№ 405
гр. София, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело №
20241001000244 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на И. П., А. П. и Д. П., като наследници по закон на И.
П. и действащи чрез законния си представител и тяхна майка Р. П., подадена против Решение №
1558 от 15.12.2023 г., постановено по т. д. № 1879/2021 г. на СГС, ТО, VI – 1 –ви състав, в частта, с
която съдът е отхвърлил като неоснователни предявените от въззивниците против „Сенид“ ООД
искове за заплащане на сумата до размер от 2 817 005.13 лева за всеки един от ищците,
представляващи по 1/3 идеална част от стойността на притежаваните от баща им И. П.
дружествени дялове, всеки с номинал от 50 лв. от капитала от „Сенид“ ООД, ведно със законната
лихва от датата на предявяване на исковата молба и с което ищците са осъдени да заплатят на
ответника разноски в размер на 379 836 лв.
Сторени са оплаквания за неправилност на обжалваното Решение. Моли се за отмяната
му и уважаване на предявените искове в обжалваната част.
Редовно уведомено, въззиваемото дружество е депозирал в срок писмен отговор на така
подадената въззивна жалба, с който я оспорва като неоснователна и моли за оставянето й без
уважение.
Съдът, като съобрази данните по делото, както и доводите на страните във връзка с
обжалвания съдебен акт, намери следното:
С Разпореждане № 1127 от 07.02.2024 г. СГС е оставил въззивната жалба на ищците без
движение, като им е указал да ангажират доказателства за заплатена държавна такса от по 56 340,
10 лв. за всеки от тях.
1
С нарочна молба от 07.02.2024 г. ищците са отправили до администриращия съд молба
за освобождаване от задължение за заплащане на държавна такса поради липса на доходи и
средства за това, като са представили декларации по образец.
С Определение № 521 от 08.02.2024 г. СГС е освободил всеки от ищците от
задължението за внасяне на държавна такса за въззивното производство за горницата над 300 лв.
С молба от 08.02.2024 г. въззивниците са ангажирали доказателства за заплатена от
тримата държавна такса в общ размер на 900 лв., като по този начин са изпълнили дадените им
указания.
С Определение № 638 от 03.10.2024 г. по настоящото дело, решаващият състав на САС,
като е взел предвид настъпилите промени в обстоятелствата от значение за възможността за
заплащане на държавна такса от страна на въззивниците, е оставил въззивната жалба и исковата
молба на последните без движение, като им е указал да ангажират доказателства за заплатена от
всеки един от тях държана такса от 112 080.21 лв. за производството пред СГС и 56 040.10 лв. за
това пред въззивната инстанция. Указано е, че при неизпълнение на дадените указания, исковата
молба и въззивната жалба ще бъдат върнати, а производството – прекратено.
Страните са уведомени за дадените указания чрез процесуалния им представител и
съдебен адресат адв. В. на 03.10.2024 г. чрез ЕПЕП.
С молба от 07.10.2024 г. въззивниците са поискали от съда удължаване на срока за
изпълнение на дадените им указания, а с Определение № 668 от 15.10.2024 г. САС, ТО, 11 –ти
състав, е изменил свое Определение № 638 в частта относно размера на дължимата се за
въззивното производство такса, като е определил, че дължимата се от всеки ищец такава е в размер
на 47 589.09 лв., като е удължил срока за изпълнение на указанията с един месец.
С молба от 05.11.2024 г. ищците отново са сторили искане за продължаване срока за
изпълнение на указанията на въззивния съд, което е уважено с Определение № 789 от 27.11.2024 г.
по настоящото дело, като съдът е удължил срока с още един месец.
С молба от 09.12.2024 г. ищците отново са сторили искане за продължаване срока за
изпълнение на указанията на въззивния съд, което е уважено с Определение № 789 от 27.11.2024 г.
по настоящото дело, като съдът е удължил срока с още един месец.
Предвид постановяването на Решение № 2708 от 18.02.2025 г. на СРС, 92 –ри състав, с
което се дава разрешение за разпореждане със средства по личните на ищците сметки, с
Разпореждане № 308 от 24.02.2025 г., съдията – докладчик отново е указал на страните да
ангажират доказателства за заплатена държавна такса за производството пред двете съдебни
инстанции.
С молба от 24.02.2025 г. ищците са представили 3 бр. платежни нареждания за сумата
от 47 589, 09 лв., преведени по бюджетната сметка на САС.
В определения от съда срок, а и към настоящия момент, въззивниците не са ангажирали
доказателства за заплатена държавна такса по сметка на СГС.
Неоснователно е възражението на въззивниците, че промяната в материалното им
състояние в хода на въззивното производство не е основание, същите да бъдат задължени да внесат
дължимата за разглеждане на предявения иск пред СГС държавна такса, щом като към оня момент,
са били налице основания за освобождаване от внасянето и. Според настоящия състав на САС при
промяна на обстоятелствата при които страните са били освободени от заплащане на дължимата за
2
развитие на първоинстанционното производство държавна такса, а в случая това обстоятелство е
установено безспорно по делото, вкл. признато и от самите въззивници, то следва същите да бъдат
задължени да изпълнят това задължение (вж. Определение №109/07.03.2018 г., ВКС, гр.д.
№610/2018 г., III ГО). Компетентен да се произнесе по този въпрос е съдебният състав разглеждащ
делото (ТР№6/06.11.2013 г, т.д.№6/2012 г. ОСГТК).
В задължителната съдебна практика на ВКС, формирана с ТР № 1/17.07.2001 г. на
ОСГК, т.4, ТР № 2/02.07.2004 г. на ОСГТК на ВКС, актуална и до днес съгласно т.5 от Тълкувателно
решение № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., се приема, че когато въззивният съд
констатира нередовности на исковата молба, той дава надлежни указания на ищеца да ги отстрани.
При неизпълнение на тези указания от страна на ищеца в дадения му срок, въззивният съд с
решението си обезсилва първоинстанционното решение и прекратява производството по делото.
Дадените разяснения с цитираните тълкувателни решения се прилагат последователно и в
практиката на Врховния касационен съд – напр. решение № 192 от 19.04.2012 г. по гр.д.№ 825/2011
г., ІV г.о., Определение № 500 от 25.01.2023 г. по гр. д. № 2349/2022 г., ГК, IV г.о., и др.
В конкретния случай, по делото, както бе посочено по – горе, няма съмнение, че
въззивниците не са изпълнили указанията на съда за отстраняване на констатираната нередовност
на исковата молба по смисъла на чл. 261, т. 4 от ГПК чрез заплащане на дължимата се по сметка на
СГС държавна такса за първоинстанционното производство, представляваща абсолютна
процесуална предпоставка, поради което постановено следва да бъде Решение, с което обжалваното
такова да бъде обезсилено, в частта, с която предявените искове са отхвърлени, а
първоинстанционното производството по делото – прекратено.
Подадена против постановеното по делото пред СГС по реда на чл. 248 от ГПК
Определение № 723 от 21.02.2024 г. частна жалба, настоящият състав намира за неоснователна.
Следва да бъде споделено становището на СГС, че няма пречка адвокатският хонорар да бъде
заплатен от трето лице. Още повече, че видно от самото платежно нареждане, плащането е в полза
на ответното дружество „Сенид“ ООД, обвързано е с фактурата по делото, която е с основание
процесуално представителство и защита по конкретното дело.
Неоснователно е и възражението по отношение на възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, защото видно от протокола на проведеното последно о.с.з.,
процесуалният представител на ищците, не е направил изрично възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Претендирал е, че разноски не следва да се присъждат, защото
такива не са направени от ответното дружество, но няма възражение, че претендираните такива са
прекомерни. Независимо от това, при съобразяване с цената на иска, фактическата и правна
сложност делото, следва да се приеме, че заплатеният адвокатски хонорар в размер на 379 836 лева
не е прекомерен.
Ето защо постановеното по реда на чл. 248 от ГПК Определение № 723 от 21.02.2024 г.
на СГС следва да бъде потвърдено.
При този изхода на спора, на въззиваемото дружество, следва да се присъдят
претендираните пред настоящата инстанция разноски за изготвената експертиза в размер на 1000
лева, съгл. представения Списък за разноски и платежно нареждане.
Водим от горното, съдът:
РЕШИ:
3
ОБЕЗСИЛВА Решение № 1558 от 15.12.2023 г., постановено по т. д. № 1879/2021 г. по
описа на Софийски градски съд, ТО, VI – 1 състав, в частта с която са отхвърлени предявените от
ищците И. И. П., ЕГН: **********, А. И. П., ЕГН: ********** и Д. И. П., ЕГН: ********** като
наследници по закон на баща си И. И. П., ЕГН: ********** и тримата действащи чрез своята майка
и законен представител Р. И. П. искове за заплащане на сумата от по 17 000 000 лв. за всеки един,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба като ПРЕКРАТЯВА исковото
производството в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1558 от 15.12.2023 г., постановено по т. д. № 1879/2021 г.
по описа на Софийски градски съд, ТО, VI – 1 състав в частта за разноските.
ПОТВЪРЖДАВА Определение №723 от 21.02.2024 г. по описа на Софийски
градски съд, ТО, VI – 1 състав постановено по реда на чл. 248 от ГПК.
ОСЪЖДА И. И. П., ЕГН: **********, А. И. П., ЕГН: ********** и Д. И. П., ЕГН:
********** като наследници по закон на баща си И. И. П., ЕГН: ********** и тримата действащи
чрез своята майка и законен представител Р. И. П., ЕГН: ********** чрез Адвокат В. А. В., САК,
съдебен адресат: София, 1404, кв. „Манастирски ливади-Б“, бл. 48, ет. 5, an. 1 да заплатят „Сенид“
ООД, ЕИК130419394 сумата от 1000 лв. сторени разноски пред настоящата съдебна инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в
едноседмичен срок от съобщението му до страните при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4