ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№797
гр.Хасково, 17.10.2022г.
Административен
съд – Хасково, в закрито
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
като
разгледа докладваното адм. дело №932 по описа за 2022 година, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 166, ал. 3 и ал. 4 от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба от Г.Н.Д. ***, подадена чрез
адв.М., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
22-0274-000099/21.09.2022г., издадена от началник на РУ – И. към ОДМВР – София.
В жалбата се съдържа особено искане за спиране на допуснатото по
силата на закон предварително изпълнение на заповедта, с която на Г.Н.Д. е наложена
принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 1
година, поради високата степен на обществена опасност, на основание 171, т.2а,
б.“а“ от ЗДвП, предложение последно. Съдът приема искането като такова с правно
основание чл.166 от АПК, тъй като от прочита на ЗППАМ се установява, че в
същата не се съдържа разпореждане по смисъла на чл.60, ал.1 от АПК. Приема също
така, че тази неточност се дължи на неприцизния изказ в жалбата и невъзможността
да се разграничат двете производство, въпреки изричните указания дадени от съда
в разпореждане от 28.09.2022г.
Съдът намира искането за спиране на
предварителното изпълнение за допустимо. Налице е висящо съдебно производство в
Административен съд Хасково, образувано по жалба на Г.Н.Д. срещу заповедта, с която му е
наложена ПАМ.
Искането следва да се приеме за
неоснователно, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 166,
ал. 2 от АПК при всяко положение на делото до влизането в сила на съдебното
решение, по искане на жалбоподателя, съдът може да спре предварителното
изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта, ако
то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда,
като изпълнението може да се спре от съда само при наличието на нови
обстоятелства. При тези предпоставки и условия може да се спре и допуснатото по
силата на закона предварително изпълнение на акта (чл. 166, ал. 4 от АПК). Ето
защо, в това производство жалбоподателят следва да докаже наличието на реална и
обективна опасност лично за него да настъпят вредни последици, които са
значителни по своя размер или трудно поправими, като по своето естество и
характер те трябва да са противопоставими на правата и интересът, които законът
охранява.
Със заповедта чието спиране се иска,
издадена от началник на
РУ – И. към ОДМВР – София, спрямо молителя е наложена
принудителна административна мярка по чл. 171, т.2а, б. «а» от ЗДвП- прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство: без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно
превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства
– за срок от 6 месеца до една година.
Съгласно приложимата разпоредба
на чл. 172, ал. 6 ЗДвП, обжалването на заповедите за прилагане на ПАМ не спира
изпълнението им, освен ако съдът разпореди друго. Следователно законодателят е
преценил, че в тези случаи е налице особено важен държавен или обществен
интерес, чиято защита ще се осигури с незабавното изпълнение на акта.
В настоящия случай е видно, че
административният акт подлежи на незабавно изпълнение по силата на нормативен
акт. Налице е допуснато по силата на закона предварително изпълнение на акта,
което сочи, че законодателят презюмира наличието на особено важен държавен или
обществен интерес. За разлика от хипотезите, когато с изрично разпореждане
административният орган може да допусне предварително изпълнение на акта, само
при наличието на предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК, в които
административният орган следва не само да посочи някоя от тях, но и подробно да
я мотивира, в този случай органът издал акта не е длъжен да излага конкретни
мотиви относно съществуването на някое от предвидените в чл. 60 от АПК условия,
тъй като горните се предполагат по силата на закона. Обратно, целта на спиране
изпълнението на административния акт е да се осигури защита на правния интерес
на лицето, подало жалбата. При липсата на нормативно регламентирани критерии,
чрез които да се преценява основателността на искането за спиране на
предварителното изпълнение на акта, съдебната практика е възприела като основен
критерий възможността за настъпване на евентуални сериозни неблагоприятни
последици от предварителното изпълнение на акта за жалбоподателя, които да са
от такова естество, че да могат да се противопоставят по значимост на изброените
в чл. 60, ал. 1 от АПК цели, съответно възможността от настъпване на значителни
или труднопоправими вреди за жалбоподателя / арг. чл. 166, ал. 2 от АПК/. Презумпцията по
закон е, че предварителното изпълнение на заповедта за налагане на ПАМ - " прекратяване на
регистрацията на ППС“, респ. на обществения интерес, е от голяма
значимост, с оглед недопускане занапред на нарушение от вида на това, за което
е наложена мярката, свързано с предоставяне на лично ППС на неправоспособни
водачи, респективно недопускане извършването на ПТП с тежки последици. В тежест
на жалбоподателя пред съда е да посочи и установи наличието на обстоятелства,
поради които спирането изпълнението на заповедта е основателно.
За да се спре допуснатото по
силата на закона предварително изпълнение на заповедта е необходимо адресатът
на акта, искащ спиране, да докаже чрез надлежни доказателства, че то би могло
да му причини значителна или трудно поправима вреда като настъпването й следва
да е достатъчно вероятно. Такива доказателства към жалбата не се представят от
молителя. Искането е бланкетно и немотивирано, като в същото не се обсновават
каквито и да било вреди.
Поради липсата на надлежни доказателства, че
предварителното изпълнение на заповедта би могло да причини на жалбоподателя
значителна или трудно поправима вреда, която по значимост да е противопоставима
на обществения интерес, заради който законодателят е допуснал същото, съдът
намира, че искането за спиране изпълнението на Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 22-0274-000099/21.09.2022г., издадена от началник на РУ- И. към ОДМВР -
София,
е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.166, ал.3 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г.Н.Д. ***, за спиране на
допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 22-0274-000099/21.09.2022г.,
издадена от началник на РУ – И. към ОДМВР – София.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от неговото съобщаване пред
Върховния административен съд.
СЪДИЯ: