Решение по дело №974/2017 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 660
Дата: 14 юли 2017 г. (в сила от 7 ноември 2017 г.)
Съдия: Лора Рангелова Стефанова Иванова
Дело: 20171720100974
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 февруари 2017 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Гр. Перник, 14.07.2017 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ гр. с. в публично съдебно заседание на тридесети юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                      

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА

 

При секретаря ЦВЕТЕЛИНА МАЛИНОВА, като разгледа гр. д. № 974/2017    г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по иск с правна квалификация чл. 143, ал. 2 от СК.

Образувано е по искова молба, подадена от Е.В.Й., ЕГН **********, като майка и законен представител на Р.О. Дончева, ЕГН **********, двамата с адрес *** против О.Й.Д., ЕГН **********, с последен регистриран постоянен и настоящ адрес:*** Гагарин, бр. 40, вх. Д, ет. 3, ап. 103 чрез назначения му особен представител адв. А.П..

В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на Р.О.Д., роден на *** г. Сочи се, че около четиридесет дни след раждането, ответникът напуснал ищцата и детето и от този момент не е давал издръжка и не се е интересувал от тях. Твърди се, че детето вече е ученик в първи клас и има нужда от закупуване на учебници и учебни помагала. Израстването му води до нарастване на нуждите му, за посрещането на които са необходими средства. Сочи се, че грижи за отглеждането и издръжката са поети изцяло от майката, която има още две ненавършили пълнолетие деца – Християн Иванов Чорбаджийски – на 17 г. и Владимира Екатеринова Й. – на 15 г. Майката не притежава жилище, поради което живее в такова, наето по договор за наем, за което се правят допълнителни разходи.

Искането към съда е да осъди ответника да заплаща на своето ненавършило пълнолетие дете Р.О.Д., чрез своята майка и законен представител Е.В.Й. месечна издръжка в размер на 160 лв., считано от завеждането на делото до настъпване на обстоятелства, водещи до изменението или прекратяването и, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до плащането и, както и сумата от 1440 лв., представляваща сбора от месечните издръжки за едногодишен период предшестващ подаването на исковата молба, а именно 28.02.2016 г. – 28.02.2017 г.

Препис от исковата молба с приложенията към нея е връчен на ответника, чрез назначения му особен представител. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор. Оспорени са твърденията, че ответникът не е полагал грижи за детето си през исковия период, че майката е безработна и живее под наем, за което заплаща наемна цена в размер на 150 лв. месечно. Счита, че ответникът може да заплаща издръжка в минимално предвидения от закона размер. Искането към съда е да отхвърли предавания иск над този размер.

          В съдебно заседание ищецът, чрез назначения му особен представител – адв. Т. поддържа предявения иск. Моли съда да го уважи. Претендира направените по делото разноски.

          В съдебно заседание ответникът, чрез назначения му особен представител адв. П. оспорва иска по размер. Моли същия да бъде частично отхвърлен.

          Като прецени процесуалната допустимост на иска, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, съдът намери следното:

          Искът е предявен от надлежно легитимирана страна при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустим.

          Разгледан по същество е частично основателен по следните съображения:

          За уважаването му в тежест на ищеца е да установи, че ответникът е негов баща, своите нужди, обосноваващи претендирания размер на издръжката и възможността на ответника да я дава.

          От представеното по делото удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 159/08.03.2010 г. на община Перник се установява, че ищецът – Р.О.Д. е роден на *** г. и към настоящия момент е на 7 години, както и че ответникът е негов баща. Следователно по силата на чл. 143, ал. 2 от СК последният е длъжен да дава издръжка на ищеца, независимо дали е работоспособен и дали може да се издържа от имуществото си.

          За определяне на размера и, съдът се съобразява с нормата на чл. 142 от СК, според която относими са обстоятелствата свързани с нуждите на детето и възможностите на родителя, но не по-малко от една четвърт от минималната работна заплата за страната.

 През част от процесния период/28.02.2016 г. – 31.12.2016 г./, размерът на минималната работна заплата за страната е определен с Постановление на Министерски съвет № 375/28.12.2015 г. и е 420 лв. Към настоящия момент съгласно Постановление на МС № 372/22.12.2016 г. същата е в размер на 460 лв. Следователно месечната издръжка на детето, дължима от ответника не може да бъде в размер по-малък от 105 лв. за миналия период и от 115 лв. за напред.

 По делото не са ангажирани доказателства за наличие на нужди на детето надвишаващи обичайните, свързани с правилното му израстване, възпитание и отглеждане. Затова за определянето размера на необходимите за месечната му издръжка средства, съдът се ръководи от обичайно необходимите такива, като взема предвид възрастта на детето. Предвид това съдът приема, че за осигуряване на дрехи, учебници и учебни пособия, подходящи битови условия, включване в различни културни и социални занимания, необходими за нормалното израстване, възпитание и обучение на детето, месечно са необходими общо около 200 лв. От представените по делото писмени доказателства се установява, че майката, освен ищецът, има още две ненавършили пълнолетие деца – Владимира Екатеринова Й. – на 15 г. и Кристиян Иванов Чорбаджийски – на 17 г. Същата получава чист месечен доход от около 470 лв. Между страните не е спорно, че тя полага ежедневните грижи за детето.

При доказателствена тежест на ищеца, той не е установил размера на доходите и имуществото на ответника. Затова съдът приема, че последният може да реализира месечен доход поне в размер на минималната работна заплата за страната – 460 лв.

Тъй като майката отглежда и се грижи за детето, както и за още две ненавършили пълнолетие деца, то бащата следва да поеме по-голям дял в издръжката. Затова съдът счита, че същият следва да заплаща месечна издръжка на своето ненавършило пълнолетие дете в размер на 130 лв. месечно. Затова искът по чл. 143, ал. 2 от СК до тази сума следва да бъде уважен, като за разликата от 30 лв. – се отхвърли като неоснователен.

Съдът намира за изцяло основателен искът за присъждане на издръжка за минало време. Поради което следва да го уважи изцяло.

          На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС - Перник, в полза на бюджета на Съдебната власт държавна такса в размер на 244.80 лв.

          На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ПРС сумата от 300 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение на назначения му особен представител и 70 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение да назначения на ищеца особен представител.

          По изложените съображения, Съдът

 

Р  Е  Ш  И

                                                     

ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 2 от СК О.Й.Д., ЕГН **********, с последен регистриран постоянен и настоящ адрес:*** Гагарин, бр. 40, вх. Д, ет. 3, ап. 103 да заплаща на своето ненавършило пълнолетие дете Р.О. Дончева, ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Е.В.Й., ЕГН **********, двамата с адрес *** месечна издръжка в размер на 130 лв. /сто и тридесет лева/, считано от 28.02.2017 г. до настъпване на обстоятелства от значение за изменението или прекратяването и, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до изплащането и, като ОТХВЪРЛЯ иска над тази сума до пълния предявен размер от 160 лв., като неоснователен.

ОСЪЖДА на основание чл. 149, във вр чл. 143, ал. 2 от СК О.Й.Д., ЕГН **********, с последен регистриран постоянен и настоящ адрес:*** Гагарин, бр. 40, вх. Д, ет. 3, ап. 103  да заплати на своето ненавършило пълнолетие дете Р.О. Дончева, ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Е.В.Й., ЕГН **********, двамата с адрес *** сумата от 1440 лв. /хиляда четиристотин и четиридесет лева/, представляваща издръжка за минало време, считано за периода 28.02.2016 г. – 28.02.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване исковата молба – 28.02.2017 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК О.Й.Д., ЕГН **********, с последен регистриран постоянен и настоящ адрес:*** Гагарин, бр. 40, вх. Д, ет. 3, ап. 103 да заплати по сметка на Районен съд – Перник в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 244.80 лв. /двеста четиридесет и четири лева и осемдесет стотинки/, представляваща държавна такса за уважените искове и сумата от 300 лв. /триста лева/, заплатено адвокатско възнаграждение на назначения му особен представител и 70 лв. /седемдесет лева/, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение на назначения на ищеца особен представител.

ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително изпълнение, в частта за присъдената издръжка.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок, считано от 14.07.2017 г. пред Пернишки окръжен съд.

                                      

РАЙОНЕН СЪДИЯ: