№ 92
гр. Луковит, 29.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на деветнадесети
август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НАДЕЖДА В. Д.
при участието на секретаря МАРИАНА ХР. ДОЧЕВА
като разгледа докладваното от НАДЕЖДА В. Д. Гражданско дело №
20254320100109 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба от А. Е. И., ЕГН
**********, с постоянен адрес: [заличен адрес по GDPR], чрез адв. Д. Г., вписан в АК -
Ловеч с №*****, служебен адрес: [заличен адрес по GDPR] срещу "В." ЕООД, с ЕИК *****
със седалище и адрес на управление: [заличен адрес по GDPR], с която е предявен
установителен иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за
установяване на договор за кредит № ***** от 29.09.2024г., сключен между А. Е. И. и В."
ЕООД за недействителен поради неточно посочен в него ГПР.
В исковата молба се излагат твърдения, че на 29.09.2024г. между А. Е. И. и "В."
ЕООД е сключен договор за кредит № *****. По силата на договора на кредитополучателя е
отпусната главница в размер на 1100.00 лева, годишният лихвен процент бил в размер на
40.99%, ГПР бил в размер на 49.7%. Срока за възстановяване на кредита бил 30 дневен като
към него се дължала и такса в размер на 226.94 лева за бързо разглеждане. Посочва, се
таксата за бързо разглеждане на кредита не е включена към ГПР и по тази причина договора
е недействителен. На първо място е посочено, че въпросната клауза противоречи на
разпоредбите на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, тъй като таксата за бързо разглеждане на кредита в
случая е такса свързана с усвояването на същият. Посочва се, че невключването на таксата в
ГПР е и заобикаляне на закона, като по този начин е заобиколена нормата на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК. Обърнато е внимание, че таксата е в значителен размер спрямо отпуснатият кредит
/близо 1/5/. Поради изложеното се посочва, че договорът за кредит е недействителен на осн.
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в него допълнителната услуга „такса за бързо
разглеждане“ в размер на 226.94 лева е разход по кредита, който следва да бъде включен при
изчисляването на ГПР.
Към молбата са приложени: Договор за кредит № ***** от 29.09.2024г. и ОУ към него
– заверено копие; платежно нареждане за платена ДТ; заверено копие на пълномощно;
заверено копие от договор за правна защита и съдействие.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва иска. Счита,
че договорът е валидно сключен и процесната клауза за допълнителната услуга „такса за
бързо разглеждане“ не се явява нищожна на нито едно от посочените в исковата молба
основания, тъй като същата е заявена съобразно принципа на чл. 9 ЗЗД, уредена в едно с
дължимата главница по договора за потребителски кредит, поради което исковата претенция
1
с правно основание чл. 26 от ЗЗД е неоснователна и недоказана и е налице валидно сключен
договор. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.
Луковитският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е установителен иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 22, вр. с чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
За да бъде уважен така предявеният иск ищецът следва да установи и да докаже
сключването на посочения в исковата молба договор за кредит с твърдяното съдържание,
както и обстоятелствата, които счита, че са породили недействителност на същия на
твърдените основания, поради неточно посочен в него ГПР.
С Определение № 147 от 13.05.2025 г. като безспорно между страните е отделено, че
между тях на 29.09.2024г. е сключен Договор за кредит № *****. По силата на договора на
кредитополучателя е отпуснат заем в размер на 1100.00 лева, годишният лихвен процент
бил в размер на 40.99%, ГПР бил в размер на 49.7%. Срока за възстановяване на кредита
бил 30 дневен като към него била уговорена и клауза за такса за „бързо разглеждане“ в
размер на 226.94 лева.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ответникът "В." ЕООД представлява
финансова институции по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което може да отпуска
заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го
определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на
чл. 9, ал. 3 ЗПК.
Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем по своята същност
е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, спрямо който са
приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
Съдът намира за основателно въведеното от ищеца възражение за нищожност на
процесния договор за потребителски кредит, поради неспазване изискването на чл. 11, ал. 1,
т. 10 от ЗПК.
Установява се, че в процесния договор за потребителски кредит е посочен ГПР -49,
7%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК и размерът му не
надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителния
такъв, тъй като не включва регламентираната такса за бързо разглеждане, която съдът
намира, че следва да е включена. Според дефиницията на понятието "общ разход по кредита
за потребителя", съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, това са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички
други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора, и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в
случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване
на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва
нотариални такси. В този смисъл е установената практика на СЕС, като например Решение
от 21.03.2024 г. по дело С-714/2022 г., в което е прието, че 3, б. "ж" от Директива 2008/48/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за
потребителски кредити и за отмяна на Дирекива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува
в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за
потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при
разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на
заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се
намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за
2
потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието "годишен процент на
разходите" по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените
услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват
конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.
Съгласно практиката на Европейския съд по Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, въведена в ЗЗП с § 13а от
Допълнителните разпоредби, "... националният съд е длъжен да разгледа служебно
неравноправния характер на договорна клауза, когато са налице необходимите за това
правни или фактически обстоятелства. Когато счете такава клауза за неравноправна, той не я
прилага, освен ако потребителят се противопостави на това.. ". По смисъла на § 13, т. 1 от
ДП на ЗЗП, ищецът е потребител, тъй като е физическо лице, което придобива стоки или
ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална
дейност. Съгласно чл. 143 от ЗПК, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя.
Съобразно чл. 22 (действащ от 23.07.2014 г.), когато не са спазени изискванията на чл.
10, ал. 1, т. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Съгл. Чл. 11, т. 7 договорът за потребителски
кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите. Общите разходи по кредита съгласно § 1 от ДР на ЗПК са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, в договорите за кредит по ясен и разбираем начин
трябва да са посочени годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя. Съгласно § 1, т. 1 ЗПК, в общия разход по кредита за потребителя, се
включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на
договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита.
Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Клаузи
в договор, надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни по аргумент от чл. 19, ал. 5 от
ЗПК. В договора е посочено, че размерът на ГПР по кредита е 49, 7 %, а съгласно
дефиницията на ГПР в общите условия към договора в него не са включени разходите по
допълнителни незадължителни услуги, към които се числи и процесната такса. Така,
включвайки таксата за бързо разглеждане на заявката към приложимия по договора размер
на ГПР несъмнено би довело до превишаване на посоченото ограничение в размера на ГПР.
С оглед изложеното, Съдът приема, че в процесния договор не е посочен
действителния ГПР, съгласно нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Посочването в договора
за кредит на ГПР по-нисък от действителния такъв, представлява невярна информация
относно общите разходи по кредита, което води до нелоялна и по-специално заблуждаваща
търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО, тъй като
заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената на
3
договора и го подтиква, или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в
противен случай не би взел. Клаузата относно общия размер на сумата, която следва да
плати потребителя, е неравноправна по смисъла на чл. 3, § 1 и чл. 4 § 1 от Директива
93/13/ЕО и влече на основание чл. 22 ЗПК недействителност на договора в неговата цялост.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или
други разходи по кредита.
Целта на уредбата на ГПР е чрез императивни норми да се уеднакви по еднозначен
начин изчисляването и посочването на ГПР на кредита и това да служи за съпоставка на
кредитните продукти и да ориентира икономическия избор на потребителя (в този смисъл
е Решение на СЕС от 21 април 2016 г. по дело C 377/14). Неизпълнението на изискванията за
неговото изчисляване злепоставя целта на Директивата да има единен съпоставим прозрачен
пазар на кредитите, защото по този начин потребителят би бил подведен и не може да
сравни продуктите адекватно. Размерът на ГПР е от съществено значение за преценката на
потребителя дали да сключи договора, поради което неправилното му посочване е
достатъчен аргумент да се приложи най-тежката санкция недействителност на договора.
Посочването на неверен ГПР засяга два от съществените принципа, на които се гради
правото на ЕС – лоялна конкуренция и защитата на потребителите, поради което това
нарушение е съществено и следва да води до недействителност на целия договор по смисъла
на чл. 22 ЗПК.
С оглед на това Съдът счита, че по този начин потребителят е заблуден относно
действителния размер на сумата, която следва да плати по договора, както и реалните
разходи по кредита, които ще стори. Неспазването на този реквизит от договора, съставлява
нарушение на императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. А съгласно чл. 22 от ЗПК,
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12,
ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита.
В обобщение Съдът стига до извод, че на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, Договорът за
кредит е нищожен, тъй като противоречи на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, и на основание чл. 26,
ал. 1 ЗЗД е нищожен, тъй като противоречи и на добрите нрави. При горните изводи, Съдът
приема, че предявеният иск за прогласяване недействителността на договор за кредит
Договор за кредит № *****/29.09.2024г. е основателен.
По отношение разноските по делото: С оглед изхода на делото, на осн. 78, ал. 1 ГПК,
ответникът "В." ЕООД, с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление: [заличен адрес по
GDPR] следва да бъде осъден да заплати на ищеца А. Е. И., ЕГН **********, с постоянен
адрес: [заличен адрес по GDPR] направените по делото разноски, както следва: 50 лв. за
държавна такса.
Съдът намира, че за уважаването на искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на основание чл. 38,
ал. 1, т. 3 ЗА е достатъчно да е представен договор за правна защита и съдействие, сключен
между страна в процеса и адвокат пълномощник, в който да е записано изрично, че
адвокатът ще оказва безплатна правна помощ и съдействие на страна по делото–физическо
лице, което му е роднина, близък или друг юрист. Съдът няма задължение по закон да
проверява дали страната е роднина, близък или друг юрист, за да може да уговаря с адвоката
пълномощник на същата, безплатна адвокатска правна помощ и съдействие по чл. 38, ал. 1,
т. 3 от ЗА, доколкото се касае за вътрешни отношения между представител и представляван.
При уговорено адвокатско възнаграждение между представител и представляван, което е
заплатено от представлявания, разходите се присъждат в полза на страната-упълномощила
адвоката по делото, а при осъществена безплатна адвокатска защита и съдействие на
роднина, близък или друг юрист - страна в производството, разноските се присъждат на
адвоката /както е в настоящия случай/, тоест и в двата случая се дължи адвокатски хонорар
4
предвид изхода на делото.
В полза на процесуалния представител на ищеца следва да се присъдят разноски за
предоставената безплатна правна помощ в минимален размер по Наредба № 1/2004, а
именно 480 лв., при съобразяване, че адв. Г. е регистриран по ДДС.
Предвид гореизложеното, и съобразявайки фактическата и правна сложност на
делото, ответникът "В." ЕООД, с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление: [заличен
адрес по GDPR], представлявано от З.С.Р., следва да бъде осъден да заплати на адв. Д. Г.,
вписан в АК - Ловеч с № *****, служебен адрес: [заличен адрес по GDPR], сумата от 480
лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната по производството безплатна
правна помощ.
По изложените съображения Районен съд Луковит
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните А. Е. И., ЕГН
**********, с постоянен адрес: [заличен адрес по GDPR] и "В." ЕООД, с ЕИК ***** със
седалище и адрес на управление: [заличен адрес по GDPR], представлявано от З.С.Р., че
сключеният между тях Договор за кредит № ***** от 29.09.2024г., е недействителен, на
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, "В." ЕООД, с ЕИК ***** със седалище и адрес
на управление: [заличен адрес по GDPR], представлявано от З.С.Р., ДА ЗАПЛАТИ на ищеца
А. Е. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: [заличен адрес по GDPR] направените по
делото разноски в размер на 50,00 лева за държавна такса.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, "В." ЕООД, с ЕИК ***** със
седалище и адрес на управление: [заличен адрес по GDPR], представлявано от З.С.Р., ДА
ЗАПЛАТИ на адв. Д. Г., вписан в АК - Ловеч с №*****, служебен адрес: [заличен адрес по
GDPR], адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. за оказаната по производството
безплатна правна помощ.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Ловешки окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Луковит: _______________________
5