№ 96
гр. П., 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., III СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Димитър М. Димитров
при участието на секретаря ГАЛИНА АТ. КОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от Димитър М. Димитров Гражданско дело №
20212160100766 по описа за 2021 година
взе предвид следното.
Производството е образувано по искова молба от „Ф.И.“ ЕАД против КР. АНГ. М. от гр.П..
Твърди се от ищеца, че на 09.07.2019 г., между ответника и „БНП П.П.Ф. С.А. клон
България“ бил сключен договор за потребителски паричен кредит № CREX-
17151947/09.07.2019 г., по силата на който кредиторът и ищец предоставил на
кредитополучателя и ответник кредит, който ответникът се задължил да върне на 12 равни
месечни погасителни вноски, при фиксиран лихвен процент в размер 27.99%.
Ответникът не изпълнил задълженията си по договора, като падежът на първата неплатена
вноска бил на 20.11.2019 г., а крайният срок за изпълнение на договора настъпил на
20.07.2020 г., след която дата станало изискуемо цялото незаплатено задължение по
договора.
На 22.04.2020 г. кредиторът „БНП П.П.Ф. С.А. клон България“, в качеството му на цедент,
сключил с ищеца – цесионер, рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия), както и приложение № 1 от същата дата към договора, с които цедентът прехвърлил
на цесионера вземанията си по договора си с ответника.
Цесионерът бил изрично упълномощен да уведоми длъжника от името на цедента за
прехвърлянето на задълженията, поради което ищецът изпратил на ответника уведомление
за цесията, което било връчено лично на ответника на 12.05.2020 г.
Независимо от тези си твърдения към исковата молба ищецът прилага и уведомление за
извършената цесия.
Ищецът пристъпил към принудително събиране на вземането, като подал заявление по
1
чл.410 ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.дело № 475/2021 г. по описа на РС –
П. и издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 186/06.07.2021 г., за сумите както
следва: 680.97 лв., представляваща дължима главница по договора от 09.07.2019 г.; 81.87 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 20.11.2019 г. до 14.08.2020 г.; 79.40 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 21.11.2019 г. до 01.06.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаването на заявлението по чл.410 ГПК –
02.07.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, а така също и за сумата 75 лв.,
представляваща разноски в заповедното производство.
Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК,
поради което и в съответствие с указанията на заповедния съд ищецът предявява
настоящият иск за установяване на вземанията си по отношение на ответника, който е с
правно основание чл.124, ал.1 вр.с чл.422 вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр.с чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.с
чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Претендират се от ищеца и разноските по делото, както и тези по
заповедното производство.
Ответникът се представлява по делото от особен представител адв.Д.Б.-С., назначен на
основание чл.47, ал.6 ГПК, който е представил отговор на исковата молба, с който оспорва
иска като неоснователен.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Негов процесуален представител – юрисконсулт, депозира нарочна писмена молба, с която
не възразява да се даде ход на делото в отсъствие на ищеца, поддържа заявената с исковата
молба претенция, като признава, че в хода на производството по делото ответникът е
погасил чрез плащане задължения в общ размер 1 082.21 лв.
В съдебно заседание ответникът се представлява от особения си представител, който
поддържа заявеното с отговора становище по иска.
За да разреши спора между страните съдът се запозна подробно със становищата и
исканията им, както и със събраните по делото доказателства, и като съобрази относимите
законови разпоредби, прие следното:
Предявеният иск е допустим и като такъв следва да бъде разгледан по същество, тъй като за
ищеца е налице правен интерес да предяви иск за установяване съществуването на
вземането си по заповедта за изпълнение, връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5
ГПК.
По съществото на претенцията съдът намира следното.
Съгласно представения по делото препис от договор за потребителски паричен кредит №
CREX-17151947/09.07.2019 г., сключен между „БНП П.П.Ф. С.А. клон България“, като
кредитор и ответника, като кредитополучател, кредиторът е предоставил на
кредитополучателя кредит в размер 870.91 лв., която сума кредитополучателят се задължил
да върне при условията, уговорени в договора, в срок до 20.07.2020 г., на 12 равни месечни
погасителни вноски в размер 84.76 лв., включващ част от главницата, възнаградителна
лихва и месечна застрахователна премия.
2
Представен е препис от рамков договор за прехвърляне на вземания от 22.04.2020 г.,
сключен между „БНП П.П.Ф. С.А. клон България“ и ищеца „Ф.И.“ ЕАД, съгласно който чрез
цесия кредиторът-цедент е прехвърлил на ищеца-цесионер вземанията си към длъжници,
произтичащи от договори за кредит, които вземанията са индивидуализирани в Приложение
№ 1 към договора.
Посоченото Приложение №1 също е представено по делото и в него под № 1070 фигурира
ответникът КР. АНГ. М. за вземане по кредит № CREX-17151947.
Видно от представеното по делото в препис пълномощно № 3418/22.04.2020 г., цедентът
изрично е упълномощил цесионера да изпраща писмени уведомления до длъжниците от
името на цедента, с които да ги уведомява за прехвърлянето на техните задължения,
съгласно нормата на чл.99, ал.3 ЗЗД.
Представен е препис от уведомление, изходящо от ищеца и адресирано до ответника, с
което ищецът уведомява ответника и длъжник, че с договора за цесия от 22.04.2020 г.
задължението му по договор № CREX-17151947, е изкупено от ищцовото дружество и
същото е станало кредитор, както и че дължимите по договора суми следва да бъдат
заплатени по банкова сметка на ищеца, посочена в уведомлението.
Съгласно представения по делото препис от известие за доставяне, уведомлението е връчено
лично на ответника на 12.05.2020 г.
Както бе посочено, ищецът признава, че в хода на делото ответникът е погасил чрез
плащане задължения в общ размер 1 082.21 лв.
При така посочените доказателства от правна страна съдът намира следното.
За успешно провеждане на предявения установителен иск ищецът следва да установи
твърдяното облигационно правоотношение между прехвърлителя на вземането и ответника,
възникнало по силата на посочения в исковата молба договор за кредит, че кредиторът
„БНП П.П.Ф. С.А. клон България“ е изправна страна по договора, който кредитор е
прехвърлил вземането си на ищеца с договор за цесия, както и уведомлението до длъжника
от цедента за сключения договор за цесия.
По делото е безспорно установено, че „БНП П.П.Ф. С.А. клон България“ и КР. АНГ. М. са
сключили валиден договор за потребителски паричен кредит № CREX-17151947/09.07.2019
г., вземанията по който договор кредиторът е прехвърлил на ищеца с договор за цесия от
22.04.2020 г.
Ответникът-длъжник е бил надлежно уведомен за осъщественото прехвърляне на вземането,
с което същото поражда действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 ЗЗД.
Исковата претенция е установена по основание и размер от събраните по делото
доказателства, но признатото от ищеца плащане от ответника, направено в хода на процеса,
следва да се вземе предвид от съда, на основание чл.235, ал.3 ГПК.
Ищецът претендира установяване на вземания в размер 680.97 лв. –главница, 81.87 лв. –
договорна лихва и 79.40 лв. – мораторна лихва, т.е. вземания в общ размер 842.24 лв., които
3
са погасени чрез плащане в хода на делото, поради което предявеният иск за установяването
на посочените вземания за главница и лихви следва да бъде отхвърлен.
Със заповедта за изпълнение в тежест на ответника е възложено и обезщетение за забавено
изпълнение на сумата за главницата по договора, в размер на законната лихва върху нея за
периода от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 02.07.2021 г., до окончателното
изплащане на задължението.
Ищецът не сочи датата на направеното от ответника плащане, но остатъкът от същото, след
погасяването на главницата и лихвите, покрива размера на горепосоченото обезщетение,
включително при крайна дата на периода, за който същото се претендира, датата на която
съдът е уведомен от ищеца за плащането – 01.06.2022 г., поради което предявената
претенция следва да се отхвърли изцяло.
По отношение разноските по делото съдът намира следното.
Ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото, извършеното от него
плащане е в хода на процеса, поради което същият дължи на ищеца направените от
последния разноски по делото в размер 75 лв., представляващи заплатена държавна такса,
както и такива в размер 200 лв., представляващи заплатен депозит за възнаграждение на
особения представител.
В производството ищецът е защитаван от юрисконсулт, поради което и на основание чл.78,
ал.8 ГПК, вр.с чл.37 ЗПП, чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, с
оглед размера на материалния интерес, следва да му се присъдят и разноски в размер 100
лв., за юрисконсултско възнаграждение.
Така общият размер на разноските на ищеца в производството, които ответникът следва да
бъде осъден да заплати, е 375 лв.
Ищецът е направил и искане за присъждане на разноските, направени от него в заповедното
производство, което предвид изходя на спора е основателно, ето защо ответникът следва да
бъде осъден да му заплати разноските по ч.гр.дело № 473/2021 г., по описа на РС – П., които
са в размер 75 лв.
Мотивиран от изложеното, Районен съд – П.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Ф.И.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр.София, 1407, район „Л.”, ул. „Х.И.***, представляван от Л.К.а Д., чрез пълномощника В.
Цв. Ц., за установяване по отношение на КР. АНГ. М., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес гр.П., ул.С.Е.***, на вземане в размер 680.97 лв., представляващо дължима
главница по договор за потребителски паричен кредит № № CREX-17151947/09.07.2019 г.,
както и на вземане в размер 81.87 лв., представляващо договорна лихва за периода от
20.11.2019 г. до 14.08.2020 г., а така също на вземане в размер 79.40 лв., представляваща
лихва за забава за периода от 21.11.2019 г. до 01.06.2021 г., ведно със законната лихва върху
4
главницата, считано от 02.07.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №
186/06.07.2021 г., по ч.гр.дело № 475/2021 г., по описа на РС – П..
ОСЪЖДА КР. АНГ. М., ЕГН **********, да заплати на „Ф.И.” ЕАД, ЕИК *********, сума в
размер 375 лв. (триста седемдесет и пет лева), представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА КР. АНГ. М., ЕГН **********, да заплати на „Ф.И.” ЕАД, ЕИК *********, сума в
размер 75 лв. (седемдесет и пет лева), представляваща разноски в производството по
ч.гр.дело № 475/2021 г., по описа на РС – П..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Бургас в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5