СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
………………………….
Софийски градски съд 1-12 състав с:
Председател: Георги
Иванов
Разгледа в съдебно заседание на 31.03.16г. /с участието на секретаря М. Д./ гражданско дело № 9736/14г. и констатира следното:
Предявен е иск от И. С., В. М., Х. Б., Л. С., Т. К., Ц. К., С. К., М. Й.,
Х. Й., А. К., С. А., Р. А., Р. А. против „И.-С.“ ЕООД с правно основание
чл. 108 от ЗС – за ревандикация на: 2409, 26/2668 ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор 68134.1602.6076, находящ се в град *************, с площ от 2668
кв.м., при съседи поземлени имоти с идентификатори: 68134.1602.1848;
68134.1602.6153; 68134.1602.1437; 68134.1602.1438; 68134.1602.192;
68134.1602.6097; 68134.1602.6226; 68134.1602.6078; 68134.1602.6079;
68134.1602.6154; 68134.1602.6052, съставляващ УПИ І - 195а, 1437, 1438, 1848 от
квартал 15а по плана на град С., местност Д., при съседи: от три страни –
улици, УПИ ІІ-1460, 196, 197, 198.
Съображенията на страните са изложени по делото.
Представените по делото доказателства удостоверяват, че:
Ищците /в качеството си на съсобственици на 2409,26/2668 ид.ч. от описания
недвижим имот/ са учредили в полза на ответника право на строеж върху имота. Посочената
конкретна квота на съсобственост не е оспорена изрично от ответника. Сделката е
обективирана в нотариален акт № 62 от 04.11.08г. на нотариус Д. Н.. Липсват
доказателства /съответно и твърдения/ в рамките на договорения срок –
дружеството да е изградило процесния обект до ниво /степен/ „груб строеж“. Това
не е сторено и към настоящия момент /в тази насока са констатациите на приетите
по делото експертизи, извършени след оглед на имота/. В същата насока са и
показанията на разпитания по делото свидетел. Не се спори /този факт е и
удостоверен с показанията на същия свидетел/, че – ответникът обитава процесния
имот. Заявеното възражение /в отговора на исковата молба/, че – ненадлежното
извършване на процесното строителство се явява следствие от действия на ищците
/възложителите/ не е подкрепено в процеса с никакви доказателства.
Изложеното налага да се приеме, че – правото на строеж /учредено с горния
нотариален акт/ в полза на ответника се е погасило в хипотезата на чл. 67 от ЗС
/поради неупражняването му в рамките на законния срок, поради неизграждане на
обекта до фаза – „груб строеж“ по смисъла на Тълкувателно решение № 1 от
04.05.12г. на ВКС/. Посоченото обстоятелство обосновава извода, че основанието,
по силата на което дружеството обитава имота е – отпаднало /този факт от своята
страна обосновава ревандикиране на имота в полза на ищците/.
Възраженията на ответника са неоснователни:
Принципно:
В настоящата хипотеза – ищците не се явяват необходими /задължителни/
другари по заявеният иск /т.е. – не е налице процесуална пречка искът по чл.
108 от ЗС във връзка с чл. 67 от ЗС да бъде заявен именно само от част от
съсобствениците на процесния имот – каквито се явяват ищците/. Предявяването на
иск по чл. 108 от ЗС представлява действие на „обикновено управление“, така че
– не е налице процесуална пречка /допустимо е/ предявилите иска съсобственици
да искат ревандикация на целия имот /доколкото – ответното дружество не
противопоставя насрещни права на собственост върху имота спрямо ищците/.
С оглед посочените две принципни правила /които са скрепени с
последователна и непротиворечива съдебна практика/ следва да се приеме, че –
възражението на ищците по чл. 67 от ЗС ползва и останалите съсобственици
/неучастващи по делото/. Или с други думи – фактът, че не всички съсобственици
на имота са заявили възражение по чл. 67 от ЗС не съставлява пречка имота да
бъде ревандикиран в цялост по отношение на настоящите ищци по делото.
Досежно възражението, искането на ответника по чл.
298, ал. 4 от ГПК:
Констатациите на приетите по делото експертизи обосновават
извода, че – извършеното до момента строителство в имота /така, както е описано
конкретно и подробно от вещите лица/ изобщо не може да бъде използвано по
предназначение. Напротив - вещите лица констатират, че това строителство
/предвид конкретното си състояние към момента, следствие от изтеклият
продължителен период от време – от сключването на договора за учредяване на
процесното право на строеж до момента/ по-скоро следва да бъде премахнато
фактически /т.е. – не е налице възможност строежът да продължи „занапред“/. От
друга страна - към момента срокът на процесният архитектурен проект се явява
изтекъл, т.е. налице е и формална пречка за довършване на строежа. В тази насока
са обясненията на вещите лица от тройната експертиза, дадени в съдебното
заседание.
Действително – по делото не бе събрано доказателство
/експертно/, което да установи еднозначно възможността строежът да бъде
довършен фактически /доказателственото искане на ответника в тази връзка не
беше уважено от съда/. Констатациите на приетите по делото експертизи обаче
/преценени в съвкупност, в контекста на показанията на разпитания свидетел и в
контекста все пак и на житейската логика/ обаче могат да обосноват горният
извод. Не е издържано правно /съответно и житейски/ да се приеме, че процесният
строеж следва да се продължи /довърши/ - предвид констатираното драстично
неизпълнение /от гледна точка на: точност, срочност, добросъвестност и т.н по
смисъла на чл. 63 от ЗЗД/ от страна на ответника /при отсъствие на каквито и да
било доказателства това неизпълнение да е следствие и от поведението на ищците/.
Едва ли може да се приеме /по същите съображения/, че в такава хипотеза за строителя
са възникнали правата по чл. 72 от ЗС или чл. 74 от ЗС.
Независимо от това обаче /с оглед правилото на чл. 92 от ЗС/ ищците
следва да бъдат признати за собственици и на извършеното до момента в имота строителство
/макар същото да се явява негодно за ползване по предназначение/, съответно
последното също следва да бъде ревандикирано в полза на ищците, заедно със
земята. Този резултат следва да бъде постановен – както за да се разреши спорът
по чл. 298, ал. 4 от ГПК, така и за да бъде обезпечена възможността на ищците
да се „разпоредят“ надлежно с извършеното до момента строителство /в това число
и чрез – фактическото му премахване/.
Възражението на процесуалния представител на ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК е неоснователно – адвокатският хонорар на процесуалния представител на
ищците е изчислен в съответствие с минимума по Наредба № 1 /на база –
визираната цена на имота, съгласно представената по делото данъчна оценка/.
С оглед изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 108 от ЗС на И.В.С.
ЕГН **********, В.Г.М. ЕГН **********, Х.А.Б. ЕГН **********, Л.Е.С. ЕГН **********,
Т.С.К. ЕГН **********, Ц.Й.К. ЕГН **********, С.В.К. ЕГН **********, М.В.Й. ЕГН
**********, Х.Й.Й. ЕГН **********, А.В.К. ЕГН **********, С.А.А. ЕГН **********,
Р.В.А. ЕГН **********, Р.А.А. ЕГН ********** против „И.-С.“
ЕООД, че ищците са собственици на: 2409, 26/2668 ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор 68134.1602.6076, находящ се в град *************, с площ от 2668
кв.м., при съседи поземлени имоти с идентификатори: 68134.1602.1848;
68134.1602.6153; 68134.1602.1437; 68134.1602.1438; 68134.1602.192;
68134.1602.6097; 68134.1602.6226; 68134.1602.6078; 68134.1602.6079; 68134.1602.6154;
68134.1602.6052, съставляващ УПИ І - 195а, 1437, 1438, 1848 от квартал 15а по
плана на град С., местност Д., при съседи: от три страни – улици, УПИ ІІ-1460,
196, 197, 198, заедно с извършеното към момента строителство в имота.
ОСЪЖДА „И.-С.“ ЕООД да предаде на И.В.С. ЕГН **********,
В.Г.М. ЕГН **********, Х.А.Б. ЕГН **********, Л.Е.С. ЕГН **********, Т.С.К. ЕГН
**********, Ц.Й.К. ЕГН **********, С.В.К. ЕГН **********, М.В.Й. ЕГН **********,
Х.Й.Й. ЕГН **********, А.В.К. ЕГН **********, С.А.А. ЕГН **********, Р.В.А. ЕГН
**********, Р.А.А. ЕГН ********** владението върху: поземлен имот с
идентификатор 68134.1602.6076, находящ се в град *************, с площ от 2668
кв.м., при съседи поземлени имоти с идентификатори: 68134.1602.1848;
68134.1602.6153; 68134.1602.1437; 68134.1602.1438; 68134.1602.192;
68134.1602.6097; 68134.1602.6226; 68134.1602.6078; 68134.1602.6079;
68134.1602.6154; 68134.1602.6052, съставляващ УПИ І - 195а, 1437, 1438, 1848 от
квартал 15а по плана на град С., местност Д., при съседи: от три страни –
улици, УПИ ІІ-1460, 196, 197, 198, заедно с извършеното към момента
строителство в имота..
ОСЪЖДА „И.-С.“ ЕООД да плати на И.В.С., В.Г.М., Х.А.Б.,
Л.Е.С., Т.С.К., Ц.Й.К., С.В.К., М.В.Й., Х.Й.Й., А.В.К., С.А.А., Р.В.А., Р.А.А. –
6 934 лева съдебни разноски.
ОТХВЪРЛЯ искането по чл.
298, ал. 4 от ГПК на „И.-С.“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Председател: