Решение по дело №70764/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 март 2025 г.
Съдия: Йоанна Наскова Станева
Дело: 20241110170764
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 ноември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 4111
гр. София, 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20241110170764 по описа за 2024 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК от
М. С. Х. срещу „С В АД с искане да се признае за установено спрямо ответника, че ищецът
не дължи сумата от 62,00 лева, представляваща цена на предоставени ВиК услуги в
недвижим имот, находящ се на адрес: гр. София, ул. ....... кл. № ********** в периода от
17.01.2020г. до 16.07.2021г.
Ищецът М. С. Х. твърди, че по твърдения на ответника по партида с аб. №
**********, открита за имот, находящ се в гр. София, ул.............. се дължат суми за
предоставени В и К услуги от ищцата в качеството й и на наследник на титуляра на
партидата- С И Х. Поддържа, че С Х е починал на 02.01.2022г. като съгласно удостоверение
за наследници с изх. № 0827/23.05.2022г. негови наследници са: И А Х., М. С. Х., В С. Х. Б
С. Х. и А С Х Сочи, че според твърдения на служители на ответника за периода от
17.01.2020г. до 16.07.2021г. по партида с аб. № ********** се дължат общо 619,91 лева.
Твърди, че наследствената й част е 1/10 от имуществото на наследодателя й. Оспорва
дължимостта на сумите поради липса на установена облигационна връзка между страните.
Сочи, че нито тя, нито нейният наследодател били собственици или вещни ползватели на
имота, както и че нямат качеството на облигационен ползвател. На следващо място, оспорва
дължимостта на сумите поради недоставена, неотговаряща на българските държавни
стандарти и нормативни изисквания услуга. Твърди, че имотът не бил водоснабден, уредите,
които се използвали за отчет не били изрядни и не били минали необходимите
метеорологични проверки и сертификати. Евентуално сумата била погасена по давност.
Искането към съда е да уважи предявения иск. Претендира разноски.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който се оспорва предявения иск. Изложени са съображения, че предявеният иск е
недопустим поради липса на правен интерес. Твърди, че партидата за процесния имот не се
води нито понастоящем, нито за процесния период на името на ищцата и същата никога не
била титуляр на партида. Поддържа, че в нито един момент ищцата не била подавала искане
до водоснабдителното дружество за прехвърляне на партидата на нейно име. Сочи, че
дружеството не било предявявало спрямо нея претенции за заплащане на дължими суми.
Изложени са съображения, че доколкото дружеството не спори, че ищцата не била
потребител на ВиК услуги, не е в облигационни отношения с нея и изобщо не претендира тя
да му дължи отричаните суми, поради което липсвал правен спор, което обуславяло липса на
правен интерес от предявяване на установителен иск. В условия на евентуалност поддържа,
че ищецът не дължи на „С В АД процесната сума, партидата не се водела на ищцата и
фактурите не били издавани на нейно име. Поддържа, че задълженията по издадените
фактури не били претендирани от ищцата. От друга страна твърди, че бил изтекъл и
давностният срок, като дружеството не било предприемало принудителни действия за
нейното събиране. Поради което били налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК. Искането
към съда е да прекрати производството по делото, евентуално да приеме, че са налице
предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК и да възложи в тежест на ищеца сторените разноски в
производството. Претендира разноски.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
По предявения отрицателен установителен иск ищецът следва да установи наличието
на правен интерес от предявения иск, а ответникът следва да докаже правопораждащите
вземането си факти, в частност- че през процесния период между страните са били налице
валидни правоотношения по договор за доставка на В и К услуги при общи условия,
количеството и стойността на доставената вода, както и изискуемостта на сумите, както и
наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.
Правният интерес от предявяването на отрицателен установителен иск като
абсолютна процесуална предпоставка за неговата допустимост съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК е
налице тогава, когато ответникът по иска претендира отричаното от ищеца право. От
значение за допустимостта на иска са действията на ответника по предявяване на претенции
срещу ищеца, осъществени извън съдебното производство. Ако ответникът се защитава
срещу иска чрез доказване съществуването на отреченото право, то не е налице съмнение по
въпроса, че ответникът претендира това право и липсва необходимост ищецът да доказва
правния си интерес. Отричането, че съществува спор по предмета на делото, включително
признаването на иска в хода на производството или на отделни правнозначими факти по
делото, не водят до отпадане на правния интерес от него, когато ответникът е предявил
оспорената претенция извънсъдебно. В този смисъл е и практиката на Върховния съд,
изразена в Решение № 43 от 1.II.1990г., II г. о., както и по-новата съдебна практика,
изложена в Определение № 95 от 22.02.2018г. на ВКС по ч. гр. д. № 510/2018г., IV г. о., ГК,
2
според която ответникът не може да предизвика прекратяване на делото с изявленията си и
процесуалното си поведение.
В конкретния случай от приетото Удостоверение за наследници с изх. № 0827 от
23.05.2022г., издадено от Столична община, район Изгрев, се установява, че С И Х е
починал на 02.01.2022г. и е оставил за свои законни наследници следните лица: И А Х.
/съпруга/, М. С. Х. /дъщеря/, В С. Х. /дъщеря/, Б С. Х. /дъщеря/ и А С Х/син/.
По делото е прието писмо, адресирано до И Х. относно писмо с вх. №М-396 от
10.01.2023г., изходящо от представител на „С В АД, в което е посочено, че в качеството на
наследник на титуляра /С Х/ на партида с кл. № **********, договорна сметка №
********** за имот на адрес: гр. София, ж.к. .........., изпращат справка в табличен вид за
формирани задължения по издадени в периода от 18.07.2017г. до 18.01.2023г. фактури.
Предвид гореизложеното начисляването на процесната сума от страна на ответното
дружество на титуляра на партида с кл. № ********** се установява от приложената към
горецитираното писмо справка в табличен вид, съдържаща таксуван разход, формирани
задължения и извършени плащания по партида с кл. № ********** по издадени фактури в
периода от 18.07.2017г. до 19.12.2022г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. ........... Изрично
в писмото е посочено, че титуляр на партидата за процесния имот е наследодателят на
ищцата- С Х. Следва да бъде посочено, че процесният период е от 17.01.2020г. до
16.07.2021г., а С Х е починал на 02.01.2022г., т.е. процесните суми представляват
наследствени задължения за цена на предоставени ВиК услуги на наследодателя на ищцата,
сочен от ответното дружество като титуляр на партидата за процесния имот. С оглед на
което съдът намира, че ищцата е активнолегитимирана да оспорва начислените за процесния
имот суми, доколкото е наследник на С И Х и отговаря за задълженията на наследодателя й
съобразно притежаваната от нея наследствена квота, в случая 1/10.
Предвид гореизложените обстоятелства, предявеният иск е допустим.
По основателността му съдът намира следното:
В настоящия случай ищецът е оспорил дължимостта на процесните суми на следните
основания: поради липса на облигационна връзка между страните; поради обстоятелството,
че не е доставена ВиК услуга, отговаряща на българските държавни стандарти и
нормативни изисквания; че услугата не е потребена от него и имотът не е бил водоснабден;
евентуално че сумите са погасени по давност.
Съгласно чл.193 от Закона за водите /ЗВ/, обществените отношения, свързани с
услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, при спазване изискванията на този
закон. Според нормата на чл.1, ал.2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги /ЗРВКУ/, водоснабдителните и канализационните /ВиК/ услуги са
тези по пречистване и доставка на вода за питейно- битови, промишлени и други нужди,
отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в
урбанизираните територии /населените места и селищните образувания/, както и дейностите
по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и
3
канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите
съоръжения.
Според дадената в § 1, т.2, б.“а“ от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на понятието
"потребители на ВиК- услуги“, това са юридически или физически лица- собственици или
ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги. В разпоредбата на
чл.3, ал.1 от приложимата Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи е указано, че потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж и право на ползване, включително чрез концесия, на
водоснабдени имоти /в този смисъл е и чл.2, ал.1 от Общите условия на ищеца/.
Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от оператора и одобрени от собственика /собствениците/ на ВиК системи и от
съответния регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им в централен ежедневник- чл.8, ал.1 и ал.3 от Наредбата.
Нормативната уредба - Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги и Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи предвижда качеството "потребител" на ВиК услуги да възниква единствено по
отношение на определена категория лица носители на вещни права или концесионно право,
като никакви други облигационни правоотношения на договорно или извъндоговорно
основание, включващи в съдържанието си фактически възможността да се държи съответния
обект, присъединен към водоснабдителната и канализационна мрежа, не могат да обосноват
възникване на правоотношение с оператора на ВиК мрежата, а са относими единствено в
отношенията между собственик/титуляр на ограничено вещно право или концесия и лицето,
което фактически ползва имота.
Т.е. по силата на законовата разпоредба облигационните правоотношения между
страните възникват с придобИнето на собствеността /вещното право на ползване/ за
процесния имот.
В настоящия случай въпреки указаната доказателствена тежест ответникът не е
представил доказателства, от които да се установи наличието на облигационно
правоотношение с наследодателя на ищцата, както и че доказателства, че процеснияг имот е
бил водоснабден в процесния имот, респ. количеството на доставени ВиК услуги за
процесния период и тяхната стойност. Поради което искът е основателен само на тези
основания.
На следващо място, вземанията на ответника за процесния период са и погасени по
давност, доколкото същите се погасяват с изтичане на тригодишен срок, който е изтекъл към
датата на подаване на исковата молба /28.11.2024г./. В този смисъл е и становището на
ответното дружество, изложено в отговора на исковата молба, че предвидения в закона
давностен срок бил изтекъл.
4
Предвид което предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
По общото правило на чл. 78 ГПК присъждането на разноски на страните се основава
на вината на насрещната страна, която с поведението си е предизвикала предявяване на иска
или защитни действия срещу неоснователно предявен срещу нея иск. Т.е. логиката на закона
е, че разноски винаги се дължат, когато неправомерно е засегната чужда правна сфера. В
този смисъл задължението за заплащане на разноски е задължение за заплащане на
понесените от съответната страна вреди. Възлагането на разноските в тежест на ищеца е
обусловено от кумулативното наличие на установените в разпоредбата на чл. 78, ал.
2 ГПК две изисквания - с поведението си ответникът да не е дал повод за завеждане на
делото и да е признал иска. Преценката за това, дали тези изисквания са изпълнени, е винаги
конкретна с оглед фактите по делото и проверката се извършва от съда, разглеждащ спора
по същество, като за възлагането на разноските в тежест на ищеца е без значение неговото
поведение, а това на ответника. В конкретния случай ответникът не е признал иска, а е
признал конкретен факт- изтеклата погасителна давност. В останалата част, ответникът
оспорва допустимостта на предявения иск и изложените в исковата молба твърдения. На
следващо място, в конкретния случай е несъмнено, че към датата на предявяване на иска,
задълженията, предмет на спора, се приемат от ответника за непогасени, доколкото същите
са начислени и фигурират като задължения в издадените от ответното дружество справки.
Това сочи на поведение на ответника, с което извънсъдебно не е признал твърденията на
ищеца.
Поради тази причина за ищеца е възникнал правен интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск, за да бъде признато за установено със сила на пресъдено
нещо, че сумите са недължими, така щото тези вземания да бъдат отписани от справката за
задължения и същите да не бъдат отново претендирани от ответното дружество. Поради тази
причина съдът намира, че ответникът е станал с поведението си повод за завеждане на
делото и разноските в производството по него не следва да бъдат възлагани на ищеца по
реда на чл. 78, ал. 2 ГПК.
С оглед на което на ищеца следва да се присъдят сторените по делото разноски, в случая
сторените разноски за държавна такса в размер на 50 лева.
По делото е представен договор за предоставяне на безплатна защита и съдействие на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв, според който ищецът е защитаван безплатно по делото
от адв. К. Б.. Поради което и на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, в полза на адв. Б. следва да
бъде определено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. При определяне на
размера на дължимото адвокатско възнаграждение съдът взе предвид изводите в Решение на
СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024г., като намира, че с оглед горепосоченото решение на
СЕС следва да откаже приложението на националната правна рамка, определяща размера на
адвокатските възнаграждения /НМРАВ/ и да определи размер на адвокатско възнаграждение
съобразно фактическата и правна сложност на делото. Съдът отчете обстоятелството, че
делото е приключило в едно съдебно заседание без изслушване на свидетели и без приемане
5
на заключение на вещо лице, както и че се касае за дело с обичайна за този тип дела
сложност, като в проведеното съдебно заседание не са присъствали представители на
страните. С оглед на което съдът намира, че възнаграждение в размер на 400 лева отговоря
на фактическата и правна сложност на делото, както и на извършените от процесуалния
представител правни действия, изразяващи се в подаване на искова молба и молба-
становище.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1
от ГПК, че М. С. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. ....... ап. 7, не дължи на „С В
АД, с ЕИК: ......., със седалище и адрес на управление: гр. София, ..........., сумата от 62,00
лева, представляваща цена на предоставени ВиК услуги в недвижим имот, находящ се на
адрес: гр. София, ул. ....... кл. № ********** в периода от 17.01.2020г. до 16.07.2021г.
ОСЪЖДА „С В АД, с ЕИК: ......., със седалище и адрес на управление: гр. София,
..........., да заплати на М. С. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. ....... ап. 7, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 50 лева, представляваща сторените по делото
разноски.
ОСЪЖДА „С В АД, с ЕИК: ......., със седалище и адрес на управление: гр. София,
........... да заплати на адв. К. И. Б., ЕГН **********, с адрес на упражняване на дейността:
гр. София, ул. Г.С. Раковски № 165, ет.2, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. сумата от 400
лева, представляваща възнаграждение за предоставено безплатно процесуално
представителство по делото на М. С. Х..
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6