Решение по дело №2410/2023 на Административен съд - Варна

 

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ/.

Образувано е по жалби, подадени от С. И. М. и А. Х. М. и двамата от гр. Варна срещу Заповед № КС-225-А-22/16.08.2023 г., издадена от Кмета на Район „Аспарухово“ при Община Варна, с която е наредено да се премахне незаконен строеж: „Стопанска постройка 3“, изграден в поземлен имот с кадастрален [идентификатор], находящ се в с.о. „Боровец-юг“, гр. Варна.

Твърди се незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на заповедта поради издаването  в противоречие с материалноправните разпоредби и при нарушаване на административнопроизводствените правила. Сочи се, че заповедта е нищожна поради несъответствието с целта на закона. Аргументира се, че не е ясно по чия инициатива е започнало административното производство, както и че липсва заповед за възлагане на конкретната проверка на комисията, съставила констативния акт. Навеждат се доводи, че съставеният констативен протокол не е връчен на всички наследници на И. М., като двама от тях са подали възражения, но не им е предоставена възможност да участват в административното производство по изследване търпимостта на строежа. Счита се, че неправилно е посочена площта на строежа. Твърди се, че строежът е изграден преди повече от четиридесет години, поради което е търпим по смисъла на § 16 от ПЗР на ЗУТ. По изложените съображения се моли за отмяна на оспорената заповед.

В съдебно заседание и в депозирани чрез представител по пълномощие писмени бележки, жалбите се поддържат изцяло, като се сочи, че липсва точно и ясно описание на подлежащия на премахване обект, което води до невъзможност за определяне на предмета на твърдяното незаконно строителство, както и че са представени нотариално заверени декларации за съгласие от собствениците на съседните имоти. Отправя се искане за отмяна на заповедта и за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – Кметът на Район „Аспарухово“ при Община Варна, чрез процесуален представител, оспорва жалбите като неоснователни. В депозирани писмени бележки излага съображения за законосъобразност на заповедта. Сочи, че от събраните по делото доказателства се установява, че за строеж: „Стопанска постройка 3“, изграден в поземлен имот с [идентификатор], няма издадени и одобрени по надлежния ред строителни книжа и документи, както и че същият не е търпим съгласно правилата и нормативите, действали по време на декларирания период на изграждане – 1978-1983 година. Счита, че заключението по първоначално изслушаната СТЕ не следва да се кредитира, тъй като констатациите на вещото лице противоречат на всички писмени документи, приложени по административната преписка. Твърди, че издаденото разрешение за строеж с дописаните върху него забележки за корекция на квадратурата и одобрения типов проект – тип 4, са единствено за изградената основна сграда в имота. Изтъква, че строежът не е търпим и съгласно сега действащите разпоредби на ЗУТ. Аргументира, че при издаването на заповедта не са допуснати сочените в жалбите процесуални нарушения – спазени са изискванията на чл. 35 и чл. 36 от АПК актът да бъде издаден след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и събиране на относимите за спора доказателства, като строежът е установен по документи и на място по разположение, по размери и по вид материали, от които е изграден, и е подробно описан в констативния акт и в заповедта, поради което е достатъчно добре индивидуализиран и обследван от инспекторите „Контрол на строителството“. Отправя искане за отхвърляне на жалбите и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Заинтересованата страна Д. И. М. намира жалбите за основателни и моли за отмяна на оспорената заповед.

 

Жалбите са подадени от надлежни страни – адресати на оспорения индивидуален административен акт, в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК и пред компетентния да ги разгледа съд, поради което са допустими.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбите, доказателствата по делото, становищата на страните, и в рамките на задължителната проверка по чл. 168 от АПК, административният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Административното производството е започнало по препратена по компетентност с писмо изх. № ДК-25-25-00-800/21.09.2021 г. от Началника на РДНСК Варна (рег. № РД21019673АС/24.09.2021 г. на Район „Аспарухово“) /л. 291-292/ жалба от Ц. С. М. вх. № ДК-25-25-03-568/17.09.2021 година /л. 293-294/. В Район „Аспарухово“ е постъпил и сигнал рег. № СИГ21005163АС/15.09.2021 г. /л. 302-303/ от Ц. С. М., собственик на съседен поземлен имот с идентификатор № ***, с идентично на жалбата съдържание. Жалбата и сигналът съдържат твърдения за незаконно изградени постройки в съсобствения на жалбоподателите и заинтересованата страна ПИ с .

С писмо рег. № РД21019673АС_002АС/01.10.2021 г. /л. 289/ от Кмета на Район „Аспарухово“ до Директора на Дирекция УЧРАУ при Община Варна и с писмо рег. № РД21019673АС_003АС/01.10.2021 г. /л. 290/ от Директора на Дирекция КСИД при Район „Аспарухово“, Община Варна до Директора на Дирекция УТ при Район „Аспарухово“, Община Варна е изискана информация за издадени разрешения за строеж и одобрени инвестиционни проекти, включително всички налични строителни книжа и документи за сградите в ПИ с идентификатор ***. Видно от получен отговор рег. № РД21019673АС_004ВН_001АС/08.10.2021 г. от Директора на Дирекция УЧРАУ при Община Варна /л. 286/, след извършена проверка в архива на Община Варна по „Регистър на разрешено строителство в гр. Варна“ за периода от 1970 г. до 2005 г., не са установени предадени за съхранение разрешения за строеж и строителни документи към тях за сгради в имот с , находящ се в гр. Варна, кв. „Галата“, местност „Боровец-юг“.

С писмо с рег. № РД21019673АС_001АС/01.10.2021 г. /л. 288/, адресирано до И. Д. М., са поискани строителни книжа и проекти за сградите в имота. Писмото е изпратено с обратна разписка, като същото се е върнало непотърсено с отбелязване „починал“. Административният орган служебно е изискал от Район „Младост“, Община Варна удостоверение за наследници на И. Д. М., починал на 02.10.2021 г., видно от което /л. 220/ наследници са А. Х. М. /съпруга/, С. И. М. /син/ и Д. И. М. /син/. На наследниците на И. Д. М. са изпратени писма /л. 247, л. 249 и л. 251/ за осигуряване на достъп за извършване на проверка на място на 02.11.2021 г. и за представяне на строителни книжа и документи на всички сгради, изградени в имот с , които не са получени от адресатите /л. 248, л. 250 и л. 252/. На 15.11.2021 г. комисия е поставила съобщение на оградата на имот с идентификатор № *****за осигуряване на достъп за извършване на проверка, като е съставен констативен протокол /л. 243/.

На 02.12.2021 г. от инспектори „Контрол по строителството“ в „Район „Аспарухово“ при Община Варна е съставен констативен протокол /л. 231/, съгласно който при неосигурен достъп от собствениците в имота са установени вилна сграда, гараж, стопанска постройка и лека постройка за отоплителни материали и инвентар. Към протокола е приложен снимков материал /л. 232-233/.

На 12.01.2022 г. от Дирекция „УСКОР“ при Община Варна е препратен по компетентност /л. 212/ нов сигнал от Ц. М. /л. 213-214/, собственик на ПИ с идентификатор ****, за незаконни постройки в съседния имот на жалбоподателите. Сигналът е придружен от нотариално заверена декларация /рег. № 15316/29.10.2019 г. по описа на нотариус Д. В./ от Н. П. М. – праводател на Ц. М., с която декларира, че през времето, когато е била собственик на ПИ с , не е давала съгласие за изграждане на сграда на имотната граница със съседния ПИ с .

Със заявление рег. № СИГ21005163АС_007АС/06.01.2022 г. /л. 221-222/ от Д. И. М. е поискано да се запознае с жалбата и да изрази становище по нея. С писмо рег. № СИГ21005163АС_009АС/14.01.2022 г. /л. 216-217/ Кметът на Район „Аспарухово“, Община Варна е уведомил заявителя за образуваното административно производство и за предприетите до момента действия от служителите на районната администрация. След повторно искане с писмо рег. № СИГ21005163АС_012АС/27.01.2022 г. /л. 204-205/ на заявителя Д. И. М. е предоставено копие на сигнала.

От служители „Контрол по строителството“, Дирекция КСИД при Район „Аспарухово“, Община Варна е съставен Констативен акт № 4/24.01.2022 г. /л. 198-201/, поправен с Решение за поправка от очевидна фактическа грешка рег. № РД22004660АС_001АС/ 13.05.2022 г. /л. 132/ за строеж: „Стопанска постройка 3“, изграден в поземлен имот с кадастрален , находящ се в с.о. „Боровец-юг“, гр. Варна. Според констатациите в протокола строежът представлява второстепенна постройка на допълващо застрояване по смисъла на Глава трета, Раздел VII от ЗУТ – „Стопанска постройка“ с паянтова конструкция, двускатен покрив с покритие от ламарина. Постройката е с размери дължина около 4,10 м, ширина около 3,10 м, височина около 2,30 м. Общата квадратура на строежа е около 15 м. На стр. 3 от констативния акт /л. 200/ са приложени окомерна скица на разположението, размерите в план и във височина на обекта и снимка на сградата. Служителите са констатирали, че изградената постройка представлява строеж съгласно § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който е шеста категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ и чл. 12 от Наредба № 1/2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, и е изграден без разрешение за строеж и без становище от инженер-конструктор, както и без нотариално заверено писмено съгласие от собствениците на имот с идентификатор ***, на чиято имотна граница е разположен, в нарушение на чл. 21 ал. 5, чл. 147 ал. 2 и чл. 148 ал. 1 от ЗУТ. За територията е одобрен и влязъл в сила ПУП-ПУР на м. „Боровец-юг“, землище Галата, Община Варна, одобрен с Решение № 2134-8 по Протокол № 21/24.03.2010 г. на Общински съвет – Варна. Посочено е, че строежът не отговаря на изискванията на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и на § 127, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ, тъй като не е допустим по действащите преди 1987 г. разпоредби, по действащите в периода до 2001 г. разпоредби, както и по сега действащите разпоредби. Заключено е, че установените нарушения квалифицират строежа като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, поради което е налице основание за започване на административно производство по реда на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ за неговото премахване.

С възражение рег. № РД2200465АС/02.03.2022 г. /л. 178-179/ Д. И. М. е оспорил изложеното в жалбата на Ц. М. и е посочил, че не е уведомен за извършената проверка на място. Приложил е декларация от А. Х. М. /рег. № 679/11.02.2022 г. по описа на нотариус П. П./ /л. 180/, с деклариран период на изграждане на двуетажната жилищна сграда, помощните стопански постройки и гараж 1978-1983 г.; извадка от кадастралния план на местност „Боровец-юг“ в частта за [ПИ] /л. 182/; скица № 583/2007 г. /л. 183/; извадка от ПНИ, одобрен със Заповед № РД-1-7706/68/2003 г. /л. 184/; извадка от ПУП-ПУР на СО „Боровец-юг“, одобрен с Решение № 2134-8 по Протокол № 21/24.03.2010 г. на ОбС – Варна /л. 185/. Към възражението е приложено и Разрешение за строеж № 701/05.12.1977 г. /л. 186/, издадено на И. Д. М., за обект: нова барака, дървена без жел.бет. елементи, с площ 16 м, съгл. чл. 108 от ППЗТСУ по одобрен типов проект № 4/16.11.1977 г., разположен на три метра от границите на съседните имоти.

На 24.02.2022 г. Констативен акт № 4/24.01.2022 г. е връчен на А. М. /л. 190/ и на Д. М. /л. 195/. Видно от приложените на л. 192 и л. 193 от адм. преписка обратни разписки съобщението до С. М. е върнато непотърсено. Изготвени са съобщения до всеки от тримата собственици на имота и са съставени констативни протоколи за поставянето им на 01.07.2022 г. на таблото за съобщения в сградата на Район „Аспарухово“, Община Варна и на строежа, както и за снемането им от таблото на 07.07.2022 г., относно съставените констативни актове и две решения за поправка на очевидна фактическа грешка /л. 113-122/.

От А. Х. М. и С. И. М. са подадени съответно възражение рег. № СИГ21005163АС_013АС/04.03.2022 г. /л. 176-177/ и възражение рег. № РД22014846АС/07.07.2022 г. /л. 111-112/, с които са оспорени констатациите в съставените констативни актове, в т.ч. и тези в Констативен акт № 4/24.01.2022 г., с твърдения, че сградите са построени в периода 1978-1983 г. и за всеки от тях са искани разрешения за строеж и разрешение от съседите. Твърди се също така, че строежите са търпими и не подлежат на премахване или забрана за ползване.

По повод постъпилото възражение с писмо рег. № РД22014846АС_001АС/25.07.2022 г. /л. 68-69/ Кметът на Район „Аспарухово“, Община Варна е уведомил С. И. М., че изграденото в процесния имот не съответства на посоченото в разрешението за строеж от 05.12.1977 година. Относно възражението, че постройките са търпими, е посочено, че същото е неоснователно поради липсата на издадени строителни книжа. Прието е, че тъй като такива не са били издадени и предвид § 84, ал. 3, т. 1 от ППЗТСУ /отм./, същите биха били разглеждани като законни само в случай, че общата им застроена площ е до 35 м. Изразено е становище, че удостоверението за търпимост е неотносимо към доказване законността на извършеното строителство.

С писмо рег. № СИГ21005163АС_016АС/01.04.2022 г. на Главния архитект на Район „Аспарухово“, Община Варна /л. 101-102/, във връзка с обследването на строежите по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ, от А. Х. М., С. И. М. и Д. И. М. е поискано предоставяне на архитектурно заснемане, геодезическо заснемане, конструктивно становище, нотариално заверени декларации във вр. чл. 21, ал. 5 от ЗУТ от собствениците на [ПИ], [ПИ], [ПИ], [ПИ] по КК на Район „Аспарухово“, Община Варна.

С писмо рег. № СИГ21005163АС_020АС/11.10.2022 г. /л. 34-36/ от Главния архитект на Район „Аспарухово“, Община Варна е предоставено подробно мотивирано становище, съгласно което строежите, констатирани с констативни актове №№ 1, 2, 3, 4 и 5, не са търпими по правилата и нормативите, действали по време на декларираната година на извършването им, и не са търпими по действащите нормативи към момента, поради което същите не са търпими строежи съгласно § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.

В хода на административното производство са представени два броя нотариално заверени на 19.04.2022 г. декларации /л. 84-85/ от съсобствениците на ПИ с  – С. С. И. и И. К. И., в които декларират, че дават доброволно съгласието си, като съседи и собственици на ПИ с идентификатор ****, на собствениците и наследници на И. Д. М. на имот с , находящ се в гр. Варна, Район „Аспарухово“, кв. „Галата“, м. „Боровец-юг“, да построят на границата на двата имота стопанска постройка или да запазят съществуващата; кадастрално заснемане на сгради в [ПИ] /л. 87/; два броя скици-проект от 10.12.2021 г. /л. 89-90/, констативен акт от 10.06.1989 г. за констатирано незаконно строителство на масивна сезонна постройка с площ от 20 м /л. 92/.

Въз основа на съставения Констативен акт № 4/24.01.2022г. е издадена обжалваната в настоящото съдебно производство Заповед № КС-225-А-22/16.08.2023 г. на Кмета на Район „Аспарухово“ при Община Варна, с която, на основание чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 вр. чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ, е наредено да се премахне незаконен строеж: „Стопанска постройка 3“, изграден в поземлен имот с кадастрален , находящ се в с.о. „Боровец-юг“, гр. Варна, изпълнен без разрешение за строеж и без становище на инженер-конструктор. В мотивите на заповедта е прието, че строежът „Стопанска постройка 3“ е второстепенна постройка на допълващото застрояване, шеста категория, изпълнен с паянтова конструкция, двускатен покрив с покритие от ламарина, с размери: дължина около 4,10 м, ширина около 3,10 м, височина около 2,30 м, с обща квадратура от около 15 м, изградена на уличната регулационна линия. Посочено е, че изградената постройка е строеж съгласно § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който е извършен без строителни книжа и документи – разрешение за строеж, и без представено становище от инженер-конструктор с указания за изпълнението му, като същият е изграден на имотната граница с поземлен имот с кадастрален идентификатор *** без наличие на нотариално заверено писмено съгласие на собствениците на съседния урегулиран поземлен имот, в нарушение на чл. 148, ал. 1, чл. 147, ал. 2 и чл. 21, ал. 5 от ЗУТ. Позовавайки се на мотивирано становище рег. № СИГ21005163АС_020АС/11.10.2022 г. на Главния архитект на Район „Аспарухово“ при Община Варна, Кметът на Район „Аспарухово“ при Община Варна е приел, че строежът не е търпим, защото не отговаря на изискванията по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, тъй като не е допустим по разпоредбите, действали преди 1987 г., както и преди 2001 г., нито по сега действащите разпоредби.

В хода на съдебното производство са представени нотариално заверени декларации от жалбоподателя С. И. М. /л. 52 от делото/ и от заинтересованата страна Д. И. М. /л. 53 от делото/, с които е декларирано, че двуетажната жилищна сграда и помощните стопански сгради и гараж в [ПИ], находящ се в гр. Варна, Район „Аспарухово“, кв. „Галата“, местност „Боровец- юг“, [улица]та, са построени през периода 1978-1983 година.

По искане на жалбоподателите по делото е назначена съдебно техническа експертиза /СТЕ/, съгласно чието заключение /л. 107-111 от делото/ процесният строеж: „Стопанска постройка 3“, е с размери по външни очертания – дължина /северен и южен фасаден зид/ 4,05 м; ширина /източен зид/ 2,90 м + стряха от юг 1,05 м, общо 3,95 м., като общата застроена площ е 15,9975 м /4,05 м х 3,95 м/, което е квадратурата, разрешена в представения типов проект. След извършен оглед на място вещото лице арх. В. Т.-И. е констатирала, че процесният обект е изпълнен монолитно строителство с тухлена зидария, измазан е с външна пръскана мазилка. Покривът е с двускатна дървена конструкция и дървена обшивка, покрита с ламарина; подът е циментова замазка. Таванът на помещението е каратаван с рабиц. Посочено е, че дървената покривна конструкция е удължена с 1,10 м в южна посока, като стряхата е подпряна с колонки от железни винкели 6/6 см. Според експерта няма никаква стоманобетонова плоча, това е обшивката на дървената стряха с дървена обшивка отдолу, обработена с рабицова мрежа и измазана с външна пръскана мазилка. Установено е от експертизата, че строежът е позициониран на северната регулационна граница на ПИ с , находящ се в с.о. „Боровец-юг“, гр. Варна, урбанизирана територия, като на западната му страна е залепен дървен гараж, а на източната – дървен навес. Позовавайки се на закупения през месец юни 1977 г. типов проект за лека стопанска постройка за сезонно ползване – тип 4, одобрен от Градски народен съвет – Варна на 16.11.1977 г., с нанесени последващи забележки съответно на 09.04.1979 г. „Разрешава се изграждане на тухлена зидария и външна мазилка“ и на 27.03.1981 г. „Разрешава се изграждане на 16 м, вместо 10 м“, вещото лице дава заключение, че техническата документация и строителството на процесния обект са извършени в условията на ППЗТСУ в периода между юни 1977 г. и 27.03.1981 година. Констатирано е, че е налице отклонение от типовия проект, допуснато със забележките, нанесени от компетентната техническа служба, като според измерената от експерта квадратура изпълненият строеж е точно това, което е разрешено със забележката, нанесена на проекта на 27.03.1981 г., а именно: „Разрешава се изграждане на 16 м вместо на 10 м“. Вещото лице посочва, че по времето на процедирането по документацията на проекта теренът е бил извън застроителните граници на гр. Варна и е представлявал земеделска земя за лично ползване, като строителството на сгради в тези терени се е допускало по реда на чл. 108 от ППЗТСУ, според който не се е изисквало нотариално заверено съгласие от съседи за строеж на граница. Според експерта са налице несъответствия в съставения Констативен акт № 4, въз основа на който е издадена оспорената заповед, в който е записано, че строежът е с паянтова конструкция, като същевременно е посочено, че е покрит със стоманобетонен плосък покрив, частично допълнен с ламарина. За несъответно на действителното фактическо положение е счетена и констатацията в акта, че строежът е изпълнен на имотната граница с ПИ с , тъй като от приложената извадка от ПУП-ПУР на с.о. „Боровец-юг“, одобрен с Решение № 2134-8 по Протокол № 21/24.03.2010 г. на ОбС – Варна, е видно, че процесната сграда е позиционирана на улична регулация. Неправилно според вещото лице в констативния акт е посочено, че площта на строежа около 15 м при описани дължина около 4,10 м и ширина около 3,10 м, които предполагат приблизителна квадратура от около 13 м. Освен това експертизата е констатирала несъответствие между посочената дължина на строежа в текстовата част на акта /около 4,10 м/ и в скицата към него, където е отразена фиксирана дължина от 4,90 м /налице е разлика от 0,80 м/. В заключение е изразено обосновано предположение, че процесният строеж е изпълнен в условията на ППЗТСУ в периода 1977-1981 г. и по сега действащия ЗУТ е търпим.

В открито съдебно заседание по приемане на заключението вещото лице Т.-И. пояснява, че цитираните в заключението строителни книжа и документи се отнасят за процесната „Стопанска постройка 3“, тъй като основната сграда – вилата, е построена много по-късно. Според експерта, след като постройката има стени, покрив, конструкция, независимо че е дървена, и основи, същата следва да се квалифицира като строеж по смисъла на ЗУТ. Уточнява, че постройката е залепена на имотната граница с ПИ № 1627, но когато е изграден строежът имотът е бил извънселищна територия/земеделска земя и по ЗТСУ е нямало изискване за съгласие от собствениците на съседните имоти, като за такива територии не са издавани разрешения за строеж. Вещото лице заявява, че съгласно регулационния план строежът е изграден на уличната регулация, която все още не е изпълнена.

Заключението на СТЕ е оспорено от процесуалния представител на ответника по подробно изложени в писмени бележки съображения, основно свързани с противоречието му с останалите доказателства по делото, като не е поискано назначаване на повторна експертиза или други доказателства за изясняване на факти от значение за изясняване на спора.

След извършена служебна проверка, съдът установи, че по жалби на същите жалбоподатели в Административен съд - Варна са образувани общо шест производства срещу заповеди на кмета на район "Аспарухово", касаещи постройки, разположени в процесния имот, както следва адм.д.№№ 2407/2023г.; 2408/2023г.; 2409/2023г.; 2410/2023г.; 2411/2023г. и 2412/2023г. Съответно по две от тях - адм.д.№ 2411/2023г. и адм.д.№ 2412/2023г., жалбоподателите са се позовали на същото Разрешение за строеж №701/05.12.1977г., представено и в настоящото производство, като основание за извършване на строежи, различни от процесния.

С оглед гореизложеното, по делото е назначена повторна СТЕ, заключение по която дава в.л.К. А.. На въпроса въз основа на Разрешение за строеж №701/05.12.1977г., коя от постройките, изградени в ПИ с  по КК и КР е изградена, експертът не отговаря еднозначно. Приема, че според скицата, това е постройка №1, а според вида от снимките и одобрения типов проект, това би могла да е постройка № 2 или постройка №3. Нито една от тях не отговаряла на двете условия. Стопанска постройка №3, според в.л. е изградена на вътрешната регулационна граница. Може да е търпим строеж ако има ПУП-ПРЗ за двата имота въз основа на нотариално заверени декларации на собствениците на съседния имот. По повод твърдението на жалбоподателите и заинтересованата страна, че документът на л.88 от делото е въпросното Разрешение за строеж №701/05.12.1977г., експертът приема, че това е копие на одобрен типов проект за стопанска постройка №4.

 

Като съобрази гореизложената фактическа установеност съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът следва да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Съгласно чл. 225а, ал. 1, изречение първо от ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. Установи се по делото, че със Заповед № 2556/11.08.2021 г. /л. 1-2 от адм. преписка и л. 32-33 от делото/ Кметът на Община Варна е предоставил свои функции по ЗУТ на кметовете на райони, включително да издават заповеди по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ за премахване на строежи от четвърта до шеста категория или части от тях, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ /т. 6 от заповедта/. Посочената Заповед № 2556/11.08.2021 г. е подписана от Заместник-кмета на Община Варна, съгласно Заповед № К-043/02.08.2021 г. /л. 35 от делото/, с която Кметът на Община Варна е наредил функциите на кмет на Община Варна да бъдат изпълнявани от Заместни-кмета П. Х. П.. По делото е представено копие от справка-дневник за ползване на платен годишен по чл. 43а от Наредбата за работното време почивките и отпуските за периода 01.08.2021 г. – 31.08.2021 г. /л. 42 от делото/, от което се установява, че на 11.08.2021 г. Кметът на Община Варна И. Н. П. е ползвал платен годишен отпуск. С оглед горното и предвид безспорния между страните по делото факт, че процесният строеж е такъв от VI /шеста/ категория, настоящият състав на съда приема, че оспорената Заповед № КС-225-А-22/16.08.2023 г. е издадена от компетентен орган – Кмета на Район „Аспарухово“ при Община Варна, надлежно оправомощен за това със Заповед № 2556/11.08.2021 г. на Кмета на Община Варна, подписана от Заместник-кмета на Община Варна в условията на заместване поради отсъствието на титуляра, който с нарочна заповед изрично е определил своя заместник за периода на неговото отсъствие.

Спазена е изискуемата по чл. 59, ал. 2 от АПК писмена форма, като разпореденият за премахване строеж е индивидуализиран в достатъчна степен посредством местонахождение и технически параметри, конкретно са посочени адресатите и наложените им със заповедта задължения.

 

Предмет на проверка за законосъобразност е Заповед № КС-225-А-22/16.08.2023 г. на Кмета на Район „Аспарухово“ при Община Варна, с която, на основание чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 вр. чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ, е наредено да се премахне незаконен строеж: „Стопанска постройка 3“, изграден в поземлен имот с кадастрален , находящ се в с.о. „Боровец-юг“, гр. Варна, изпълнен без разрешение за строеж и без становище на инженер-конструктор.

Административният орган се е позовал на разпоредбата на чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ, съобразно която строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Възприет е извод, че изградената постройка е строеж съгласно § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който е извършен без строителни книжа и документи – разрешение за строеж, и без представено становище от инженер-конструктор с указания за изпълнението му. Отделно от това, същият е изграден на имотната граница с поземлен имот с кадастрален идентификатор *** без наличие на нотариално заверено писмено съгласие на собствениците на съседния урегулиран поземлен имот, в нарушение на чл. 148, ал. 1, чл. 147, ал. 2 и чл. 21, ал. 5 от ЗУТ.

Спорът между страните е концентриран върху въпроса законен ли е строежът, съставляващ стопанска постройка №3 , съответно "търпим" ли е по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗУТ и следва ли да бъде премахнат.

На жалбоподателите е указана тежестта за установяване на гореизложените позитивни предпоставки още с Определение №3712/29.12.2023г. В тази връзка, те се позовават на Разрешение за строеж № 701/05.12.1977 г. /л.89 от адм. пр./ с твърдение, че това е правопораждащият акт, с който на И. М. е разрешено да построи „Стопанска постройка 3“, изградена в поземлен имот с кадастрален , находящ се в с.о. „Боровец-юг“, гр. Варна. Същевременно, същото са сторили и по адм.д.№ 2011/2024г. по описа на Административен съд – Варна, но по отношение на друга „сграда“, изградена в поземлен имот с идентификатор №***, находящ се в с.о. „Боровец-юг“, гр. Варна и възприета, като основна в имота.

Видно от Разрешение за строеж № 701/05.12.1977 г. /л.89 от адм. пр./, то се отнася за нова дървена барака без железобетонни елементи, съгласно чл.108 от ППЗТСУ по одобрен типов проект №4 /16.11.1977 г. като се безироса без бл. боядисване. Разрешената площ е 16 кв.м. На 09.04.1979 г. е добавена забележка „Разрешава се изграждане с тухлена зидария и външна мазилка на изба“. На 27.03.1981 г. е добавено „Корекцията на 20 кв.м. се одобрява“. От събраните по делото две заключения по СТЕ безспорно от страните се установява, че стопанска постройка №3 представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Според жалбоподателя, той е търпим, респективно ответникът оспорва този факт с твърдение, че строежът, като незаконно изграден подлежи на премахване, така също не е търпим по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗУТ. Изслушаните в тази връзка заключения по СТЕ-първоначално и допълнително съдът констатира, че съдържат противоречия. Така, защото в открито съдебно заседание по приемане на заключението, вещото лице Т.-И. пояснява, че цитираните в него строителни книжа и документи се отнасят за процесната „Стопанска постройка 3“. Същевременно, в същото заседание прави изявление, че: „ Там няма как да се търси разрешение за строеж, защото по него време за такива територии не са издавани разрешения за строеж“. Не дава отговор на въпроса поради какви причини тогава е издадено Разрешение за строеж № 701/05.12.1977 г. /л.89 от адм. пр./, без значение за коя от всичките постройки в имота се отнася. Въпреки това пояснение, малко по-нагоре в заключението приема, че разрешението за строеж не е издадено за основната сграда, тъй като тя била построена по-късно. Кога точно е построена основната сграда и какъв е застроителният режим към годината на изграждането й, съответно в какъв срок след издаване на разрешението за строеж е било допустимо изграждане, вещото лице също не коментира.

В събраното допълнително заключение по допълнителна СТЕ, в.л. К. А. не възприема категоричен извод за коя от трите постройки се отнася Разрешение за строеж № 701/05.12.1977 г. /л.89 от адм. пр./. Според нея, то дава скица за местоположението на постройката и според скицата е възможно това да е постройка №1, а според вида от снимките и одобрения типов проект да е постройка №2 или постройка № 3. Прави категорично заключение, че никоя от постройките не отговаря на двете условия, както и че одобреният типов проект, намиращ се на л.88 от делото е за стопанска постройка тип 4, съответно разрешението за строеж № 701/05.12.1977 г. е създадено въз основа на този типов проект.

Гореизложеното в своята съвкупност обуславя извода на съда, че в нито едно от събраните две заключения по СТЕ не се установява безспорно, че стопанска постройка № 3 е изградена в изпълнение на Разрешение за строеж № 701/05.12.1977 г., нито че одобреният типов проект, намиращ се на л.88 от делото се отнася за нея.

Процесната стопанска постройка №3, според описанието в обжалваната заповед представлява второстепенна постройка на допълващото застрояване - строеж VI-та категория, съгласно чл.137 ал.1 т.6 от ЗУТ и чл.12 от Наредба №1/2003г. за номенклатурата на видовете строежи. Видно от попълнената от жалбоподателката Матева декларация, строителството в имота е извършвано в периода 1978г.-1983г. Територията на м.“Боровец-юг“ придобива статут на селищно образувание през 2000г., като до тогава е със статут на земеделска земя, предоставена за земеделско ползване.

Съгласно чл.108 ал.7 ППЗТСУ / ДВ бр. 37/1978г./, в местата, предоставени за земеделско ползуване при условията и реда на действащите специални разпоредби, може да се разрешава строеж на малки икономични постройки за сезонно ползуване със застроена площ до 20 кв. м. Изпълнителните комитети на окръжните народни съвети по предложение на началника на управление "Архитектура и благоустройство" (главния архитект) определят зоните, в които може да се разрешава строителство на сезонни постройки, като утвърждават типови проекти за изграждането им. Вместо изграждане на индивидуални постройки, в някои райони по решение на изпълнителния комитет на съответния окръжен народен съвет и по утвърдени от него типови проекти могат да се строят на подходящи места общи сгради (гардероби), в които да се предвиждат помещения за отделните стопани за съхраняване на селскостопанския инвентар. При незаконно строителство в тези места се прилагат разпоредбите на Закона за териториално и селищно устройство, като се прекратява предоставеното право на ползуване на имота, без да се дължи обезщетение за направените подобрения.

Съгласно чл.108 ал.7 ППЗТСУ / ДВ бр.44 от 1980г./, в местата, предоставени за земеделско ползуване при условията и реда на действащите специални разпоредби, се забранява монолитно строителство. В тези земи се разрешава само строеж на леки постройки за сезонно ползуване - за подслон и съхраняване на селскостопански инвентар, със застроена площ до 20 кв.м от етернит, пластмасови изделия, леки панели и употребяван дървен материал при спазване на определени от Комитета по архитектура и благоустройство изисквания. Вместо индивидуални леки постройки в някои райони, по решение на изпълнителния комитет на съответния окръжен народен съвет и по утвърдени от него типови проекти, може да се разрешава строеж на общи леки сгради за съхраняване на селскостопанския инвентар. При незаконно строителство в тези места, включително и при изграждане на монолитни вместо леки постройки, се прилагат разпоредбите на Закона за териториално и селищно устройство, като се прекратява предоставеното право на ползуване на имота, без да се дължи обезщетение за направените подобрения.

Съгласно чл.108 ал.7 ППЗТСУ / ДВ бр 48/1985г./, в местата, предоставени за земеделско ползуване при условията и реда на действуващите специални разпоредби и в личните селскостопански имоти, извън регулация, може да се разрешава строеж на едноетажни постройки за сезонно ползуване със застроена площ до 35 кв.м. Изпълнителните комитети на окръжните народни съвети и на Столичния народен съвет определят зоните, в които може да се разрешава строителството на такива постройки. Строителството им се извършва по утвърдени проекти и с разрешение за строеж. Вместо индивидуални постройки в райони, определени с решение на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет, съответно на Столичния народен съвет, и по утвърдени типови проекти могат да се строят на подходящи места общи сгради (гардероби), в които да се предвиждат помещения за съхраняване на селскостопанския инвентар и продукция на отделните стопани. При незаконно строителство в такива места се прилагат санкциите, предвидени в Закона за териториално и селищно устройство, а предоставеното право на ползуване на имота се отнема, без да се дължи обезщетение за направените подобрения.

Гореизложената регламентация в нейната съвкупност обуславя извод, че според подадената декларация в периода на изграждане на стопанска постройка №3, законодателните процедури, уреждащи правилата за строеж на постройки от типа на процесната са изменени през 1985г., именно когато за първи път е предвидено издаването и на разрешение за строеж. Това законодателно изменение налага извод, че Заповед № КС-225-А-22/16.08.2023 г., издадена от Кмета на Район „Аспарухово“ при Община Варна, с която е наредено да се премахне незаконен строеж: „Стопанска постройка 3“, изграден в поземлен имот с кадастрален , находящ се в с.о. „Боровец-юг“, гр. Варна е постановена при неизяснена фактическа обстановка, което възпрепятства изграждането на краен извод по реда на §16 ал.1 ПРЗИДЗУТ и §127 ал.1 ПЗРЗУТ.

Така, защото според §16 ал.1 ПРЗИДЗУТ, строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Съответно, според §127 ал.1 ПЗРЗУТ, строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими.

Юридическият факт, наличието на който предпоставя закона и в двете хипотези е допустимостта на съответното строителство по разпоредбите, които са действали по времето, когато е извършено. В конкретния случай ответникът не е изяснил безспорно периода на изграждане на стопанска постройка №3, а това е пречка по формиране на извод дали този строеж е търпим по смисъла на §16 ал.1 ПРЗИДЗУТ и §127 ал.1 ПЗРЗУТ, защото релевантните законодателни разпоредби, установяващи разрешителния режим на застрояване са претърпели промяна именно в декларирания период на изграждане на постройката. Съответно до 1985г. не е било необходимо издаване на разрешение за строеж за постройки, обхванати от хипотезата на чл.108 ал.7 ППЗТСУ отм., респективно след тази година е необходимо издаването на такова.

За целите на производството е следвало административният орган безпротиворечиво да изясни годината на изграждане на постройката, след което да съобрази правния режим, регламентиран в този период по изграждането й, и едва тогава да формира извод дали е построена съобразно действащите строителни правила, което не е сторено в конкретния случай.

Действително, установява се по делото, че не се констатира корелация между Разрешение за строеж № 701/05.12.1977 г. и стопанска постройка №3, но както се каза по-горе, в случай, че постройката е изградена преди 1985г., такова не е и необходимо. В този смисъл, изолирано и неподкрепено с основание остава изявлението на гл.архитект на Район „Аспарухово“, Община Варна в писмо рег. № СИГ21005163АС_020АС/11.10.2022 г. /л. 34-36/, съгласно което строежите, констатирани с констативни актове №№ 1, 2, 3, 4 и 5, не са търпими по правилата и нормативите, действали по време на декларираната година на извършването им, и не са търпими по действащите нормативи към момента, поради което същите не са търпими строежи съгласно § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Това становище не е подкрепено с конкретизация , поради което и не може да служи като фактическо основание за постановяване на заповедта.

В допълнение, досежно допълнителните възражения в жалбата, съдът ще добави, че е спазена процедурата, регламентирана в чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ – заповедта е издадена въз основа на Констативен акт № 4/24.01.2022 г., за който не се спори, че е съставен от служители по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ. Същият е надлежно връчен на жалбоподателите и на заинтересованата страна по реда на чл. 225а, ал. 2, изречение трето от ЗУТ и § 4, ал. 2 от ДР на ЗУТ – чрез изготвяне на съобщения и поставяне на копия от констативния акт на строежа и на определените за това места в сградата на района. Освен това по преписканта са налице данни за лично връчване на Констативен акт № 4/24.01.2022 г. на жалбоподателката А. М. и на заинтересованата страна Д. М..

Неоснователно е възражението на жалбоподателите, че е необходима нарочна заповед за назначаване на комисия за извършване на проверката и съставянето на констативен акт. Съгласно чл. 223, ал. 2, т. 1 от ЗУТ за строежите от четвърта, пета и шеста категория служителите за контрол по строителството в администрацията на всяка община /район/ констатират незаконни строежи и строежи с нарушения. Законът за устройство на територията не изисква нарочна заповед за възлагане на проверка и не съдържа процесуални правила, които да изискват предварително уведомяване на лицето за извършената проверка на място.

Недоказано е и възражението, че жалбоподателите са лишени от възможност да участват в производството за проверка на законността на строежа. От доказателствата по делото се установява, че до жалбоподателите е изпратено писмо, с което са уведомени, че следва да предоставят достъп до имота на 02.11.2021 г., както и да предоставят копия на строителни книжа и документи за всички сгради, изградени в имота. Видно от известията за доставяне писмата не са получени, поради което е съставен констативен протокол, с който служители от отдел „КС“ в Район „Аспарухово“, Община Варна са поставили на оградата на имота съобщенията за осигуряване на достъп за извършване на проверка на място в имота. В хода на производството оспорващите и заинтересованата страна са се възползвали от предоставената им съгласно чл. 225а, ал. 2, изречение второ от ЗУТ възможност и са депозирали възражения срещу съставения Констативен акт № 4/24.01.2022 година.

 

По изложените съображения в тяхната съвкупност съдът приема, че Заповед № КС-225-А-22/16.08.2023 г., издадена от Кмета на Район „Аспарухово“ при Община Варна, с която е наредено да се премахне незаконен строеж: „Стопанска постройка 3“, изграден в поземлен имот с кадастрален , находящ се в с.о. „Боровец-юг“, гр. Варна е постановена при неизяснена фактическа обстановка, което възпрепятства изграждането на необходимия краен извод по реда на §16 ал.1 ПРЗИДЗУТ и §127 ал.1 ПЗРЗУТ. Преди да издаде акта, административният орган е дължал безпротиворечиво да установи обстоятелствата и релевантното фактическо положение, защото изпълнението на това задължение гарантира спазване на принципа на съразмерност на административната принуда. По изложените съображения съдът счита, че оспорената заповед се явява незаконосъобразен административен акт – издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при неизяснена фактическа обстановка, което пък е довело до неправилното приложение на материалния закон.

При този изход на спора и предвид своевременно направеното изявление, оспорващият има право на разноски на основание чл. 143, ал. 1 АПК. Съобразно намиращите се в делото доказателства жалбоподателите са направили разноски в размер на 3020 лева, от които 20 лева – държавна такса, 1000 лева – депозит за вещи лица по изготвените съдебно-технически експертизи, и 2000 лева – адвокатско възнаграждение. Възражението на ответника за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на жалбоподателите е неоснователно. Съдът отчете конкретния обем на предоставената правна помощ на двамата жалбоподатели от адвокат и обосновани искания, пледоарията по съществото на спора, и предвид уточнението в списъка на разноски, че възнаграждението е за двамата жалбоподатели, то същото е под минимума.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 АПК, Административен съд – Варна

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по оспорване на С. И. М. с [ЕГН] и А. Х. М. с [ЕГН], Заповед № КС-225-А-22/16.08.2023 г., издадена от Кмета на Район „Аспарухово“ при Община Варна, с която е наредено да се премахне незаконен строеж: „Стопанска постройка 3“, изграден в поземлен имот с кадастрален , находящ се в с.о. „Боровец-юг“, гр. Варна.

ОСЪЖДА Район „Аспарухово при Община Варна да заплати на С. И. М. с [ЕГН] и А. Х. М. с [ЕГН], направените по делото разноски в размер на 3020 (три хиляди и двадесет) лева.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.