№
29
гр. Силистра, 11.04.2019 год.
Силистренски окръжен
съд, гражданско отделение, в
открито съдебно заседание проведено на дванадесети март две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Неделчев
ЧЛЕНОВЕ: Виолета
Александрова
Кремена Краева
При
секретаря Мирена Стефанова, като разгледа докладваното от съдия Пламен Неделчев
въззивно гражданско дело № 3/2019 год. по описа на СОС и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 от ГПК, образувано по въззивна жалба от „ЗД Евроинс” АД с ЕИК
*********, с адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб” № 43,
представлявано от Йоанна Цветанова Цонева и Евгени Светославов Игнатов, против
Решение № 378 от 31.10.2018г. постановено по гр. дело № 497/2018г. на СРС, с
което първоинстанционният съд е отхвърлил иска на дружеството предявен против А.С.С.
с ЕГН ********** ***, с който ищецът е поискал от съда да признае за установено,
че ответникът му дължи сумата от 1037,62 лв., представляваща застрахователно
обезщетение, заплатено от застрахователя на Тихомир Станчев Станчев в
изпълнение на задълженията му по договор за застраховка „гражданска
отговорност“ за увреждането на лек автомобил „Фолксваген Бора” с рег. № СС 8309
РВ при ПТП, реализирано на 19.08.2016г. в гр. Силистра, обезщетение за забава
върху тази сума за периода от 21.09.2016г. до 31.01.2018г. в размер на 143,82
лв., както и законна лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата
молба в съда - 20.04.2018г., до окончателното й плащане. За тези вземания е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 176 по описа на РС – Силистра за
2018г. Със същото решение първоинстанционният съд е отхвърлил искането на „ЗД
Евроинс” АД с ЕИК *********, за присъждане на деловодни разноски.
Въззивникът
– „ЗД Евроинс” АД с ЕИК ********* с адрес на управление: гр. София, бул.
„Христофор Колумб” № 43, представлявано от Йоанна Цветанова Цонева и Евгени
Светославов Игнатов, не е доволен от първоинстанционното решение считайки, че
същото е неправилно и необосновано, като в тази връзка желае решението да бъде отменено, а вместо него
въззивния съд да постанови друго, с което да уважи изцяло осъдителните му
искови претенции срещу ответника.
Въззиваемият – А.С.С.
с ЕГН ********** ***, чрез служебно назначен процесуален представител излага
становище за неоснователност на въззивната жалба и моли въззивния съд да я
отхвърли и да потвърди атакуваното с нея първоинстанционно съдебно решение.
Съдът – след като
прецени събраните по делото доказателства, намира
жалбата за
допустима, предвид на това, че е подадена от активно легитимирано лице имащо
правен интерес от въззивното производство, както и че е спазен преклузивният
срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК. Разгледана по същество ОС намира въззивната
жалба за неоснователна, по следните съображения:
За да постанови атакуваното решение първоинстанционният
съд е приел за установено, че липсват някои от изискуемите предпоставки, които
по закон са нужни за да установят вината на водач на МПС, който самоволно е
напуснал местопроизшествието преди идването на контролните органи.
Първоинстанционният съдия е обсъдил обстоятелството, че за да е задължително
уведомяването и посещението от страна на органите на МВР на местопроизшествието
е необходимо между участниците в него да има разногласия относно механизма на
ПТП, и поне едно от участвалите МПС да не може да се придвижи на собствен ход
поради причинените му в произшествието щети. Обсъдени са приетите, като
доказателства протокол от ПТП, от който се установява, че ответника А.С. е
напуснал местопроизшествието и АУАН, в който е посочено, че е сторил това без
да уведоми съответната служба за контрол на МВР на територията, на която е
настъпило. Съобразявайки липсата на други доказателства установяващи наличието
на всички предпоставки изчерпателно изброени в хипотезата на чл. 125 от ЗДП,
първостепенният съд приел, че напускането на местопроизшествието от ответника
не е сторено в хипотезата на чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, т.е. когато явяването
на органите на реда е задължително по закон, което пък е мотивирало съдията да
приеме липсата на основания за възникване на регресна отговорност на прекия
причинител на вредите, обезщетени от застрахователното дружество – ищец по
силата на сключения със собственика на пострадалия автомобил договор за
застраховка „Гражданска отговорност“.
Доводите на съда не са обсъдени във
въззивната жалба, в която само е изтъкнато обстоятелството, че ответника
напуснал местопроизшествието без да дочака органите на реда, което пък според
въззивника било достатъчно за да обоснове възможността за регресна претенция на
платилия обезщетение застраховател суброгирал се в правата на пострадалото
лице. В жалбата лаконично се коментира наличието на събрани, годни
доказателства установяващи обстоятелството, че А.С. е напуснал
местопроизшествието преди идването на контролните служители и се иска отмяна на
първоинстанционното решение възоснова само на това установено обстоятелство.
ОС не споделя ищцовите аргументи, а
кредитира мотивите на първоинстанционния съд, към които препраща по реда на чл.
272 от ГПК. Правилно районният съдия е приел, че по делото не са събрани
достатъчно доказателства установяващи наличието на всички предпоставки
изискуеми по закон за да е задължително посещение на местопроизшествието при
реализирано ПТП от органите на МВР. По делото не се спори, че виновният водач е
напуснал местопроизшествието преди идването на контролните органи, което
обстоятелство е установено и коментирано от първоинстанционния съдебен състав,
но което не е аргумента мотивирал съда да отхвърли ищцовите претенции. Мотивът
на районния съд да постанови отхвърлително решение е липсата на доказателства,
от които да се установи, че органите на реда са били задължени в този конкретен
случай да посетят местопроизшествието поради, което пък остава недоказано и
задължението на виновния водач да ги дочака. Този аргумент на съда не е обсъден
във въззивната жалба при все, че е основния мотивирал първостепенния съд да
отхвърли претенцията на ищеца.
По тези съображения настоящият въззивен
съдебен състав намира изложените във въззивната жалба аргументи за неоснователни,
което го мотивира да отхвърли жалбата и да потвърди атакуваното с нея
първоинстанционно решение.
Предвид разпоредбата на чл. 280, ал. 2,
т. 1 от ГПК, решението не подлежи на касационно обжалване.
Водим
от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 378 от 31.10.2018г. постановено по гр.
дело № 497/2018г. на РС - Силистра.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1: 2: