№ 12578
гр. София, 16.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря ГАБРИЕЛА КР. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20231110104279 по описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно и пасивно субективно съединени
искове с правно основание чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от
„Т.С.“ЕАД,ЕИК ЕИК,със седалище и адрес на управление
АДРЕС,представлявано от А.А.,против Л. С. В.,ЕГН **********,Ф. С. В.,ЕГН
**********,и П. С. В.,ЕГН **********,и тримата с адрес АДРЕС,с искане за
осъждане на ответниците да заплатят парични суми,както следва :
ответницата Л. В. – 1149,77 лева главница за топлинна енергия за периода
м.05.2019 г. до м.04.2022 г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на
вземането,136,19 лева мораторна лихва върху главница за топлинна енергия
за периода 15.09.2020 г. до 16.01.2023 г.,28,75 лева сума за дялово
разпределение за периода м.12.2019 г. до м.04.2022 г.,ведно със законната
лихва върху главницата,считано от предявяване на иска до окончателното
изплащане на вземането,4,92 лева мораторна лихва върху сума за дялово
разпределение за периода 31.01.2020 г. до 16.01.2023 г.,ответникът Ф. В. –
287,44 лева главница за топлинна енергия за периода м.05.2019 г. до
м.04.2022 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането,34,05 лева
мораторна лихва върху главница за топлинна енергия за периода 15.09.2020 г.
до 16.01.2023 г.,7,19 лева сума за дялово разпределение за периода м.12.2019
г. до м.04.2022 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането,1,23 лева
мораторна лихва върху сума за дялово разпределение за периода 31.01.2020 г.
до 16.01.2023 г.,ответникът П. В. - 287,44 лева главница за топлинна енергия
за периода м.05.2019 г. до м.04.2022 г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на
вземането,34,05 лева мораторна лихва върху главница за топлинна енергия за
периода 15.09.2020 г. до 16.01.2023 г.,7,19 лева сума за дялово разпределение
1
за периода м.12.2019 г. до м.04.2022 г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на
вземането,1,23 лева мораторна лихва върху сума за дялово разпределение за
периода 31.01.2020 г. до 16.01.2023 г.
Ищецът твърди,че между страните съществува договорно
правоотношение относно доставка и продажба на топлинна енергия за
топлоснабден имот,находящ се в ж.к.“Дружба“ бл.2,вх.1,ет.11,ап.60. Сочи
се,че ответниците като съсобственици на имота при квоти 4/6 идеални части
за ответницата В. и по 1/6 идеална част за всеки от другите двама ответници
се явяват клиенти на топлинна енергия и са задължени да заплащат
стойността на доставена топлинна енергия в срока по общите условия.
Ищецът твърди,че ответниците са допуснали неизпълнение на своите
договорни задължения и незаплатената стойност на топлинна енергия възлиза
на 1724,66 лева. Ищецът поддържа,че претендираната цена съответства на
реално доставено количество топлинна енергия в недвижимия имот,а предвид
това,че цената не е заплатена в срок,ищецът претендира и мораторна лихва. С
исковата молба са претендирани и парични суми за дялово разпределение и
мораторна лихва върху дялово разпределение. Ищецът моли съда да уважи
предявените искове.
Ответниците Л. В.,П. В. и Ф. В. в подадения писмен отговор оспорват
съществуване на договорно правоотношение като считат,че не е доказано да
са съсобственици на имота и при какви дялове,формулирано е възражение за
изтекла погасителна давност за задълженията за периода м.05.2019 г. до
м.12.2019 г. Оспорена е дължимостта на мораторна лихва,тъй като
клаузата,според която задълженията се публикуват на интернет страницата на
доставчика представлява неравноправна клауза поради необходимостта от
притежаване на техническо средство,осигуряващо достъп до интернет.
Ответниците не оспорват,че доставеното количество топлинна енергия в
имота е на стойност 1724,66 лева и не формулират възражения относно
начина,по който задължението е формирано. Молят съда да отхвърли
исковете.
Третото лице помагач „Б.“ООД не изразява становище по исковата
претенция.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
С определение на съда е прието като безспорно и ненуждаещо се от
доказване в отношенията между страните,че доставеното в имот с абонатен №
41621 количество топлинна енергия за периода м.05.2019 г. до м.04.2022 г.
възлиза на 1724,66 лева.
С писмо Столична община район „Искър“ уведомява „Т.С.“ЕАД,че
апартамент 60 в бл.2 на ж.к.“Дружба“ е закупен от Стефан Петров В. на
19.12.1989 г.
Видно от удостоверение за наследници,Стефан Петров В. е починал на
07.12.2014 г. и е оставил като наследници по закон съпругата си Л. С. В. и
синовете си Ф. С. В. и П. С. В..
2
Установява се от договор от 28.05.2018 г.,сключен между „Т.С.“АД и
„Б.“ООД,че страните са постигнали съгласие да бъдат обвързани от
договорно правоотношение,според което „Б.“ООД приема да извършва
дялово разпределение на топлинна енергия в сгради в режим на етажна
собственост,а „Т.С.“АД приема да заплаща възнаграждение.
Представени са по делото общи фактури,издадени от „Т.С.“ЕАД с
получател Л. В. от 31.07.2020 г.,31.07.2021 г. и 31.07.2022 г.
Приети са общи условия на „Т.С.“ЕАД за продажба на топлинна
енергия за битови нужди.
Представени са документи,от които се установява,че до имота не е
осигурен достъп за отчитане.
Приет е по делото договор за продажба на държавен недвижим имот от
19.12.1989 г.,сключен между ОбНС Искър и Стефан Петров В..
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Уважаването на иск с правно основание чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от
ЗЕ е обусловено от доказване съществуването на договорно правоотношение
между страните,от установяване уговорените права и задължения между
страните. С този иск едната страна по договора може да претендира
изпълнение на задължение на насрещната страна,когато липсва доброволно
изпълнение. Това означава,че искът е регламентиран за реално изпълнение на
задължение по договор. Софийският районен съд намира,че е доказано,че
между страните съществува договорно правоотношение – дружеството ищец
реализира дейност по доставка и продажба на топлинна енергия,а
ответниците са клиенти на топлинна енергия като собственици на
недвижимия имот. За да счете,че ответниците са съсобственици на
имота,съдът взе предвид,че е представен договор за продажба на недвижим
имот,както и отчете,че Стефан В. е оставил като наследници по закон
съпругата си и двамата си сина,при което ищецът е доказал ответниците да са
клиенти на топлинна енергия за процесния период при посочените дялове в
съсобствеността. Съгласно чл.153,ал.1 от ЗЕ клиент на топлинна енергия е
собственикът или носителят на вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот,а по отношение на имотите,които са топлоснабдени към
влизане в сила на закона,не се изисква сключването на договор в писмена
форма,а е достатъчно да бъде доказано притежаване право на собственост или
вещно право на ползване. Развитите съображения мотивираха съда да
приеме,че е доказано,че договорно правоотношение съществува.
Разпоредбата на чл.150,ал.1 от ЗЕ регламентира,че правата и задълженията на
страните се уреждат според общите условия на дружеството доставчик.
Страните не твърдят да са уговорени индивидуални условия,поради което
следва да се приеме,че приложение намират общите условия. За да бъде
изпълнението на задължението за заплащане цена на топлинна енергия
точно,необходимо е цената да е заплатена в срока по общите условия.
Доказването факта на плащане е възложено в тежест на ответниците,които
трябва да установят точното изпълнение на задължението си да заплатят
цената. В настоящия случай с оглед становищата на страните е прието за
безспорно и ненуждаещо се от доказване,че стойността на топлинна енергия
3
за процесния период и за процесния имот възлиза на 1724,66 лева. При това
положение и с оглед липсата на проведено доказване цената на топлинна
енергия да е заплатена съдът счита,че в частта относно претендираната
главница исковата претенция подлежи на уважаване – за сума в размер на
1149,77 лева спрямо ответницата В. и за сума в размер на по 287,44 лева за
всеки от другите двама ответници. Софийският районен съд счита,че е
доказана и исковата претенция за сума за дялово разпределение.
Съобразявайки клаузата на чл.36,ал.2 от общите условия на дружеството
доставчик сумата за дялово разпределение купувачът на топлинна енергия
заплаща на продавача,а продавачът има задължение да заплати сумата на
дружеството,което реализира дялово разпределение. С оглед
обстоятелството,че ответниците не доказват да са заплатили сумата за дялово
разпределение,както и като съобрази извлечението от сметка,а и предвид
липсата на формулирани възражения от страна на ответниците,съдът
приема,че исковата претенция за сума за дялово разпределение също подлежи
на уважаване – за сума в размер от 28,75 лева за ответницата В. и в размер на
по 7,19 лева за всеки от другите ответници. Изводът на съда за основателност
на исковете за топлинна енергия и за сума за дялово разпределение налагат
разглеждането на своевременно формулираното в писмения отговор
възражение за изтекла погасителна давност. Погасителната давност е
регламентирана в полза на длъжника,който може да се позове на давност,ако
в определен период от време кредиторът бездейства. Приложимата
погасителна давност по отношение на вземания за топлинна енергия е
тригодишната давност съгласно приетото Тълкувателно решение на ОСГТК
на ВКС по тълк.дело № 3/2011 г. Съдът счита,че възражението за давност е
основателно за начислените суми за топлинна енергия за периода м.05.2019 г.
до м.09.2019 г.,докато задължението за м.12.2019 г.,което е платимо в срок
01.01.2020 г. до 15.02.2020 г.,както и по-новите задължения не се явяват
погасени по давност,защото към датата на предявяване на иска е изминал
период,по-кратък от три години,считано от срока за плащане на
задължението. За да счете,че и задълженията за м.10.2019 г. и м.11.2019 г. не
са погасени по давност,съдът взе предвид,че съгласно чл.3 от ЗМДВИП
давност не е текла в периода 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. При това
положение възражението за давност е основателно за сумата от 115,30
лева,определена по реда на чл.162 от ГПК,т.е. исковете следва да бъдат
уважени за суми в размер на по 1072,91 лева за ответницата В. и в размер на
по 268,23 лева за всеки от ответниците П. В. и Ф. В.. Съдът приема,че при
съобразяване липсата на уговорен срок за заплащане сумата за дялово
разпределение и при съобразяване разпоредбата на чл.114,ал.2 от ЗЗД
изискуемостта на задължението настъпва,считано от възникването му. При
това положение съдът намира,че погасено по давност е задължението за сума
за дялово разпределение за м.12.2019 г.,т.е. исковете за сума за дялово
разпределение подлежат на уважаване,както следва – за ответницата В. в
размер от 27,75 лева и за всеки от другите ответници в размер от 6,94 лева.
Уважаването на иск с правно основание чл.86 от ЗЗД е обусловено от
доказване,че парична сума не е заплатена,при което да периода на забава
кредиторът има право да претендира от длъжника и обезщетение. Когато
задължението има падеж или срок за плащане,считано от датата,следваща
падежната дата или датата,следваща последния ден от срока длъжникът
4
изпада в забава,без да е необходима покана,а ако задължението няма срок за
изпълнение,за да бъде поставен в забава длъжникът е необходимо да му бъде
отправена покана. Общите условия на дружеството доставчик уреждат срок
за плащане на задължението за топлинна енергия – 45 дни,считано от
изтичане месеца на доставката,което означава,че с изтичането на този срок
длъжникът изпада в забава и отговаря за заплащане на мораторна лихва. С
оглед липсата на уговорен срок за плащане на задълженията за сума за дялово
разпределение,както и като бъде съобразено,че ищецът не доказва да е
отправил покана,за да постави в забава ответниците,исковете за мораторна
лихва върху сума за дялово разпределение подлежат на отхвърляне.
Софийският районен съд приема,че исковете за мораторна лихва подлежат на
уважаване за суми в размер от 130 лева за ответницата В. и в размер на по 32
лева за всеки от другите ответници,определени по реда на чл.162 от ГПК при
съобразяване,че предвид уважаване на възражение за давност мораторна
лихва не е дължима върху погасената по давност главница.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски съдът намира,че следва да
бъдат присъдени такива в размер от 651 лева съдебноделоводни разноски и
юрисконсултско възнаграждение,а с оглед това,че ответниците не са сторили
разноски в тяхна полза такива не могат да бъдат присъждани.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Л. С. В.,ЕГН **********,с адрес АДРЕС да заплати на
основание чл. 79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД на
„Т.С.“ЕАД,ЕИК ЕИК,със седалище и адрес на управление
АДРЕС,представлявано от А.А., сумите от 1072,91 лева ( хиляда седемдесет и
два лева деветдесет и една стотинки ) главница за топлинна енергия за
периода м.10.2019 г. до м.04.2022 г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от предявяване на иска – на 27.01.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането,130 ( сто и тридесет ) лева мораторна
лихва върху главница за топлинна енергия за периода 15.09.2020 г. до
16.01.2023 г.,27,75 лева ( двадесет и седем лева седемдесет и пет стотинки )
сума за дялово разпределение за периода м.01.2020 г. до м.04.2022 г.,ведно
със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска – на
27.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, като отхвърля
исковете,предявени от „Т.С.“ЕАД против Л. С. В. в частта за разликата над
1072,91 лева до пълния претендиран размер от 1149,77 лева главница за
топлинна енергия ,в частта за разликата над 130 лева до пълния
претендиран размер от 136,19 лева мораторна лихва върху главница за
топлинна енергия,в частта за разликата над 27,75 лева до пълния претендиран
размер от 28,75 лева сума за дялово разпределение,за сумата от 4,92 лева
мораторна лихва върху сума за дялово разпределение за периода 31.01.2020 г.
до 16.01.2023 г.
ОСЪЖДА Ф. С. В.,ЕГН **********,с адрес АДРЕС да заплати на
основание чл. 79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД на
5
„Т.С.“ЕАД,ЕИК ЕИК,със седалище и адрес на управление
АДРЕС,представлявано от А.А., сумите от 268,23 лева ( двеста шестдесет и
осем лева двадесет и три стотинки ) главница за топлинна енергия за периода
м.10.2019 г. до м.04.2022 г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от предявяване на иска – на 27.01.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането,32 ( тридесет и два ) лева мораторна
лихва върху главница за топлинна енергия за периода 15.09.2020 г. до
16.01.2023 г., 6,94 лева ( шест лева деветдесет и четири стотинки ) сума за
дялово разпределение за периода м.01.2020 г. до м.04.2022 г.,ведно със
законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска – на
27.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането като отхвърля
исковете,предявени от „Т.С.“ЕАД против Ф. С. В. в частта за разликата над
268,23 лева до пълния претендиран размер от 287,44 лева главница за
топлинна енергия,в частта за разликата над 32 лева до пълния претендиран
размер от 34,05 лева мораторна лихва върху главница за топлинна енергия,в
частта за разликата над 6,94 лева до пълния претендиран размер от 7,19 лева
сума за дялово разпределение и за сумата от 1,23 лева мораторна лихва върху
сума за дялово разпределение.
ОСЪЖДА П. С. В.,ЕГН **********,с адрес АДРЕС да заплати на
основание чл. 79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД на
„Т.С.“ЕАД,ЕИК ЕИК,със седалище и адрес на управление
АДРЕС,представлявано от А.А., сумите от 268,23 лева ( двеста шестдесет и
осем лева двадесет и три стотинки ) главница за топлинна енергия за периода
м.10.2019 г. до м.04.2022 г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от предявяване на иска – на 27.01.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането,32 ( тридесет и два ) лева мораторна
лихва върху главница за топлинна енергия за периода 15.09.2020 г. до
16.01.2023 г., 6,94 лева ( шест лева деветдесет и четири стотинки ) сума за
дялово разпределение за периода м.01.2020 г. до м.04.2022 г.,ведно със
законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска – на
27.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането като отхвърля
исковете,предявени от „Т.С.“ЕАД против П. С. В. в частта за разликата над
268,23 лева до пълния претендиран размер от 287,44 лева главница за
топлинна енергия,в частта за разликата над 32 лева до пълния претендиран
размер от 34,05 лева мораторна лихва върху главница за топлинна енергия,в
частта за разликата над 6,94 лева до пълния претендиран размер от 7,19 лева
сума за дялово разпределение и за сумата от 1,23 лева мораторна лихва върху
сума за дялово разпределение.
ОСЪЖДА Л. С. В.,ЕГН **********,Ф. С. В.,ЕГН **********,и П. С.
В.,ЕГН **********,и тримата с адрес АДРЕС да заплатят на основание чл.81
от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на „Т.С.“ЕАД,ЕИК ЕИК,със седалище и адрес на
управление АДРЕС,представлявано от А.А. сумата от 651 ( шестстотин
петдесет и един ) лева сторени съдебноделоводни разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач
„Б.“ООД.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7