Решение по дело №39478/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 6053
Дата: 19 април 2023 г.
Съдия: Аспарух Емилов Христов
Дело: 20221110139478
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 юли 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 6053
гр. С., 19.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20221110139478 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и е образувано по подадена от
„А-К.И.“ ЕООД, искова молба против „С.Е.“ ЕАД, с която са предявени искови
претенции с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл.86, ал.1
ЗЗД, с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено, че
ответното дружество дължи на ищеца сумите както следва: 1 304,42 лв.,
представляваща неизплатена част от дължима сума за извършена услуга по Договор за
възлагане на обществена поръчка за услуги № СЕ-ТРК-4/29.04.2021 г., дължима за
втория етап от проекта, включващ изработка на 2 бр. носачи, греда IPN 260 и монтаж,
за което е издадена фактура № **********/21.09.2021 г. и сумата от 78,27 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 22.10.2021 г. до 25.05.2022 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение от 08.06.2022 г. по ч.гр.д. 27651/2022 г. по
описа на СРС, 180-ти състав.
С протоколно определение от 31.03.2023г., производството по делото е
прекратено, на основание чл. 232 ГПК, в частта, досежно исковата претенция с
правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1304.42лв.,
представляваща неизплатена част от дължима сума за извършена услуга по
Договор за възлагане на обществена поръчка за услуги № СЕ-ТРК-4/29.04.2021 г.,
дължима за втория етап от проекта, включващ изработка на 2 бр. носачи, греда
IPN 260 и монтаж, за което е издадена фактура № **********/21.09.2021 г., поради
оттегляне от иска след плащане в хода на процеса.
Ищецът извежда съдебно предявените си права при твърдения, че е предоставил
на ответника услуга „Изграждане на подкранов път за мостов кран с Q = 2 t“, която е
следвало да се извърши на четири етапа. Твърди, че услугата е извършена и
строително-монтажните работи са приети от ответника, за което бил подписан
Приемателно-предавателен протокол от 21.09.2021 г. Сочи, че във връзка с
извършената услуга на 21.09.2021 г. е издадена фактура № **********/21.09.2021 г. за
сумата от 7 804.42 лв. с ДДС, получена без възражения от ответника, но задължението
било изплатено само частично, като останала неплатена сума по фактурата в размер
на 1 304,42 лева. Сочи, че съгласно чл.8 ал.1 от Договор № СЕ-ТРК-4/29.04.2021 г.,
1
плащането се извършва след надлежно издадена фактура от изпълнителя, в срок до 30
дни от датата на издаване. Излага, че ответникът не е заплатил в цялост сумата по
фактурата в срок, поради което претендира и лихва върху незаплатения остатък за
периода от 22.10.2021 г. до 25.05.2022 г. При тези твърдения моли съда да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът не оспорва, че между
страните е сключен договор, както и че от страна на ищеца за извършената услуга е
издадена фактура № **********/21.09.2021 г. за сумата от 7 804.42 лв. с ДДС. Твърди,
че цялата сума по фактурата е изплатена, като сочи, че е извършил следните плащания:
на 08.10.2021 г. 1000 лв.; на 12.10.2021 г. 2000 лв.; на 13.10.2021 г. 1500 лв.; на
27.10.2021 г. 1000 лв.; на 03.11.2021 г. 1000 лв.; на 30.06.2022 г. 1000 лв.; на 18.08.2022
г. 304.42 лева. Аргументира, че последното плащане е извършено с преводно
нареждане № BORD00637261/18.08.2022 г., с което било извършено плащане в размер
на 1000,42 лв., която сума сочи, че е формирана като сбор от 624,00 лв. сума по
фактура № **********/24.09.2021 г.; 72,00 лв. - остатък по фактура №
**********/21.09.2021 г.; 304,42 лв. - остатък по фактура № **********/21.09.2021
г. Оспорва претенцията за мораторна лихва, както и размера на претендираното
адвокатско възнаграждение. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК, като предмет на разглеждане е
единствено акцесорната искова претенция с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД и лихва
от датата на депозиране на заявлението до плащането на главницата.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно възникването на главен
дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
С доклада по делото, неоспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно: че между
страните са били налични облигационни правоотношения, породени от сключен
Договор за възлагане на обществена поръчка за услуги № СЕ-ТРК-4/29.04.2021 г., по
силата на който ищцовото дружество е следвало да извърши услуга „Изграждане на
подкранов път за мостов кран с Q = 2 t“, че изграждането е следвало да се извърши на
четири етапа, както и че претендираната сума е част от възнаграждението дължимо се
за възложените работи по етап 2, по който възложените работи са извършени и приети
от ответника, за което е подписан Приемателно-предавателен протокол от 21.09.2021
г., че във връзка с извършената услуга по етап 2 на 21.09.2021 г. е издадена фактура №
**********/21.09.2021 г. за сумата от 7 804.42 лв. с ДДС.
Видно от чл. 8 от приложеното на л. 6 по делото копие на процесния договор,
страните са уговорили, че плащането се извършва по следния начин: поетапно след
надлежно издадена фактура от изпълнителя в срок от 30 дни от датата на издаване на
съответната фактура.
От приложеното на л. 16 по делото копие на премателно- предавателен протокол
се установява, че работата по процесния етап е приета от ответното дружество на
21.09.2021г., без възражения, което обстоятелство е удостоверено с полагането на
подписи на пет служители на „С.Е.“ ЕАД.
От приложеното на л. 15 копие на Фактура № **********, е видно, че на същата
дата 21.09.2021г., е издадена и процесната фактура, респективно по аргумент от чл. 8
от договора ответното дружество дължи плащане на сумата по фактурата в срок до
21.10.2021г., респективно считано от 22.10.2021г. е в забава.
2
Не е спорно, а и от заключението на вещото лице по изготвената съдебно-
счетоводна експертиза, което съдът кредитира като пълно, мотивирано и изготвено от
лице, което притежава нужния опит и професионална квалификация се установява, че
сумата от 1 304,42 лв., представляваща неизплатена част от дължима сума към датата
на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК за извършена услуга по Договор за
възлагане на обществена поръчка за услуги № СЕ-ТРК-4/29.04.2021 г., дължима за
втория етап от проекта, включващ изработка на 2 бр. носачи, греда IPN 260 и монтаж,
за която е издадена фактура № **********/21.09.2021 г., е заплатена в хода на процеса,
а именно на 30.06.2022г. са заплатени 1000.00лв., а на 18.08.2022г. са заплатени
останалите 304.42лв.
Така изложеното обуславя извода, че за периода от 22.10.2021г. до 25.05.2022г.,
ответното дружество е в забава за заплащане на сумата от 1 304,42 лв.
Размерът на дължимата се мораторна лихва върху сумата от 1 304,42 лв. за
исковия период от 22.10.2021г. до 25.05.2022г., изчислен с помощта на компютърна
програма е 78.27лв., като доколкото акцесорната претенция е заявена именно за тази
сума, същата се явява изцяло основателна.
Ответното дружество дължи на ищеца и законна лихва за периода от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 27.05.2022г. до плащане на сумата.
Върху цялата сума от 1304.42лв. се дължи лихва за периода от 27.05.2022г. до
30.06.2022г. / датата на която е погасена част от сумата – 1000.00лв./, като
размерът на законната лихвата, изчислен с помощта на компютърна програма е
12.68лв.
За остатъка от 304.42лв. се дължи лихва за периода 01.07.2022г. до 18.08.2022г. /
датата на която е погасен и остатъкът от 304.42лв./, като размерът на законната
лихвата, изчислен с помощта на компютърна програма е 4.14лв.
В обобщение следва извода, че за периода от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК - 27.05.2022г. до датата на плащане на последната част от
претендираното възнаграждение по договора 18.08.2022г., ответникът дължи на ищеца
законна лихва в размер на 16.82лв.

По разноските:
При този изход на спора и след като съдът съобрази, че претендираното
възнаграждение за процесния етап две от договора е заплатено в хода на процеса, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищцовото дружество
сторените в хода на заповедното и исковото производства разноски, доколкото е дал
повод за завеждане на делото.
Ищецът е сторил разноски както следва: 27.65лв. – държавна такса в
заповедното производство, 640.00лв. – адвокатско възнаграждение в заповедното
производство, 74.53лв. – държавна такса в исковото производство, 350.00лв. – депозит
за вещо лице и 640.00лв. – адвокатско възнаграждение в исковото производство или
разноски в общ размер на 1732.18лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 и сл. ГПК, че „С.Е.“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., /адрес/, дължи на
„А-К.И.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., /адрес/,
на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 78,27 лв. - лихва за забава за периода от
22.10.2021 г. до 25.05.2022г., върху платено в хода на процеса възнаграждение по
3
Договор за възлагане на обществена поръчка за услуги № СЕ-ТРК-4/29.04.2021 г., в
размер на 1304.42лв., за което е издадена фактура № **********/21.09.2021г., за която
сума е издадена заповед за изпълнение от 08.06.2022 г. по ч.гр.д. 27651/2022 г. по описа
на СРС, 180-ти състав и 16.82лв. – законна лихва за периода от 27.05.2022г. / датата
на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК / до 18.08.2022г. / датата на която е
изплатена последната част от процесното възнаграждение /.
ОСЪЖДА „С.Е.“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да
заплати на „А-К.И.“ ЕООД, ЕИК ********, сумата от 1732.18лв. – разноски в
заповедното и исковото производство.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4