№ 394
гр. П. , 16.12.2020 г.
РАЙОНЕН СЪД – П., X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание
на шестнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Таня Петкова
Секретар:Соня Захариева
Сложи за разглеждане докладваното от Таня Петкова Административно
наказателно дело № 20205220201462 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 11:09 часа се явиха:
Жалбоподателят А. Т. С. – редовно уведомен, се явява лично и с адв. В. С. от
АК-П. – редовно упълномощен, редовно уведомен.
За адм.наказ.орган Община П. - редовно уведомени чрез юрк. В., не
изпращат законов представител. За тях се явява юрк. П. В. – редовно
упълномощена, редовно уведомена.
Явяват свидетелите С. В. С. и Н. П. М. - редовно призовани.
Не се явява свидетелят М. Г. У. - редовно призован, призовката връчена
в деловодството на деловодител при РУ-П..
АДВ.С.: Да се даде ход на делото.
ЮРК. В.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
Сне самоличността на свидетелите, както следва:
С. В. С. – на 49 години, от гр.П., българин, български гражданин,
неженен, неосъждан, с висше образование, работещ, без родство с
жалбоподателя.
Н. П. М. – на 51 години, от с. Д., обл.П., българин, български
гражданин, неженен, неосъждан, с основно образование, работещ, без родство
с жалбоподателя.
Свидетелите предупредени за отговорността по чл.290 от НК.
Свидетелите обещаха да кажат истината.
Свидетелят М. напусна съдебната зала.
Пристъпи се към разпит на свидетеля С.:
СВ. С.: Нямам роднинска връзка с А. С., съседи сме. Имам имот в село
Д.. На 16.07.2020г. има предистория за този случай. Става дума за улица
тупик, която е направена за обслужване на моя имот и на Г. С.. Това е улица,
на която е регулирано всичко с правила и закони. За тази улица е завършено
дело за отчуждаване, мисля, че 4 имота са отчуждени, за да се прекара тази
улица. Има малки части от имота на С., моя и съседния имоти и този на С..
Има преведени пари в банка, никой не е оспорвал и е влязло в сила
отчуждаването, това е отдавна. И улицата е прокарана по законен ред. Идваха
от геодезическата фирма да маркират, С. ги гонеше и ставаше голям цирк.
Той не признава никакви закони и от там са проблемите, живее в собствен
свят, опитвам се да говоря приятелски с него, той казва „махни ги тия закони,
каквото кажа, това ще става“. Това е редовно през седмица или по веднъж в
седмицата слага препятствия, които преграждат пътя. Аз много пъти съм се
обаждал на тел.112, даже мисля, че пазя и дати, когато съм се обаждал,
защото той поС.но предизвиква скандали и поС.но препречва. Питам го защо
го прави и той не може да ми каже, измисля си негови правила. Беше сложил
едно ремарке, преградил цялата улица, ремарке за лека кола, то е старо и той
2
не го използва. Беше отвинтил болтовете на гумите, за да не може да се
премахне. Аз много пъти съм махал други препятствия, с дървета е ограждал
пътя, с камъни, копае по пътя, измисля си негови неща. Този път не е
асфалтиран, просто отгоре има малко чакъл, за да може да се минава. Много
пъти съм се обаждал на тел.112, те идват, виждат и си тръгват, аз се опитвам
преди това да премахна тези неща, опитах се сам да го махна ремаркето, но не
можах. В съседство има общинско място, където работеше този човек, който
беше преди това в залата, сега е отвън. Бях говорил с кмета на селото за този
проблем и той ми каза „обади се на Н. да ти помогне да го преместиш“.
Тъкмо се опитахме да го бутнем, но то не може да се движи, защото гумите
паднаха и в този момент пристигна С. и се развика „какво правите“. Този
другият човек каза „Еее, не ми се занимава с вашите неща“ и си тръгна. Аз
останах и му казах „махам го това“. Нямаше смисъл да общувам с С.. Той взе
вилата и каза, че ще ме намуши с вилата, и затова се обадих на тел.112. Това е
с години, заплашвал е баща ми, че ще ни убие, също и Г. С. и аз се
притеснявам, даже съм убеден, че той има психически проблем и трябва да се
лекува. Той тръгна към мен с вилата и аз очаквах, викам „какво, сега ще ме
намушиш ли“ и той спря и аз се обадих на тел.112. Не помня точно самите
думи, които каза, защото това е преди 5 месеца. Имаше този ден също обидни
думи и разправии, аз виждам, че няма смисъл да се разправям с него и се
опитвам да спирам да говоря. Той каза „сега ще те убия“, взе вилата, тръгна
към мен, „тука няма да ти стъпне кракът“, това са си думи, които той поС.но
ги повтаря. Аз нямаше смисъл да му отвръщам и се обадих на тел.112, след
толкова опит с кавги и все едно говоря със стената. В по-късен момент
дойдоха полицаи. Като дойдоха полицаите, той се държеше нагло с тях, каза,
че няма да ги пусне, помолиха да им даде документи. Той седеше на вратата и
казваше „елате си ги вземете“. Направих му забележка да не се държи нагло,
те тогава започнаха по-сериозно да се обръщат към него. Дойде неговия зет
И. със сина му и преместиха ремаркето и това беше. След това те бяха в
къщата му, стояха известно време и нямам представа какво са говорили. Бях
им казал, че това е многократно. Аз когато бях там, бяха в къщата зет му – И.,
и синът на И., те излязоха от къщата да преместят ремаркето. То не можеше
заради това ремарке и пеша да се мине, а аз исках да мина. Бях пеша. Това е в
месеца поне 2-3 пъти съм се обаждал и кмета съм викал, той поС.но прави
такива неща, той не почита закони, как никой не може нещо да му направи, за
3
да спре.
Аз не съм писал до прокуратурата за закана за убийство. Писал е
съседът ми Г.. Аз не искам да се разправям с такива неща. Даже пред полицаи
е правил закана за убийство.
С. дойде при мен да ми пречи да бутам ремаркето, аз с ръката така
направих, за да мога да го отстраня и да избутам ремаркето, защото той дойде
да ме дърпа от ремаркето. Не е падал, след като го бутнах с ръката да се
махне от мен. Аз го бутнах, за да го махна от мен, защото той ми пречеше да
местя ремаркето. Аз обидни изрази на С. не съм отправял, той към мен на тоя
ден 16-ти имаше, това му е основният изказ на него. Не мога да кажа
конкретни думи. Аз му правих забележки. Този ден целият му изказ той към
мен е с обиди, той спокойно не може да говори.
Има друг път, по който да стигна до моя имот, но аз искам да мина
оттам. Той няма никакво право да го прави там. Този другият път минава през
друг двор, през друго място. Другото място просто е друг имот, аз трябва да
мина през него, за да стигна до моя имот. До моя имот няма друг път
общински. Това е целта на тази улица тупик , да има път до моя имот и на
съседа.
Пристъпи се към разпит на свидетеля М.:
СВ. М.: Познавам г-н С.. От едно село сме. Не живея близо до С.. Тази
година лятото ме вика С. да местим ремарке до имота на С.. С. говори с кмета
на селото, помоли кмета да преместим ремаркето. Пречило му там на С. да
мине и да се прибере отзад в двора. Аз обещах на кмета и отидох, тръгнахме
да го местим ремаркето. То беше на пътя, доколкото знам това е път,
ремаркето беше на пътя в близост до имота на С.. Пеша може да се мине.
Както беше сложено ремаркето, може и с кола да се мине. То отзад вече е
имот. То е малък път. Може да се стигне до мястото между С. и С.. Аз бях за
малко там, видях какво стана. Като тръгнахме да местим ремаркето, гумата
беше развъртяна. С. започна да я прави, за да може да го преместим, бай С.
излезна и аз ги оставих. Като излезна каза „какво правите в моя имот“ и
започнаха да се разправят С. и бай С.. Започнаха да си говорят на високо и аз
4
ги оставих, махнах се. И повече не съм ходил. Не съм видял С. да взима вила
и да я насочва към С.. И двамата започнаха да си говорят на висок тон един на
друг и аз ги оставих.
Като излезе бай С. от къщата си каза „какво правите в имота“ и това
беше, аз си оставих всичко. Нито съм помагал, нито нищо. Не знам какво е
станало. Аз направо тръгнах, като започнаха да си викат. Не съм чул С. да е
обиждал С. или С. да обижда С.. Не съм чул тези приказки. Имота на бай С.
няма дувар към този път, не е ограден откъм пътя.
АДВ. С.: Държим на разпита на неявилия се свидетел. Има само
показания на един свидетел, който е заинтересован и който не е подал сигнал
на РП-П., а само на тел.112. Представям и моля да приемете заповед на
Общината, решение на съда и скица на имота във връзка със спора дали е
лично или публично, има ли умисъл или няма.
ЮРК.В.: Моля да не уважавате искането за приемане на документите,
тъй като доказателствата са неотносими към спора. Няма спор, че скандалът е
станал на прокараната улица тупик. Не може да става въпрос в това
производство и да се решава спор за собствеността на терена. А и е
безспорно, че улицата е реализирана, макар да не е асфалтирана. Според мен
няма възражения от страна на жалбоподателя по процедурата по съставяне и
връчване на АУАН. Този свидетел би могло, ако е присъствал на съставяне и
връчване на акта да даде показания, но в този смисъл няма жалба. Тези
обстоятелства не се оспорват, а има признание в жалбата, че е съставен акта в
негово присъствие, подробно цитира думите на полицаите.
АДВ.С.: Оспорваме процедурата по съставянето на акта и връчването
му. Затова държим на разпита на У., който е присъствал при съставянето на
акта.
Съдът намира, че представените писмени доказателства са относими и
следва да бъдат приети, доколкото същите касаят спора между страните
относно публичността.
5
Намира също така, че е наложителен разпитът на свидетеля У. с оглед
становището на процесуалния представител на жалбоподателя, че оспорват
процедурата по съставяне и връчване на АУАН, с оглед на което и делото
следва да бъде отложено за неговия разпит. Съдът намира, че на този етап не
следва да ангажира административнонаказателната му отговорност, въпреки
че същият редовно призован не се явява в днешното съдебно заседание без да
сочи уважителни причини, предвид обстоятелството, че призовката е връчена
на деловодител, а не лично на свидетеля, и е възможно същата да не е била
предадена и свидетелят да не е бил уведомен за датата и часа на заседанието,
както и е възможно свидетелят У. да е служебно ангажиран. В призовката му
за следващото съдебно заседание обаче ще следва изрично да се впише, че
при следващо неявяване без уважителни причини ще бъде доведен
принудително и глобен.
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като писмено доказателство по делото заповед
№71/20.05.1993г. на Община П., скица ведно с квитанция, Решение по гр.д.
№4318/2012г. на РС-П., отговор на искова молба, удостоверение, писмо от
Община П. изх. №44-А-177/08.02.2015г., писмо от Община П. до А. С., писмо
от Община П. изх. №44-А-177/28.04.2014г.
За разпит на неявилия се свидетел У. съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото за 03.02.2021 г. от 11:00ч.
АДВ. С.: Имам дело в 10:40ч. в Пловдив. Моля да определите друга
дата.
С оглед изявлението на адв. С. съдът
6
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото за 08.02.2021г от 11:30ч., за която дата
и час жалбоподателят, адв. С. уведомени, АНО уведомени чрез процесуалния
представител, юрк. В. уведомена.
Да се призове свидетелят У., като в призовката му се впише посоченото
по-горе.
Протоколът написан в с.з., което приключи в 11:45 ч.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
Секретар: _______________________
7