Присъда по НОХД №438/2025 на Районен съд - Габрово

Номер на акта: 54
Дата: 10 декември 2025 г. (в сила от 10 декември 2025 г.)
Съдия: Пламен Пантев Денев
Дело: 20254210200438
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 11 юни 2025 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 54
гр. Габрово, 10.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на десети декември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен П. Денев
при участието на секретаря Валентина М. И.а
и прокурора Д. Бл. Х.
като разгледа докладваното от Пламен П. Денев Наказателно дело от общ
характер № 20254210200438 по описа за 2025 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия И. И. Б., роден на 15.04.1970 година в гр. Габрово,
живущ в същото населено място, българин, български гражданин, със средно
образование, разведен, работещ, неосъждан (реабилитиран), ЕГН **********, за
ВИНОВЕН В ТОВА, че около 23,05 часа на 12.11.2024 година, по ул. „Свищовска” в
град Габрово, управлявал МПС – лек автомобил марка „Порше”, модел „Тайкан 4” с
Рег. № ЕА 39-70 АА, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда – 3,40 на
хиляда, установено по надлежния ред, с което е извършил престъпление, за което и на
основание 343б, ал. 1 във вр. с чл. 54, ал. 1 от НК ГО ОСЪЖДА на ЕДНА ГОДИНА
ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА, както и на ГЛОБА в РАЗМЕР на сумата от 200 (двеста)
лева, която ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Районен съд – Габрово.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на посоченото
наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА, наложено на
подсъдимия И. И. Б. , с ЕГН **********, за СРОК от ТРИ ГОДИНИ, считано от
датата за влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 343г във вр. с чл. 343б, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК
ЛИШАВА подсъдимия И. И. Б., с ЕГН **********, от ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА
МПС за СРОК от ЕДНА ГОДИНА от ЕДИН МЕСЕЦ от влизане на присъдата в
1
сила, като при изпълнението на посоченото наказание ПРИСПАДА времето, през
което същия е бил лишен от възможността да упражнява това право по
административен ред, считано от 13.11.2024 г. – датата за изземване на свидетелството
му за правоуправление, на основание чл. 59, ал. 4 от НК.
ОСЪЖДА подсъдимия И. И. Б., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
държавата сума в размер на 147 197 (сто четиридесет и седем хиляди сто деветдесет и
седем) лева, представляваща паричната равностойност на лек автомобил марка
„Порше”, модел „Тайкан 4” с Рег. № ЕА 39-70 АА и номер на рама
WPOZZZY10PSA57640, собственост на „ОТП Лизинг“ ЕООД – град София, ЕИК
*********, послужил за извършване на описаното по-горе престъпление, на основание
чл. 343б, ал. 5 от НК.
ОСЪЖДА подсъдимия И. И. Б., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка
на ОД на МВР Габрово сума в размер на 697,56 (шестстотин деветдесет и седем лева и
петдесет и шест стотинки), дължима за възстановяване на направените разноски при
разследването по досъдебното производство, на осн. чл. 189, ал. 3 от НПК.
ОСЪЖДА подсъдимия И. И. Б., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – град Габрово I. Сума в размер
на 379,25 (триста седемдесет и девет лева и двадесет и пет стотинки), дължима за
възстановяване на направените разноски при воденото разследване по съдебното
производство, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК; II. Сума в размер на 5 (пет) лева,
представляваща държавна такса, дължима за всеки един изпълнителен лист – същите
при наличие на извършено служебно издаване на такива за събиране на наложената
глоба в размер на сумата от 200 лева и вземането за разноски от съдебното
производство в полза на бюджета на съдебната власт, както и присъдената парична
равностойност на послужилия за извършване на престъплението лек автомобил в
полза на държавата.
ПРИСЪДАТА ПОДЛЕЖИ на ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ или
ПРОТЕСТИРАНЕ пред Окръжен съд – гр. Габрово, в 15 дневен срок, считано от днес.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ: Срещу подс. И.И.Б., който е роден на 15.04.1970 г. в гр. Габрово, е
предявено обвинение за престъпление, инкриминирано чрез разпоредба от Глава XI,
Раздел II в Особената част на НК. Същия е предаден на съд за това, че около 23,05 часа
на 12.11.2024 година, по ул. „Свищовска” в град Габрово, управлявал МПС – лек
автомобил марка „Порше”, модел „Тайкан 4” с Рег. № ЕА 39-70 АА, с концентрация на
алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда – 3,40 на хиляда, установено по надлежния ред –
престъпление по 343б, ал. 1 от НК.
Освен че е получил препис от обвинителния акт, подс. И.Б. е заявил, че разбира
и същността на обвинението, което е предявено против него. Той не коментира въпроса
за своята вина от аспект на това обвинение и на съдебното следствие дава обяснения
по отношение на фактическата обстановка, свързана с извършването на отнасящото се
до същото престъпление, за което се явява предаден на съд.
От осъществената цялостна преценка на данните в събраните по делото
доказателства – писмени и гласни, ценени по отделно и в тяхната съвкупност, както и
от съпоставката на същите с дадените обяснения от страна на подс. И.И.Б., съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
Чрез Определение № 6 за одобряване на споразумение за прекратяване на
наказателно производство по реда на чл. 414ж, ал. 1 и сл. от НПК (Отм.), образувано
по НОХД № 30/2002 г. на Районен съд Царево, постановено на 26.04.2002 година и
влязло в законна сила на същата дата, подсъдимия И.Б. е бил признат за виновен в
извършени (на 09.09.1994 г. и през периода 15.05.1994 г. – 09.09.1994 г.) престъпления
по чл. 206, ал. 6 във вр. с ал. 1 от НК и по чл. 216, ал. 1, пр. 1-во от НК, за които на осн.
чл. 23, ал. 1 от НК му е определено едно общо наказание „Глоба“в размер на сумата от
500 лева.
Подсъдимия И.Б. е правоспособен водач на МПС от категориите „В”, „М” и
„АМ“, воден на отчет в Сектор „ПП” при ОД на МВР Габрово. Към средата на месец
ноември 2024 година той е притежавал свидетелство за правоуправление от тези
категории, за последно издадено на 05.10.2023 година, което е било със срок на
валидност до 05.10.2033 година. От приложената справка на л. 51-54 в досъдебното
производство е видно, че до средата на посочения месец ноември 2024 година, като
водач същия е бил санкциониран по административен ред чрез общо седемнадесет на
брой влезли в сила наказателни постановления за нарушения на различни разпоредби
от ЗДвП, извършени при управление на МПС, последното от които (№ 16-0892-
000374/06.07.2016 г. на Сектор „ПП“ при ОД на МВР Габрово) се е отнасяло за такова
по чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП, осъществено през месец юни на 2016 година. Освен чрез
тези постановления, до средата на месец ноември 2024 година той е бил санкциониран
по посочения ред и чрез 16 броя фишове за такива нарушения, които също са били
влезли в сила преди инкриминираната дата.
От приложения на л. 25-38 по НОХД № 438/2025 г. на Районен съд Габрово
договор за оперативен лизинг № 248562489660/19.02.2024 година, е видно, че въз
основа на него към месец ноември 2024 година подс. И.И.Б. се е явявал ползвател на
лек автомобил марка „Порше”, модел „Тайкан 4” с Рег. № ЕА 39-70 АА и № на рама
WPOZZZY10PSA57640, който е бил собственост на „ОТП Лизинг“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление град София, 1000, район
„Възраждане“, бул. „Тодор Александров“ № 28.
Вечерта на 12.11.2024 година подсъдимия И.И.Б. употребил алкохол, след което
предприел управление на описания по-горе лек автомобил. Около 23,05 часа на тази
1
дата, докато се движел с него по ул. „Свищовска“ в гр. Габрово в посока на местността
„Колева ливада“, той бил спрян за проверка от служители на полицейски автопатрулен
екип, включващ и св. Т.И.Т., който заедно с други свои колеги от състава на ОД на
МВР Габрово осъществявал служебните си задължения по контрол на движението на
територията на това населено място. След спиране на МПС се установено, че то е
собственост на „ОТП Лизинг“ ЕООД – град София, както и че е било управлявано от
подсъдимия И.Б.. След установяване на самоличността на водача, подс. Б. бил тестван
за алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” с инвентарен АRPM № 0694,
който отчел положителен резултат 2,92 промила. След отчетения резултат с това
средство е издаден талон за изследване с бланков № 070346, подписан и получен от
подс. Б., който бил придружен от полицейските служители до МБАЛ „Д-р Тота
Венкова” в гр. Габрово, където в присъствието им по негово желание била иззета
кръвна проба за изследване. На водача е бил съставен и акт за установяване на
административно нарушение – Серия GA, № 607799, подписан и получен от страна на
Б. без изложени писмени възражения във връзка с неговото съдържание, заедно със
съставянето на който е било иззето и свидетелството за правоуправление, издадено на
негово име. На мястото на произшествието се е явил и разследващ орган, който е
извършил оглед на лекия автомобил марка „Порше”, модел „Тайкан 4” с Рег. № ЕА 39-
70 АА и № на рама WPOZZZY10PSA57640, който е бил обективиран в протокол за
оглед на местопроизшествие от 13.11.2024 година.
Въз основа на отчетения с техническото средство положителен резултат и
осъществения оглед на местопроизшествие, при условията на чл. 212, ал. 1 от НПК в
РУ Габрово е било образувано полицейско производство - под № 1752-ЗМ-493 по
описа за 2024 година. В рамките на същото И.И.Б. е бил привлечен към наказателна
отговорност в качеството на обвиняем, във връзка с предявено обвинение за
престъпление с квалификация по чл. 343б, ал. 1 от НК. Такова обвинение е предявено
против него и чрез обвинителния акт, въз основа на който и на събраните материали
по досъдебното производство, внесени за разглеждане в РС - Габрово, е образувано
производството по настоящото НОХД № 438/2025 година.
От заключението на изготвена в рамките на съдебното следствие автооценъчна
експертиза, е видно, че (след приспадане на съответен процент овехтяване предвид
експлоатационния срок на автомобила) по средно пазарни цени паричната
равностойност на управляваното от подс. И.Б. МПС е възлизала на сумата от 147 197
лева към инкриминираната дата.
От заключението на изготвена по досъдебното производство повторна съдебна
химикотоксикологична (токсикохимична) експертиза на Военнномедицинска академия
– гр. София, което не се оспорва от страните и приобщено към доказателствените
материали по реда, предвиден в чл. 282, ал. 3 от НПК, е видно, че в иззетата за
изследване от подсъдимия И.И.Б. кръвна проба е било установено наличие на етилов
алкохол с концентрация, възлизаща на 3,40 промила.
Изложената фактическа обстановка не е предмет на оспорване от
упълномощения от подсъдимия и упълномощения от него договорен защитник, като
се приема от съда за установена по безспорен начин от обясненията, дадени от подс.
И.Б.; тяхната съпоставка с показанията на св. Т.Т., приложените по досъдебното
производство писмени материали (уведомително писмо: л. 1; протокол за оглед на
местопроизшествие и фотоалбум – л. 3-11; постановление за привличане на обвиняем
и за взимане на мярка за неотклонение – л. 18-19; постановление за назначаване и
повторна съдебна химико-токсикологична (токсикохимична) експертиза на
2
Военнномедицинска академия – София – л. 31-35; акт за установяване на
административно нарушение – л. 49; справка за наказания, наложени на подсъдимия
И.Б. като водач – л. 51-54; справка за съдимост – л. 56; декларация за семейно, за
материално положение и имотно състояние – л. 57; докладна записка – л. 60;
постановление за преобразуване на бързо производство в досъдебно производство – л.
65; протокол за предявяване на разследване – л. 77), както и от заключението на
допуснатата на съдебното следствие автооценъчна експертиза (л. 44-54 от НОХД №
438/2025 г.), всички съдържащи данни от съществено значение за изясняване на
обстоятелствата по делото и на тези от предмета на доказване по него.
Въз основа на възприетата за установена фактическа обстановка съдът намери,
че подс. И.Б. е осъществил състава на престъплението по предявеното му обвинение,
доколкото този извод кореспондира на данните във всички описани по-горе
доказателствени материали, събрани при разследването по досъдебното производство
и проверени в рамките на воденото съдебно следствие. Предприетото на 12.11.2024
година управление на съответния автомобил с Рег. № ЕА 39-70 АА (който, съобразно
указаното в §6, т. 11 от ДР на ЗДвП, се явява МПС) не е предмет на спор, а свързаните
с него обстоятелства са установени безспорно както от писмените доказателства, така
и от показанията на разпитания свид. Т.Т., дадени пред съда. С оглед на изложеното
следва да се приеме, че подсъдимия И.И.Б. е извършил престъпление по смисъла на чл.
343б, ал. 1 от НК от обективна страна, тъй като приложените писмени материали и
показанията на полицейския служител сочат, че той е управлявал след употреба на
алкохол, чиято концентрация (от 3,40 промила) е била установена чрез химическо
изследване и дадено въз основа на него заключение от изготвена повторна
химикотоксикологична експертиза по досъдебното производство, т.е. според
нормативно предвидения в чл. 3, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. (Обн. ДВ бр. 61
от 28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г., изм. и доп. брой 81 от 02.10.2018 г., брой 99 от
20.11.2020 г., в сила от 01.01.2021 г., бр. 81/26.09.2023 г.) от закона ред. Същия е
съзнавал не само, че управлява след употреба на алкохол, но и че неговата
концентрация (предвид установеното количество и вид на употребения алкохол)
надвишава позволената от страна на закона. Вследствие на това той явно е действал с
пряк умисъл, тъй като е осъзнавал последиците от своите действия и чрез последните
е целял тяхното настъпване.
При описаната по-горе фактическа обстановка и изложените съображения съдът
прие за безспорно от правна страна, че след като около 23,05 часа на 12.11.2024
година, по ул. „Свищовска” в град Габрово, е управлявал МПС – лек автомобил марка
„Порше”, модел „Тайкан 4” с Рег. № ЕА 39-70 АА, с концентрация на алкохол в кръвта
над 1,2 на хиляда – 3,40 на хиляда, установено по надлежния ред, подсъдимия И.И.Б.
при форма на вина пряк умисъл, както от обективна, така и от субективна страна е
осъществил състава на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, в извършването на което
го призна за виновен.
Независимо от чистото съдебно минало (заради настъпилата реабилитация) на
дееца, предвидените за престъплението наказания и липсата на настъпили в резултат
на него съставомерни имуществени вреди, с оглед на въведената в чл. 78а, ал. 7 от НК
забрана (заради осъщественото изпълнително деяние след употребата на алкохол) и
указанията, дадени в тази насока със задължителното за прилагане Тълкувателно
решение № 2 от 29.11.2007 г. по т. н. д. № 2/2007г. на ОСНК на ВКС, съдът прие, че
липсват основания за освобождаването на подс. И.Б. от наказателна отговорност в
съответствие с предвиденото в чл. 78а, ал. 1 от НК.
3
При определяне вида и размерите на наказанията, които следва да бъдат
наложени за осъщественото престъпление, като смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства съдът отчете чистото съдебно минало на подсъдимия И.И.Б. към
инкриминираната дата, което и липсата на данни за други осъществени от него
противообществени прояви, го определя като лице с невисока степен на обществена
опасност в качеството на деец; дадените обяснения в рамките на съдебното следствие,
с които е съдействал за разкриване на обективната истина; направените в тях
самопризнания, сочещи за наличие на проявено критично отношение към самото
престъпление; липсата на пречки, създадени при извършената проверка за употреба на
алкохол от негова страна, както и немалката степен на свързаната с този алкохол
концентрация, с която МПС е било управлявано от него.
След като прецени изложените по-горе данни по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие, че е налице установен паритет между смекчаващите и
отегчаващи вината обстоятелства. С оглед на това, след като отчете техния конкретен
характер и естество, намери за необходимо да наложи на подс. И.Б. наказание в лицето
на предвидения с чл. 343б, ал. 1 от НК минимум за най-тежкия вид, а именно –
„Лишаване от свобода” за срок от „Една година”, както и кумулативно предвиденото
имуществено наказание „Глоба“ в неговия минимален размер – от 200 лева
(съществувал към датата, на която е било осъществено и самото престъпление), която
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Габрово, като прие,
че по този начин ще бъдат създадени оптимални условия за постигане на целите на
личната и на генералната превенция на наказателната репресия, посочени в
разпоредбата на чл. 36 от НК.
Отчитайки съществуването на формално установените от закона предпоставки
за това заедно с обстоятелството, че за своето лично поправяне и превъзпитание
подсъдимия И.И.Б. не следва да изтърпява наказание, свързано с ефективното му
лишаване от свобода, на осн. чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложи изпълнението на
определеното по отношение на него наказание за минимално указания в закона срок –
в размер на „Три години”, считано от датата за влизане на присъдата в сила.
Подс. И.Б. се явява правоспособен водач на МПС по смисъла на закона. В
съответствие с това, след като отчете данните за извършените нарушения на
установените в ЗДП правила за движение, за които той е бил санкциониран до
момента по административен ред заедно с тези за непродължителния период от време,
изминал между момента за влизане в сила на последното издадено против него НП и
инкриминираната дата, както и данните за конкретно установената концентрация на
употребения от същия алкохол, на основание чл. 343г във вр. с чл. 343б, ал. 1 и чл. 37,
ал. 1, т. 7 от НК съдът лиши дееца от правото да управлява МПС за срок под средния –
в размер на “Една година и един месец”, считано от влизане на присъдата в сила, като
прие, че в този вид посоченото наказание също ще допринесе за постигане целите на
личната и генерална превенция на наказателната репресия по смисъла на чл. 36 от НК.
При индивидуализацията на свързания с него срок се съобрази не само с изложените
по-горе обстоятелства, но и с тълкуването, поддържано в константната (като
Постановление № 1 от 17.01.1983 година на Пленума на ВС на РБ; Тълкувателно
решение № 61/1980 г. на ОСНК; Решение № 94 от 26.02.2009 г. по н.д. № 580/2008 г. на
ВКС, НК, II-ро н.о.; Решение № 534 от 03.12.2008 г. по н.д. № 547/2008 г. на ВКС, НК,
II-ро н.о.; Решение № 4 от 30.01.2008 г. по н.д. № 696/2007 г. ВКС, НК, II-ро н.о.;
Решение № 274 от 21.06.2012 г. по н.д. № 74382012 г. на I-во н.о, НК; и други) съдебна
практика, според което срока на това наказание не може да бъде по-малък от този на
4
наложеното наказание „Лишаване от свобода”.
При изпълнение на наложеното наказание по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК съдът
приспадна времето, през което подс. И.И.Б. е бил лишен от възможността да
упражнява посоченото по-горе право по административен ред, считано от 13.11.2024 г.
– датата за изземване на свидетелството му за правоуправление, на основание чл. 59,
ал. 4 от НК.
От данните по делото е видно, че послужилия за извършване на престъплението
автомобил не е собственост на подс. И.И.Б.. С оглед на изложеното и при положение,
че посоченото обстоятелство изключва възможността за предприемане на действия,
свързани с отнемането на това МПС, съдът прие, че са налице предпоставки за
осъждането на дееца да заплати неговата парична равностойност по средни пазарни
цени в полза на държавата, която (предвид характера на използваните при оценката
обективни критерии, основани както на съответно приспаднатия процент овехтяване
поради експлоатационния срок на автомобила, така и на съпоставката между
притежаваната от последния комплектация с тази на други МПС от същата марка и
модел) следва да се определи според заключението, дадено от изготвената оценъчна
експертиза в рамките на съдебното следствие. Въз основа на това осъди подс. И.И.Б.
да заплати в полза на държавата сума в размер на 147 197 лева, представляваща
паричната равностойност на притежавания от„ОТП Лизинг“ ЕООД – град София, ЕИК
*********, лек автомобил марка „Порше”, модел „Тайкан 4” с Рег. № ЕА 39-70 АА и
номер на рама WPOZZZY10PSA57640, послужил за извършване на описаното по-горе
престъпление, на основание чл. 343б, ал. 5 от НК.
Предвид постановената присъда, съдът осъди подсъдимия Кирил Горанов да
заплати по сметка на ОД на МВР град Габрово сума в размер на 697,56 лева, дължима
за възстановяване на направените разноски в разследването по досъдебното
производство, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК.
Освен посочената по-горе сума, подс. И.И.Б. бе осъден да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд Габрово: 1. Сума в размер на
379,25 лева, дължима за възстановяване на направените разноски в рамките на
съдебното производство, на осн. чл. 189, ал. 3 от НПК, и 2. Сумата от 5 лева,
съставляваща държавна такса, дължима за всеки един изпълнителен лист – същите в
случай на извършено служебно издаване на такива за събиране на на наложената глоба
в размер на сумата от 200 лева и вземането за разноски от съдебното производство в
полза на бюджета на съдебната власт, както и присъдената парична равностойност на
послужилия за извършване на престъплението лек автомобил в полза на държавата.
По делото няма веществени доказателства и поради това съдът не се е
произнасял с разпореждане по отношение на такива.
В този смисъл е и постановения съдебен акт.

РАЙОНЕН СЪДИЯ : .........................…
5