Определение по дело №12/2012 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Д. Ф.,гражданин на О. Кралство В.и С. И., [дата на раждане] в Б., с паспорт тип Р, №[ЕИК], издаден на 05.09.2002 г. от УКПА, с постоянен адрес: 1 * L., L31 3DN, О. Кралство В. и С. И., и Е. М. Ф.,гражданка на И., [дата на раждане] в К., с паспорт тип Р, № S239708, издаден на 19.10.2002 г. от Посолството на И. в Л., с постоянен адрес: 1 *l, L., L31 3DN, О. Кралство Великобритания и С. И., чрез адв. В. К. Д., със съдебен адрес: [населено място] 1000, район „С.", пл. „С." № 7, вх. Б, ет. 2, ап. 19 против [фирма],регистрирано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: България, област Б., [община], [населено място] 2770, ул. „С." № 3, представлявано от Й. Г. Е., ЕГН [ЕГН], И. Г. Е., ЕГН [ЕГН], К. Г. О., ЕГН [ЕГН] и [фирма],регистрирано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: България, област Б., [община], [населено място] 2760, пл. „П." № 1, представлявано от Й. Г. Е., ЕГН [ЕГН], И. В. П., ЕГН [ЕГН], К. Г. О., ЕГН [ЕГН], В. В. Д., ЕГН [ЕГН], с която е предявен иск по чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД във връзка с чл. 87, ал.1 и ал.2 от ЗЗД за сумата от 77 240 (седемдесет и седем хиляди двеста и четиридесет британски лири), представляваща стойността и платените от купувача и получена от ответниците суми по сключен Предварителен договор за строителство и продажба на недвижим имот № 1721/2007(Договора) между [фирма](Агенция), [фирма],с ЕИК[ЕИК] (Продавач) и Д. Ф. и Е. М. Ф.(Купувачи), описан подробно в обстоятелствената част на исковата молба, с твърдения, че основанията за получаването на тази сума се явява отпаднала такава и при условията на евентуалност е предявен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, с който молят съда да осъди [фирма], ЕИК[ЕИК] и [фирма], ЕИК[ЕИК], за сумата от G. 77 240 (седемдесет и седем хиляди двеста и четиридесет британски лири), представляваща изплатената от ищците сума, получена от първия и от втория ответник, ведно със законната лихва за забава, считано отпредявяване на исковата претенция до окончателното плащане на главницата.

Предявената искова претенция касае парично вземане в размер на 70 240 британски лири ,произтичащо от развален предварителен договор за продажба на недвижим имот №1721/2007г.

Фактическите твърдения на ищците, изложени в исковата молба и очертаващи предмета на повдигнатия правен спор са следните:

Ищците твърдят, че между [фирма], представлявано от изключителния си търговски представител - [фирма] и молителите - Д. Ф. и Е. М. Ф., бил сключен предварителен договор за строителство и продажба на недвижим имот. Впоследствие бил сключен договор между продавача - [фирма] и втория ответник - [фирма], съгласно който вторият ответник встъпил в правата и задълженията на [фирма] по горепосочения договор, за което било налице признание от представителя на втория ответник съгласно констативен протокол от 27.06.2013г.

Ищците твърдят, че Предварителният договор № 1721/2007г. бил сключен между [фирма] /Агенция/, [фирма] /Продавач/ и ищците /купувачи/, по силата на който продавачът поел задължение да изгради и прехвърли на купувачите правото на собственост на недвижим имот: Апартамент В 23, в сграда: „А. - на върха на П.", на четвърти жилищен етаж, с обща площ от 74,88 кв.м., включваща 9,77 кв.м. ид. части от общите части на сградата, състоящ се от входно преддверие, дневна с кухненски бокс, две спални, баня с тоалетна и тераса, ведно със съотв. ид. части от правото на строеж върху поземлен имот № 752002, с обща площ от 4 300 кв.м., находяща се в землището на [населено място], м. „Д.".

Сочи се в исковата молба, че при сключване на договора продавачът ползвал посредника - [фирма], който бил рекламирал и продал множество имоти. Твърдят, че платили обща сума в размер на 77 240 британски лири по указаната от продавача в договора банкова сметка на посредника /агента/ [фирма]. С това, сочат ищците, като купувачи изпълнили изцяло задълженията си за заплащане на пълния размер на продажната цена на недвижимия имот.

В исковата молба, се излагат фактически твърдения, че в договора за резервация продажната цена включвала и сумата от 3 000 британски лири за обзавеждане. В самия предварителен договор цена за обзавеждане не била уговорена. В българската версия на договора била допусната печатна грешка, като погрешно било изписано, че продажната цена била в размер на 78 440 бр. лири,а при сбора на отделните вноски в т. 3, сумата, която се получавала била равна на тази на цената в английската версия на текста - 75 440 британски лири.Тази именно цена, твърдят ищците чрез своя пълномощник била меродавна, т.к. същите били английски граждани и не владеели български език.

Въпреки това обаче, твърдят ищците, че същите заплатили сумата от 77 240 британски лири, тъй като плащали „в повече от дължимото при всяка от вноските по договора", поради което и „излишъкът" от 1 800 британски лири, повече от дължимото по договора,следвало да бъде върнато на купувачите, тъй като било получено без правно основание.

Междувременно, излагат фактически твърдения в исковата си молба че същите узнали, че е бил сключен Договор между Продавача /първия ответник/ и втория ответник, съгласно който вторият ответник встъпил в правата и задълженията на [фирма]. Твърдят, че от друга страна договорът бил сделка с фиксиран срок на изпълнение на задълженията на продавача. Евентуално късното изпълнение се явявало безполезно за купувача, продавачът се бил задължил да прехвърли на купувача правото на собственост върху имота най-късно до 31.12.2008г., като срокът изтекъл преди почти четири години и половина. Твърдят, че с покана, получена на 02.07.2013г. развалили договора, с което ответниците били поканени да върнат платените от купувача суми в размер на 77 240 британски лири. В исковата си молба ищците поддържат няколко тези досежно момента на прекратяване на договора: по право - с продажбата на поземления имот и правото на строеж; с получаване на поканите за разваляне на договора; евентуално с получаване на препис от исковата молба от ответниците.

В подадения в срока по чл.131 ГПК отговор ответните дружества излагат становище за неоснователност на иска, по съображения подробно изложени. След съвкупна преценка на събраните доказателства и като съобрази доводите на страните и въведените от ответника възражения ,съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложения към исковата молба предварителен договор, сключен през 2007 г. /без посочване на датата и месеца/ между „А.” О. /в качеството на „Агенция”/, „А.-5” О. - наречен „продавач’' и К. С. - наречен купувач, в него е договорено, че продавачът се задължава да прехвърли на купувача правото на собственост върху Апартамент В 23, находящ се в сграда „А. на върха на П.” на 4 ж.ет. - в землището ма [населено място], на дена 78 440 лири стерлинги.

В чл.З от договора са посочени датите, на които купувачът се е задължил да заплаща отделните вноски от цената, в която е включена и резервациоина такса в размер на 700лири. В същия чл.З изрично е посочено, че плащанията ще се извършват чрез банков превод по сметката на [фирма].

В чл.6, ал.2 е записано задължението на продавача, до 31.12.2008 г, да предаде на купувача владението върху отредения му обект, към която дата трябва да бъде снабден с разрешение за ползване. В ал.5. на чл.6 е договорено, че задължение на продавача е, да насрочи среща пред нотариус /не е посочено за какви нотариални действия, но при систематичното тълкуване иа клаузите на договора очевидно е за прехвърляне на правото на собственост/.

В чл.14 страните са се договорили, че ,“При виновно неизпълнение на задължението си за прехвърляне на правото на собственост върху обекта по реда и условията на чл.б по-горе, която продължава повече от 30 /тридесет/ дни, ПРОДАВАЧЪТ дължи на КУПУВАЧА неустойка в размер на 0,1% /нула цяло и един процент/ от изплатените до момента суми, но не повече от 10 % /десет процента от продажната цена. Ако забавата по предходното изречение продължи повече от 6 /шест/ месеца, КУПУВАЧЪТ може да прекрати настоящия договор и да претендира възстановяване на всички платени от него суми и стойността на задатъка“

Видно от последната страница на договора, същият не е подписан от Агенция [фирма]. За „продавач” се е подписал Й. Е..

В производството пред настоящата инстанция е оспорен подписът на Й. Е. - управител на ответното дружество „В. 2005“. Оспорването обаче не е проведено успешно, поради което за настоящия състав се установява, че подписът за „продавач” върху предварителния договор е на Й. Г. Е..

По делото са представени нотариална покана и констативен протокол, съставени от нотариус е район на действие PC Р. - К. М.. От тях се установява, че ответното дружество е било поканено да се яви на 27.06.2013 г. и да прехвърли собствеността върху имота, предмет на договора; че на 27.06.2013 г, се е явил управителят Й. Е., който е заявил, че към този момент за сградата, в която се намира апартамент В 23, е издаден Акт образец 14 и се търси финансиране за довършване на строителството.

Втората покана, изпратена с обратна разписка на 02.07.2013 г„ съдържаща изявление за разваляне на договора и искане за връщане на сумата 70 940 британски лири, е получена от лице К. Ю.. Ответникът е оспорил получаването на поканата с довода, че такова лице не работи във фирмата.Ищецовата страна е представила в заверен превод копия от платежни документи, удостоверяващи следните плащания, извършени по сметка на [фирма]. Представени са и потвърждения за получаване на сумите, изходящи от [фирма]. Тези документи са оспорени от ответника.В открито съдебно заседание, е разпитана свидетелката А.П. — адвокат, която заявява, че в качеството си на адвокат е имала професионални взаимоотношения с Агенция за недвижими имоти „А. лимитид” със седалище във Великобритания, и получавала пари от техни английски сметки по нейна клиентска сметка. Обяснила е, че купувачите, включително и ищецът са заплащали дължимите суми но клиентска сметка на „А.“, която е ванглийска банка. Оттам парите се превеждали по сметка на свидетелката, придружени със справка от кого са. От своя страна тя ги превеждала на „А.” - по банков път, а понякога и в брой. Тоест св. сочи, че тя е опосредявала плащанията. Получавала е по нейна клиентска сметка пари и от агенцията, в последствие и от купувачите, и в последствие след като прекратила отношенията с Агенцията е получавала пари по сметка и от самите купувачи. Тези пари представлявали вноски по продажната цена на имотите в България. Св. знае, че агенцията имала отношения с В. 2005 и А. 5 като посредник при продажба на имотите изграждани от тези дружества В. И А., като пояснява, че става въпрос за имот в землището на [населено място], като първоначално имотът беше закупен от [фирма], след това се прехвърлил на [фирма]. Сочи, че с “А. сън” дружествата [фирма] и [фирма] имали договори за посредничество. След прехвърляне на имот от [фирма] на [фирма] отношенията им се уредили с едно споразумение за прехвърляне на правата и задълженията по вече сключените предварителни договори. За [фирма] нямало плащания, т.е. вноските, които са събирали “А. сън” са се превеждали директно на [фирма]. От приетата пред Благоевградския окръжен съд съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице В. въз основа на представените по делото платежни документи, се установява механизма за извършване на плащанията по договори, сключени между британски граждани и [фирма] за закупуване на обекти в сграда „А.”: Валутни преводи са правени по сметка на адв. А. П., която от своя страна е превеждала сумите по сметка на ответното дружество [фирма]. Адвокат П. е превела за покупката на апартамент В 23 с купувач Д. и Е. Ф. обща сума в размер на 80 312.39 евро на [фирма]. На 17.12.2008г. са получени по сметка на [фирма] от Е. Ф. 7 484.60 евро. За получените преводи по процесния договор [фирма] е издал и съответните фактури, видно от заключението – 6 на брой. Общата сума, която е постъпила по сметката на „А.-5’' О. заплатена от ищците за апартамент № В 23, е 77 240 британски лири. В заключение, изрично се сочи, че всички преводи от ищците по договора за покупко-продажба на апартамент В 23 в А., [населено място] са извършени към „А.“ и по сметка на [фирма] в СЖ Е.. Процесуалният представител на ответниците е заявил, че оспорва заключението на вещото лице, но не прави искане за повторна експертиза.С оглед на горните доказателства, настоящият съд намира, че е доказано плащането на сумата 77 240 британски лири от страна на ищците. Вярно е, че платежните документи са оспорени от ответника, но тяхното удостоверително съдържание не е опровергано. Напротив, от цитираната съдебно-счетоводна експертиза се установява, че сума, равностойна на 87 796.99евро е постъпила по сметка на дружеството продавач, а плащанията са осчетоводени. Б. намира, че след като плащанията са извършени по сметката на посредника „А.", при изрично заявена в предварителния договор воля както от продавача, така и от купувача, че именно чрез този посредник ще се плаща на вноски дължимата цена за имота - и то по конкретно посочена банкова сметка на „А. сън”, предпоставките на чл. 75, ал.2 от ЗЗД са налице. Следва да се приеме, че ищецът добросъвестно е изпълнил задължението си. При съпоставяне на графика за тези плащания, съдържащ се в чл.З от предварителния договор и датите на платежните документи е видно, че К. С. е заплащал договорените суми в срок. Обстоятелството, че предварителният договор не е подписан от агенцията „А. сън”, не може да обоснове извод, че ищците не са изпълнили задължението си за заплащане на цената. Плащанията, извършени от К. С. по сметката на „А. сън", са приети от последния, преведени са по сметката на адв. П., приети са и са осчетоводени от [фирма]. Следователно.ищците се явяват изправна страна по предварителния договор, сключен през 2007 г. и неговото изпълнение е прието от продавача. Твърдението на ответника, че липсва договорно правоотношение между него и [фирма] се опровергава от процесния предварителен договор,в който този чуждестранен търговец е посочен като посредник на продавача ,както и от представеното официално уведомление,изходящо от ответника до [фирма] с изявление за прекратяване сключения помежду им комисионен договор за посредничество.В посоченото уведомително писмо се съдържа признание на факта ,че между ответника и [фирма] е бил сключен договор за посредничество ,овластяващ посредническата агенция да получава по своя клиентска сметка плащания от купувачите на цената на обещани за продажба недвижими имоти по сключени предварителни договори.Уведомителното писмо носи подписа на управителя на ответното дружество-Е. и автентичността му не е оспорена.Предвид посоченото и на основание чл.175 ГПК съдът цени уведомителното писмо от ответника до [фирма] като съдържащо признание на факти относно естеството на отношенията между двете дружества и уговореният помежду им начин на разплащане във връзка с платените от купувачи по предварителни договори суми. Анализът на представените платежни документи за извършени банкови преводи от ищеца на посредническата агенция води до извод,че цената на обещания за продажба апартамент е изцяло заплатена в сроковете и по начин,съответстващи на уговореното в предварителния договор.От доклада на експерта по извършената ССЕ се установява,че ответникът е получил от посредника „А. сън“ чрез преводи по клиентската сметка на св.П. общо 1 142 907 евро . Съгласно чл.6 ал.2 от сключения между страните предварителен договор за строителство и продажба на недвижим имот ответникът се задължил да построи и прехвърли на ищеца в нотариална форма правото на собственост върху описания в договора апартамент най-късно до 31.12.2008г. при издадено разрешение за ползване на строежа.По инициатива на ищците, както бе посочено по-горе е била проведена среща с управителя на ответното дружество на 27.06.2013г. в кантората на нотариус Краси М. с район на действие РС-Разлог.Видно от съставения от посочения нотариус констативен протокол, управителят на ответника –Й.Е. е направил признание на факта,че за сградата,в която се намира обещания за продажба на ищеца апартамент ,има съставен акт обр.14 и се водят преговори с потенциален купувач за останалата част за извършване на довършителни работи.Строежът не е въведен в експлоатация.Преценено по реда на чл.175 ГПК посоченото признание на факт обосновава извод ,че към момента на отправеното от ищеца изявление за разваляне на договора с писмо-покана от 02.07.2013г. , близо 5 години след изтичане на срока по чл.6 ал.2 от предварителния договор ответникът е в пълно неизпълнение на задължението си да прехвърли собствеността върху обещания апартамент и в невъзможност да стори това в обозримо бъдеще.

Предявеният иск е с правно основание чл. 55, ал.1, предл.3 от ЗЗД и за да бъде основателен в тежест на ищците е да докажат, че предварителният договор за покупко - продажба на недвижим имот №1721/2007г. ги обвързва, както с ответника - продавач по него [фирма], така и с ответника [фирма], което е поело задължението да изпълни задълженията по този договор; да докажат, че са развалили договора; че са изпълнили задълженията си по него преди развалянето му и че след развалянето му ответниците не са им върнали тяхната престация.

Всичко изложено до тук, сочи към единствения законосъобразен извод, че между страните е бил сключен валиден предварителен договор за продажба на недвижим имот,съчетаващ и договор за изработка /за строителството на обекта-предмет на договора/,по който страните са поели насрещни задължения ,обвързани със срок.Потестативното право за развалянето му принадлежи на изправната страна,а събраните и обсъдени по-горе доказателства установяват пълна изправност на ищеца.Задължението му да плати цената на обещания за продажба апартамент е изпълнено точно по реда и начина,посочени в предварителния договор.В случая е приложима разпоредбата на чл.75 ал.1 предл.първо ЗЗД-плащането е извършено на овластено от кредитора-обещател лице –посредникът [фирма]. Обстоятелството ,че сключеният между страните предварителен договор за продажба на недвижим имот не е подписан от посредника не се отразява на погасителния ефект на плащането.Този ефект настъпва, когато плащането е извършено на трето по отношение на договора лице, погасителният ефект на плащането настъпва, ако от обстоятелствата може да се приеме, че третото лице е овластено от кредитора да получи изпълнението./ така - решение №787/18.11.2010г. на ВКС-ГК-Четвърто г.о. по гр.д.№1539/2009г.,постановено в производство по чл.290 ГПК/. Без значение е дали получилото изпълнение трето лице /посредник/ се е отчело на кредитора ,предавайки му престираното от длъжника.Както е посочено в решение №166/30.07.29014г. на ВКС-ГК-Четвърто г.о. по гр.д.№5946/2013г. постановено по реда на чл.290 и сл ГПК,когато от обстоятелствата недвусмислено се разбира ,че получилото изпълнението лице е овластено от кредитора ,то задължението на длъжника се счита погасено,а кредиторът има иск срещу получилият изпълнението.В разглеждания казус са представени многобройни доказателства ,установяващи овластяване на посредника [фирма] от ответника като кредитор по парични задължения на купувачи по предварителни договори, да получава от последните вноските на продажната цена, т.е. да получи изпълнението по тези договори.

Срещу точното изпълнение на ищеца е налице пълно неизпълнение на ответната страна.Задължението му да построи и продаде в нотариална форма обещания по предварителния договор апартамент е обвързано със срок-31.12.2008г. Поради забавата изпълнението е станало безполезно,тъй като доказаната цел на инвестицията е да осигури на ищеца бърза възвращаемост чрез отдаване на имота под наем.Обстоятелството,че към момента на отправяне на волеизявление от ищеца за разваляне на предварителния договор строежът на сградата,в която се намира обещания му за продажба апартамент,е завършен на етап „груб строеж“ при издаден акт обр.14 без да са предприети довършителни работи,прави изпълнението невъзможно предвид поетото от ответника задължение за сключване на окончателен продажбен договор при наличие на издадено разрешение за ползване.Поради това съдът приема ,че за ищеца е възникнало право да развали договора и без да дава на ответника допълнителен срок ,тъй като изпълнението е станало невъзможно , а поради забавата на длъжника-е станало и безполезно. Макар да са налице предпоставките за разваляне на договора по чл.87 ал.2 ЗЗД ,ищецът многократно е давал възможност на ответника да изпълни ,което последният не е сторил,нито има готовност да стори това в хода на процеса.Защитната позиция на ответника е изградена изцяло на отричане на задълженията му като възникнали по валиден договор и се опровергава напълно от събраните доказателства. Към момента на отправяне на изявлението за разваляне на договора /с поканата цитирана по-горе от 2013г./ за ищеца е възникнало право да стори това по реда на чл.87 ал.2 ЗЗД при наличие на посочените от закона предпоставки. Допуснатото неизпълнение от ответните дружества е значително с оглед интереса на кредиторите, както по отношение на срока, така и с оглед вида и обема на задълженията, които не са изпълнили. Ето защо следва да се приеме, че не е било необходимо даване на срок от ищците на ответниците за изпълнение на задълженията им по договора.

С оглед на изложените мотиви напълно необосновано се явява възражението в отговора на ответника [фирма] и на ответника [фирма], че не им е бил даден подходящ срок за изпълнение и поради това прецесният договор не следва да се счита прекратен едностранно от купувачите.

Спорно е дали изявлението е достигнало до знанието на ответника ,предвид въведеното от ответника възражение,че получателят на поканата за разваляне на договора /лицето Ю./ не е негов служител.Действително връчителят на пощенската пратка /куриер от фирма/ не е удостоверил в какво качество я връчва на посоченото в разписката лице-К. Ю.,а пък в известието за доставяне чрез [фирма] не е посочено въобще кому се връчва пратката.Фактът ,че изявлението за разваляне на договора е връчено на адреса на управление на ответното дружество е индиция за получаването му.Но дори да се приеме,че изявлението за разваляне не е достигнало до ответника поради нередовно връчване,с предявяването на исковата молба юридическият факт на разваляне на предварителния договор се счита настъпил.С развалянето на договора се поражда правото на ищеца да иска връщане на даденото по него. Както вече се посочи,без значение за изправността на ищеца е обстоятелството дали посредникът е превел изцяло получените от него суми на ответника или е останал задължен за някаква част.За задължението на посредника [фирма] по отчетното му правоотношение с ответника добросъвестният ищец не носи отговорност.

Не може да бъде споделено и възражението в отговорите на ИМ от ответниците, че правото на ищците да развалят едностранно процесния договор по реда на чл. 87 от ЗЗД е погасено по давност. Погасителната давност за разваляне на двустранен договор, уредена в чл. 87, ал.5 от ЗЗД, запозва да тече от изтичането на срока за изпълнение по договора, т.е. от 31.12.2008г. Поради това, към момента на разваляне на процесния договор не са изтекли 5 години.

Въведеното в отговора и на двамата ответници възражение за погасяване на вземането на ищците по давност също е неоснователно. Давността започва да тече от настъпване на изискуемостта на вземането, съгласно чл.114 ал.1 ЗЗД, а в случая вземането на ищците е станало изискуемо с развалянето на предварителния договор. Развалянето е настъпило с достигане на волеизявлението на ищците за това до ответника [фирма] и до ответника [фирма] или най-късно -с предявяване на исковата молба на 27.12.2013г., поради което вземането на ищците не е погасено по давност.

Решаващият състав приема, че е налице солидарност на задължението на двете ответни дружества по процесния предварителен договор на основание чл. 101 от ЗЗД. Двете дружества са постигнали съглашение за встъпване в дълг, което са признали пред пълномощника на ищците на срещата при нотариус М. на 27.06.2013г. и индиция , за което са нот. акт №8, т. III, рег.№1837, дело№381 от 2007г. на нотариус с район на действие района на РС - Разлог и заповед на гл. архитект на [община] встъпване като възложител на строителството на [фирма]. Поради тези факти и на основание чл. 101 от ЗЗД [фирма] е съдлъжник заедно с [фирма] по задължението му към кредиторите Д. и Е. Ф. по договора. От своя страна кредиторите са одобрили горното съглашение като са предприели действия по ангажиране на съвместната им отговорност. Ето защо, двете дружество отговарят като солидарни длъжници към кредиторите на основание чл. 101, изр.второ от ЗЗД.

С оглед изложеното съдът счита, че надлежно изявление за прекратяване на предварителния договор в съответствие с чл. 87, ал. 2 от ЗЗД ищците правят с подаване на исковата молба, с която претендират последиците от развалянето му, в който смисъл е Решение203/30.1.2012 г. на ВКС по т.д. № 116/2011 г. В хипотезата на чл. 87, ал. 2 пр. 2 от ЗЗД е достатъчно само изявление за разваляне, което да е достигнало до знанието на ответника, без да е необходимо даване на срок за изпълнение, поради приетото по-горе от съда за доказана безполезност за ответниците от евентуалното изпълнение на поетото договорно задължение. След като договорът е развален и се установява, че в изпълнение на същия единия от ответниците е получил от ищците претендираната от тях с иска сума в размер на77 240 британски лири, то същата на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД подлежи на връщане като получена при отпадналво основание.

По отношение на солидарната им отговорност съдът счита, е налице, поради което осъжда и двамата ответници да я платят на ищците претендираната сума. В представения договор, сключен помежду им, те са се споразумяли да отговарят солидарно по отношение на ищците, като купувачи по процесния предварителния договор. Солидарната отговорност между длъжниците е възникнала според предвидената възможност в чл. 121 от ЗЗД с уговарянето й от длъжниците.

Писмени доказателства, които не са обсъдени от съда, макар и допустими и относими, не са необходими, поради което и не следва да се преценяват, тъй като не могат да повлияят върху рещаващите фактически констатации за претенциите на ищците. Те нямат никакво значение за отношенията между страните относно съществуване на облигационно правоотношение по процесния договор, за неговото разваляне респ. за извършените плащания.

По въпроса за деловодните разноски:

Ищците са поискали своевременно /още с исковата молба/ да бъдат присъдени направените по делото разноски. В хода на устните състезания е представен списък по чл.80 ГПК. С оглед уважаването на предявения от ищците иск им се дължат направените в настоящото съдебно производство, както и съгл. тълкувателното разрешение, дадено в т.5 на ТР №6/2012г. ОСГТК на ВКС - разноските в производството по обезпечаване. Заедно с това, делото е с фактическа и правна сложност, което обуславя присъждане на адвокатското възнаграждение като разноски по делото на ищците в претендирания му и доказан размер и в този смисъл Б. не уважава направеното възражение за прекомерност на претендираното адв.възнаграждение.

Мотивиран по изложените съображения Благоевградският Окръжен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „А.-5“О. ,ЕИК[ЕИК],със седалище и адрес на управление:гр.Р. 2760,Република България, пл.“П.“ №1 и”В.-2005”, О., с[ЕИК] на основание чл.55, ал.1,предл.3 от ЗЗД солидарно да заплатят на Д. Ф.,гражданин на О. Кралство В. и С. И., [дата на раждане] в Б., с паспорт тип Р, №[ЕИК], издаден на 05.09.2002 г. от УКПА, с постоянен адрес: 1 S.l D., M., L., L31 3DN, О. Кралство В. и С. И., и Е. М. Ф.,гражданка на И., [дата на раждане] в К., с паспорт тип Р, № S239708, издаден на 19.10.2002 г. от Посолството на И. в Л., с постоянен адрес: 1 S. D., M. L., L31 3DN, О. Кралство В. и С. И., чрез адв. В. К. Д., със съдебен адрес: [населено място] 1000, район „С.", пл. „С." № 7, вх. Б, ет. 2, ап. 19 сумата от 77 240 британски лири, представляща платената цена по развален предварителен договор за продажба на недвижим имот №1721/2007г.,ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на иска-27.12.2013 г. до окончателното й плащане,както и да им заплатят направените разноски за производството пред настоящата инстанция в общ размер на 18 739.71 лв.

Решението може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: