Номер 25126.10.2020 г.Град Велико Търново
Апелативен съд – Велико ТърновоПърви граждански и търговски състав
На 26.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно частно
търговско дело № 20204001000287 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 83, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 274 – чл. 278 от
ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от В. А. В. , чрез адв. П. К.,
против определение № 340 от 02.07.2020 г., постановено по т.д. № 71/2020 г.
на Окръжен съд – Плевен, с което е оставена без уважение като
неоснователна молбата на В. В. за освобождаването му по реда на чл. 83, ал. 2
от ГПК от внасяне на такси и разноски в производството по делото.
Жалбоподателят моли Апелативният съд да отмени обжалваното
определение и да постанови друго, с което да го освободи изцяло от внасяне
на държавна такса и разноски за водене на делото.
Като разгледа частната жалба и прецени данните по делото
Апелативният съд намира за установено следното:
След постановяването на обжалваното определение, по т.д. № 71/2020 г.
на Окръжен съд – Плевен е постъпила молба вх. № 7447/15.07.2020 г. от В.
В., чрез адв. П. К., с която е представен заверен препис от влязло в сила
протоколно определение от 03.07.2020 г., с което е одобрено постигнатото
между страните споразумение за решаване на НОХД № 172/2020 г. на
Плевенския окръжен съд. По силата на съдебния акт, подсъдимият А. Д. Й. се
е признал за виновен в извършването на престъпление по чл. 342, ал. 3, б. „б“
вр. ал. 1 от НК, от което пострадал е ищецът В. В.. Предмет на разглеждане в
производството по т.д. № 71/2020 г. на Окръжен съд- Плевен е предявен иск
за обезщетение на неимуществени вреди, които ищецът В. В. е претърпял
1
именно от посоченото престъпно деяние.
Съобразно мотивите на т. 15 от тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, понятието „присъда“,
употребено в чл. 83, ал. 1, т. 4 и чл. 300 от ГПК следва да се тълкува като
съдебният акт, с който по надлежен ред едно лице е признато за виновно в
извършването на престъпно деяние. Съгласно чл. 383, ал. 1 от НПК,
одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на
влязла в сила присъда.
Предвид изложеното, настоящият състав на въззивната инстанция
приема, че след постановяване на определението, с което е отказано
освобождаване на ищеца от задължението за заплащане на държавна такса и
разноски по делото, се е осъществила хипотезата на чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК и
В. В. следва да се счита освободен от горното задължение ex lege. Настъпил е
резултатът, който жалбоподателят цели да постигне, обжалвайки
първоинстанционния съдебен акт. Ето защо към настоящия момент за
страната е отпаднал интересът от поддържане на искането, направено с
депозираната частна жалба, поради което същата се явява недопустима и като
такава следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на
нея производство – да бъде прекратено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима поради липса на правен
интерес частна жалба вх. № 3051/03.08.2020 г., подадена от В. А. В. , чрез адв.
П. К., против определение № 340 от 02.07.2020 г. по т.д. № 71/2020 г. на
Окръжен съд – Плевен, с което е оставена без уважение като неоснователна
молбата на В. А. В. за освобождаването му по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК от
внасяне на такси и разноски в производството по делото.
ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.т.д. № 287/2020 г. по описа на
Апелативен съд – Велико Търново.
Определението може да се обжалва пред Върховния касационен съд на
Република България в едноседмичен срок от съобщаването му, с частна
жалба.
Председател: _______________________
Членове:
2
1._______________________
2._______________________
3