№ 256
гр. гр. Д., 26.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на дванадесети ноември през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галатея Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Станимир Т. Ангелов
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело №
20253200500679 по описа за 2025 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по
жалба рег.№ 15519/21.08.2025 год. на "*** БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, р-н
„Младост’",ЖК „Младост“, бул. „Околовръстен път“,Хипермаркет *** срещу
решение рег. №695/04.08.2025 по гр.д.№ 945/2025 год. на Районен съд Д. ,с
което е признато за незаконно уволнението на Й. Г. И., ЕГН********** ,от гр.
Д., ***, извършено със Заповед № 23/30.01.2025 год. на Изпълнителния член
на Съвета на директорите на дружеството и е отменено на основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 от КТ,като на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1
КТ, *** БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК ***, , със седалище и адрес на управление: гр.
София, Столична община, р-н „Младост’", ЖК „Младост“, бул.
„Околовръстен път“ Хипермаркет *** е осъдено да заплати на Й. Г. И., ЕГН
********** ,от гр. Д., *** сумата от 5 790 лв., представляваща обезщетение за
период от шест месеца, в който ищецът е останала без работа след
уволнението.
С доводи за необоснованост и постановяване на обжалвания съдебен акт
в отклонение от процесуалния и материалния закон се претендира отмяната
му.
1
Въззиваемата страна Й. Г. И.,от гр. Д. счита ,че обжалваното решение не
е страда от пороци и настоява подадената срещу него неоснователна жалба да
не бъде уважавана.
Спори се между страните за силата ,с която всяка от тях е доказала
твърденията си при съблюдаване сроковете и процедурните правила и
съответните ли са фактическите констатации и правни изводи на съда на
събраните по делото доказателства по въпросите извършени ли са от
служителя дисциплинарните нарушения “злоупотреба с доверието на
работодателя“ ,респ.“други тежки нарушения на трудовата дисциплина“
,което да обуслови налагането на най-тежкото наказание “дисциплинарно
уволнение“ при спазване от работодателя на задълженията му
предварително да изслуша служителя или да приеме писмените му обяснения
,както и да събере и оцени посочените доказателства,поради различното им
виждане дали същият е отказал да даде такива и дали срокът за
предоставянето им от служителя е бил подходящ;към кой момент следва да се
счете,че са били налични резултатите от полиграфското изследване и какво е
правното му значение в дисциплинарното производство,както и как следва да
бъдат ценените данните за неприключило досъдебно производство за
извършена кражба в обект на работодателя ,в което служителят е бил
разпитван като свидетел във връзка съпричастието му към извършеното
престъпление,респ. злоупотребата с доверието на работодателя му.
При данни ,че обжалвания съдебен акт е обявен на дата 04.08.2025
год., жалба рег.№ 15519/21.08.2025 год. е подадена в срока по чл.315
ал.2 от ГПК,във връзка с чл. 259 ал.1 от ГПК, от активно легитимирана страна
и носител на правото да предяви въззивна жалба против постановеното
решение, предвид разпоредените от последното негативни последици в
правната му сфера чрез уважаване на исковите претенции и е процесуално
допустима.
Обжалваното решение е постановено по искова молба рег.
6043/28.03.2025 год., с която в срока по чл. 358 ал.1 от КТ служителят Й. Г.
И., от гр.Д. е заявил срещу работодателя “*** България“ЕАД ,София
претенции по чл. 344 ал.1 т.1 от КТ и чл. 344 ал.1 т.3,във връзка с чл.225
ал.1 от КТ за оспорване законността на дисциплинарното му уволнение,
основани на твърдения,че ищецът е бил в трудово правоотношение с
ответника от 14.09.2020 год., като изпълняващ длъжността "***" ,като до
преди дисциплинарното уволнение е бил *** на отдел 3/4 (***) в продължение
на около една година, като е замествал управителя или заместник-управителя
2
на отдела, когато са отсъствали или са имали почивен ден. По време на
работния процес служителите на ответника са имали годишни „изпити“ на
база знания, по които са били оценявани и съответно е покачвана категорията
им при добри резултати. Ищецът се е справял много добре на тези изпити и
няколко пъти му е покачвана категорията, тъй като оценките му на тези
изпити са 5+ всеки път (при диапазон от 1 до 6). На всеки 3 месеца
служителите са имали атестации за това, как се справят с работата и са им
поставяни оценки на различни задължения в работата, като там ищецът също
се е справял много добре с лични оценки вариращи между 78-100 точки (при
диапазон от 1 до 100 точки). На база на тези 3 месечни атестации служителите
са получавали бонуси, като 90% от случаите този бонус (премия) ищецът е
получавал поради добра оценка на тези атестации. Освен това, като *** на
отдел „Компютри“ и познанията на ищеца в ИТ сферата, е помагал и на други
колеги при проблем с компютър или принтер. Ищецът никога не е имал
проблеми в работата си нито с колеги, нито с работодателят си и се е отнасял
към всички с уважение. Като *** ищецът доста често е поддържал контакт е
колеги от други магазини за поръчване на стока за клиенти, правил е заявки
към централен склад за стока, която е нужна в отдела за продажба, като тази
стока е всичко друго освен телефони. Заявките за телефони са правени от
служители в Централен Офис (София) и са разпределяни по магазините.
Поръчването на телефон е ставало единствено от друг магазин във веригата и
то само ако клиент го иска и остави капаро, като бройката на тези телефони в
повечето случаи е само 1. На 26.01.2025 год. е бил извършен грабеж в
хипермаркет „***“ Д.. В тази връзка на 29.01.2025 год. около 12:00 - 12:30
часа ищецът е бил повикан в офиса на магазина и е бил поканен от шефовете
си да се подложи на полиграф в стаичката на касиерките. Ищецът е подписал
декларация, че е съгласен данните от полиграфа да бъдат записани с аудио и
видео, тъй като същият не е имал каквито и да било притеснения, камо ли пък
за твърдяното от ответника участие в грабежа. В продължение на около 2 часа
ищецът е бил подложен на въпросното полиграфско изследване, като са му
били задавани по около десет пъти едни и същи въпроси, при което ищецът
като всеки нормален човек се е изтощил и напрегнал. След тези два часа с
тяло, покрито от сензори, на ищеца му се съобщава, че видите ли, не бил
искрен?! Ищецът е отговорил, че няма какво да крие и е бил напълно искрен в
казаното, като е настоял да му бъде отговорено защо считат, че не е бил
искрен, след като многократно е отговорил на един и същи въпроси напълно
искрено и честно. В този момент представителите на работодателя са
започнали да го притискат да „признава“, че е участвал в грабежа. Това грубо
3
и арогантно отношение от лицата подложили го на полиграф и вменяващи му
вина и набеждавайки го, че е участник в престъпление, ищецът е бил
принуден да търпи в продължение на още три часа. Полиграфът на който е бил
подложен, не е предоставен от органите на реда, а е такъв, който
работодателят използвал за собствени нужди. След като най-накрая са
пуснали ищеца да излезе от стаичката, Х. Х. - управителя на магазина му е
казал: "ела да си подпишеш молбата". без да уточнява каква е тази молба, а
под продължаващите нападки от присъстващите около 7-8 души и в състояние
на стрес от това, какво се случва, ищецът е бил принуден да подпише молба,
със съдържанието на която не е бил запознат. Сред присъстващите в тази
стаичка е имало и полицай от Първо РУ на МВР на Д. на име М., който е завел
ищеца в друга стая, за да му проведе и той разпит. Ищецът е обяснил на
полицейския служител, че няма нищо общо с това, в което го обвиняват се и
няма какво да му каже. Разпитът е продължил около 30 минути, като полицаят
М. е казал на ищеца, че може да го задържат за 72 часа в районното
управление /вероятно да го стресне/, но ищецът отново му е заявил, че няма
какво да каже и няма никакво касателство със случилото се. След
приключване на този разпит, ищецът е бил отведен в Първо РУ на МВР Д.,
където му е връчена призовка да се яви като свидетел на 30.01.2025 год. в
15:30 ч., след което той се е прибрал у дома си. На следващия ден - 30.01.2025
год., около 12:20 ч. ищецът е позвънил на управителя Х. Х., като го е помолил
да му обясни каква е тази молба, която е бил принуден да подпише предния
ден и да поиска копие от същата. Управителят му е отговорил, че ще му
предостави копие, но трябва да го изчака, защото бил в полицията и давал
показания. Това изчакване е продължило около 30 минути и към 13:00ч.
управителят се е появил заедно с двама служители на ответното дружество от
София, като отново са го накарали да чака още около един час, докато го
повикат. В офиса, управителят Х. Х. вместо да даде на ищеца копие от
молбата, както му е обещал и за каквото всъщност ищецът е отишъл при него,
то същият е скъсал молбата пред ищеца, като му е подал един бял лист и му е
казал да напише защо е дал неверни отговори на полиграфа. Тогава ищецът му
е казал, че няма какво да пише, тъй като не е давал неверни отговори, а е бил
искрен и откровен. След това управителят е заставил ищеца да напише на
листа, че отказва да даде обяснения, но без да го уведоми, че предстои
налагане на дисциплинарно наказание и обясненията, които му се искат са в
тази връзка. Според ищеца това е грубо нарушаване на процедурата по
налагане на дисциплинарно наказание и въвеждане на ищеца в заблуждение в
каква връзка му се искат обяснения. Непосредствено след това, управителят се
4
е върнал в офиса с колегите от София, заявявайки на ищеца, че: „ще оправи
нещата по друг начин“ и малко след това е излязъл със заповедта за
уволнение, която е връчил на ищеца. Ищецът бил шокиран от този развой на
събитията. Същият ден в 15:30 ч. ищецът се е явил за разпит в Първо РУ на
МВР, като по време на разпита полицейските служители са взели телефона на
ищеца и са излезли с него от стаята за разпит, вероятно за да търсят някаква
информация, като малко преди да го освободят, са му върнали телефона. След
този ден, ищецът повече не е викан в полицията, нито пък е привличан в
каквото и да било качество в наказателно производство. Впоследствие от
медиите ищецът разбира, че магазинът е ограбен от някаква организирана
престъпна група чужденци, гастролиращи из Европа. Заповед № 23/30.01.2025
год.,с която на ищеца е наложено наказание „уволнение“ била
незаконосъобразна поради неспазена процедура от работодателя
предварително да го изслуша или приеме писмените му обяснения. Заявява се,
че не отговаря на истината ,соченото в заповедта ,че е канен с писмо да даде
обяснения.Единственото, което е поискано от него, е да напише на един бял
лист защо бил давал неверни отговори на зададените въпроси на полиграфа.
Според ищеца приложение намира разпоредбата на чл. 193, ал. 2 от КТ,
съгласно която, когато работодателят предварително не е изслушал работника
или служителя или не е приел писмените му обяснения, съдът отменя
дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество. Твърди се,
че работодателят нито е поискал обяснения от ищеца за твърдените
нарушения, нито го е уведомил, че срещу него има дисциплинарно
производство. В тази връзка ищецът счита, че издадената заповед е
незаконосъобразна и немотивирана, поради което следва да бъде отменена
.Нарушено било изискването на чл. 195 от КТ – в заповедта липсвала
конкретизация на вменените нарушения, какви са точно, кога са извършени.
Трудовото правоотношение е прекратено само на основание едни
клеветнически твърдения от работодателя, набеждаващи ищеца в извършване
на престъпление. Всички изводи работодателят си е направил въз основа на
резултати от полиграфско изследване с апаратура, която нито е доказано, че е
лицензирана, нито пък резултатите от същата служат като доказателства
съгласно българското законодателство, камо ли пък да бъдат основание за
налагане на най- тежкото дисциплинарно наказание - уволнение. От мотивите
на заповедта категорично не може да се направи извод за сочените от
ответника дисциплинарни нарушения, а именно: по чл. 190, ал. 1, г. 4,
предложение първо от КТ -“Злоупотреба с доверието на работодателя“ и по
чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ-“Други тежки нарушения на трудовата дисциплина“,
5
които да са основание за налагане на дисциплинарно наказание по смисъла на
чл. 188, т. 3 от КТ - уволнение.
Отправено е искане да бъде отменена като незаконосъобразна заповед
№ 23/30.01.2025 год., издадена от изпълнителния член на Съвета на
директорите на “*** България“ЕАД ,София , с която е прекратено трудовото
правоотношение на Й. Г. И. и за осъждане на “*** България“ЕАД ,София да
заплати на Й. Г. И. обезщетение в размер на по 965 лева за всеки месец или
общо 5790 лв. за времето, през което е останал без работа в резултат на
незаконното уволнение .
С подаден в срока и по реда на чл. 131 от ГПК отговор рег.№
8972/09.05.2025 год. “*** България“ЕАД ,София е оспорил основателността
на предявените искове и настоява да бъдат отхвърлени. Твърди, че
уволнението е извършено законосъобразно. Като „***“ Й. И. е разполагал с
информация относно местоположението на стоката в склада, начините за
осъществяване на достъп и др. При наличие на подобно събитие, което е
причинило вреди на значителна стойност, е напълно нормално и обяснимо
дружеството-ответник да извърши вътрешна проверка и разследване на
случая. Още повече, че от записите на охранителните камери е видно, че
лицата, извършили грабежа са знаели точно какво търсят и къде да го
намерят. Подходът на престъпниците е бил изключително систематичен и
целенасочен, те не са търсили телефоните, а са се насочили директно към
мястото, на което са съхранявани и освен това не са взели никакви други
скъпо струващи вещи, покрай които са минали. Такова поведение, според
ответното дружество, може да бъде обяснено единствено с факта, че лицата,
извършили грабежа са разполагали с ясна и точна информация, която няма как
да бъде предоставена от друг, освен от служител в магазина. Поради тази
причина дружеството-ответник е потърсило съдействие от „Асес“ ЕООД за
провеждане на полиграфско изследване на всички служители, които са
разполагали със съответната информация. Това полиграфско изследване е
възложено от „*** България“ ЕАД на „Асес“ ЕООД в рамките на вътрешното
разследване и анализа на риска, извършени от дружеството. Всеки от
служителите, включително и ищеца, е заявил съгласието си да се подложи на
такова изследване. Дружеството ответник по никакъв начин не е упражнило
принуда. На всички ясно е било обяснено, че полиграфското изследване ще се
проведе само и единствено ако дадения служител изрази изричното си
съгласие за това. Единственият служител, който не е преминал успешно
полиграфското изследване, е именно ищецът - Й. Г. И.. Според ответника
6
остава без обяснение факта защо ищецът така се е напрегнал и стресирал, при
условие че се твърди, че той няма нищо общо с грабежа. На него били
задавани въпроси в нормална среда и обкръжение, след като е заявил съгласие
да участва в полиграфско изследване. Същият не е бил в килия, не е бил с
белезници, нито е бил обект на физическо насилие. Пояснява се, че сензорите
не причиняват болка и няма как да са източник на стрес, а са нормална част от
полиграфското изследване. Оспорват се твърденията в исковата молба, че от
ищеца не са поискани обяснения във връзка с процедурата по чл. 190 от
КТ,които счита за оборени с представените от него писмени
доказателства.Решението на работодателя да наложи най-тежкото
дисциплинарно наказание на ищеца се основава на резултатите от
полиграфското изследване и цялостното поведение на ищеца след грабежа,
извършен на 26.01.2025 год. Това поведение на ищеца съставлява
основанието, въз основа на което е извършено уволнението на ищеца, а
именно чл. 190, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 187, т. 8, т.9 и т. 10 КТ - злоупотреба
с доверието на работодателя. Този вид дисциплинарно нарушение
предпоставя умишлено нарушение на трудовите задължения, изразяващо се в
използване на оказаното от работодателя доверие за неправомерно извличане
на определена облага за служителя или за другиго. Като служител, натоварен с
функции на „***“, възползвайки се от служебното си положение, ищецът е
допуснал действия или бездействия в разрез със задължението си за лоялност,
което според ответника съставлява тежко дисциплинарно нарушение, за което
законът предвижда налагане на наказание дисциплинарно уволнение. С
поведението си ищецът е компрометирал оказаното му от работодателя
доверие. На първо място , според ответника, с полиграфското изследване е
доказано, че ищецът е давал неверни отговори на въпроси, свързани с
неговото лично участие в грабежа, извършен на 26.01.2025 год. На следващо
място цялостното поведение на ищеца и отказът му да даде обяснения, когато
такива са му поискани по предвидения в закона ред, води до обоснования
извод от страна на работодателя, че ищецът е бил съпричастен към грабежа,
извършен на 26.01.2025 год. в магазин „***“ в гр. Д.. Нарушението е особено
тежко, защото е свързано със засягане отношенията на доверие между
страните по трудовия договор. В обобщение се сочи, че заповед №
23/30.01.2025 год., издадена от дружеството-ответник, отговаря на всички
законови изисквания. Същата е надлежно мотивирана, като в нея са описани
обективните и субективни признаци на нарушението, извършено от ищеца -
установена е полиграфско изследване, в което ищецът е участвал доброволно,
съпричастност към грабеж, извършен на 26.01.2025 год. и последващ отказ за
7
даване на обяснения по случая, както и е посочен вида на наложеното
наказание - дисциплинарно уволнение и конкретното правно основание - чл.
190, ал.1, т. 4 от КТ във връзка с чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ. Твърди се, че при
издаването на заповедта за уволнение работодателят е спазил всички законови
изисквания във връзка с производството по налагане на дисциплинарно
наказание, визирани в разпоредбите на чл. 193 от КТ.
Жалбата е неоснователна въз основа на фактически констатации и
правни доводи както следва:
Не е спорно по делото , че по силата трудов договор № 6040/09.09.2020
год. ищецът е заемал длъжността “***“, с място на работа в гр. Д.,
Околовръстен път, ***, магазин “***“, с работно време по чл. 136 от КТ -
петдневна работна седмица и 40 часа седмично работно време, при сумирано
изчисляване на работно време по чл.142 от КТ, установено за период от три
календарни месеца, съобразно изработен от работодателя график.
Работодателят по делото е приложил резултати от полиграфско
изследване изх.№ 12905/03.02.2025 год. , извършено на дата 29.01.2025 год.
по негова заявка от “Асес“ЕООД ,гр.София и със съгласие на Й. Г. И..От
заявителя е била предоставена предварителна информация, че на 29.01.2025
год. ,малко след 02:00 часа сутринта, магазинът на дружеството в гр.Д. е бил
взломен през рампата от четири маскирани лица,които директно се насочили
към склада, в който е позиционирана каса,същата взломена и присвоени
всички намиращи се в нея 182 бр. нови телефонни апарати на обща стойност
320 000 лв. Полиграфското изследване е било проведено посредством
компютърен полиграф и използван еднотематичен тест,предтестово интервю
и проведена следтестова беседа.Целта на изследването била да се провери
дали служителят има касателство с извършена кражба в обект на“***
България“ЕАД в гр.Д..По време на изследването ,служителят е дал
отрицателни отговори на въпросите дали знае със сигурност, кой е присвоил
на дата 26.01. откраднатите телефони от магазина, уговорил ли се е с някого
да бъде извършена кражбата,може ли да посочи къде се намират част от
телефоните и участвал ли е в изнасянето на откраднатите телефони.Данните в
графите“Извод“ след всеки от въпросите са заличени (почернени) и са
нечитими.
По искане на ищеца,показания като свидетел в съдебното заседание от
дата 23.06.2025 год. е дал И. А. И., бивш служител на работодателя. По време
на случилото се на 26.01.2025 год. бил в отпуск и узнал за събитието от
колеги.Не знае,някой друг служител освен ищецът не бил подлаган на
8
полиграфско изследва и да е бил разпитван в полицията във връзка с грабежа-
питал бил свои колеги, които отрекли.Описва Й. И., който му е бил пряк
ръководител в магазин „***“ гр. Д. като съвестен служител. За трите години,
през които е работил при ответника, свидетелят пояснява, че е имало само
една забележка към ищеца – акумулаторът на колата му паднал и той закъснял
за работа.
Ищецът по делото е бил призован да се яви на дата 30.01.2025 год. в
15:30 часа в сградата на Първо РУ-гр.Д. в качеството на свидетел по ДП №
84/2025 год.Видно от съставения протокол,разпитът му е започнал в 17:00
часа и е приключил в 19:00 часа.
Съгласно писмо рег.№ 697600-5737/16.05.2025 год. на РП Сектор
Разследване Първо РУ Д. , образувано е ДП № 84/2025 год. за извършено
престъпление по чл.196а,във връзка с чл.195 ал.3 и 4 ,във връзка с чл.194 ал.1
от НК ,по което ощетено юридическо лице е „*** България” ЕАД, а като
свидетел по делото на дата 30.01.2025 год. е бил разпитан Й. Г. И..Отразено е
,че към датата на изготвяне на справката , работата по досъдебното
производство продължава.Съгласно удостоверение изх.№ А-217/2025 год. на
Районна прокуратура –Д. , към дата 12.05.2025 год. срещу Й. Г. И. няма
повдигнати обвинения по неприключили наказателни производство.
Работодателят представя с отговора на исковата молба писмо изх.№
75/30.01.2025 год., с място на съставяне гр.София и подписано от
изпълнителният директор С. И. Г. в 13:46:35 часа ,в което е посочено от кога
страните са в трудовоправни отношения (номер и дата на сключен
безсрочен трудов договор , длъжност, място на работа);че на дата 26.01.2025
год. в 02.30 часа е извършен грабеж в хипермаркета, като от страна на
дружеството веднага са предприети действия по информиране на органите на
МВР, по започване на проверка на стокови наличности, прегледи на
видеозаписи, комуникация с охраняваща организация и органите на МВР,
извършен е анализ на риска;че на 29.01.2025 год. с изрично съгласие на
служителя е проведено полиграфско изследване,чрез което е установено,че
служителя дава неверни отговори на въпроси,свързани с личното му участие
в грабежа и той има съпричастност към извършеното деяние на 26.01.2025
год. в 02:30 часа.Действията/бездействията на служителя осъществявали
съставите на дисциплинарни нарушения по смисъла на чл.190 ал.1 т.4
предложение първо-“злоупотреба с доверието на работодателя“,чл.190 ал.1
т.7-“други тежки нарушения на трудовата дисциплина“ и основание за
започване на дисциплинарно производство.Във връзка със спазване на
9
процедурата по налагане на дисциплинарното наказание по смисъла на чл.193
ал.1, служителят е бил поканен да се яви в магазин *** гр.Д.,където
упълномощено от изпълнителния директор лице ще го изслуша и ще приеме
писмените му обяснения за постъпката му.При неизпълнение на дадените
указания, работодателят ще бъде принуден да предприеме законови действия
по реализиране на дисциплинарната отговорност на работника.Трима
свидетели:Х. И. Х.,изпълняващ длъжността “***“***-Д.“ гр.Д.;М. Д. М.,
изпълняващ длъжността “*** в “***-Д.“ гр.Д. и Д. А. Д.,изпълняващ
длъжността“***“ в централен офис“***-София“ са удостоверили с подписите
си ,че на дата 30.01.2025 год. в 14:10 часа писмото-покана е било връчено на
Й. Г. И.,който отказал да го подпише ,както и отказал да даде устни или
писмени обяснения.
По повод връчените му на дата 19.05.2025 год. отговор на искова молба
и определение по чл.312 от ГПК рег.№ 1209/09.05.2025 год. , ищецът е подал
молба рег.№ 10084/27.05.2025 год.,с която е оспорена достоверността на
полиграфското изследване, както и е оспорена приложената към отговора
покана изх.№ 75/30.01.2025 год. Посочено е ,че същата не е била връчвана на
ищеца,той не е запознат със съдържанието й, същата не следва да бъде
приемана и ценена като доказателство ,обяснения във връзка с
дисциплинарното производство не са му били искани и отказа му да обяснява
“неверните си“ отговори на полиграф не съставлява отказ за даване на
обяснения във връзка с налагане на дисциплинарно наказание.
По повод твърденията и оспорванията на ищеца в негова молба рег.№
10084/27.05.2025 год., ответникът е заявил ,че ще ползва от резултатите от
полиграфското изследване и писмото-покана до ищеца, както и е отправил
доказателствено искане с молба рег.№ 11983/20.06.2025 год. ,да бъде
допуснат разпита на управителя на магазин“***“ гр.Д. –Х. И. Х. относно
това , при какви обстоятелства е била връчена на Й. Г. И. покана за даване на
обяснения при срещата им на 30.01.2025 год. , обяснено ли му е било изрично,
че обясненията се изискват в рамките на дисциплинарно производство във
връзка с налагане на дисциплинарно наказание.С определение от проведеното
на дата 23.06.2025 год., първоинстанционният съд е счел ,че едноседмичният
срок по чл. 312 ал.2 от ГПК за доказателствени искания е изтекъл на дата
03.06. 2025 год., поради което искането на дружеството работодател за разпит
като свидетел на лицето Х. И. Х. е изтекъл за обстоятелствата,посочени в
молбата от 20.06.2025 год.,поради което го е оставил без уважение.Във
въззивната жалба на работодателя е посочено, че доказателственото искане за
10
изслушване на свидетел не е преклудирано, отхвърлянето му е процесуално
нарушение и нарушава правото на защита на дружеството-ответник, но не е
отправено искане по реда на чл.266 ал.3 от ГПК , въззивният съд да
постанови разпит на посочения свидетел.
На основание чл. 195,във връзка с чл. 192 ал.1 от КТ,във връзка с чл. 187
ал.1 т.8,т.9 и т.10 от КТ ,във връзка с чл. 190 ал.1 т.4 и т.7 и чл. 190 ал.2 от КТ
,изпълнителния член на Съвета на директорите на “*** България“ЕАД
,София С. И. Г. е наложил със заповед № 23/30.01.2025 год. на Й. Г. И.
дисциплинарно наказание “уволнение“, считано от датата на връчване на
заповедта .Изложени са мотиви, че на 26.01.2025 год., в 02:30 ч. е извършен
грабеж в хипермаркет *** - Д.. От страна на „*** България” ЕАД веднага са
предприети действия по информиране на органите на МВР, по започване на
проверка на стокови наличности, прегледи на видеозаписи, комуникация с
охраняваща организация и органите на МВР, извършен е анализ на риска. На
29.01. 2025 год. с изрично съгласие на Й. Г. И. , е проведено полиграфско
изследване, чрез което е установено, че дава неверни отговори на въпроси,
свързани с негово лично участие в грабежа и има съпричастност към
извършеното деяние на 26.01.2025 год. в 02:30 ч. С оглед започване на
процедура по налагане на дисциплинарно наказание работодателят е поискал
от Й. Г. И. писмени обяснения,като с писмо Й. Г. И. е поканен да се яви в
„***-Д., за да бъде изслушан от представител на работодателя или да даде
писмени обяснения.
Извършеното от Й. Г. И., ЕГН **********, съставлявало дисциплинарно
нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 4, предложение първо от КТ -“злоупотреба с
доверието на работодателя" и по чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ-“други тежки
нарушения на трудовата дисциплина”, което е основание за налагане на
дисциплинарно наказание по смисъла на чл. 188, т. 3 от КТ - уволнение.
С оглед на горното и на основание чл.195 ал.1 от КТ ,във връзка с чл.
190 ал.1 т.4,предложение първо от КТ, чл.190 ал.1 т.7 от КТ и чл. 188 ал.3 от
КТ ,Й. Г. И. е бил уволнен дисциплинарно и на основание чл. 330 ал.2 т.6 от
КТ прекратен сключения с него трудов договор № 6040/09.09.2020
год.,считано от датата на връчване на заповедта.
Заповедта е била подписана от С. И. Г. на 30.01.2025 год. в 14:23:07
часа и връчена на Й. Г. И. в 14:28 часа.
Не е спорно по делото , а в тази насока е извършената от
първоинстанционният съд справка с оригинала на трудовата книжка на
ищеца,че след незаконното прекратяване на трудовото правоотношение в
11
трудовата книжка на служителя няма отбелязване да е започнал работа при
друг работодател за срока,визиран в разпоредбата на чл. 225 ал.1 от КТ.
Вещото лице, изготвило назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза е посочило в заключение рег.№ 13209/10.02025 год., че брутното
трудово възнаграждение на ищеца за месец септември 2024 год. – пълен
отработен месец, предхождащ прекратяването на трудовото възнаграждение е
в размер на 965 лв. или общо за шест месеца – 5790 лв.
Съдебният контрол за законосъобразност на прекратяването на трудовия
договор се изразява в проверка за съответствие между приложеното от
работодателя основание за уволнение и настъпването на правнорелевантните
факти, необходими за приложението на използваното основание за уволнение.
Съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК, ищецът следва да установи в условията на
пълно и главно доказване съществувалото трудово правоотношение между
страните, по силата на което е заемала сочената в исковата молба длъжност,
прекратяване на трудовото правоотношение на твърдяното основание
(обстоятелства, които не са спорни).
Дисциплинарното уволнение е едновременно дисциплинарно наказание
и акт на прекратяване на трудовото правоотношение едностранно без
предизвестие от работодателя, независимо от волята на работника или
служителя. При преценка на законността на дисциплинарното уволнение
съдът извежда вида на дисциплинарното нарушение от неговите обективни
признаци, посочени в мотивите на заповедта за уволнение и преценява дали
събраните по делото доказателства установяват фактическия състав на
визираното в мотивите нарушение. В тежест на работодателят, като носител
на субективното право да налага дисциплинарно наказание, е да докаже при
оспорване, по пътя на пълното, пряко и главно доказване , че го е упражнил
законосъобразно, вкл. че е извършено дисциплинарно нарушение, както и че
неговите действия във връзка с налагането на наказанието са съобразени с
процесуално и материално - правните норми.
Съгласно разпоредбата на чл. 126, т. 9 от КТ, работникът или
служителят е длъжен да бъде лоялен към работодателя си, като не
злоупотребява с неговото доверие. Неизпълнението на задължението за
лоялност към работодателя съставлява дисциплинарно нарушение по чл. 190,
ал. 1, т. 4, предл. 1 от КТ и по чл. 187, ал. 1, т. 8, предл. 1 от КТ - злоупотреба с
доверието на работодателя, оказано при възлагане изпълнението на работата
за длъжността. Нарушението може да се прояви в различни форми, чиято
обща характеристика е злепоставяне на отношенията на доверие между
12
работник или служител и работодател. Несъмнено, злоупотреба с доверието на
работодателя е налице, когато работникът или служителят, възползвайки се от
служебното си положение, е извършил преднамерени действия, с цел
извличане на имотна облага. Злоупотреба с доверието на работодателя, обаче е
налице и в случаите, когато без да е извлечена имотна облага, работникът или
служителят, възползвайки се от служебното си положение е извършил деяние,
компрометиращо оказаното му доверие, при което е злепоставил интересите
на работодателя, независимо дали деянието (действие или бездействие) е
извършено умишлено и дали е налице или не користна цел.
Работодателят е твърдял,че доверието между него и служителя е
сериозно накърнено по повод съпричастността на последния към грабежа
,извършен на дата 26.01.2025 год. Годни доказателства за горното не са
ангажирани. Изследването с полиграф не е доказателствено средство или
способ, регламентирано в ГПК и няма доказателствена стойност.
Последователна и безпротиворечива е съдебната практика ,че полиграфското
изследване не притежава необходимата научна достоверност ,поради липса на
универсална физиологична реакция,доказваща лъжа,висока степен на
субективност в анализа,възможност за измама на теста от тренирани
лица,зависимост на резултатите от въпросите,инструкциите
,оператора.Резултатите от такова изследване могат само да дадат насоки в
оперативната дейност или при вътрешни разследвания , но не и да се
използват като доказателство в съда, в случая като установяващо
съпричастност в извършване на деянието от 26.01.2025 год.,считано от
работодателя като нарушение на трудовата дисциплина.В съдебното
производство,за доказване на горното нарушение работодателят е следвало
да ангажира и други доказателства, което не е сторено,респ. ангажираните
такива от служителя по повод досъдебното производство,опровергават
твърдяната от дружеството съпричастност ,непоправимо накърнила
доверието между страните по трудовото правоотношение до степен, то да не
може да бъде запазено.
В изпълнение на задължението си по чл. 193, ал. 1 от КТ, работодателят
следва да поиска от работника или служителя да даде устни или писмени
обяснения, като му предостави разумен срок за това преди налагане на
дисциплинарното наказание. Това искане може да бъде направено от
работодателя устно или писмено. Когато искането е направено устно, то
следва да е било направено по начин, че да бъде възприето от работника или
служителя. Когато искането е писмено, то следва да се връчи на работника
13
или служителя - лично, или чрез пощенска услуга - на адрес, посочен от
работника или служителя. Съществен е фактът на поискване на
обясненията,като този факт може да се установява в процеса с всички
доказателствени средства. Установи ли работодателят, че е поискал
обясненията, той се счита изправен по отношение задължението по чл. 193, ал.
1 от КТ.
Виновно поведение на работника или служителя, препятстващо
събирането на обяснения (писмени или устни) от него, несъмнено е налице,
когато до знанието му е достигнало отправеното искане (писмено или устно)
на работодателя за даване на обяснения в разумен срок, но въпреки това
работникът или служителят, без извинителна причина, в рамките на
предоставения му срок не се яви, за да бъде изслушан от работодателя, или не
му предостави писмените си обяснения. Виновно поведение на работника или
служителя е налице и тогава,когато по какъвто и да било начин, без
извинителна причина, той не приеме или се постави в невъзможност да
получи писменото искане на работодателя за даване на обяснения, като
например откаже да го приеме, когато то му се връчва лично. При отказ за
получаване, както и при отказ да се дадат обяснения за допуснато нарушение
на трудовата дисциплина, за който е съставен надлежно протокол или друго по
вид удостоверяване, въпрос на доказване с допустимите от процесуалния
закон доказателствени средства е от страна на работодателя да се установят по
несъмнен начин фактите и обстоятелствата изложени в него.
Протокола/отбелязването върху друг документ съставлява частен документ,
издаден и подписан от самия работодател, който не носи подписа на
работника, като с негова помощ работодателят се домогва да установи
изгодни за себе си факти, поради което той има характера на твърдение от
страна на работодателя съизмеримо по доказателствена стойност с
твърдението на работника, че обяснения не са му искани. При представена
писмо- покана, с което се е констатирал отказа на ищеца да я получи и даде
писмени обяснения, при оспорването на този документ и тези обстоятелства
от страна на ищеца по делото и липсата на други доказателства ( свидетелски
показания в контекста на релевантна информация искане на обяснения)
,твърдението на работодателя за спазване на изискването на чл.193 ал.1 от КТ
е останало недоказано в процеса- така решение № 159/ 7.06.2019 год. по гр. д.
№ 563/2019 год. на ВКС, IV г. о.;решение № 257 /22.05.2012 год. по гр. д. №
985/2011 год. на ВКС, IV г. о.; решение № 398/25.02.2002 год. по гр.д.№
748/2001 год. на ВКС, ІІІ г.о. ,решение № 29 от 3.05.2022 год. на ВКС по гр. д.
14
№ 1971/2021 г., III г. о.
Допуснатото нарушение в процедурата по налагане на дисциплинарното
наказание обуславя незаконосъобразността на уволнителната заповед.
Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 2 от КТ, когато работодателят
предварително не е изслушал работника или служителя или не е приел
писмените му обяснения, или изобщо не му е поискал обяснения, съдът
отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество.
Искът по чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ следва да бъде уважен, а като последица и
обусловения от неговия изход иск за присъждане на обезщетение за времето
на оставане без работа.
Този изход обжалваното решение съдържа, поради което и на основание
чл. 271 ал.1 от ГПК следва да бъде потвърдено ,като на ищеца следва да бъдат
присъдени и сторените от него разноски във въззивното производство-
заплатено адвокатско възнаграждение за защита срещу неоснователна жалба.
По изложените съображения,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение рег. №695/04.08.2025 по гр.д.№ 945/2025 год.
на Районен съд Д..
ОСЪЖДА "*** БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, Столична община, р-н „Младост’",ЖК „Младост“,
бул. „Околовръстен път“, Хипермаркет *** ДА ЗАПЛАТИ на Й. Г. И.,
ЕГН********** ,от гр. Д., *** сумата от 1 200 лв. ,сторени съдебно-деловодни
разноски във въззивното производство за адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
обявяването му на дата 26.11.2025 год.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15