№ 5498
гр. София, 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Любомир В.
Членове:Ваня Н. Иванова
Диана В.а
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир В. Въззивно гражданско дело №
20241100505909 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №5909/2024 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Т. В. Т.
********** от гр.София срещу решение №633 от 11.01.2024 г постановено по гр.д.
№62475/22 г на СРС , 141 състав , с което е признато за установено по искове с правно
основание чл.422 ГПК във вр.чл.9 ЗПК и чл.99 ЗЗД на „ЕОС М.“ ЕООД ЕИК **** гр.София
срещу Т. , че същият дължи сумата от 2243,83 евро главница по договор за банков кредит
№000LD-M-005315 от 30.11.2010 г за периода 10.05.2017 г – 10.04.2019 г , ведно със
законната лихва от 21.04.2022 г до заплащане на сумата ; и сумата от 337,16 евро договорна
лихва за периода 10.05.2019 г – 15.10.2020 г по посочения договор за банков кредит , който
договор е сключен между Т. В. Т. и „Първа инвестиционна банка“ АД , и вземанията са
придобити от „ЕОС М.“ ЕООД с договор за цесия от 11.12.2020 г ; за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №14915 от 30.05.2022 г по
ч.гр.д.№21510/2022 г по описа на СРС , 141 състав .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , Ищецът не е придобил
вземанията си чрез цесия , защото не е представен договор за цесия от 19.12.2019 г между
„Първа инвестиционна банка“ АД и „С.Г.Груп“ ООД , което дружество е цедирало на ищеца
процесните вземания . „Буди недоумение“ как в интервал от една година са сключени два
договора за цесия на едно и също вземане . С уведомление от 15.02.2012 предходния
цесионер „Д.И.“ АДСИЦ е обявило процесните вземания за предсрочно изискуеми и същите
1
са погасени по давност още 2017 г .
Въззиваемата страна „ЕОС М.“ ЕООД е подало писмен отговор , в който оспорва въззивната
жалба . Пред СРС е представен договор за цесия №2 от 19.12.2019 г към Рамков договор за
цесия от същата дата между „Първа инвестиционна банка“ АД и „С.Г.Груп“ ООД , като
според неговите приложения са били прехвърлени на „С.Г.Груп“ ООД процесните вземания .
С уведомление от 15.02.2012 предходния цесионер „Д.И.“ АДСИЦ не е обявило процесните
вземания за предсрочно изискуеми. В уведомлението само се претендират дължими суми и е
даден срок за доброволно изпълнение , но липсва изявление за обявяване на задълженията за
предсрочно изискуеми . За процесните задължения по банков кредит е приложима общата 5-
годишна давност и същата не е изтекла .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 25.01.2024 г
и е обжалвано в срок на 08.02.2024 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част , като такива пороци в случая не се констатират .
Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба
изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да уважи исковете СРС е приел , че е сключен договор за банков кредит №000LD-M-
005315 от 30.11.2010 г между Т. В. Т. ********** от гр.София и „Първа инвестиционна
банка“ АД за сумата от 7900 евро и краен срок за погасяване на кредита 15.11.2020 г . Пред
СРС е представен договор за цесия №2 от 19.12.2019 г към Рамков договор за цесия от
същата дата между „Първа инвестиционна банка“ АД и „С.Г.Груп“ ООД , като според
неговите приложения са били прехвърлени на „С.Г.Груп“ ООД процесните вземания . С
договор за цесия от 11.12.2020 г „С.Г.Груп“ ООД е прехвърлило на ищеца „ЕОС М.“ ЕООД
тези вземания .
Според СРС последователните цесии с краен цесионер ищецът са породили действието си ,
както и е налице уведомяване за тях по чл.99 ал.4 ЗЗД . Задълженията са доказани по
основание и размер с представените писмени доказателства и ССЕ. Претендираните
вземания са с настъпил падеж . Липсва обявяване на предсрочна изискуемост на вземанията
, защото с уведомление от 15.02.2012 предходния цесионер „Д.И.“ АДСИЦ не е обявило
процесните вземания за предсрочно изискуеми. Същите не са погасени по давност , защото
не е настъпила общата 5-годишна давност .
Решението на СРС е правилно , като мотивите му се споделят и от настоящия съд .
Единствено в правната квалификация на исковете трябва да се посочат и нормите на
чл.430 ал.1,2 ТЗ /банков кредит/ и чл.99 ЗЗД /цесия/ , защото става въпрос за искове на
2
цесионер за вземания , които произтичат от банков кредит , в която връзка са изложени от
СРС подробни мотиви . Посочване в правната квалификация на чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД не е
необходимо , тъй като става въпрос за обща норма приложима към всички видове договори .
Пред СРС е представен договор за цесия №2 от 19.12.2019 г към Рамков договор за цесия от
същата дата между „Първа инвестиционна банка“ АД и „С.Г.Груп“ ООД , като според
неговите приложения са били прехвърлени на „С.Г.Груп“ ООД процесните вземания . С
договор за цесия от 11.12.2020 г „С.Г.Груп“ ООД е прехвърлило на ищеца „ЕОС М.“ ЕООД
тези вземания . Приложенията към последователните договори за цесия са били
представени в о.с.з на 19.09.2023 г пред СРС в присъствието на процесуалния
представител на ответника-въззивник . Същият не е възразил срещу тях и срещу
съдържанието им . Трябва да се приеме за доказано прехвърлянето на вземанията на ищеца .
С уведомление от 15.02.2012 предходния цесионер „Д.И.“ АДСИЦ не обявило процесните
вземания за предсрочно изискуеми . Единствено е претендирано заплащане на вземанията .
По тази причина процесните вземания не са погасени по давност , още повече , че ищецът е
претендирал само част от дължимите суми за главница и за лихви за забава .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се потвърди като се уточни правната
квалификация на исковете .
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №633 от 11.01.2024 г постановено по гр.д.№62475/22 г на СРС ,
141 състав ; като исковете да се считат с правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.430
ал.1,2 ТЗ , чл.9 ЗПК и чл.99 ЗЗД .
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3