Р Е Ш Е Н И
Е
Гр. София, 22.07.2019 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI -3 съста, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕРИЯ
БРАТОЕВА
АТАНАС МАДЖЕВ
като разгледа докладваното от съдия
Цветкова ч.гр.д. № 8628/2019 г.,
установи от фактическа и правна страна следното:
Производството
е по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК.
Образувано по жалба на П.Ц.Г., ЕГН: **********,
като длъжник в изпълнителното производство срещу отказ на съдебен изпълнител за
прекратяване на производството по изп. д. № 20158410407355 година на ЧСИ Н.М.,
рег. № 841, обективиран в Разпореждане
от 30.08.2018 година..
Жалбоподателят намира отказа за незаконосъобразен и
иска неговата отмяна.
Взискателят изразява становище за неоснователност
на жалбата.
В мотивите си по чл. 436,
ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител обосновава неоснователност на жалбата.
Жалбата е допустима, а по
същество - неоснователна.
Изпълнителното
производство е образувано на 20.07.2015 год. по молба на взискателя Сергей
Пенев, като съобразно искането в молбата са наложени запори върху вземанията по
банкови сметки на длъжника в част от банките, до които са изпратени запорни
съобщения.
На 21.10.2016 година ЧСИ
е насрочил опис на движими вещи на длъжника, а на 02.08.2017 година и на
18.10.2018 година са насрочени и втори и трети опис на движимо имущество на
длъжника.
Обжалваният отказ е
постановен по молба на длъжника и е постановено изрично Разпореждане на ЧСИ.
В хипотезата по чл. 433,
ал. 1, т . 8 ГПК, т.нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, като в този
смисъл актът на съдебния изпълнител за прекратяване на производството има само
декларативен характер, а прекратителният ефект настъпва с осъществяването на
съответните правно релевантни факти и обжалването е без значение за момента на
настъпването му.
В конкретния случай, не са
били налице предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК за прекратяване на
изпълнителното производство.
В чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е предвидено, че когато взискателят бездейства и не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство
се прекратява. В изпълнителния процес, за разлика от исковия, лицето, по чието
искане е образуван – взискателят - е задължен да проявява активност и със своите
действия да поддържа висящността на производството, която не е обусловена само
от подадената молба за образуване на изпълнителното производство и липсата на
предпоставки за неговото прекратяване /същият следва да посочи конкретен изпълнителен
способ, да поиска извършване на конкретни изпълнителни действия в рамките на
този изпълнителен способ, да внесе авансово таксите и разноските, да поиска
повтаряне на неуспешни изпълнителни действия или неизвършени такива/.
По делото взискателят е
поискал от съдебния изпълнител да извърши конкретни изпълнителни действия още с
молбата за образуване на изпълнителното производство, като наложи възбрана
върху недвижимите имоти, запор върху движимите вещи и сметки и трудовото
възнаграждение. Запори са наложени през 2015 година. Преди изтичане на
двугодишен срок, както от датата на образуване на производството, така и от
налагане на запор на вземанията на длъжника, е насрочен опис на движимо
имущество. Последващите описи са насрочвани в срок по-малък от две години между
тях.
Следователно и към дата
на постановяване на атакуваното разпореждане и към настоящия момент не може да
се приеме, че е изтекъл двугодишен срок, в който по делото не са извършвани
изпълнителни действия. За периода, в който съдебният изпълнител е предприемал
действия и по своя инициатива и съобразно искането в молбата за образуване на
изп.производство, за взискателя не е налице необходимост от подаване на молби
за предприемане на изпълнителни действия, тъй като такива се извършват.
Насрочването на опис е
сред прекъсващите срока изпълнителни действия, посочени в ТР № 2/26.06.2015 г.
по тълк. дело № 2/2013 г. - насочване на изпълнението чрез налагане на запор
или възбрана, присъединяване на кредитори, възлагане на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаване на пазач,
насрочване и извършване на продан и др./.
Предвид изложеното,
отказът на съдебния изпълнител е законосъобразен, а жалбата неоснователна.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на П.Ц.Г., ЕГН: **********, като длъжник в
изпълнителното производство, срещу отказ на съдебен изпълнител за прекратяване
на производството по изп. д. № 20158410407355 година на ЧСИ Н.М., рег. № 841,
обективиран в Разпореждане от 30.08.2018
година, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
не
подлежи на обжалване.
Председател: Членове:
1. 2.