Решение по ЧНД №124/2022 на Районен съд - Левски

Номер на акта: 49
Дата: 26 май 2022 г. (в сила от 2 юни 2022 г.)
Съдия: Десислава Константинова Николаева
Дело: 20224410200124
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 28 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 49
гр. ЛЕВСКИ, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на двадесет и шести
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Десислава К. Николаева
при участието на секретаря ИЛИЯНА П. ИЛИЕВА-ИВАНОВА
в присъствието на прокурора Ч. Люб. М.
като разгледа докладваното от Десислава К. Николаева Частно наказателно
дело № 20224410200124 по описа за 2022 година
на основание данните по делото и закона

Производството е по реда на чл.155 и сл. от Закона за здравето.
В РС – Левски е постъпило искане от РП – Плевен за задължително
настаняване и лечение по реда на чл.155 от ЗЗ на А.А.А. от гр.Левски.
В искането се сочи, че преписката е образувана по повод депозирана
жалба от Г. С. Д. от гр.Левски, майка на освидетелстваното лице. Твърди се,
че А.А. се водел на диспансерно наблюдение в ОДНБПЗ – Плевен с диагноза
Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на комбинирана
употреба на психоактивни вещества. Психотично разстройство. От събраните
по преписката материали било установено, че А.А.А. бил с неадекватно
поведение, по данни на майката бил опасен за себе си и за околните, бил в
обострено състояние на заболяването си, отказвал да изпълнява предписаното
му лечение и медикаменти. Иска се да бъде постановено решение, с което
А.А.А. да бъде настанен на задължително лечение в психиатрично заведение.
В проведеното по делото съдебно заседание представителят на РП-
Плевен поддържа внесеното предложение за задължително лечение на
А.А.А.. Излага подробни съображения, че са налице предпоставките на чл.155
ЗЗДр. и пледира лицето да бъде настанено на задължително лечение за срока
1
и лечебното заведение, съгласно заключението на вещото лице.
Служебният защитник на лицето по принудителното действие – адв.Р.Р.
– ПлАК, счита, че с оглед заболяването си А.А. е опасен най-вече за себе си,
включително с оглед другото му заболяване и следва да бъде настанен на
принудително лечение за срока и при режима съобразно заключението на
вещото лице.
Лицето по принудителното действие А.А.А. е изслушано лично. Отрича
да има психиатрично заболяване, да е лекуван за такова, както и в момента да
приема медикаменти за това. Твърди, че се скарал с брат си без да има
причина, той го мислел за луд, нямал проблеми с други хора. Признава, че
преди взимал наркотици, но отрича в момента да употребява.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства намира
за установено следното:
От справка от ОДНБПЗ при УМБАЛ „*** се установява, че А.А.А. се
води на диспансерно наблюдение към ОДНБПЗ – Плевен с диагноза:
Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на комбинирана
употреба на психоактивни вещества. Психотично разстройство. Двукратно е
лекувана стационарно по нареждане на Районен съд – Левски. Последната
хоспитализация е проведена във Втора психиатрична клиника – Отделение за
остри психотични разстройства към УМБАЛ „***“ ЕАД, гр.Плевен от
30.07.2021г. до 09.09.2021г. с диагноза: Параноидна шизофрения.
От показанията на свидетелката Г.С. Т.а – майка на освидетелстваното
лице, се установява, че вкъщи А.А. бил нервен, чупел, псувал и заплашвал
майка си, посягал да я удари, хвърлял столове. Не приемал изписаните му
лекарства, включително инсулин за диабет, с какъвто бил диагностициран. Не
употребявал алкохол. Твърди, че през деня Ангел излизал и когато се
приберял вкъщи му личало, че е употребявал нещо, тъй като бил нервен.
Играел хазартни игри. Случвало се, когато бил сам да си говори сам и да
гледа на една страна.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-психиатрична
експертиза се установява, че А.А.А. страда от параноидна шизофрения –
категория по МКБ – 10-F20.0. Заболяването е визирано в разпоредбата на
чл.146, ал.1, т.1 от Закона за здравето. При А.А. са налице параноидни
налудности, халюцинаторни изживявания и импулсивност, и би могъл,
ръководен от болестни подбуди да навреди на околните, както и да се въвлече
2
в обществено опасно деяние. Не осъзнава болестното в поведението си и не
предприема адекватни мерки за контрол над симптомите на болестта, както и
отказва доброволно лечение. Не спазва диета за диабета и нерегулярно си
поставя дозите инсулин, с което уврежда сериозно здравето си. Налице са
условията на чл.155 от Закона за здравето за настаняването му на
задължително лечение. Поради факта на болестта не е в състояние да изразява
информирано съгласие за лечението си. Предлага да бъде настанен на
задължително стационарно лечение за срок от два месеца. Един при
стационарен режим в Отделение за Остри психотични разстройства на Първа
психиатрична клиника при УМАЛ „***” ЕАД гр.Плевен и един месец в
Психиатрично отделение на МБАЛ Левски.
Съдът даде вяра на заключението на вещото лица, като компетентно и
обективно изготвено, мотивирано, отговарящо пълно и точно на поставените
задачи.
С оглед на така установеното от събраните по делото доказателства,
съдът намира, че искането на РП – Плевен е основателно и А.А.А. следва да
бъде настанен на принудително лечение. Налице са всички предпоставки за
настаняване на задължително лечение по отношение на освидетелствания,
визирани в разпоредбата на чл.155 от Закона за здравето. От заключението на
изготвената съдебно-психиатрична експертиза се установява по безсъмнен
начин, че А. страда от психично заболяване, което попада сред посоченото в
разпоредбата на чл.146, ал.1, т.1 от Закона за здравето. От депозираните по
делото свидетелски показания, както и от заключението на вещото лица, се
установява, че с психотично мотивираното си поведение А. представлява
опасност за близките, околните и самия себе си. Същият проявява агресивно
поведение към близките си, с които съжителства, ръководен от болестни
подбуди е възможно да навреди на околните, както и да се въвлече в
обществено опасно деяние, липсата на съзнание за психиатричното му
заболяване и желание за провеждане на лечение на същото води до влошаване
и на соматичното му здраве, тъй като не спазва диета за диабета и
нерегулярно си поставя дозите инсулин, с което е опасен и за себе си.
С оглед даденото заключение на вещите лица по съдебно-
психиатричната експертиза, съдът намира, че А.А.А. следва да бъде
настанена на задължително лечение, в психиатричното заведение, за срок и
при режима, предложен от вещите лица – за срок от два месеца - един при
3
стационарен режим в Отделение за Остри психотични разстройства на Първа
психиатрична клиника при УМАЛ „***” ЕАД гр.Плевен и един месец в
Психиатрично отделение на МБАЛ Левски.
Дадено е заключение, че А.А.А. не може да дава информирано съгласие
за лечението си.
Предвид на това, следва да бъде назначено лице, сред близките на А.,
което да дава информирано съгласие за лечението му, като съдът намира, че
за такова следва да бъде назначена неговата майка Г. С. Д. от гр.Левски.
Мотивиран от горното и на основание чл.162, ал.1, във вр. с чл.155 от Закона
за здравето, съдът
РЕШИ:
НАСТАНЯВА на основание чл.155 от Закон за здравето А.А.А., с
постоянен и настоящ адрес: ***, ЕГН:**********, на задължително
стационарно лечение за срок от ДВА МЕСЕЦА, както следва: ЕДИН
МЕСЕЦ при стационарен режим в Отделение за остри психотични
разстройства на Първа психиатрична клиника при УМБАЛ „***” ЕАД
гр.Плевен и ЕДИН МЕСЕЦ в Психиатрично отделение към „МБАЛ Левски“
ЕООД, гр.Левски.
НАЗНАЧАВА на основание чл.162, ал.3 от Закона за здравето Г. С. Д.,
ЕГН:********** от ***, за лице, което да изразява информирано съгласие за
лечението на А.А.А..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред ПлОС в 7 –
дневен срок от днес.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на Отделение за остри
психотични разстройства на Първа психиатрична клиника при УМБАЛ „***”
ЕАД гр.Плевен, Психиатрично отделение при МБАЛ Левски ЕООД, за
сведение и изпълнение и на ОДНБПЗ към УМБАЛ „***” ЕАД гр.Плевен, за
сведение.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
4