№ 34476
гр. София, 19.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20241110167001 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от А. Е. Я., чрез адв. Б.,
срещу ...., с която е предявен главен установителен иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
22 ЗПК за прогласяване на нищожността на договор за паричен заем № ......... г.,
поради противоречието му със закона, както и осъдителни искове по чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД за сумите, както следва: 101,72 лв. – възнаградителна лихва за периода от
03.07.2021 г. до 03.06.2022 г., както и 252 лв. – такса за разглеждане, уговорена в чл.
5.1 от договора, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до
изплащане на вземанията, представляващи получени без основание от ответника
плащания по договор за паричен заем № .........г.
Ищецът твърди, че на 03.06.2021 г. сключил с ответника договор за паричен заем №
....., по силата на който му била предоставена в заем сумата от 1500 лв., която следвало
да върне в срок до 03.06.2022 г., при уговорен ГЛП от 12,27% и ГПР в размер на
49,57%. В чл. 5.1 било предвидено начисляването на такса за разглеждане в размер на
252 лв., разсрочена за изплащане с погасителните вноски по заема. Ищецът твърди, че
е изплатил изцяло задълженията по процесния договор. Счита, че договорът е
недействителен, тъй като липсвала яснота относно начина на формиране на ГПР по
кредита. Сочи, че таксата за разглеждане представлява разход, който следвало да бъде
съобразен при изчисляване на ГПР. Излага доводи за неравноправност на клаузата по
чл. 5.1 от договора, като счита, че дължимата такса представлява скрито
възнаграждение за кредитора. Сочи, че недействителността на процесния договор
обуславя връщането на получените плащания над чистата стойност на кредита. С
оглед изложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да прогласи
недействителността на процесния договор за потребителски кредит. При условията на
евентуалност моли съда да осъди ответника да му възстанови сумите, както следва:
101,72 лв. – възнаградителна лихва за периода от 03.07.2021 г. до 03.06.2022 г., както и
252 лв. – такса за разглеждане, ведно със законната лихва за забава от датата на
исковата молба до окончателното изплащане на сумите. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
взема становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Сочи, че
клаузата относно таксата за разглеждане не попада в ограниченията на чл. 10а, ал. 2
ЗПК, както и че същата е взета предвид при формиране на ГПР по кредита. Оспорва
твърденията на ищеца относно недействителността на процесния договор. Моли съда
1
да остави без разглеждане предявените искове като недопустими, евентуално да ги
отхвърли като неоснователни. Претендира разноски. Релевира евентуално възражение
по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК разпределението на
доказателствената тежест е, както следва:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно
обстоятелствата, обуславящи недействителност на процесния договор за
потребителски кредит.
По осъдителните искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в
доказателствена тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно, че е сключил
с ответника процесния договор за потребителски кредит, при посочените параметри в
исковата молба, че е заплатил твърдените суми по договора, които са постъпили в
патримониума на ответника, както и че това разминаване на блага от имуществото на
ищеца в имуществото на ответника е без правно основание, т. е. без да е било налице
годен юридически факт.
При доказване на горните обстоятелства в доказателствена тежест на ответника е да
докаже валидно основание за получаване на процесните вземания.
Съдът отделя като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между
страните, че помежду им е сключен договор за паричен заем № ......... г., по силата на
който ищецът е усвоил предоставената в заем сума от 1500 лв.
Съдът намира предявените искове за допустими, а исковата молба за редовна по
смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК. На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК делото следва
да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват
страните.
С исковата молба и отговора на исковата молба са представени писмени документи,
които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия
пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по
делото. Без уважение следва да бъде оставено искането на ищеца по чл. 186 ГПК, тъй
като има за цел установяването на неотносими към настоящия правен спор факти.
Следва да бъде уважено искането на ищеца за назначаване на съдебно-счетоводна
експертиза по делото.
На основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 10.11.2025 г. от 09.50 ч., като
им указва, че на основание чл.146, ал.3 ГПК им предоставя едноседмичен срок от
уведомяването да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по
делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка, като в
случай, че не направят доказателствени искания, ще загубят възможността да направят
това по-късно, освен в случаите по чл.147 ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ НА СТРАНИТЕ препис от настоящото определение, а на ищеца –
и препис от отговора на ответника.
ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА приложените към исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им
2
осигурява възможност да изразят становище по тези въпроси.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за събиране на писмени
доказателства по реда на чл. 186 ГПК.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която
да отговори въпросите, формулирани в исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 300 лв., платим от ищцата в едноседмичен срок от
получаване на съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице П. Д., която да се призове след представяне на
доказателства за внесения депозит.
УКАЗВА на ответника ...., че в едноседмичен срок от получаване на препис от
настоящото определение следва да заяви изрично дали оспорва факта, че от страна на
ищеца е постъпило плащане на сумата от 101,72 лв. – възнаградителна лихва по
договор за паричен заем № ......... г., начислена за периода от 03.07.2021 г. до 03.06.2022
г., както и на сумата от 252 лв. – такса за разглеждане, уговорена в чл. 5.1.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените
разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и
спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да
използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства –
отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът
може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл.
78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде
видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg). Медиацията е платена
услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3