, който полагал грижите по
неговото отглеждане и възпитание. Ответницата била осъдена с решение
№***/02.12.2022г. по гр.д.№***/2022г. на РС – Русе да му заплаща издръжка в
размер на 600лв. месечно. На 14.06.2023г. ищецът навършил пълнолетие, но
продължавал да учи. По тази причина моли да бъде постановено съдебно
решение, с което ответницата бъде осъдена да му заплаща месечна издръжка в
размер на 700лв., считано от 14.06.2023г.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК, ответницата не е депозирала
становище по исковата претенция.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Ищецът Е. К. М. е роден на 14.06.2005г., а негови родители са К.Й. М.,
български гражданин и В. Ч., румънски гражданин.
С Решение №***/02.12.2022г. по гр.д.№***/2022г. на РС – Русе е
изменен (увеличен) размера на дължимата (по предходно съдебно решение) на
1
непълнолетния тогава Е. издръжка от майка му на 600лв., считано от
27.06.2022г.
На 14.06.2023г. ищецът е навършил пълнолетие и е отпаднало
задължението на ответницата да заплаща определената с горепосоченото
съдебно решение издръжка.
Няма спор по делото, а и се установява от представените по делото
доказателства, че през учебната 2023/2024г. ищецът е бил ученик в 12 клас на
СОУ „*****“ гр. Русе. През следващата учебна година (2024/2025г.) е приет за
студент редовна форма на обучение във Филологическия факултет на
Букурещкия университет.
Според представеното по делото удостоверение от „Сикони 51“ ЕООД,
бащата на ищеца К.Й. М. заема длъжността „продавач, разносна търговия“ и
за периода месец септември 2023г. до месец август 2024г. е получил нетно
трудово възнаграждение в размер на 4137,79лв.
Ответницата с процесуалното си поведение (отказа да получи книжата
по делото и да вземе становище по исковата претенция) и обстоятелството, че
живее извън територията на България (в Италия) е осуетила възможността по
делото да бъдат установени нейните доходи и имущество, съответно
възможността да участва в издръжката на пълнолетния си вече и учащ син.
По делото няма доказателства за задължението на някой от двамата
родители на ищеца да издържа други свои деца.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Задължението за заплащане на издръжка на ненавършилите
пълнолетие деца съгласно чл. 143, ал.2 СК е безусловно и се определя
съобразно нуждите на детето и възможностите на родителя, който я дължи.
След навършване на пълнолетие от детето, съгласно чл. 144 СК, родителите
продължават да дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в
средни или висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до
навършване на двадесет годишна възраст при обучение в средно и двадесет и
пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, ако те не
могат да се издържат от доходите си или от използване на имущество и
родителите могат да я дават без особени затруднения. Законодателят е
предвидил различни критерии за правото на издръжка на пълнолетните и
непълнолетните деца. Първите имат право на издръжка само ако родителят
2
може, без „особени затруднения“ да заплаща такава, т.е. това задължение не е
безусловно за разлика от задължението по отношение на непълнолетните
деца. В тежест на ответницата като родител е да установи, че за нея е налице
„особено затруднение“ да заплаща издръжка на сина си. В конкретния случай
съвкупната преценка на доказателствата по делото дава основание да се
приеме, че това обстоятелство е недоказано по делото, а същото не би могло
да се предполага. След като ответницата е в работоспособна възраст и няма
данни същата да страда от заболяване, което да и пречи да работи, следва да
̀
се приеме, че същата реализира доходи или поне е в състояние да прави това.
Общоизвестно е обстоятелството, че жизненият стандарт в Италия където
живее тя е по-висок от този в България, съответно и възможността да
реализира там доходи е по-висока, включително и от тази в родната и страна,
̀
потвърждение за което е и обстоятелството, че се е установила да живее там.
След като по делото ответницата е осуетила умишлено възможността да бъдат
събрани доказателства за доходите и имуществото и, съдът следва да приеме,
̀
че претендираната по делото от ищеца издръжка е във възможностите и да я
̀
заплаща и то без „особени затруднения“ по смисъла на закона.
На следващо място няма основание да се приеме, че размерът от 700лв.
месечна издръжка е прекомерен съобразно нуждите на пълнолетния вече
ищец, който предвид редовната форма на обучение в университет няма
възможност да полага труд и да реализира достатъчно доходи от които да се
издържа, няма данни по делото да разполага и от собствено имущество, от
което да осигурява доходи. Такива в достатъчна степен не е в състояние да
осигури и другият му родител предвид представеното удостоверение за
доходите му.
По изложените съображения предявените искове следва да бъдат
изцяло уважени.
На основание чл. 242, ал.1 ГПК следва да бъде допуснато
предварително изпълнение на задължението за издръжка.
Предвид изхода на спора, ответницата следва да бъде осъдена да
заплати по сметка на РС – Русе сумата от 50лв. държавна такса върху
присъдения размер на издръжката за минало време ( от 14.06.2023г. до
13.08.2023г.), както и държавна такса върху присъдената издръжка за бъдеще
време в размер на 1008лв.
По делото ищецът не е направил разноски, които да му подлежат на
3
присъждане.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Ч., гражданин на Република Румъния, род. на ***г. в гр.
***, провинция Сучава, с персонален номер ***, с постоянен адрес Република
Италия, град сан ***, ***, улица „***“ №** да заплаща на пълнолетния си син
Е. К. М. ЕГН********** с адрес гр. Русе, ул. ***** месечна издръжка в
размер на 700лв. (седемстотин лева), считано от 14.08.2023г., до настъпване
на основание за изменението или прекратяването на издръжката, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното изплащане,
както и сумата от 1400лв.(хиляда и четиристотин лв.), представляваща
издръжка за периода 14.06.2023г. до 13.08.2023г., ведно със законната лихва
върху нея считано от 14.08.2023г. до окончателното и изплащане.
̀
ОСЪЖДА В. Ч., гражданин на Република Румъния, род. на ***г. в гр.
***, провинция Сучава, с персонален номер ***, с постоянен адрес Република
Италия, град сан ***, ***, улица „***“ №** да заплати по сметка на Районен
съд - Русе сумата от 1058лв. държавна такса върху определената издръжката.
ДОПУСКА предварително изпълнение на съдебното решение в частта
за присъдената издръжка.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок считано от 20.01.2025г.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4