Решение по дело №2095/2019 на Районен съд - Горна Оряховица

Р Е Ш Е Н И Е

№ 78

гр. **********, 18.03.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

РАЙОНЕН СЪД – **********, Х състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:   

                                       

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: Илина Джукова

 

при секретаря С.Б. като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2095 по описа на Районен съд – ********** за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.34 ЗС – във фазата по допускане на делбата.

Ищецът Й.П.Ч. твърди, че с ответника Й.С.О. са съсобственици на недвижим имот, находящ се в гр.**********, ******­– дворно място с площ от 377 кв.м., представляващо урегулиран поземлен имот VII-260, в квартал 136 по плана на града, при граници: улица, урегулиран поземлен имот VI-259, урегулиран поземлен имот XVI-247 и урегулиран поземлен имот VIII-242, който имот представлява поземлен имот с идентификатор 16359.514.260 по кадастралната карта и кадастралните регистри на града, с площ от 375 кв.м., при съседи 16359.514.248; 16359.514.247; 16359.514.241; 16359.514.242; 16359.514.7009; 16359.514.259, заедно с построените в имота жилищна сграда с идентификатор 16359.514.260.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на града ­– еднофамилна, на два етажа, със застроена площ от 68 кв.м. и гараж с идентификатор 16359.514.260.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на града, със застроена площ от 35 кв.м. Твърди, че съсобствеността е възникнала от наследяване и правни сделки. Сочи, че през 1960 г. родителите на ответника и баба и дядо на ищцата С.Д.О. и Й.Н.О.придобили имота чрез покупко-продажба и в режим на съпружеска имуществена общност, след което го построили в него жилищна сграда и гараж. Твърди, че С.Д.О. починал през 1990 г. и оставил за свои наследници преживялата съпруга Й.Н.О.и децата си – ответникът Й.С.О. и майката на ищцата М. С.К.. Твърди се, че през 2005 г. Й.О.продала на дъщеря си М. К. 4/6 идеални части от имота и построените сгради, като запазила правото си на ползване пожизнено. М. К. придобила тези идеални части в режим на съпружеска имуществена общност със съпруга си П.А.К., а 1/6 идеална част притежавала по наследство от своя баща. През 2016 г. родителите на ищцата П. К. и М. К. й дарили притежаваните от тях общо 5/6 идеални части от имота, като си запазили правото на ползване върху него заедно и поотделно, докато са живи. Така ищцата счита, че е собственик на 5/6 идеални части от имота, придобити по дарение от родителите й, а ответникът – на 1/6 идеална част, придобита по наследство от баща си и моли да бъде допусната съдебна делба на имота при тези квоти.

Ответникът Й.С.О. признава твърдяната родствена връзка с ищцата, сключването на твърдените от ищцата сделки с посоченото от нея съдържание, както и че режимът на имуществени отношения между съпрузи досежно брака на П. К. и М. К. е режим на общност. Сочи, че делбеният имот е съсобствен между страните въз основа на наследяване и твърдените от ищцата сделки, като моли делбата да бъде допусната при посочените от ищцата квоти.

Съдът, след съобразяване на твърденията, доводите и възраженията на страните и преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск намира правното си основание в чл.34, ал.1 ЗС и има за свой предмет и крайна цел прекратяването на съсобствеността между съделителите – страни в производството. Във фазата по допускане на съдебната делба съгласно чл.344, ал.1 ГПК съдът решава въпросите между кои лица за кои имоти и при какви квоти ще се извърши делбата. Разглеждането им е предпоставено от извод за съсобственост между страните на въведеното от тях основание – в случая, с оглед твърденията на ищеца ­– по наследяване и транслативни сделки.

От акт за женитба № 59 от 17.03.1956 г. на Народен съвет на ДТ гр.**********, записан в регистъра на населението в том 19, стр.№ 132, се установява, че С.Д.О. и Й.Н.О.били съпрузи, сключили граждански брак на 17.03.1956 г. Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 65, том III, дело № 862/1960 г. на районен съдия при Районен съд – **********, вписан с вх.№ 851/1960 г., том 66, стр 39289-39290, на 22.10.1960 г. С.Д.О. закупил дворно място в гр.**********, представляващо парцел VIII-2895 в кв.136 по плана на града от около 400 кв.м., при граници *********************и улица. Бракът е сключен и имотът е придобит преди влизане в сила на СК от 1968 г. /отм./, но имотът е станал съпружеска имуществена общност съгласно чл.103 от ПЗР, вр. с чл.13, ал.1 СК от 1968 г. /отм./, предвиждащи императивно приложение на този режим на имуществени отношения и спрямо вече придобитите имущества по заварени бракове. Страните не спорят, че след придобиването на имота, С.Д.О. и Й.Н.О.построили в него двуетажна жилищна сграда и гараж, също притежавани от тях в режим на съпружеска имуществена общност.

Видно от Удостоверение за наследници изх.№ 964/07.06.2016 г. на Община ********** С.Д.О. е починал на 09.01.1990 г. С неговата смърт съпружеската имуществена общност е прекратена на основание чл.26, ал.1, предл.1 СК от 1985 г. /отм./, а преживялата съпруга Й.О.е придобила ½ идеална част от имота и построените сгради (арг. от чл.27 СК от 1985 г. /отм./). Принадлежащата на починалия ½ идеална част е наследена съгласно чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 ЗН поравно между преживялата съпруга и двете им деца ­– ответникът Й.С.О. и М. С.К., майка на ищцата. Така след откриване на наследството на С.Д.О., Й.Н.О.е била собственик на 4/6 идеални части от имота, а ответникът и М. С.К. – на по 1/6 идеална част.

Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 196, том III, рег.№ 2399/28.05.2005 г., дело № 390/2005 г. на Нотариус № 284-НК, с район на действие Районен съд – **********, вписан в Служба по вписванията - ********** с вх.рег.№ 3061/28.05.2005 г., акт № 33, том XI, дело № 2255/2005 г., на 28.05.2005 г. Й.О.продала на М. К. 4/6 идеални части от недвижим имот, находящ се в гр.**********, ******– дворно място с площ от 377 кв.м., представляващо урегулиран поземлен имот VII-260 в квартал 136 по плана на гр.**********, заедно с построените в него жилищна сграда и гараж, при граници на имота: улица, **********, като си запазила правото на ползване и обитаване на имота докато е жива. Страните не спорят, че имотът – предмет на разпоредителната сделка, е идентичен с придобития от С. и Й. О., а продаваемите идеални части са придобитите от Й.О.с прекратяване на съпружеската имуществена общност и по наследство от съпруга й.

М. К. придобила закупените 4/6 идеални части от имота и построените сгради в режим на съпружеска имуществена общност със съпруга си П.А.К.съгласно чл.19, ал.1 СК от 1985 г. /отм./, а 1/6 идеална част била нейна лична собственост, като придобита по наследство от баща й (арг. от чл.20, ал.1 СК от 1985 г. /отм./). Съгласно Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 705, том IV, рег.№ 2956/23.06.2016 г., дело № 570/2016 г. на Нотариус № 284-НК, с район на действие Районен съд – **********, вписан в Служба по вписванията - ********** с вх.рег.№ 2994/23.06.2016 г., акт № 86, том X, дело № 1399/2016 г., на 23.06.2016 г. П.А.К. и М. С.К. дарили на ищцата 5/6 идеални части от недвижим имот, находящ се в гр.**********, ******– дворно място с площ от 377 кв.м., представляващо урегулиран поземлен имот VII-260 в квартал 136 по плана на гр.**********, заедно с построените в него жилищна сграда и гараж, при граници на имота: улица, урегулиран поземлен имот VI-259, урегулиран поземлен имот XVI-247 и урегулиран поземлен имот VIII-242 в квартал 136, като си запазили правото на ползване и обитаване на имота докато са живи заедно или поотделно. Предвид обема на притежаваните от дарителите права, с договора за дарение М. К. е дарила своята собствена 1/6 идеална част, а двамата – притежаваните в режим на съпружеска имуществена общност 4/6 идеални части. С този договор, обаче, двамата дарители не са си запазили правото на ползване съответно на идеалната част в режим на съпружеска имуществена общност, защото не са го притежавали. Те не са придобили правото на ползване от праводателя си Й.О.(защото им е прехвърлила собствеността без него) и няма данни тя да се е отказала от ограниченото вещно право или то да е погасено или прекратено на друго основание. По отношение на собствената на М. К. 1/6 идеална част, правото на ползване е останало неразпоредено с договора за дарение ­и тя го е запазила в този обем, но само за себе си. Тъй като тази идеална част е нейна лична собственост, П. К. не е притежавал право на ползване, което да запази за себе си, нито обективираните в нотариалния акт волеизявления дават основание да се заключи, че М. Косева е учредила право на ползване на съпруга си, защото това би изключило тя да притежава (да запази за себе си) такова.

Видно от представените скица на поземлен имот № 15-314655-09.04.2019 г. и скици на сграда № 15-314667-09.04.2019 г. и № 15-314672-09.04.2019 г. на СГКК – Велико Търново, делбеният имот съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на града съставлява поземлен имот с идентификатор 16359.514.260, с адрес гр.**********, ******, с площ от 375 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.); номер по предходен план: 260, квартал 136, парцел VII, при съседи 16359.514.248; 16359.514.247; 16359.514.241; 16359.514.242; 16359.514.7009; 16359.514.259, а построените в имота сгради ­– сграда с идентификатор 16359.514.260.1, с адрес гр.**********, ******, със застроена площ от 68 кв.м., на два етажа, с предназначение: жилищна сграда ­– еднофамилна и сграда с идентификатор 16359.514.260.2, с адрес гр.**********, ******, със застроена площ от 35 кв.м., на един етажа, с предназначение: хангар, депо, гараж.

С оглед изложеното до тук, ответникът е собственик на 1/6 идеална част от имота, придобита по наследство от своя баща, а ищцта – общо на 5/6 идеални части, придобити по дарение от родителите й (4/6 идеални части) и само от майка й (1/6 идеална част), като право на ползване върху имота имат Й.Н.О.– върху 4/6 идеални части и отделно М. С.К. – върху 1/6 идеална част. Имотът следва да се допусне до делба между страните – съсобственици при посочените квоти с отчитане на правото на ползване на третите за съсобствеността лица в посочения обем.

Съгласно чл.355 ГПК и при липса на присъединени за разглеждане искове в производството, не следва да бъде разпределяна отговорността за разноски, нито да бъде възлагано заплащането на държавни такси, защото те се определят от стойността на дяловете, определени с решението във фазата по извършване на делбата.

На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на обжалване.

Мотивиран така, съдът

 

Р     Е     Ш     И   :

 

ДОПУСКА извършването на съдебна делба на недвижим имот ­– дворно място, находящо се в гр.**********, ******, с площ от 377 кв.м., представляващо урегулиран поземлен имот VII-260, в квартал 136 по плана на гр.**********, заедно с построените в него жилищна сграда и гараж, при граници на имота: улица, урегулиран поземлен имот VI-259, урегулиран поземлен имот XVI-247 и урегулиран поземлен имот VIII-242 в квартал 136, а съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на града, одобрени със Заповед № РД-18-1539/31.08.2018 г. на Изпълнителен директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, представляващо ­поземлен имот с идентификатор 16359.514.260, с адрес гр.**********, ******, с площ от 375 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), номер по предходен план: 260, квартал 136, парцел VII, при съседи 16359.514.248; 16359.514.247; 16359.514.241; 16359.514.242; 16359.514.7009; 16359.514.259, заедно с пострените в имота сгради ­– сграда с идентификатор 16359.514.260.1, с адрес гр.**********, ******, разположена в поземлен имот с идентификатор 16359.514.260, със застроена площ от 68 кв.м., на два етажа, с предназначение: жилищна сграда ­– еднофамилна и сграда с идентификатор 16359.514.260.2, с адрес гр.**********, ******, разположена в поземлен имот с идентификатор 16359.514.260, със застроена площ от 35 кв.м., на един етажа, с предназначение: хангар, депо, гараж, при учредено право на пожизнено ползване върху 4/6 идеални части от имота и построените сгради в полза на Й. Н. О., ЕГН ********** и отделно върху 1/6 идеална част от имота и построените сгради – в полза на М. С.К., ЕГН **********, между съсобствениците Й.П.Ч., ЕГН **********,*** и Й.С.О., ЕГН **********,*** при квоти 5/6 идеални части за Й.П.Ч. и 1/6 идеална част за Й.С.О..

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчване на преписи на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: