Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 12.01.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 2-ри състав в
публично заседание на деветнадесети март, две хиляди двадесет и първа година, в
състав
Съдия: Евгени Георгиев
и секретар
Юлиана Шулева разгледа гр. д. 4 419/2020 г., докладвано от съдия Георгиев, и
Р Е
Ш И:
[1] ОСЪЖДА П.С.П. да заплати на С.Ц.Н.-Е. следните суми:
- 50 000,00 лева на основание чл. 55, ал. 1,
пр. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД),
получени на неосъществено основание, плюс законната лихва от
09.06.2020 г. до окончателното изплащане;
- 4 000,00 лева на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК разноски по делото. С.Ц.Н.-Е. е със съдебен адрес – адвокат Н.К.,***. П.С.П.
е със съдебен адрес – адвокат С.Б.,***] Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.
[3] Ако ответникът обжалва изцяло решението,
с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо
внасянето на 2 000,00 лева държавна такса по сметка на САС. Ако той
обжалва частично решението, следва да представи доказателство, удостоверяващо
внасянето по сметка на САС на 2% държавна такса върху обжалваемия интерес. При
неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.
[4] Решението е постановено при участието на
трето привлечено лице „Р.С.“ ООД.
МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1. По исковата молба на
ищеца
[5] С.Н.-Е. заявява в искова
молба от 09.06.2020 г., че през ноември 2017 г. се е запознала с ответника П.П.. Тя е планирала да строи къща, за която ú е била
необходима алуминиева дограма, а П.П. е произвеждал
такава.
[6] С.Н.-Е. е предала на П.П.
50 000,00 лева, с които той да закупи алуминиеви профили, но впоследствие
те не са сключили договор за изработка на дограмата, защото П.П. е предложил висока цена. П.П.
не е върнал на С.Н.-Е. тези 50 000,00 лева. С.Н.-Е. твърди, че П.П. е получил парите без основание. Затова тя моли съда да
осъди П.П. да ú заплати 50 000,00 лева.
[7] Ако съдът отхвърли този иск, С.Н.-Е. твърди,
че П.П. е получил парите на неосъществено основание и
иска връщането им. Ако съдът отхвърли и този иск, С.Н.-Е. твърди, че П.П. е получил парите на отпаднало основание, защото дори
между тях да е имало договор, тя отправя волеизявление за развалянето му. Ако
съдът отхвърли и този иск, С.Н.-Е. твърди, че П.П.
неоснователно се е обогатил с 50 000,00 лева, които тя му е предала и моли
съда да го осъди да ú ги върне (исковата молба, л. 2-7; становището, л.
84-85; молбата, л. 100).
2. По писмения отговор на
ответника
[8] Ответникът П.П.
е оспорил предявените искове. Той е заявил, че:
1. С.Н.-Е. му е предала парите като управител на
„Р.С.“ ООД (Р.) и затова Р.следва да отговаря за връщането им, а не той;
2. той не е изработил дограмата, защото ищцата
не му е осигурила достъп до къщата за вземане на размери. Затова той моли съда
да отхвърли исковете (писмения отговор, л. 32-34).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА,
КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА
СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА
[9] Не се спори, че на 06.12.2017 г., 08.12.2017 г. и 21.12.2017 г. С.Н.-Е.
е предала на П.П. съответно 20 000,00 лева,
20 000,00 лева и 10 000,00 лева. За това той ѝ е издал
разписки, в които е било вписано, че П.П. е получил
сумите като аванс за производство и монтаж на Р.етни
щори и дограма в с. Бистрица (разписките, л. 8-10). Целта на аванса е била да
се гарантира С.Н.-Е., че е щял да бъде закупен материал за прозорците и
дограмата по цени към 2017 г. (показанията на свидетелката М., л. 149-151;
ответникът не оспорва това обстоятелство).
[10] П.П. е внесъл по сметка на Р.:
20 000,00 лева на 07.12.2017 г.; 17 500,00 лева на 08.12.2017 г.; 15 500,00
лева на 11.01.2018 г. Основанието за внасянето на тези суми е било захранване
на сметка. Веднага след внасянето на 20 000,00 лева на 07.12.2017 г. от
сметката на Р.са били преведени 20 913,70 лева за погасяване на кредит
(извлечението, л. 35-37).
[11] Не се спори, че впоследствие С.Н.-Е. и П.П.
не са сключили договор за производство и монтаж на Р.етни
щори и дограма. Те не са сключили такъв договор, защото П.П.
е поискал от С.Н.-Е. висока цена (електронната кореспонденция и разменената с
нея информация, л. 38-80, 87-90, 116-124; показанията на свидетелката М., л.
149-151). Не се спори, че П.П. не е върнал на С.Н.-Е.
50 000,00 лева.
[12] С.Н.-Е. е заплатила: 2 000,00 лева държавна такса (л. 18);
2 000,00 лева на адвокат (л. 144). П.П. е
заплатил 2 500,00 лева на адвокат (л. 109).
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА
ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО
ДЕЛОТО
[13] С.Н.-Е. е предявила иск по
чл. 55, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД за връщане на нещо, дадено на неосъществено
основание. В проекта на доклад и доклада на делото съдът е докладвал основния
иск, като такъв по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за връщане на нещо, получено без
основание. Промяната от съда едва с решението на правната квалификация на основния
иск не накърнява права на страните, защото:
- съдът е докладвал всички евентуални искове, като е разпределил тежестта
на доказване по тях, между които е бил и искът по чл. 55, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД;
- съдът е осигурил възможност на страните да събират доказателства в
подкрепа и защита по всички искове, включително евентуалните.
1. По иска по чл. 55, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД
[14] Съгласно чл. 55,
ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, който е получил нещо на неосъществено основание е
длъжен да го върне. Следователно предпоставките за уважаването на този иск са: 1. П.П. да е получил пари от С.Н.-Е.; 2. тези пари да са били получени на неосъществено основание (правоотношение) 3. П.П. да не е върнал парите на С.Н.-Е..
[15] Съдът установи, че П.П. е получил 50 000,00 лева от С.Н.-Е., чрез които да се осигури запазването на цената на материалите за изработка и монтаж
на дограма и щори по бъдещ договор. П.П. е получил парите, като физическо лице, а не като управител на Р.. Ако беше обратното, това щеше да бъде
вписано в разписките (същото
при близки факти е приел и
ВКС в решение 70-2018-III Г. О. по гр. д. 4 025/2017 г.). Налице е първата предпоставка за уважаването на иска.
[16] Дори след получаването на парите П.П. да е внесъл точно тези пари по сметка
на Р., това не е достатъчно
съдът да приеме, че С.Н.-Е. ги е предала на Р.. Това е така, защото,
ако тя е трябвало да ги предаде на Р., щеше да ги преведе по негова
сметка. Няма законова
забрана, а не е и абсурдно, съдружник в дружество да внесе свои средства по сметка на дружеството,
в което е съдружник,
особено ако то следва да
погаси заем.
[17] Съдът
установи, че С.Н.-Е. и П.П. не са сключили договор за
изработка и монтаж на дограма и щори. Следователно не се е осъществило
основанието, за чието осъществяване С.Н.-Е. е предала на П.П.
50 000,00 лева. Налице е и втората предпоставка за уважаването на иска.
[18] П.П.
е възразил, че договорът не е бил сключен, защото С.Н.-Е. не му е осигурила
достъп до имота, за да изготви оферта. Съдът не установи това. Точно обратното
по делото са налице доказателства, че С.Н.-Е. е предоставила на П.П. информация за изготвяне на оферта. Затова това
възражение е неоснователно.
[19] Съдът установи, че П.П. не е върнал на С.Н.-Е. 50 000,00 лева. Налице е и
третата предпоставка за уважаването на иска. Затова съдът осъжда П.П. да заплати на С.Н.-Е. 50 000,00 лева.
2. По разноските
[20] С.Н.-Е. търси разноски. Тя е направила
такива за 4 000,00.
[21] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът
уважава иска изцяло. Затова съдът осъжда П.П. да
заплати на С.Н.-Е. 4 000,00 лева разноски по делото.
Съдия: