№ 36356
гр. София, 01.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20251110123885 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
С искова молба, с молба-уточнение от 12.06.2025 г., е предявен осъдителен иск по чл.
86, ал. 1 от ЗЗД от К. С. Д. срещу „ЗАД Д“ АД за заплащане на сумата 5000,00 лева –
част от парично вземане в общ размер от 7534,78 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва, начислена върху главница от 20000,00 лева, за
периода от 24.04.2022 г. до 24.04.2025 г., ведно със законна лихва от датата на подаване
на искова молба до окончателното й изплащане.
Изложени са фактически твърдения, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди от
ПТП на 19.08.2021г. в гр. Нови Искър, за което е осъдила ответното дружество да й
заплати обезщетение - главницата от 20 хил.лв. по гр. дело 1025/2025г. на СГС, което е
сторено на 24.04.2025 г. Тъй като по делото не е претендирала вземане за лихва за
забава, заявява исковата претенция.
Ответникът оспорва иска. Признава, че е съществувало застрахователно
правоотношение между него и собственик на лек автомобил марка „Пежо“, модел
„106“ с рег. № СА ***** Р ВТ по силата на Застрахователна полица №
BG/30/121000927762. Оспорва началния момент, от който лихвата за забава е дължима
с доводи, че в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ в застрахователната сума по чл. 429 от КЗ се
включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава
за периода от момента на уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на
претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а не и от момента на
увреждането. Ищцата е заявила претенция за обезвреда за неимуществени и
имуществени вреди пред застрахователя на 12.11.2021 г. Навежда възражение за
изтекла погасителна давност.
За да възникне спорното материално право за парично вземане по така предявения иск
в доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието на изискуем главен дълг,
изпадане на ответника в забава при уговорен срок, а при липса на такъв покана за
1
плащане, получена от ответника; по възражението на ответника за изтекла давност -
евентуално факти, които водят до спиране или прекъсване на срока. При установяване
на тези обстоятелства ответникът следва да докаже, че е заплатил претендираните
парични вземания и/или възражението за давност. Съдът указва на ищеца и на
ответника, че за посочените обстоятелсва, не сочат доказателства по делото.
Предвид гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА проект за доклад по делото, съобразно обстоятелствената част на
определението.
УКАЗВА на страните да изложат становището си по дадените указания и
проекта за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални
действия в срок най-късно в насроченото открито съдебно заседание. Ако в
изпълнение на предоставената им възможност страните не направят доказателствени
искания, те губят възможността да сторят това по-късно, освен в случаите по чл. 147
от ГПК.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане
на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието,
както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено. Съгласно чл. 238 ГПК, ако ответникът
не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да
е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване
на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ответникът може да поиска
прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение
срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото
решение не подлежи на обжалване.
НАПЪТВА страните за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и
ефективност, а именно: медиация и други способи за доброволно уреждане на спора, като им
УКАЗВА, че: 1. При приключване на делото със спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и че съгласно чл. 234, ал. 3 от с.з.
съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-
горен съд; 2. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на
спорове, при която трето лице – медиатор помага на страните сами да постигнат споразумение.
Съгласно чл. 18, ал. 1 Закона за медиацията споразумението има силата на съдебна спогодба и
подлежи на одобрение от районните съдилища в страната. Списък на медиаторите по Единния
регистър е общодостъпен на интернет-сайта на Министерство на правосъдието. Към Софийски
районен съд действа Програма „Спогодби”, която предлага безплатно провеждането на медиация и
е отворена за всички страни по висящи граждански дела в СРС. Информация за Програма
„Спогодби” можете да получите в Центъра за спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис
ІІІ” № 54, ет. 2, ст. 204, тел.02/ 8955423; ел. адрес: ********@***.*******.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят
независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл. 92а
ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.10.2025
2
година от 10,00 часа, за които дата и час да се призоват страните, като ответникът на
ел. адрес по ел. писмо от 15.08.2025 г., на осн. чл. 50, ал. 5 от ГПК.
ДА се връчи препис от определението на страните, а на ищеца и препис на отговор на
искова молба, чрез пълномощник.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3