РЕШЕНИЕ
№ 441
гр. Благоевград, 24.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Д. Р. Б.ски
при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска
като разгледа докладваното от Д. Р. Б.ски Гражданско дело № 20241210100418 по описа за
2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
I. Обстоятелства по производството.
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от З. С. Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, А. Д.
С., ЕГН **********, с адрес: ***, С. Д. М., ЕГН **********, с адрес: ***, П. П. Б.,
ЕГН**********, с адрес: гр. ***, М. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, В. П. Т., ЕГН
**********, с адрес: *** - починал в хода на процеса (на ***г.) и заместен от
наследниците му по закон, негови синове и първоначални ищци: П. В. Т., ЕГН **********, с
адрес: гр. Но*** и К. В. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, действащи чрез пълномощника
адвокат М. А. А., със съдебен адрес за призоваване и получаване на книжа: *** против А. С.
К., ЕГН **********, с адрес: град *** и Д. С. К., ЕГН **********, с адрес: град ***.
Предявени са субективно (активно и пасивно) и обективно кумулативно съединени
отрицателни установителни искове, с които се претендира да бъде признато за установено по
отношение на ищците, че ответниците не са собственици на 4/5 идеални части от следните
недвижими имоти:
1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 24367.75.22, находящ се в село ***, община
Благоевград, област Благоевград, по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-146/13.03.2019 г. на Изпълнителния директор па АГКК, с
адрес на имота: село ***, местност „***”, с площ от 1343 кв. м., трайно предназначение на
територията - земеделска, начин на трайно ползване - лозе, категория на земята - 5, номер по
предходен план - 075022, при съседи: поземлени имоти с идентификатори 24367.75.21,
24367.75.476, 24367.75.429, 24367.75.23.
2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 04279.43.35, находящ се в град Благоевград, община
Благоевград, област Благоевград, по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-32/10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
адрес на имота: гр. Благоевград, местност *** - БЛ.15-5, с площ от 1008 кв. м„ трайно
предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - лозе, категория на
земята - 5, номер по предходен план - 430035, при съседи: поземлени имоти с
идентификатори 04279.43.34, 04279.43.54, 04279.43.36, 04279.43.30, 04279.43.33.
На основание член 537, ал.2 ГПК се иска от съда да отмени частично и издадените в полза
1
на ответниците следни констативни нотариални актове, а именно:
- нотариален акт за право на собственост по член 587, ал. 2 ГПК № 19, том IV, рeг. № 11133,
дело № 544 от 2023 г. на нотариус К.а ***, с рeг. № 415 в Нотариалната камара, вписан в СВ
като акт №136, том 24, рег.№6696 от 2023 г. с който ответниците А. С. К., ЕГН **********, с
адрес: град *** и Д. С. К., ЕГН **********, с адрес: град *** са признати за собственици (по
1/2 идеална част за всеки) на основание изтекла давност - давностно владение върху следния
недвижим имот до размера на 4/5 идеални части от: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
24367.75.22, находящ се в село ***, община Благоевград, област Благоевград, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-
146/13.03.2019 г. на Изпълнителния директор па АГКК, с адрес на имота: село ***, местност
„***”, с площ от 1343 кв. м., трайно предназначение на територията - земеделска, начин на
трайно ползване - лозе, категория на земята - 5, номер по предходен план - 075022, при
съседи: поземлени имоти с идентификатори 24376.75.21, 24367.75.476, 24367.75.429,
24367.75.23.
- нотариален акт за право на собственост по член 587, ал.2 ГПК № 20, том IV, per. № 11134,
дело № 545 от 2023 г. на нотариус К.а ***, с рeг. № 415 в Нотариалната камара, вписан в СВ
като акт №137, том 24, рег.№6697 от 2023 г., с който ответниците А. С. К., ЕГН **********,
с адрес: град *** и Д. С. К., ЕГН **********, с адрес: град *** са признати за собственици
(по 1/2 идеална част за всеки) на основание изтекла давност - давностно владение върху
следния недвижим имот до размера на 4/5 идеални части от: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 04279.43.35, находящ се в град Благоевград, община Благоевград, област
Благоевград, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-
18-32/10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. Благоевград,
местност *** - БЛ. 15-5, с площ от 1008 кв. м„ трайно предназначение на територията -
земеделска, начин на трайно ползване - лозе, категория на земята - 5, номер по предходен
план - 430035, при съседи: поземлени имоти с идентификатори 04279.43.34, 04279.43.54,
04279.43.36, 04279.43.30, 04279.43.33.
Ищците твърдят, че притежават общо 4/5 идеални части от гореописаните два недвижима
имота. Твърдят, че правото на собственост върху горните имоти са придобили на основание
наследство и възстановено право на собственост по реда на ЗСПЗЗ. Сочат, че по силата на
Решение №4-Г от 03.02.1999 г., издадено от Поземлена Комисия гр.Благоевград е
възстановено правото на собственост на наследниците на *** съгласно плана за
земеразделяне върху: Лозе №1009 дка, пета категория, местност „***-БЛ.15-5, имот
№043035 по плана за земеразделяне, при граници (съседи): №043036 - лозе на наследници на
***; №000831 канал на Държавата; №043034 - лозе на ***; №043033 - лозе на ***; №043030 -
лозе на наследници на ***. Сочат, че възстановеният по реда на ЗСПЗЗ недвижим имот по
КККР на гр.Благоевград, одобрена със Заповед №РД-18-32/10.05.2006 г. е заснет като
Поземлен имот с идентификатор 04279.43.35, с адрес на ПИ: гр.Благоевград, местност „***-
БЛ.15-5“, с площ от 1008 кв.м.(хиляди и осем кв.м.), трайно предназначение на територията:
земеделска; начин на трайно ползване: лозе; категория на земята: 5, номер по предходен
план: 430035, при съседи: 04279.43.34; 04279.43.54; 04279.43.36; 04279.43.30; 04279.43.33
(Скица на ПИ №15- 1214735/08.11.2021 г.). Заявяват, че въз основа на Решение №1-М от
15.12.1995 г., издадено от Поземлена Комисия гр.Благоевград е възстановено правото на
собственост на наследниците на *** съгласно плана за земеразделяне върху Лозе с площ от
1344 дка, пета категория, местност ***, имот №075022 по плана за земеразделяне, при
граници (съседи): №075023 - полски път на Кметство с. ***; №000429 - полски път на
Кметство с. ***; №000476 - канал на Кметство село ***; №075021 - лозе на ***.
Възстановеният по реда на ЗСПЗЗ недвижим имот по КККР на с.***, одобрени със Заповед
№РД-18-146/13.03.2019 г. е заснет като Поземлен имот с идентификатор №24367.75.22, с
адрес на ПИ: село ***, местност „***“, с площ от 1343 кв.м. (хиляда триста четиридесет и
три кв.м.), с трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване:
2
лозе; категория на земята: 5, номер по предходен план: 075022, при съседи: 24367.75.21;
24367.75.476; 24367.75.429; 24367.75.23 (Скица на ПИ №15- 1093634/13.10.2023 г., издадена
от СГКК-гр.Благоевград). Поддържат, че от удостоверение за наследници с изх.№32 от
16.10.2023 г. ставало ясно, че наследници на ***, починал на *** г. са: *** (съпруга),
починала на *** г.; З. С. Ч., ЕГН ********** (дъщеря), ***, (дъщеря), починала на *** г. и
оставила като наследници лицата: *** (съпруг), починал на ***г., А. Д. С., ЕГН **********
(дъщеря), С. Д. М., ЕГН ********** (дъщеря); *** (дъщеря), починала на *** г. и оставила
като наследници лицата: ***, ЕГН ********** (дъщеря), *** (син), починал на *** г. и
оставил като наследници: ***-К., ЕГН ********** (съпруга), А. С. К., ЕГН **********
(дъщеря) и Д. С. К., ЕГН ********** (син); *** (дъщеря), починала на *** г. и оставила като
наследници лицата: *** (съпруг), починал на *** г., П. П. Б., ЕГН **********, (син), М. П.
П., ЕГН **********, (дъщеря); *** (дъщеря), починала на *** г. и оставила като наследници
лицата: В. П. Т., ЕГН **********, (съпруг), П. В. Т., с ЕГН **********, (син), К. В. Т., ЕГН
**********, (син). Излагат, че ответниците по делото са наследници на ***, който е син на
покойната ***, която е дъщеря на общия наследодател ***. Навеждат, че на дата 23.11.2023г.
ответниците по делото са се снабдили с констативен нотариален акт за право на собственост
по член 587, ал.2 от ГПК №19, том IV, рег.№11133, дело №544 от 2023 г., с който са признати
за собственици, при равни квоти: по 1/2 идеална част за всеки от тях, на основание изтекла
давност - давностно владение върху недвижим имот, представляващ Поземлен имот с
идентификатор №24367.75.22, е адрес на ПИ: село ***, местност „***“, с площ от 1343 кв.м.
(хиляда триста четиридесет и три кв.м.), с трайно предназначение на територията:
земеделска; начин на трайно ползване: лозе; категория на земята: 5, номер по предходен
план: 075022, при съседи: 24367.75.21; 24367.75.476; 24367.75.429; 24367.75.23. Поддържат,
че на същата дата 23.11.2023 г. ответниците по делото са се снабдили с нотариален акт за
право на собственост-констативен по член 587, ал.2 от ГПК №20, том IV, рег.№11134, дело
№545 от 2023 г., с който са признати за собственици, при равни квоти: по 1/2 идеална част за
всеки от тях, на основание изтекла давност - давностно владение и върху втория процесен
недвижим имот, представляващ Поземлен имот е идентификатор 04279.43.35, с адрес на
ПИ: гр.Благоевград, местност „***-БЛ.15-5“, с площ от 1008 кв.м.(хиляди и осем кв.м.),
трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: лозе;
категория на земята: 5, номер по предходен план: 430035, при съседи: 04279.43.34;
04279.43.54; 04279.43.36; 04279.43.30; 04279.43.33. Смятат, че ответниците по делото, като
са се снабдили е нотариални актове по обстоятелствена проверка за описаните в същите
недвижими имоти, оспорват правото им на собственост върху притежаваните от тях общо
4/5 идеални части. Считат, че ответниците не са упражнявали фактическа власт върху
съсобствените недвижими имоти.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, като в рамките на 1-месечния срок за отговор на
исковата молба такива са постъпили от страна на ответниците Д. К. и А. К., които оспорват
ищцовите претенции като неоснователни.
Ответницата А. К. в депозирания отговор не оспорва част от твърденията в исковата
молба и иска да бъдат обявени за безспорни, а именно: не се оспорва, че ответницата по
делото - А. С. К. е наследник на ***; *** е син на покойната ***, която е дъщеря на *** -
общ наследодател на посочените в исковата молба ищци и ответницата - А. С. К.; че на
23.11.2023 г. А. С. К. и другият ответник по делото, който е неин брат - Д. С. К. са се
снабдили с нотариален акт за право на собственост върху поземлен имот, индивидуализиран
с имотен идентификатор № 24367.75.22; Че на 23.11.2023 г. А. С. К. и другият ответник по
делото, който е неин брат - Д. С. К. са се снабдили с нотариален акт за право на собственост
върху поземлен имот, индивидуализиран с имотен идентификатор № 04279.43.35; че
посочените нотариални актове за право на собственост са по чл. 587, ал. 2 ГПК на основание
изтекла давност - давностно владение върху посочените в исковата молба имоти. Оспорва се
твърдението на ищците, че ответниците не са упражнявали фактическа власт върху
3
процесиите имоти. Сочи, че в хода на всяко от проведените две нотариални производства от
нотариуса са събрани гласни доказателства от трима конкретни свидетели, установяващи, че
ответниците и техният праводател, покойният им баща - *** са упражнявали непрекъснато
за период много по-дълъг от 10 години назад фактическа власт върху процесиите имоти,
като имотите са държани като свои. Заявява, че тримата свидетели, участвали в
нотариалните производства на нотариус К.а ***, с рeг. № 415 в регистъра на НК, имат
лични, преки и непосредствени впечатления за това кой непрекъснато, как и откога е
упражнявал фактическа власт, с държане като свои, на и върху процесиите два поземлени
имота. Поддържа, че нито един от ищците, посочени по делото, никога не са правили опит
да ползват процесните имоти и/или да упражняват фактическа власт върху тях, камо ли да
възпрепятстват своенето на имотите от ответниците. От друга страна смята, че ответниците
и техният праводател явно и ясно са манифестирали и афиширали пред обществеността
намеренията и отношенията си към процесиите имоти, тяхното своене, предвид и нагласата
и убедеността им, че тези поземлени имоти са тяхна собственост. Счита, че ответниците, а
приживе и техният праводател - *** владеят процесните имоти от преди 2012 г. (на *** г. е
кончината на неговата майка и тяхна баба - ***, която е дъщеря на общия наследодател на
ищците и ответниците) като владението е непрекъснато, необезпокоявано, явно и несъмнено
манифестирано.
Ответникът Д. К. в депозирания писмен отговор твърди, че е придобил в съсобственост с
А. С. К. ПИ с идентификатор 24367.75.22 в землището на село *** и ПИ с идентификатор
04279.43.35 в местност ***, Благоевград, които имоти са подробно описани в съставените
нотариални актове, и които ищците искат да бъдат отменени. Излага, че ответниците са
придобили посочените имоти по силата на давностно владение, за което са реализирани две
нотариални производства по обстоятелствена проверка. Сочи, че след съответните проверки
от страна на нотариуса и разпит на свидетели, нотариусът е приел, че са налице достатъчно
доказателства, за да издаде констативните нотариални актове и да признае Д. С. К. и А. С. К.
за собственици при равни квоти от по 1/2 ид.ч., по силата на давностно владение, на ПИ с
идентификатор 24367.75.22 в землището на село *** и ПИ с идентификатор 04279.43.35в
местност ***, Благоевград и са съставени НА за удостоверяване право на собственост на
недвижим имот № 19, том IV, per. № 11133, дело № 544 от 23.11.2023 г. и НА за
удостоверяване право на собственост на недвижим имот № 20, том IV, per. № 11134, дело №
545 от 23.11.2023 г., вписани в Служба по вписванията при PC Благоевград. Поддържа, че
придобивното основание в полза на ответниците е изтекла придобивна давност при
условията на присъединено давностно владение от баща им ***, продължено и от тях след
смъртта му, като в продължение на повече от 10 години е налице непрекъснато,
необезпокоявано от други лица, владение на двата имота, за които са издадени нотариалните
актове, от ***, а впоследствие от ответника К. и А. К.. Заявява, че са извършвани действия
по ползване, стопанисване, плодосъбиране, като е манифестирано владение със съзнанието
на собственици, като няма данни ищците да са имали претенции към имотите и да са
оспорвали едноличното владение, показвано с конкретни действия от страна на ***, а по-
късно от ответника К. и А. К.. Смята, че в случая е ирелевантно за предявения отрицателен
установителен иск са делбените квоти, на които основават процесуалните си права ищците.
Освен доводи за неоснователност на разглежданите искове са направени и възражения за
липсата на надлежно упълномощаване от посочените в приложеното от процесуалния
представител на ищците по делото пълномощно (л. 8) лица М. П. П., П. В. Т. и К. В. Т.. В
тази връзка ответниците оспориха по реда на чл. 193 ГПК автентичността на положените от
горепосочените ищци подписи върху процесното пълномощно от 09.02.2024г. и Договор за
правна защита и съдействие от 03.02.2024г. С оглед направеното от ответниците оспорване
на автентичността на положените от ищците М. П. П., П. В. Т. и К. В. Т. подписи върху
процесните пълномощно от 09.02.2024г. и Договор за правна защита и съдействие от
03.02.2024г. съдът по реда на чл. 193 ГПК с протоколно определение, постановено в открито
4
съдебно заседание, проведено на 11.11.2024г. откри производство по оспорване на
формалната доказателствена сила, т.е. автентичността на положените от ищците М. П. П., П.
В. Т. и К. В. Т. подписи върху гореизброените частни документи, като бе изискан и
оригиналът на адвокатския кочан. Процесуалният представител на ищците, в указания му от
съда срок, представи намиращите се в него договор за правна защита и съдействие, ведно с
пълномощното, както и разпечатка от електронната кореспонденция. Съдът с протоколно
определение от 24.03.2025г. констатира съвпадение на представеното пълномощно,
намиращо се на лист 8 от делото и представения оригинал от адвокатския кочан на
пълномощника на ищците. Бяха приети по делото и и два прикачени файла, изпратени по
електронна поща abv.bg на един от ищците, а именно А. С.. Указано бе с протоколно
определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 11.11.2024г. на тези
трима ищци М. П. П., П. В. Т. и К. В. Т. да представят писмени молби, с които да заявят
изрично дали потвърждават извършените от адв. А. действия по подаване на искова молба с
предмет, предявените отрицателни установителни искове. В указания им срок и тримата
ищци М. П. П., П. В. Т. и К. В. Т. депозираха писмени молба, с които изрично са потвърдили
извършените от пълномощника им адв. А. действия по подаване на разглежданата в
настоящото исково производство искова молба. Във връзка с откритото производство по чл.
193 ГПК бе назначена и съдебно-почеркова експертиза.
Посредством заключението на допуснатата съдебно-почеркова експертиза, което не е било
оспорено от страните, се установява, че подписите, положени за М. П. П., П. В. Т. и К. В. Т.
в процесните пълномощно от 09.02.2024г. и Договор за правна защита и съдействие от
03.02.2024г. са изписани именно от М. П. П., П. В. Т. и К. В. Т..
Следователно е налице надлежно упълномощаване от страна на горепосочените ищци да
бъдат представлявани в настоящето производство от процесуалния им представител адв. А..
При това положение следва да се признае за недоказано оспорването на формалната
доказателствена сила на процесното пълномощно от 09.02.2024г. и Договор за правна
защита и съдействие от 03.02.2024 година, като е налице надлежно учредена представителна
власт от всички ищци, включително и от М. П. П., П. В. Т. и К. В. Т. по отношение на
пълномощника им адв. А..
Не могат да бъдат споделени доводите на ответниците за нередовност на исковата молба,
свързана с това, че същата не е била насочена и срещу другите двама наследници на общия
наследодател на страните ***, а именно ** и *** (разпитани като свидетелки по делото). В
тази връзка трябва да се изтъкне, че съобразно диспозитивното начало в гражданския процес
в правомощие на ищците е да насочат исковете си срещу лицата, за които решат за
необходимо, като не е налице недопустимост на иск за собственост, предявен само срещу
част от съсобственици. В този смисъл участието на всички съсобственици не е условие за
допустимост на предявените искове за собственост, като същите не са и необходими
другари. Нужно е да се отбележи и че ищците нямат правен интерес от иск срещу останалите
двама съсобственици, тъй като същите не са се снабдили с констативни нотариални актове за
собственост на процесните имоти, като с такива са само ответниците.
II. Фактически и правни изводи.
1. Относно допустимостта на предявените отрицателни установителни искове по чл.
124, ал. 1 ГПК:
Предявените установителни искове са процесуално допустими. Същите изхождат от
легитимирани лица, депозирани са пред компетентния съд, като ищците са упражнили
надлежно правото си на иск. В тази връзка не могат да бъдат споделени оплакванията на
ответника Д. К. за недопустимост на отрицателния установителен иск, свързана с това, че
когато се сочило наследствен дял, тогава не била налице положителната процесуална
предпоставка за допустимост на отрицателен установителен иск, поради което следвало, че
исковете предявени от ищците били недопустими, защото липсвал правния интерес. По този
повод е нужно да се изтъкне, че безспорно е прието в теорията и съдебната практика, че
5
страните по производството и неговият предмет и обемът на дължимата защита и
съдействие се определят от търсещия защита /арг. от чл. 6, ал. 2 ГПК/. В този смисъл
процесуалната легитимация се определя от направените от страните фактически твърдения –
за ищеца в исковата молба, а за ответника – в отговора на исковата молба. В настоящия
случай твърдението в исковата молба е, че ответниците А. и Д. К.и не са собственици на 4/5
ид.част от процесните имоти, защото не са придобили тези идеални части на основание
изтекла придобивна давност. Ищците в обстоятелствената част изрично са изразили позиция
и за това, че процесните имоти са съсобствени между тях и ответниците, като в тази връзка
са заявили, че са собственици общо на 4/5 ид.ч. от имотите на основание наследствено
правоприемство и земеделска реституция. И двамата ответници в депозираните от тях
отговори са възразили на тези твърдения на ищците, като от своя страна са изразили
позиция, че са собственици при равни квоти от по 1/2 ид.ч. от имотите на основание изтекла
придобивна давност, за което са се снабдили и с констативни нотариални актове по реда на
чл. 587, ал. 2 ГПК. Следва да се отбележи, че правният интерес се преценява конкретно с
оглед естеството и съдържанието на възникналия между страните извънсъдебен правен
спор. Такъв интерес ще е налице винаги, когато ищецът твърди, че е собственик на вещта
или на определена идеална част от нея, и ответникът оспорва или смущава правото му на
собственост. Следва да се има предвид и че съгласно възприетото в т. 1 на Тълкувателно
решение № 8 от 27.11.2013г. по тълк. дело № 8 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС: Правен интерес
от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е
налице, когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на
фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече тези на ответника.
В производството по този иск ищцовата страна доказва фактите, от които произтича
правният интерес, а ответната – фактите, от които се поражда нейното право. При липсва
на правен интерес производството по делото се прекратява. Постановката от цитираното
тълкувателно решение, че исковото производство се прекратява, когато ищецът не докаже
фактите, пораждащи правния му интерес, важи само в случая, при който интересът се
извежда от твърдения, които не включват притежание на самото спорно право. Затова, ако
ищецът поддържа, че е собственик на спорния имот, доказването, че спорното право му
принадлежи е въпрос на материална, а не на процесуална легитимация (вж. Решение № 15
от 19.02.2016 г. по гр. д. № 4705/2015 г., II г. о. на ВКС и Решение № 13 от 12.03.2016 г. по
гр. д. № 3637/2015 г., II г. о. на ВКС). Делото ще подлежи на прекратяване поради
недоказване на фактическите доводи на ищцовата страна, обуславящи правния интерес,
само в хипотезата, при която този интерес се обосновава с претенция ищецът да е титуляр на
самостоятелно право, различно от спорното, респективно позовава се на фактическо
състояние или на възможност да придобие спорния имот при отричане правата на ответника
(вж. Решение № 9 от 10.02.2017 г. по гр. д. № 6320/2015 г., II г. о. на ВКС). Правен интерес от
отрицателен установителен иск съществува и когато спорът за собственост върху един имот
е между съсобственици, като е вън от всякакво съмнение, че съсобственикът е процесуално
легитимиран да търси такъв вид искова защита, понеже за него не е без значение с кого е
сътитуляр на собствеността върху имота (вж. изрично в този смисъл Решение № 213 от
03.10.2014 г. по гр. д. № 2881/2014 г., I г. о. на ВКС, както и цитираното там Решение № 162
от 09.07.2012 г. по гр. д. № 1260/2011 г., II г. о. на ВКС). При отрицателната установителна
искова претенция за собственост ответникът трябва да изчерпи в процеса всички основания,
на които спорното право е могло да се породи в правната му сфера (вж. така мотивите към т.
1 от посоченото по-горе тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС, а също и Решение № 226
от 12.12.2016 г. по гр. д. № 1587/2016 г., I г. о. на ВКС). Ето защо предявените отрицателни
установителни искове са допустими.
2. Относно основателността на предявените установителни искове:
В конкретния случай имотите, предмет на делото, с идентификатори съответно
24367.75.22 и 04279.43.35 представляват земеделски земи (лозя), като с влезли в сила
6
Решения за възстановяване на собственост върху земеделски земи съгласно плана за
земеразделяне в землищата на с. *** и на гр. Благоевград, издадени от ПК-Благоевград на
15.12.1995г. и на 03.02.1999г., е било възстановено правото на собственост на наследниците
на *** върху процесните имоти.
Няма спор между страните по делото, а и от приетото Удостоверение за наследници с изх.
№ 32 от 16.10.2023г., издадено от длъжностно лице при Община Благоевград, се установява,
че *** е починал на ***г., като е оставил за свои наследници съпругата му ***, починала на
***г. и оставила същите наследници, както следва: дъщеря му ищцата З. С. Ч., ***, (дъщеря),
починала на *** г. и оставила като наследници лицата: *** (съпруг), починал на ***г.,
ищцата А. Д. С., (внучка на ***), ищцата С. Д. М. (внучка на ***); *** (дъщеря), починала
на *** г. и оставила като наследници лицата: *** (внучка на ***), *** (внук на ***), починал
на ***г. и оставил като наследници: ***-К. (съпруга), ответницата А. С. К. (правнучка на
***) и ответника Д. С. К., (правнук на ***); *** (дъщеря), починала на *** г. и оставила като
наследници лицата: *** (съпруг), починал на *** г., ищецът П. П. Б., (внук на ***), М. П. П.
(внучка на ***); *** (дъщеря), починала на *** г. и оставила като наследници лицата:
починалият в хода на процеса на ***г. ищец В. П. Т. (съпруг), ищецът П. В. Т. (внук на ***)
и ищецът К. В. Т. (внук на ***).
Следователно страните по делото са роднини по съребрена линия. Техен общ наследодател
е бил ***, който е оставил за негови наследници по закон общо шест лица: една преживяла
съпруга и пет деца. След смъртта на съпругата законни наследници на *** са станали
неговите пет деца, от които жива към настоящия момент е само дъщеря му ищцата З. С. Ч..
Останалите ищци А. Д. С., С. Д. М., П. П. Б., М. П. П., П. В. Т. и К. В. Т. са внуци на общия
наследодател ***. Ответниците А. С. К. и Д. С. К. пък са правнуци на общия наследодател
***. Ответниците са брат и сестра, като техен пряк наследодател е баща им ***, починал на
***г., който от своя страна е внук на общия наследодател ***.
Съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН, наследственият дял от имуществото на общия наследодател на
страните *** е в размер на по 1/5 ид. част за всяко едно от петте му деца (З. С. Ч., ***, ***,
***, ***). Следователно наследството на *** е разделено на пет колена.
Предвид обстоятелството, че ищцовите претенции се базират именно на обсъжданото
наследствено правоприемство и земеделска реституция на процесните имоти, изходът от
делото зависи от преценката на насрещните възражения на ответниците, че те са станали
титуляри на процесните вещни права на основание изтекла в тяхна полза придобивна
давност.
В тази връзка доводите на ответниците, насочени срещу основателността на предявените
искове, са ориентирани към обосноваване на позицията, че ответниците са придобили
спорните земеделски имоти въз основа на давностно владение, продължило повече от 11
години.
По този повод към доказателствения материал са приобщени два нотариални акта от
23.11.2023г. на нотариус К.а ***, с район на действие – районът на Районен съд – гр.
Благоевград, както следва: с № 19, том IV, рeг. № 11133, дело № 544 от 2023 г. на нотариус
К.а ***, с per. № 415 в Нотариалната камара, вписан в СВ като акт №136, том 24, рег.№6696
от 2023 г. и с № 20, том IV, per. № 11134, дело № 545 от 2023 г. на нотариус К.а ***, с рeг. №
415 в Нотариалната камара, вписан в СВ като акт №137, том 24, рег.№6697 от 2023г. С тях,
след извършена обстоятелствена проверка по смисъла на чл. 587, ал. 2 ГПК, нотариусът е
признал ответниците А. С. К. и Д. С. К. за собственици при равни квоти от по 1/2 ид.ч. на
процесните лозя, на основание давностно владение.
С Тълкувателно решение № 11/21.03.2013 г. по т.д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС, е прието,
че нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по
реда на чл. 587 ГПК не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК
относно констатациите на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, той
като такава е присъща на официалния свидетелстващ документ за факти. При оспорване на
7
признатото с акта право на собственост тежестта на доказване се носи от оспорващата
страна, която не разполага с документ за собственост без да намира приложение редът по чл.
179, ал. 1 ГПК. Когато и двете страни по спора се легитимират с нотариални актове за
правото на собственост, то разпределянето на доказателствената тежест при оспорването ще
се извърши по общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК като всяка страна следва да докаже
своето право, т.е. фактическият състав на придобивното си основание. При това положение
се налага изводът, че съгласно посочения задължителен тълкувателен акт на ВКС, тежестта
на доказване при оспорване на признато с нотариален акт право се носи от оспорващата
страна, само когато тя не разполага с документ за собственост за същото право. Съгласно
чл.14, ал.1, т.1, изр.3 ЗСПЗЗ влязлото в сила решение за възстановяване правото на
собственост върху земеделски земи има силата на констативен нотариален акт.
Следователно по настоящия спор са налице документи за съсобствения характер на имотите
от 1995 и 1999 г. и за собственост на ответниците от 2023 г. В тежест на ответниците е да
установят, че след възстановяване на правото на собственост по ЗСПЗЗ са установили
фактическа власт изключително за себе си и са владели непрекъснато, явно и несъмнено в
продължение на давностния срок по чл.79, ал.1 ЗС.
В тази връзка следва да се има предвид, че материалното държане на вещта и волята
фактическата власт да се упражнява за себе си, дават понятието на владението, но те не са
достатъчни да го направят годно да произведе гражданските последици, които произтичат от
владението. За да е налице владение, годно да произведе правни последици, е необходимо
упражняването на фактическата власт за себе си да е постоянно и непрекъснато /да нямат
случаен характер, а да са израз на воля, трайно да се държи вещта по начин препятстващ
евентуалното владение на други лица за период по-дълъг от шест месеца/, да е спокойно /да
не е установено с насилие или по скрит начин/, да е явно /да се упражнява така, че всеки
заинтересован да може да научи за това/ и да е несъмнено /да няма съмнение, че владелецът
държи вещта, както и за това, че я държи за себе си/. Най-често спорове за несъмнеността на
владението възникват, когато то е придобито от държател, който променя намерението с
което държи вещта, започвайки да я държи за себе си и претендира изключително владение.
Фактическата власт е придобита като държане, когато субектът й има правно основание да я
упражнява – договорно /например наем/ или законно /например чл.31, ал.1 ЗС/. При промяна
на намерението на субекта, упражняващ фактическата власт /interversio possessionеs/,
намерението да се държи вещта като своя, вместо за другиго или като обща трябва да бъде
изразено по ясен /несъмнен/ начин, т.е. чрез действия който не будят съмнение за отричане
на чуждата власт по отношение на вещта и не допускат чужди действия. В тази хипотеза
/при превръщане на държането във владение/ в тежест на претендиращия владение, годно да
породи правни последици, е да докаже извършването на такива действия след придобиване
на фактическата власт. Управителните действия, включително сключването на облигационни
договори по повод ползването, не съставляват такива, които да отричат правата на
собственика, респ. съсобственика от чието име е установено материалното държане на
вещта.
Именно на основата на горепосочените принципни постановки е необходимо се стъпи при
разрешението на основния спорен въпрос по делото, който поставя разглежданият казус, а
именно дали ответниците, а преди това техният баща *** са владеели еднолично имотите и
дали са извършили действия, с които са обективирали спрямо останалите наследници
(включително и спрямо ищците) намерението си да владеят техните идеални части за себе
си.
За изясняване на този въпрос по делото бе приета съдебно-агротехническа експертиза,
приобщения бяха писмени доказателства, бе извършен оглед на веществени доказателства, а
именно CD-диск, представени с писмо от 10.04.2025г. на Министерство на земеделието и
храните, Дирекция „Идентификация на земеделските парцели“, разпитани бяха и осем
свидетели /*** (син на ищцата З. Ч.), *** (без родство със страните, служител на агенция за
8
недвижими имоти „Явлена“ ООД), *** Б.а (съпруга на ищеца П. Б.), *** (без родство със
страните, съседка на ответниците в село ***), *** (без родство със страните, съседка на
ответниците в село ***), И*** (без родство със страните, съседка на ответниците в село
***), ***-К. (майка на ответниците А. и Д. К.и) и *** (леля на племенниците й ответниците
А. и Д. К.и, първа братовчедка на ищците)/.
От заключението на вещото лице Ц. М. по приетата съдебно-агротехническа експертиза и
от уточненията на същото, направени при проведеното му изслушване в открито съдебно
заседание на 06.02.2025г. се установява, че двата процесни поземлени имота с
идентификатори № 24367.75.22 и № 04279.43.35, представляват земеделски земи, с начин на
трайно предназначение лозе. Става ясно, че засаждането на лозовите масиви в землищата, в
които се намират е имотите, съответно на с. *** и гр. Благоевград, е станало по времето на
ТКЗС, преди 1990г., като лозята са били създадени от тази земеделска организация. Става
ясно, че достъпът до процесиите имоти не е възпрепятстван и не е ограничен, като той е
свободен за трети лица. Вещото лице е установило, че имотите са засадени със сорт грозде
„Каберне Совиньон“, като обработването на процесиите имоти е възможно да се извършва
механизирано. И двата процесни имота не са оградени, поради това, че те се намират в
големи лозови масиви и поставянето на ограда ще възпрепятства механизираните обработки
на лозята.
За установяване на фактическото състояние на двете процесни лозя и дали същите са били
или се обработват понастоящем вещото лице е направило огледа на място имотите (за който
вещото лице е направило снимки към заключението), използвало е извадки от ортофото
карти от Министерство на земеделието и храните за периода от 2006г. (когато е започнало
самолетното заснемане на земеделските парцели) до 2024г., наело е и геодезист, който е
направил и геодезическо заснемане на двата имота. По отношение на първия имот, с
идентификатор № 24367.75.22, находящ се в землището на с. *** вещото лице агроном е
установило, че в него има засадени два реда с лози и един ред, на който се намират около 1/4
от дължината на двата ред, там има 5 броя желязо бетонови кола, на които е било
необходимо да се поставят теловете за конструкцията за отглеждането на лозето. В единия
ред в средата има израснала череша, което е дало повод на вещото лице да заключи, че вътре
в реда не е достатъчно обработван. Експертът от материалите от извадка цифровато орто
фото карта от МЗХ, също установил, че за имота, не са полагани редовно грижи за
отглеждането му по време на вегетацията на насаждението, може да се каже, че състоянието
на имота се е променяло в посока на намаляване на броя на лозите, с които е било засадено
лозето. Към средата на имота започва навлизане на част от селскостопански път. По
отношение на втория имот, с идентификатор № 04279.43.35, находящ се в землището
гр.Благоевград вещото лице агроном е установило, че при възстановяването правото на
собственост в имота е имало засадени четири реда с междуредово разстояние около 4.5- 4,8
метра с лози. При проверката на място с геодезиста констатирал, че на два реда отначало до
край няма наличие на лози, извадени са желязо бетоновите колове, изобщо цялата
конструкция липсва. В долния край на лозето има натрупани лозови пръчки напълно
изсъхнали. На двата странични редове се намират лози, които не са в добро състояние.
Поради това, че има възможност за механизирано обработване, с предполага, че когато
собствениците на съседните имоти са ги обработвали е имало възможност да изорат и част
от редовете на собствениците на лицата по делото. В имота се виждат и шипкови храсти,
имота е бил затревен с висока тревна растителност, което е предпоставка, че имотът не е
достатъчно обработван. От материалите от извадка цифровата орто фото карта от МЗХ,
също експертът установил, че за имота, не са полагани редовно грижи за отглеждането му по
време на вегетацията на насаждението, може да се каже, че състоянието на имота се е
променял в посока на намаляване на броя на лозите, с които е било засадено лозето. Имотът,
който е в землището на Благоевград, започва от циментов кол, на който е написано с червени
букви „СК“. Става ясно от заключението на вещото лице, че и в двамата имота
9
съществуващите лози са стари, като няма засадени нови. И в двата имота има между
редовете шипки и храсти, като положението на имота в землището на с. *** било малко по-
добро, малко по-чист бил имотът. По отношение на имота в землището на гр. Благоевград
положението било страшно, тъй като тревата там била изключително висока и е изсъхнала
вече. От заключението на вещото лице и от подробните му разяснения, направени при
изслушването му в откритото съдебно заседание на 06.02.2025г. се налага изводът, че за
процесните имоти за периода от 2006г. до 2024г. не са били полагани редовно грижи, като
същите не са били обработвани и обгрижвани, както е нужно. Голяма част от лозите и в
двете лозя са били унищожени, като въобще не са били засаждани нови лозови растения
след 1990г. и състоянието на имотите се е влошавало от селскостопанска гледна точка, тъй
като е намалявал броят на лозите. Редовете и на двете лозя не са били поддържани за
горепосочения период, като са се затревили с храсти и шипки.
При разпитите свидетелят *** описва подробно двата процесни имота, както и
родствените връзки между страните по делото, техните отношения във връзка уреждане
въпроса с процесните лозя и останалите възстановени земеделски земи. Свидетелят заявява,
че братовчедът му ищецът П. Б. от средата на 90-те години на 20-ти век докъм 2007-2008г. е
обработвал всички лозя, включително и двете процесни. Сочи, че посещавал заедно с майка
си ищцата З. Ч. двата имота. Този свидетел възприема двата имота като абсолютно
пустеещи територии. В тази връзка поддържа, че последните 15 години двете лозя били
буренясали, като в тях имало диви храсти и растения, имало и високи треви. Сочи, че през
последните пет-шест години решили всички роднини да продали земите, като за това бил
съгл*** и бащата на ответниците и негов първи братовчед ***. В тази връзка първите
братовчедки на свидетеля ищците А. С. и *** М. се били осъществили контакти с „Явлена“
ООД за продажба на имотите, но през 2023г. разбрали, че имотите били записани на
ответниците Д. и А. К.и.
В показанията си вторият доведен от ищците свидетел *** описва подробно отношенията
си с ищците А. С. и *** М., които са идвали при работодателя му агенция за недвижими
имоти „Явлена“ ООД, във връзка с предлагане на наследствените им имоти за продажба.
Заявява, че това се случило през 2021г. Сочи, че между тези около 14-15 имота били и
процесните два имота. Във връзка предлагането на продажба на имотите свидетелят
направил огледи на двата имота и през пролетта, и през есента на 2021г. При тези огледи
свидетелят е възприел, че и двете лозя били занемарени, като в тях имало шипки, къпини и
нямало много лози.
В показанията си третият доведен от ищците свидетел *** Б.а описва двата процесни
имота, като възприема същите като изсъхнали, буренясали. Ходила е и на двата имота от
времето, когато били възстановени от ТКЗС. В тази връзка сочи, че заедно със съпруга си
ищеца П. Б. ходили на тези лозя до 2009г., като до тази година мъжът й обработвал лозята.
Заявява, че съпругът й бил регистриран като земеделски производител, като са получавали
субсидии за имотите имота. Поддържа, че наследниците не са имали делба за наследените
имоти, включително и на процесните два имота. Докато мъжът й обработвал тези два имота,
свидетелката била ходила да му помагала. Копане на ръка не се извършвало там. Участвала
била в подрязване на лозите, изкарвала била орязаните лозинки. Това като то месец се
правило през пролетта. Сочи, че през този период, в който отглеждали грозде на тези имоти,
съпругът й не бил засаждал нови лозови насаждения. След 2009г. братовчедът на съпруга й
*** бил ходил да се грижел за тези имоти заедно с майка му *** и баща му ***.
Свидетелката предполага, че те ги били гледали, защото тя и съпругът й не са ги били
гледали.
Част от свидетелите ***, *** и И***, доведени от ответниците, са били разпитани и в
рамките на нотариалните дела, по които са били издадени нотариални актове по
обстоятелствената проверка в полза на ответниците А. и Д. К.и. Показанията на тези
свидетели, дадени в хода на съдебното дирене по сегашното производство, по същността си
10
не се различават от тези, които са били депозирали пред нотариуса и са послужили за
съставянето на констативните нотариални актове.
Така свидетелят *** заявява, че бил ходил два или три пъти да берял грозде заедно с
бащата на ответниците *** и техният дядо *** К. на процесните лозя, които описва.
Последно бил ходил три или четири години преди пандемията от Ковид 19. Поддържа, че от
събраната реколта *** правил вино и ракия. Този свидетел не знаел дали за тези имоти
имало и други наследници.
Свидетелката *** поддържа, че съседът й в село *** и баща на ответниците *** имал лозя
в с. ***, като описва същите. Сочи, че повечето пъти, в които била ходила на лозето било,
докато били живи дядото и бабата на ответниците Д. и А. К.и – *** и *** К.и. Заявява, че
лозята били дадени на *** и *** от техните родители, които били разделили имотите си на
пет-шест сестри. Това, че били раздели имотите, го била чувала от *** и *** К.и.
Свидетелката И*** също поддържа, че е съседът й в село *** и баща на ответниците ***
имал лозя в с. ***, като описва същите. Помагала на К.и при брането на гроздето.
Свидетелката ***-К. заявява, че от покойния й съпруг *** знаела, че процесните две лозя
били само негови и на неговата майка ***, като всеки от наследниците си имал определени
лозя. Сочи, че сестрите са се били договорили и точно тези две лозя са се били работили
само и единствено от семейството на свидетелката К.и. Мъжът й бил казвал, че неговите
лели и майка му са се договорили за земите. Поддържа, че от 90-те години на 20-ти век до
настоящия момент семейството й обработвали лозята, като произвеждали вино. Не били
засаждали нови лози през този период. Сочи, че останалите първи братовчеди на покойния й
съпруг, включително и ищецът П. Б. не били работили тези лозя.
Свидетелката *** заявява, че се отказала от наследството на родителите й в ползва на
покойния й брат ***. Описва процесните две лозя. Сочи, че за същите след смъртта на баща
им през 2009г. грижи били полагани от брат й ***, като било произвеждано вино.
Показанията на всички свидетели, в която заявяват, че не били засаждани нови лози в
процесните две лозя следва да се кредитират, тъй като съответстват на останалите
доказателства и на заключението на вещото лице агроном. Всички свидетели описват
местонахождението на имотите по почти идентичен начин. По отношение на състоянието на
двете процесни лозя по-голяма степен на достоверност заслужават показанията на
свидетелите, доведени от ищците, а именно *** *** и *** Б.а. Това е така, защото тяхното
описание и възприятия на лозята съответства в най-пълна степен на изводите на вещото
лице агроном. Основните протИ.речия на двете групи свидетели, водени от са относно това
дали само и единствено ответниците и тяхното семейство от реституцията на имотите през
90-те години до настоящия моменти са обработвали лозята и относно това дали било имало
извършена делба на имотите, според която от всички възстановени земеделски имоти
процесните два били само на семейство К.и. Съдът приема, че процесните имоти не са били
обработвани само и единствено от семейство К.и след възстановяването им. Това е така,
защото единият от ищците (П. Б.) от средата на 90-те години на 20-ти век до 2009г. е
обработвал лозята. В подкрепа на този извод е представеното писмо от Държавен фонд
земеделие от 29.01.2021 година, издадено на името на ищеца П. П. Б., от което е видно, че
същият в периода от 01.01.2006г. до 31.12.2009г. е получавал финансово подпомагане по
схеми, мерки, интервенции, администрирани от ДФ „Земеделие“. Това се подкрепя и от
огледа записа на вещественото доказателство, а именно електронен носител - CD диск,
приложен към писмо с изх. № 94- 304/04.04.2025 г. на Министерство на земеделието и
храните, дирекция „Идентификация на земеделските парцели“, от който става ясно, че
ищецът П. Б. е получавал финансово подпомагане, за периода от 2007 г. до 2009г. за един от
процесните имоти, а именно този в землището на село ***, с идентификатор № 24367.75.22.
Не могат да се кредитират показанията на свидетелите, доведени от ответниците, в частта
им, в която заявяват, че било имало извършена делба на имотите, според която от всички
възстановени земеделски имоти процесните два били само на семейство К.и. В тази връзка
11
следва да се има предвид, че показанията им не кореспондират с останалите доказателства
по делото, като трябва се има предвид и тяхната заинтересованост. Нужно е да се изтъкне и
че ако е имало такава неформална делба още през 90-те години на 20-ти век, то няма
житейска логика ищецът П. Б. да е обработвал лозята до 2009г., като за едно тях да е и
получавал и финансово подпомагане за периода от 2007 г. до 2009г. От показанията на
доведените от ответниците свидетели, както от показанията на свидетелката *** Б.а може да
се направи извод, че след 2009г. бащата на ответниците *** действително заедно със
семейството си е ходил да бере грозде от процесните лозя, като този начин е ползвал
имотите. Следва да се подчертае обаче, че ползването на имотите лично или чрез отдаването
му на трети лица е част от правомощията на съсобственика съгласно чл. 31, ал.1 ЗС.
Действията чрез които се осъществява не отричат правата на другите съсобственици, поради
което и не могат да обосноват извод за несъмнено владение. Следователно по делото не е
установено ответниците, а преди това техният баща *** да са извършили действия, чрез
които да са демонстрирали завладяване правата на останалите съсобственици, поради което
владението им не е явно и несъмнено и не е годно да породи последиците на придобивната
давност.
В обобщение трябва да се изтъкне, че предявените отрицателни установителни искове се
явяват основателни и като такива подлежат на уважаване.
Относно искането на ищеца по чл. 537, ал. 2 ГПК.
Отмяната на нотариалния акт по чл. 537, ал. 2 ГПК не е самостоятелен иск, а последица
при уважаване на иска за материално право на третите лица, засегнати от акта. Независимо
дали страна е поискала това, съдът и служебно постановява отмяна, когато това се следва от
резултата по материалноправния спор, като не става реч за произнА.не „свръх петитум“.
От основателността на установителните искови претенции за собственост следва изводът,
че и акцесорното искане по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на процесните два констативни
нотариални актове за собственост на недвижими имоти, придобити на основание давностно
владение на основание чл. 587, ал. 2 ГПК, до размера на 4/5 ид.ч. от процесните имоти също
трябва да се уважи.
Относно разноските:
При този изход от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в тежест на ответниците следва
да бъдат поставени разноските, сторени от ищците във връзка с водене на делото. Общият
им размер възлиза на сумата от 3265,82 лв., съгласно списъка по чл. 80 ГПК.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско
отделение
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на ищците З. С. Ч., ЕГН **********, с
адрес: ***, А. Д. С., ЕГН **********, с адрес: ***, С. Д. М., ЕГН **********, с адрес: ***,
П. П. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, М. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, П. В.
Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Но*** и К. В. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, че
ответниците А. С. К., ЕГН **********, с адрес: град *** и Д. С. К., ЕГН **********, с
адрес: град ***, не са собственици на 4/5 идеални части от следните недвижими имоти:
1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 24367.75.22, находящ се в село ***, община
Благоевград, област Благоевград, по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-146/13.03.2019 г. на Изпълнителния директор па АГКК, с
адрес на имота: село ***, местност „***”, с площ от 1343 кв. м., трайно предназначение на
територията - земеделска, начин на трайно ползване - лозе, категория на земята - 5, номер по
предходен план - 075022, при съседи: поземлени имоти с идентификатори 24367.75.21,
24367.75.476, 24367.75.429, 24367.75.23.
2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 04279.43.35, находящ се в град Благоевград, община
12
Благоевград, област Благоевград, по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-32/10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
адрес на имота: гр. Благоевград, местност *** - БЛ.15-5, с площ от 1008 кв. м„ трайно
предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - лозе, категория на
земята - 5, номер по предходен план - 430035, при съседи: поземлени имоти с
идентификатори 04279.43.34, 04279.43.54, 04279.43.36, 04279.43.30, 04279.43.33.
ОТМЕНЯ констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка по член 587, ал. 2 ГПК
от 23.11.2023г., № 19, том IV, рeг. № 11133, дело № 544 от 2023 г. на нотариус К.а ***, с рer.
№ 415 в Нотариалната камара, вписан в СВ като акт №136, том 24, рег.№6696 от 2023 г., с
който ответниците А. С. К., ЕГН **********, с адрес: град *** и Д. С. К., ЕГН **********,
с адрес: град *** са признати за собственици (по 1/2 идеална част за всеки) на основание
изтекла давност - давностно владение върху следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 24367.75.22, находящ се в село ***, община Благоевград, област
Благоевград, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-
18-146/13.03.2019 г. на Изпълнителния директор па АГКК, с адрес на имота: село ***,
местност „***”, с площ от 1343 кв. м., трайно предназначение на територията - земеделска,
начин на трайно ползване - лозе, категория на земята - 5, номер по предходен план - 075022,
при съседи: поземлени имоти с идентификатори 24376.75.21, 24367.75.476, 24367.75.429,
24367.75.23, в частта до размера на 4/5 идеални части от този имот.
ОТМЕНЯ констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка по член 587, ал. 2 ГПК
от 23.11.2023г., № 20, том IV, per. № 11134, дело № 545 от 2023 г. на нотариус К.а ***, с рeг.
№ 415 в Нотариалната камара, вписан в СВ като акт №137, том 24, рег.№6697 от 2023 г., с
който ответниците А. С. К., ЕГН **********, с адрес: град *** и Д. С. К., ЕГН **********,
с адрес: град *** са признати за собственици (по 1/2 идеална част за всеки) на основание
изтекла давност - давностно владение върху следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 04279.43.35, находящ се в град Благоевград, община Благоевград, област
Благоевград, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-
18-32/10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. Благоевград,
местност *** - БЛ. 15-5, с площ от 1008 кв. м„ трайно предназначение на територията -
земеделска, начин на трайно ползване - лозе, категория на земята - 5, номер по предходен
план - 430035, при съседи: поземлени имоти с идентификатори 04279.43.34, 04279.43.54,
04279.43.36, 04279.43.30, 04279.43.33, в частта до размера на 4/5 идеални части от този
имот.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, А. С. К., ЕГН **********, с адрес: град *** и
Д. С. К., ЕГН **********, с адрес: град *** да заплатят на З. С. Ч., ЕГН **********, с
адрес: с. ***, А. Д. С., ЕГН **********, с адрес: ***, С. Д. М., ЕГН **********, с адрес:
***, П. П. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, М. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ***,
П. В. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Но*** и К. В. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. ***
разноски в производството в размер на 3265,82 лв. /три хиляди двеста шестдесет и пет
лева и осемдесет и две стотинки/.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен
срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се
подава чрез Районен съд – гр.Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
13