№ 2394
гр. С., 13.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. Д.А
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20241110155735 по описа за 2024 година
Ищецът „Г.З.” ЕАД е предявил срещу ответника З.Б.В.И.Г.” АД иск с правно
основание чл. 411 КЗ за заплащане на сумата от 10лв. частичен иск от иск в общ размер на
545,24, ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на завеждане на
исковата молба – 19.09.2024г. до пълното изплащане на сумата Претендира направените по
делото разноски. Ищецът твърди, че във връзка с реализирано на 24.07.2022г. ПТП в ***, е
изплатил сумата от 881,14лв., представляваща застрахователно обезщетение за щетите по л.а
„***“, рег. № ***, застрахован по застраховка Каско при ищеца, със застрахователна полица
№***, валидна към момента на застрахователното събитие, както и 15 лв. ликвидационни
разходи. За описаното ПТП е съставен Двустранен констативен протокол за ПТП от
24.07.2022г. Поддържа, че към датата на завеждане на исковата молба ответникът е
обезпечил гражданската отговорност на виновния за ПТП водач, управлявал лек автомобил
с марка „***”, рег. № ***, но задължението към ищеца не било погасено изцяло, въпреки
отправената регресна покана до ответника. Твърди, че е изплатена сумв в размер на
363,90лв, която не отговаря на действителния размер на претърпените вреди. Ищецът
твърди, че след извършеното плащане по имуществената застраховка се е суброгирал в
правата на застрахования и претендира застрахователното обезщетение в посочения в
исковата молба размер. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът З.Б.В.И.Г.” АД е
депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Не
оспорва обстоятелството, че между него и собственика на лек автомобил с марка „***”, рег.
№ *** е налице застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“,
както и че ищецът е заплатил сумата от 909,14лв. Оспорва съставения констативен протокол
за ПТП, както и механизма на настъпване на ПТП. Оспорват се и констатираните щети по
вредения автомобил да са настъпили в резултат от процесното ПТП. Заявява, че заплатеното
обезщетение е в завишен размер и се съизмерява със заплатената сума в размер на 363,90.
Претендира разноски.
С протоколно определение от 27.01.2025г. съдът е допуснал изменение на размера на
предявения иск, като същият е увеличен до сумата от 447,70лв.
1
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да
е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения
автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение
на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди. В случая посочените предпоставки са
налице.
За безспорни и ненуждаещи се от доказване са обявени следните обстоятелства, че
лек автомобил с марка „***”, рег. № *** е застрахован по застраховка ГО при ответника; че
л.а „***“, рег. № *** е застрахован по застраховка Автокаско при ищеца, както и че ищецът е
изплатил застрахователно обезщетение в претендирания размер, както и че ответникът е
изплатил в погашение сумата на 363,90лв.
По делото е приета САТЕ от заключението на която се установява, че размерът на
щетите нанесени на процесното МПС л.а „***“, рег. № *** към датата на ПТП по цени на
официален сервиз, възлиза на 884,12 лв., а с включени 15,00 лв. ликвидационни разноски –
909,12 лв. при включване на търговска отстъпка към стойността на новите части и
консумативите, като от техническа гледна точка и при представените по делото документи
щетите нанесени на процесното МПС са в пряка причинно-следствена връзка с механизма
на произшествието, настъпило на 24.07.2022г. Същевременно вещото лице посочва, че
действителната стойност на вредите по процесния автомобил по средни пазарни цени
възлизат на 422,70лв., а с включени ликвидационни разходи - 447,70лв. Съдът кредитира
заключението на вещото лице като компетентно и задълбочено изготвено, поради което ще
го ползва при постановяване на крайни си съдебен акт.
Не е предмет на спор и факта, че гражданската отговорност на делинквента е покрита
по силата на сключен между ответното дружество и собственика на управляваното от
делинквента МПС, договор за застраховка „Гражданска отговорност”, с който е покрита
гражданската му отговорност.
Суброгационното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което
застрахователят е платил на застрахования, и от размера на обезщетението, което третото
лице като делинквент дължи съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД на застрахования, а в случаите на чл.
411 КЗ – и от размера на застрахователната сума, предвидена в договора за застраховка
“Гражданска отговорност”. Дължимото обезщетение е равно на вредата към деня на
настъпване на застрахователното събитие, което не може да надвишава действителната
стойност на увреденото МПС и не може да е по – малко от изчисленото по методиката.
Видно от заключението на вещото лице, че действителната стойност на автомобила е
стойността на причинените вреди по увредения автомобил е в размер на 422,70лв., а с
включени ликвидационни разходи е 447,70лв. След приспадане на платената от ответника
сума се дължи разлика в размер на 83,80лв., което прави предявения иск основателен до този
размер, а до пълния предявен размер от 447,70лв. следва да се отхвърли.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищцовата страна.
Ищецът претендира сумата от 50лв. – държавна такса, 250лв. – депозит САТЕ и 250лв.
–юрисконсултско възнаграждение, като с оглед уважената част от исковете му се дължи
сумата от 102,95лв.
2
Ответникът претендира сумата от 250лв. – депозит САТЕ и 300лв. юрисконсултско
възнаграждение, като съразмерно на отхвърлената част от исковете ищецът дължи сумата от
447,05лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА З.Б.В.И.Г.“, ЕИК *** и адрес *** да заплати на „Г.З.“ЕАД, с ЕИК *** и
адрес: *** на основание чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД сумата 83,80, лева, представляваща
незаплатено регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка "Автокаско" за вреди на лек автомобил л.а „***“, рег. № ***, причинени от
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 27.07.2022 г. в гр. С. ведно с включени
разходи за определянето му, заедно със законната лихва от 19.09.2024г. до погасяване на
задължението, както и на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата от 102,95лв. – разноски по
делото.
ОСЪЖДА„Г.З.“ЕАД, с ЕИК *** и адрес: *** да заплати на З.Б.В.И.Г.“, ЕИК *** и
адрес *** на основание чл.78,ал.3 ГПК сумата от 447,05лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от същото на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3