Р Е Ш Е Н И Е № 363
гр. Монтана, 7 август 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно
заседание на 31.07.2020 г. в състав:
Председател:
Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Рени Цветанова
при
участието на секретаря: ПЕТЯ ВИДОВА и ПРОКУРОР: Г. АЛЕКСАНДРОВА като
разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА, КАНД № 309 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
дванадесета АПК, вр. с чл. 63, ал.1 ЗАНН.
Образувано е на основание постъпила
касационна жалба от РЗИ Монтана против Решение № 149/04.06.2020 г. по АНД №
582/2020 г. по описа на РС Монтана. С обжалваното решение е отменено НП № АН-01-16/27.04.2020
г. на Директора на РЗИ – Монтана, с което на Г.Г.Б. е наложено административно
наказание за това, че на 16 04 2020 г., в качеството си на продавач-консултант,
работи в кухнята на обект супермаркет „Б*** Б*** ”, с адрес ул. „В*** П*** ” № *
, без поставена предпазна маска на лицето.
В жалбата се твърди,
че изпълнителното деяние се изразява в противоправно бездействие, тъй като
процесната заповед на министъра на здравеопазването изрично е регламентирала
задължението на лицата, намиращи се в търговски обекти, да носят предпазни маски,
както на закрити, така и на открити обществени места. Жалбоподателката е имала
достатъчно време, каквото и да е правила, да сложи предпазна маска според
указанията. Като не е изпълнила това, същата е извършила административно
нарушение на т. 9 от Заповед РД/01 - 197/ 11.04.2020г. на Министъра на
здравеопазването, издадена във връзка с извънредното положение в Република
България. АУАН и НП са съставени от лица, компетентни да сторят това, съгласно
чл.231, ал.1 33, съгласно която разпоредба нарушенията по чл. 209 - 217 се
установяват с актове, съставени от държавни здравни инспектори или длъжностни
лица, определени от директора на регионалната здравна инспекция, а
наказателните постановления се издават от директора на регионалната здравна
инспекция. Както в АУАН, така и в процесното НП са посочени дата и място на
нарушението, описано е в какво се изразява същото, посочени са ясно и
изчерпателно конкретните обстоятелства, при които е извършено. АНО правилно е
квалифицирал деянието като нарушение по чл. 44 33, което кореспондира с
посочената от него санкционна норма на чл. 212, ал.З от 33, като и последната
също е квалифицирана правилно. Така изложените обстоятелства са напълно
достатъчни за наказаното лице, за да разбере в цялост извършеното
административно нарушение, както се разбра и от свидетелските показания.
Актосъставителят от своя страна е описал подробно всички обстоятелства относно
извършеното нарушение, които са потвърдени и от свидетелските показания. Актът
е съставен в присъствието на свидетел, присъствал на установяване на
нарушението, и е бил връчен по надлежния ред. В този смисъл в АУАН и НП са
налични всички реквизити за редовност, посочени в ЗАНН и нарушителят е запознат
с всички фактически и правни основания на админстративнонаказателното обвинение.
Спазени са сроковете по чл.34 ЗАНН, като не са налице основания за приложението
на чл.28 от ЗАНН. Моли да се отмени решението и да се потвърди издаденото
Наказателно постановление.
Ответникът се представлява от адв. Ц***
, която в с.з. оспорва жалбата като моли да бъдат споделени мотивите на
първоинстанционното решение като точни и законосъобразни.
Прокурор от ОП Монтана дава мотивирано
заключение, че жалбата е неоснователна поради допуснати съществени процесуални
нарушения на административнопроизводствените правила, а именно наложено е
наказание за нарушение, което лицето не е извършило, което прави НП
незаконосъобразно издадено. Предлага решението да бъде потвърдено като обосновано
и мотивирано.
Административен съд Монтана, в
качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата
доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена в установения, с
чл. 211, ал.1 от АПК, 14-дневен срок, от надлежна страна против подлежащ на
касационна проверка съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима за
разглеждане по същество.
За да отмени обжалваното НП въззивният
съд, приема, че Наказателното постановление е издадено при наличие на допуснато
съществено и неотстранимо процесуално нарушение, обуславящо неговата отмяна. Разпоредбата
на чл. 209, ал. 1 от Закона за здравето, въз основа на която е наказана
жалбоподателката за вмененото й административно нарушение, за което й е
наложено наказание глоба в размер на 300.00 лева, санкционира различен вид
обществени отношения, а именно свързаните с явяване на дееца на задължителен
медицински преглед, изследване или имунизация. Размерът на предвидените в тази
правна норма наказания също е различен. В случая адеквантата правна норма, под
която жалбоподателката е следвало да бъде подведена под административна
отговорност, е била по чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, тъй като
регламентира нарушението на въведена от министъра на здравеопазването
противоепидемични мерки, което е станало посредством издаване на нарочна
заповед по реда на чл. 63, ал. 4. С въпросната заповед, която е била нарушена,
са били регламентирани именно онези обществени отношения, свързани с носенето
на предпазна маска в търговски обекти. Подвеждането на дееца под правна норма,
регулираща и санкционираща различен вид противоправни административни деяния,
всякога съставлява съществено процесуално нарушение, обуславящо цялостната
отмяна на наказателното постановление. Предвид отмяната на обжалвания акт на
процесуално основание се явява безпредметно обсъждането на неговата
законосъобразност по същество.
Настоящият касационен състав споделя
изцяло фактическите констатации, както и изведените въз основа на тях правни
изводи на районния съд, които напълно съответстват на представените по делото
доказателства.
В случая е без значение, че АУАН и НП
съдържат всички законови реквизити и деянието е правилно квалифицирано като
нарушение, респ. безспорно установено, според касатора, тъй като дори и при правилно
квалифицирано нарушение налагането на неотносима за него, а от там и неправилна,
административна санкция, само по себе си съставлява основание за отмяна на
издадения санкционен акт, поради което изложените в касационната жалба
възражения се явяват неоснователни.
При тези съображения и след извършена
служебна проверка на решението на районния съд, съгласно изискванията на чл.
218, ал. 2 от АПК, настоящият касационен състав намира същото за правилно,
поради което следва да бъде оставено в сила, като на основание чл. 221, ал. 2
от АПК препраща към мотивите изложени в него.
Водим от гореизложеното и на основание
чл. 221 от АПК, Административен съд Монтана
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА като
правилно Решение № 149/04.06.2020 г.
по АНД № 582/2020 г. по описа на РС Монтана.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ЧЛЕНОВЕ: 1.