РЕШЕНИЕ
№ 21415
гр. София, 24.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20251110115972 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано по искова молба от „Т. С.“ ЕАД против П. Й. М. и С. М. М. с искане да
бъде признато за установено в отношенията между страните, че всеки един от ответниците
поотделно дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на по 86,64 лева,
представляваща незаплатена за цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. С., ул. „К.“ № **, ет.**, апартамент /тип мезонет/, аб.№ ********, за
периода от 01.05.2020 г. до 31.10.2020 г., ведно със законна лихва за периода от 22.08.2024 г.
до изплащане на вземането, както и сумата в размер на по 29,47 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 07.08.2024 г., за които вземания е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение № 27433/30.08.2024 г. по ч. гр. д. №
50517/2024 г. по описа на СРС, 127 състав, срещу която длъжниците са подали възражение в
срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.
В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия ищцовото дружество
доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като ответниците не
са изпълнили насрещното си задължение да заплатят цената на потребените услуги. Ищецът,
чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно
облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като
ответниците притежават право на собственост върху процесния топлоснабден имот. В
исковата молба са изложени твърдения, че насрещната страна по договора дължи цената на
доставеното количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. В исковата молба са
изложени твърдения, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от 2016г.
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за които се отнасят. Предвид неизпълнение на задължението на
ответниците да заплатят в срок задължението за главница, потребителите дължат
обезщетение за забава в размер на законната лихва за исковия период. Направено е искане
1
сторените от ищеца съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответниците.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците чрез процесуалния си представител адвокат Е. С.
оспорват исковата претенция като погасена по давност. В депозирания отговор са изложени
доводи също така, че между страните по спора не е налице валидно сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, както и че услуга по топлоснабдяване не е
поискана. По изложените доводи е направено искане предявените искове да бъдат
отхвърлени като неоснователни, като в тежест на ищеца бъдат възложени сторените
разноски, за чиято направа са ангажирани договори в заповедното производство.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване
възникване на облигационно отношение с ответниците, както и че в изпълнение на
задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и
битово горещо водоснабдяване, и услуга дялово разпределение, в претендираните размери и
качество, както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно
право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след
изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.
В доказателствена тежест на ищеца по обусловения иск с правна квалификация чл.
86, ал. 1 ЗЗД е поставяне на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на
обезщетението.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице-ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл.
150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР
(писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко
в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). Общите условия на ищцовото
дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на
чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите,
които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие
заявление, в което да предложат специални условия, като по делото няма твърдения за това.
Предвид изложеното съдът намира, че възникването на правоотношение по договор
за продажба на топлинна енергия, респ. неговото прекратяване е свързано с придобиване,
респ. изгубване на вещно право на собственост/ползване върху недвижим имот, находящ в
сграда присъединена към топлопреносната мрежа. В подкрепа на поддържаните от ищеца
твърдения за възникнало валидно облигационно правоотношение между страните по спора
по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди е представен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от *****************г., обективиран в нот. акт № **
том ********, нот. дело № ******/***** г. по описа на нотариус И.Н., по силата на който
ответникът П. Й. М. е придобил право на собственост върху процесния недвижим имот.
Видно от постановление за възлагане на недвижим имот по изп. дело № 2079/2019 по описа
на ЧСИ Р. М., вписано в Служба по вписаванията с вх. рег. № ********/************г.,
правото на собственост върху ½ ид. ч. от процесния недвижим имот е придобита от трето за
спора лице. Предвид изложеното съдът приема, че между ищцовото дружество и ответника
П. Й. М. в процесния период е съществувало валидно облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, респ. соченият ответник е
материалноправно легитимиран да отговаря по предявената искова претенция.
2
Съдът намира, че по делото не са представени доказателства, че в исковия период
ответникът С. М. М. е притежавала право на собственост върху процесния недвижим имот,
респ. липсват доказателства соченият ответник да притежава качеството „потребител“ на
топлинна енергия за битови нужди. Действително по делото е представен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 22.12.2020 г., обективиран в нот. акт № ***, том **,
нот. дело № ***/*****г. по описа на нотариус С. П., по силата на който С. М. М. е
прехвърлила правото на собственост върху ½ ид. ч. от процесния недвижим имот в полза за
трето за спора лице, но същият е от датата следваща исковия период. Следва да бъде
отбелязано, че при съставяне на акта пред нотариуса са представени редица титули за
собственост, който обаче не са ангажирани по делото, поради което не може да бъде
установено нито кога, нито на какво правно основание ответникът М. е придобила право на
собственост върху прехвърлената от нея ½ ид. ч. от процесния недвижим имот. Доколкото в
производството не са ангажирани доказателства в подкрепа на поддържаните от ищеца
твърдения, че в периода от 01.05.2020 г. до 31.10.2020 г. ответникът М. е била титуляр на
право на собственост, то лицето не е материалноправно легитимирано да отговаря по
предявените искове. Следователно предявените обективно кумулативно съединени искова с
правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД се явяват неоснователни.
Ответникът П. М. не е оспорил поддържаните в исковата молба твърдения за
извършена от „Т. С.“ ЕАД доставка на топлинна енергия за процесния недвижим имот и
период на обща стойност 173,29 лева, поради което съдът намира, че предявеният иск срещу
сочения ответник за ½ част от дължимата цена се явява доказан по основание и размер,
поради което следва да бъде разгледано своевременно заявеното възражение за погасяване
на задължението по давност.
Съгласно разясненията дадени с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по
тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на
предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Срокът в настоящия случай е
прекъснат с подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на
22.08.2024 г., от която дата установителният иск се счита предявен – арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и
чл. 116, б. „б“ ЗЗД.
С Решение по Протокол № 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Т. С." ЕАД са
приети общи условия, които са одобрени с Решение ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР на
основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като същите са публикувани през м. 07.2016 г. и следователно са
влезли в сила м. 08.2016 г. (с изтичането на тридесетдневен срок след публикуването им –
арг. от чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Съгласно Общите условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлофикационното дружество издава
за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. От изложеното следва, че вземанията за цена на
доставена за месеца топлинна енергия стават изискуеми с изтичане на 45 дни от изтичане на
периода, за който се отнасят, и от този момент започва да тече давността за всяко месечно
вземане. Издаването на общата фактура не променя предвидения в ОУ от 2016 г. начин за
определяне на падежа на месечните задължения – 45 дни след изтичане на периода, за който
3
се отнасят задълженията. Изискуемостта на отделните месечни вземания за процесния
период от 01.05.2020г. до 31.10.2020 г. е настъпила преди повече от три години от подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, поради което предявеният иск за
главница против П. Й. М. се явява неоснователен като погасен по давност. На основание чл.
119 ЗЗД погасено по давност се явява и вземането за лихва за забава.
С оглед изхода от спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца следва да
бъдат възложени направените от ответниците съдебни разноски за заплатено в брой
адвокатско възнаграждение в размер на по 400 лева за всеки един от ответниците.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК ****************, със седалище и
адрес на управление в гр. С., ул. „Я.“ № ***, против П. Й. М., ЕГН **********, и С. М. М.,
ЕГН *********************, и двамата с адрес в гр. С., ул. „К.“ № **, ет. **, апартамент /
мезонет/, обективно и субективно кумулативно съединени установителни искове по реда на
чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за
признаване за установено, че всеки един от ответниците поотделно дължи на
топлофикационното дружество сумата в размер на по 86,64 лева, представляваща
незаплатена за цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.
С., ул. „К.“ № **, ет.**, апартамент /тип мезонет/, аб.№ ************, за периода от
01.05.2020 г. до 31.10.2020 г., ведно със законна лихва за периода от 22.08.2024 г. до
изплащане на вземането, както и сумата в размер на по 29,47 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 07.08.2024 г., за които вземания е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение № 27433/30.08.2024 г. по ч. гр. д. №
50517/2024 г. по описа на СРС, 127 състав.
ОСЪЖДА „Т. С." ЕАД, ЕИК ***************, със седалище и адрес на управление в
гр. С., ул. „Я.“ № *******, да заплати на П. Й. М., ЕГН **********, с адрес в гр. С., ул. „К.“
№ **, ет. **, апартамент / мезонет/, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в размер на 400
лева, представляваща сторени по делото съдебни разноски.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****************, със седалище и адрес на управление
в гр. С., ул. „Я.“ № ********, да заплати на С. М. М., ЕГН ***********************, с
адрес в гр. С., ул. „К.“ № **, ет. **, апартамент / мезонет/, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата в размер на 400 лева, представляваща сторени по делото съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Д.“ ООД, със седалище и адрес на
управление в гр. С., бул. „Б. Б.“ № ***, в качеството на трето лице-помагач на страната на
ищеца „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****************, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул.
„Я.“ № *****.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт на страните.
ПРИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, ч. гр. д. № 50517/2024 г. по описа на
Софийски районен съд, да се върне на състава, като се приложи заверен препис от
настоящия съдебен акт.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4