№ 8443
гр. София, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА М. АНТОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА М. АНТОНОВА Гражданско дело №
20211110141687 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от В. ИВ. ИВ. срещу П.П. при „БДЖ –
П.П
- с правно основание чл. 215 КТ за сумата 595,00 евро и 100 щатски долара /след
допуснато изменение на петитума на иска/ , представляваща разликата между платените от
работодателя и за посочените в исковата молба командировки в чужбина и дължимите
такива за периода 01.01.2007г. – 05.11.2008г;
Претендира и законната лихва върху главниците считано от датата на подаването на
исковата молба до окончателното й изплащане.
Ответникът оспорва предявените искове, твърди, че същият не е конституиран като
надлежен ответник и счита производството за недопустимо, алтернативно – прави
възражение за погасяване по давност и счита, че претендирания размер не отговаря на
реално дължимата сума.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, намира за установено следното:
1
Относно възражението се недопустимост на производството.
Още в отговора на исковата молба ответникът е навел възражения за недопустимост
на производството, които съдът е счел за неоснователни, предвид обстоятелството, че е
насрочил делото в открито съдебно заседание и е разгледал същото, съответно обявил е, че
ще се произнесе с решение.
Следва да се добави, че макар и да е фрапантно - повече от 10 г. липсата на
поставеновен краен съдебен акт за заявени претенции /макар и нередовни в първоначалната
искова молба/ само по себе си не обосновава нито недопустимост на претенцията, нито
погасяване правата на ищеца по давност, доколкото тоци факт следва да се преценя към
момента на подаване на първоначалната искова молба от 05.11.2008г. /несъмнено за
претендирани командировъчни пари за периода 01.02.2007г. – 05.11.2008г. давността не е
изтекла към 05.11.2008г./, Задължение на съда е било да извърши всички необходими
действия за определяне компетентния съд да и отстраняване на всички нередовности на
исковата молба, което е направено едва към настоящия момент /междувременно
първоначално посочения ответник не съществува и са извършвани множество
преобразувания на търговското дружество, което е наложило и неколкократно оставяне на
исковата молба без движение с оглед посочване на конкретния ответник/.
Не е спорно между страните, че в процесния период ищецът е полагал труд в
Поделение за П.П. към БДЖ ЕАД, като спорно е дали същото поделение е било работодател
по силата на §1, т. 1 КТ и кой е неговия правоприемник към настоящия момент
респективно към момента на подаване на исковата молба.
Дефинитивната разпоредба на § 1, т. 1 КТ признава качеството на работодател на
поделението на юридическо лице, с което децентрализира трудовите правоотношения и ги
приближава до мястото, където те възникват и се реализират. Това улеснява работниците и
служителите, както и работодателите при упражняването на техните субективни права и
изпълнението на техните правни задължения. Поделението на юридическото лице /в случая
П.П./ в процесния период не е самостоятелен правен субект, макар и да има свое
управление и имущество, но то винаги е само част от предприятието на юридическото лице,
което се персонифицира единствено чрез правно обособения субект – “БДЖ”ЕАД.
Правилото на § 1, т.1 КТ няма императивен характер и не задължава страните по трудовото
правоотношение, в т. ч. служителите да предявяват исковете си единствено и само срещу
поделението , на което поделение също е признато качеството на работодател. Разпоредбата
само разширява обхвата на правосубектността, без да изключва общата правосубектност на
принципала-юридическо лице, поради което служителят може да предяви исковете си за
съдебна защита на правата си, произтичащи от преки отношения с поделението или срещу
последното, или направо срещу принципала. Специалната правосубектност на поделението
2
е предвидена само за удобство на страните по трудовото правоотношение, т.е. да улесни, а
не да ограничи защитата на техните права. Материалноправното положение, което
работодателят заема като страна по трудовото правоотношение обуславя неговата
процесуална правосубектност, без да отрича пасивната материалноправна легитимация и на
юридическото лице, към което принадлежи поделението, тъй като правата и задълженията
са елемент от правната сфера на юридическото лице. С факта на делегиране на поделението
на работодателска правоспособност юридическото лице не губи възможността да упражнява
правата и задълженията на работодател, вкл. да отговаря по предявените във връзка с
трудовото правоотношение искове. Извършените от поделението правни действия като
работодател ангажират юридическото лице и обратно - извършените от юридическото лице
процесуални действия се отразяват в правната сфера на поделението-работодател.
Съдът счита, че е неправилно позоваването от процесуалният представител на
ответника на ТР № 1/2010г. от 30.03.2012г. по т.д. № 1/2010г., тъй като същото касае
различна правна хипотеза, тъй като съответния работодател не е „поделение“ на
горестоящия административен орган от системата на изпълнителната власт /администрация/
и липсват предпоставките за прилагане по аналогия.
Следва да се има предвид, че с решение № 14/12.11.2007г. по ф.д. № 7/2002г. по описа на
СГС е вписано преобразувано на БДЖ ЕАД чрез отделяне от него на новоучредени
дружества – „БДЖ –товарни превози “ЕООД, „БДЖ-П.П. ЕООД“, „БДЖ-Тягов подвижен
състав /Локомотиви/ЕООД,“, но с решение № 1/13.11.2007г. по ф.д. № 16660/2007г. е
вписано в Регистъра на търговските дружества „БДЖ-П.П.“ЕООД- ППП София и от който
момент това юридическо лице съществува /т.е. след процесния период, като до този момент
ППП-София е част от БДЖ ЕАД, чиято фирма е ХОЛДИНГ БДЖ ОТ 23.11.2010г./.
Освен това, служебно известно е, че вкл. и ответника е получил през 2007г.
уведомително писмо, с което същият изрично се уведомява, че считано от момента на
получаването му. на чл.127 ал.1 т.7 от КТ правата и задълженията на БДЖ ЕАД-ППП
София се прехвърлят на „БДЖ-П.П.“ЕООД- ППП София и същият вече има качеството на
работодател на ищеца.
Следователно към датата на подаване на исковата молба работодател на ищеца е
Поделение П.П. София към „БДЖ-П.П.“ЕООД, но искът е предявен за задължения
възникнали преди отделянето на дружеството и прехвърляне на дейността, поради което и
на основание чл.127 ал.4 от КТ отговарят солидарно Поделение П.П. София към „БДЖ-
П.П.“ЕООД и БДЖ ЕАД, към настоящия момент с фирма ХОЛДИНГ БДЖ, която
солидарност е възникнала въз основа на закона и не може да се дерогира със споразумения
между длъжниците /във връзка с възражението на процесуалният представител на ответника
във връзка с т.4 от План за преобразуване на дружеството/.
Доколкото солидарността не предполага задължитело другарство, то избор на ищеца
е дали да насочи иска едновременно срещу всички солидарни длъжници или само срещу
някой от тях. /като в последния случай разпоредбата на чл.127 от ЗЗД уреджа отношенията
между солидарните длъжници/.
3
Относно исковете с правно основание чл.215 от КТ.
За да възникне субективното притезателно право на работника за командировъчни
пари следва в обективната действителност да са проявени следните материални
предпоставки: 1. ищецът да е полагал труд при ответника по трудово правоотношение; 2.
компетентен орган на ответното поделение да е командировал ищеца за изпълнение на
трудовите му задължения в друго населено място, различно от това, в което изпълнява
длъжността и 3. командированият работник фактически, ефективно да е извършвал работа в
друго населено място, определено от работодателя.
Като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по
реда на чл.146 ал.1 т.3 и т.4 от ГПК са обявени следните обстоятелства:за процесния период
ищецът е полагал труд при ответника на длъжността „кондуктор спални и кушет вагони“ и
между страните е съществувало трудово правоотношение.
От заключението по ССчЕ, изготвено въз основа на пътните листове и авансови
отчети съхранявани при ответника, вкл. и представени по делото, а и не се спори от
ответника, че за процесния период ищецът реално е извършил 39командировки в чужбина,
описани като маршрут на л.2 от заключението, като за същите ответникът е извършил
плащане на 1295,00 евро или 247,07 лв.
Спорен е въпросът за размера на дължимите се командировъчни пари за
осъществените командировки.
Тъй като ищецът е бил член на екипажа на сухоземно транспортно средство, който е
осъществявал международни курсове, за определяне на дължимите командировъчни пари
следва да се прилага НСКСЧ (в редакцията към ДВ, бр. 98 от 2007 г., в сила от 01.01.2007
г.).
Спорен е въпросът за тълкуването на чл.31 ал.1 вр. ал.3 и приложение №3, а именно
дали работодателят може да определя по – нисък размер на командировъчните пари от
определените в приложение №3.
Съгласно чл. 228, ал. 2 КТ, във вр. с чл. 215 КТ размерите на командировъчните пари,
определени в чл. 215 КТ, се прилагат, доколкото в акт на Министерския съвет, в колективен
трудов договор или в трудовия договор не са предвидени по-големи размери. В този смисъл
трябва да се схваща разпоредбата на чл. 31, ал. 6 НСКСЧ т.е. разпоредбата на чл. 31, ал. 6
НСКСЧ дава възможност на работодателите да определят по-високи размери на
командировъчните пари при осъществяване на командировки в чужбина, които ще се
признават за данъчни цели като разходи, само ако са на стойност, равняваща се на
двукратния нормативно установен в НСКСЧ размер и то ако докажат останалите
предпоставки – че са налице изключителни експлоатационни и технологични условия на
работа, респ. е налице специфична организация на международните рейсове. Но тази правна
4
норма не урежда възможност за законосъобразно намаляване размера на командировъчните
пари.
Следователно, определените в НСКСЧ, която е издадена въз основа на уредената в
чл. 215 КТ законова делегация, командировъчни пари са минимални, като работодателят не
може законосъобразно да определя по-ниски размери на командировъчните пари от
нормативно установените, тъй като би нарушил императивните разпоредби, уредени в чл.
215 КТ и чл. 228, ал. 2 КТ. Не води до противния извод, при прилагане правилата на
стриктното, логическо и ограничително тълкуване с цитираните по – горе разпоредби,
формулировка в приложение №3 в табличен вид – „до”.
В настоящият случай работодателят не е определял по – ниски размери на
командировъчните пари от предвидените в Наредбата, но спорен е въпроса как следва да се
изчисляват, предвид разпоредбата на чл.21 он НСКСЧ, според която при престой повече от
4ч., но по – малко от едно денонощие в съседна страна се заплаща 35% от дневните пари.
В настоящият случай, тази разпоредба е неприложима относно извършените от
ищеца командировки по релация София-Будапеща- София, поради обстоятелството, че
Унгария не е съседна на България държава.
За останалите командировки обаче по релация София-Истанбул –София и София-
Белград-София, София- Солун-София, София-Атина –София, съдът счита, че цитираната
разпоредба намира приложение, доколкото е налице престой между 4-6 часа на територията
на съседната държава, поради което и цени заключението на вещото лице, включително и
подробно дадените обяснения в съдебно заседание за начина на изчисление по ССчЕ по
вариант № 2, а именно, че за процесния период при приложение на чл.21 от НСКСЧ общия
размер на неплатените командировъчни пари /дневни/ е в размер на 595,00 евро и 27,96
щатски долара, до който размер следва да бъдат уважени исковете.
Относно разноските по делото
Предвид изхода на делото, разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК и изрично направеното
своевременно изявление от процесуалният представител на ищеца за присъждане на
разноски, такива следва да бъдат присъдени в размер съответен на уважената част от
исковете, а именно от направени в размер на 300,00 лв. – платено адвокатско
възнаграждение, следва да се присъдят 268,19 лв.
Ответникът с оглед изхода на делото, разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК и изрично
направеното изявление, също има право да му бъдат присъдени направените по делото
разноски, съобразно отхвърлената част от исковете. Юрисконсултското възнаграждение
съобразно чл. 78 ал.8 от ГПК вр. Наредба №1/2004г. е в размер на 150,00 лв., от което следва
да бъде присъдено 15,90 лв.
5
На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза
на бюджета на съда държавна такса върху уважения размер на исковете – 50,00 лв. и
съответна на уважения размер част от направените от бюджета на съда разноски – 151,97 лв.
/ от 170 лв. за възнаграждение за вещо лице по ССчЕ/ или общо 201,97 лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА П.П. при „БДЖ-П.П.“ЕООД с ЕИК: 175056470209 със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. Княгиня Мария Луиза № 102 да заплати на В. ИВ. ИВ. с
ЕГН: ********** и със съдебен адрес: гр. София бул. Витоша 1а, ет.2, кантора 207 –адв.
М., както следва:
- на основание чл. 215 КТ сумите от 595,00 евро, представляващи остатъкът от
неизплатената част от командировъчните пари за осъществени международни командировки
за периода от 01.01.2007г. – 05.11.2008г., ведно със законната лихва върху главницата от
595,00 евро,считано от 05.11.2008г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска
за сумата от 100,00 щатски долара ;
-на основание чл.78 ал.1 от ГПК разноските по делото в размер на 268,19 лв. /двеста
шестдесет и осем лева и деветнадесет стотинки/.
ОСЪЖДА В. ИВ. ИВ. с ЕГН: ********** и със съдебен адрес: гр. София бул.
Витоша 1а, ет.2, кантора 207 –адв. М. да заплати на П.П. при „БДЖ-П.П.“ЕООД с ЕИК:
175056470209 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Княгиня Мария Луиза №
102 на основание чл.78 ал.3 от ГПК разноските по делото в размер на 15,90 лв. /петнадесет
лева и деветдесет стотинки/.
ОСЪЖДА „П.П. при „БДЖ-П.П.“ЕООД с ЕИК: 175056470209 със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. Княгиня Мария Луиза № 102 на основание чл. 78, ал. 6,
6
във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК да заплати на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД сумата от
201,97 лв. /двеста и деин лева и деветдесет и седем стотинки/ - държавна такса и съответна
на уважения размер на исковете част от направените от бюджета на съда разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7