№ 44
гр. София, 08.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:ГЕОРГИ СТ. МУЛЕШКОВ
Ваня Н. Иванова
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Евгения Т. Генева Въззивно гражданско дело
№ 20211800500758 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Т. С. ЕАД, ЕИК ......... против решение
№ 174 от 24.06.2021г. по гр.д.№ 946/2020г. на РС-Костинброд,с което са
отхвърлени исковете на дружеството с правно основание чл.422
ГПКвр.чл.59,ал.1 ЗЗД и чл.422 ГПК вр.чл.86,ал.1 ЗЗД срещу „В.“ ЕООД за
сумата 1426.38 лв. главница,представляваща стойността на незаплатена
топлинна енергия за периода от м.юни 2014г.до месец април 2016 ,отразена в
изравнителни сметки № ........../............г. за периода от м.май 2013г.- април
2014г.;№ ............/...........г. за периода от м. май 2014г.-м.април 2015г.;№
............/.............г. за периода май 2015г.- април 2016г.,ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното плащане на сумата;сумата 306.82 лв. лихва за
забава върху главницата за периода 15.09.2014г.-21.07.2017г.,;сумата 95.92 лв.
главница,представляваща стойност на извършена услуга дялово
разпределение за периода юни 2014г.април 2016г.,ведно със законната лихва
върху сумата от датата на подаване на заявлението до окончателното
плащане;24.93 лв. лихва за забава върху главницата за дялово разпределение
за периода 15.09.2014г.-21.07.2017г.,относно топлоснабден имот ап.№ .. в
гр.С., ж.к.Д.,бл...,ет.., аб. № ........,за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 821/2017г.на РС-Костинброд.
Релевират се оплаквания за необоснованост,материална незаконосъобразност
, противоречие със задължителна съдебна практика и нарушение на
процесуалния закон.съдът игнорирал факта,че ответникът е търговец и е
1
придобил топлоснабдения имот за осъществяване на търговска дейност,а не
за битови нужди,поради което е приложима разпоредбата на чл.149,ал.1т.3
ЗЕ,която изисква сключването на писмен договор за продажба на топлинна
енергия между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за
небитови нужди., при ОУ по чл.298, ал.1,т.2 от ТЗ,които са задължителни за
страните по търговската сделка.Писмената форма на договора обуславя
валидността му и тъй като в случая писмен договор не бил сключен,не може
да бъде ангажирана договорна отговорност, а извъндоговорна отговорност за
неоснователно обогатяване по чл.59 ЗЗД,представляващо спестени разходи за
заплащане на ползваната топлинна енергия-сума,с която доставчикът е
обеднял.Претендират се съдебни разноски за двете инстанции ,включително
юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата страна оспорва жалбата.Първоинстанционният съд
правилно приел,че ищецът не е доказал предпоставките на чл.59 ЗЗД-
обогатяване, обедняване,корелативна връзка между двете и липса на правно
основание за обогатяването.Ищецът не доказал,че именно ответникът ползвал
имота за търговска дейност.На второ място,за да се приеме,че обектът е
ползван за търговска дейност от дружеството,следвало да има сключен
договор в писмена форма.
Третото лице помагач „Т.с. „ЕООД не взема становище.
Депозирана е частна жалба от „В.“ ЕООДпротив определение № 572 от
06.08.2021г.,с което са присъдени разноски в размер на 600лв. по представен
списък,депозиран по гр.д.№ 1054/2018г. и заповедното производство,но е
пропуснал да присъди допълнително 360 лв. разноски за въззивното
производство по по гр.д.№ 648/20г.,плюс 15 лв. държавна такса за частната
жалба.Ответникът по частната жалба я оспорва и претендира 50
лв.юрисконсултско възнаграждение за отговора. Третото лице помагач не
взема становище по частната жалба.
След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната
съвкупност,настоящият състав намира въззивната жалба и частната жалба
процесуално допустими,но неоснователни.
Производството е образувано по искова молба ,депозирана на
10.12.2018г. –гр.д.№ 1054/2018г. на КРС.Приложен е нотариален акт№ 6 дело
№ 8798/94 на Нотариус в СНС при СРС,съгласно който ответното дружество
е закупило процесния апартамент-обстоятелство,което не се оспорва.От
приложеното извлечение на ТР е видно,че ответникът е търговско
дружество.Не се спори,че между последното и „Т.С. „ ЕАД няма писмен
договор с общи условия съобразно законовото изискване за „небитов
клиент“.съдебно-счетоводната експертиза установява,че през процесния
период не е заплащана топлинна енергия за апартамента и изчислява общо
главница по двете задължения/за топлоснабдяване на апартамента и дялово
разпределение/ 1522.34 лв. главница, 334.98 лв. законна лихва.Приетата
съдебно-техническа експертиза установява,че метрологичните проверки на
топломера са извършвани законосъобразно;правилното разпределение на
абоната възлиза на 393.34лв.;правилно са приложени техническите процедури
2
за относно дялово разпределение.;топлоподаването съответства на нормите и
общите условия; ;статистическите параметри и цените на топлоенергията са
правилно заложени.Практиката за отчета на данни при абонатите е
спазена.При съпоставяне на данните от двете експертизи се достига до
еднозначния извод,че ищцовото дружество е „обедняло“ със стойността на
доставената топлинна енергия.За сметка на него се е обогатило търговското
дружество-собственик на топлоснабдения имот.Дали реално е ползвало имота
за търговски нужди или го е предоставило на лица,консумирали топлинната
енергия за битови нужди, е ирелевантен факт.Бидейки собственик на
топлоснобден имот, ответното търговско дружество е било длъжно да
подпише договор като небитов потребител и не може да извлича ползи за
себе си от неправомерното си бездействие.Неплащайки доставената топлинна
енергия, ответникът е спестил разходи и се е обогатил за сметка на
ищеца.Корелативната връзка между двете е несъмнена правно-логически и
съобразно житейската логика;няма нужда ищецът да ангажира специални
доказателства за установяването .Акцесорните искове за законната лихва
следват главните и не са погасени по давност,тъй като давностният срок тече
от датата на съответната фактура и не е изтекъл към момента на иницииране
на заповедното производство.Действително,решение № 421/28.11.2019г. по
гр.д.№ 1054/2018г. е обезсилено с решение № *********.12.2020г. и делото
върнато за ново разглеждане от друг състав, но въззивният съд се е
мотивирал с нарушение на процесуалните правила,които не касаят
коректността на заключенията от приетите при първоначалното разглеждане
на делото експертизи.Ето защо е неоснователно възражението на
въззиваемата страна,че претенциите не били доказани.С атакуваното в
настоящото производство решение № 174/24.06.2021г. по новообразуваното
гр.д.№ 946/20г. на КРС исковете отново са отхвърлени като са изложени
мотиви за липса на писмен договор.Съдът не е изложил мотиви относно
извъндоговорното основание, на което именно е предявен искът.Напълно
необосновано е твърдението,че ищецът не доказал реално ползване на
топлинна енергия-да се допускат повторно експертизи е неоправдано с оглед
процесуалната икономия , а и съдът не е дал указания на ищеца в този
смисъл. С решението са отхвърлени претенциите за стойността на
топлинната енергия и за дяловото разпределение като обща сума,ведно със
законната лихва,считано от датата на подаване на заявлението-31.07.2017г. до
окончателно плащане на сумата, и осъжда ищеца да заплати на ответника 600
лв. адвокатско възнаграждение по исковото производство.Решението е
необосновано и постановено в нарушение на съдопроизводствените
правила,доколкото изложените мотиви касаят непредявен иск.Решението
следва да бъде отменено,исковете уважени,и въззиваемата страна да бъде
осъдена да заплати на въззивника разноски за заповедното производство -
37.08 лв., държавна такса и 200 лв.юрисконсултско възнаграждение; 800 лв.
хонорари за вещи лица,30 лв. държавна такса по гр.д.№ 648/20г. и по 300лв.
юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции-общо 1704.16 лв.
Водим от горното, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 174/24.06.2021г. по гр.д.№ 946/2020г. на РС-
Костинброд и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните,че на
ос.чл.415 вр.чл.422 ГПК вр.чл59 ЗЗД и на основание чл.422 ГПК вр.чл.86
ЗЗД,че“В.“ ЕООД, ............. със седалище и адрес на управление с.Б.,Община
К. дължи на „Т. С.ЕАД, ЕИК ......... с адрес на управление гр.С.,ул.“Я.“ ...,
стойността на ползвани без основание топлинна енергия и услуга дялово
разпределение на абонат № ........ за имот –ап... в гр.С.,ж.к.Д.,бл..,ет..,сумата
1426.38 лв. главница,представляваща стойността на топлинна енергия за
периода от юни 2014г. до април 2016г.,ведно със законната лихва ,считано от
31.07.2017г. до окончателното плащане на сумата;сумата 306.82 лв.лихва за
забава върху главницата за периода от 15.09.2014г. до 21.07.2017г.; сумата
95.92 лв. главница, представляваща стойността на извършената услуга дялово
разпределение за периода юни 2014г.-април 2016г.,ведно със законната лихва
върху сумата,считано от 31.07.2017г.до окончателното плащане на
сумата;сумата 24.93 лв. лихви за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 15.09.2014г. до 21.07.2017г.,за които е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 821/2017г. на КРС ведно със
сумата 1704.16лв. съдебни разноски за заповедното,първоинстанционното и
въззивното производство.
Решението е постановено при участие на трето лице-помагач
„Т.с.“ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4