Определение по дело №40/2016 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.422 ГПК.

Образувано е по искова молба на „. Б. - С., чрез А. Г., в която ищецът твърди, че на 07.08.08г. сключил с ответника М. Ч., от Г. С., договор за банков кредит на стойност 140 000 лв. Като солидарен длъжник по договора за кредит участвал и вторият ответник "М. Ч." О.- С., а като обезпечение на кредита с нот. акт №**, том **, рег. №**, дело №**/08г. на 122-ри нотариус с район на действие РС-С., била вписана ипотека върху недвижим имот УПИ **, кв. * по плана на с. М., представляващ семеен хотел. На 17.12.09г. страните по договора подписали анекс към него, в който се съгласили, че общият размер на дълга е 151 268.75лв., от които 138 389.48лв. главница и 12 879.27лв. лихви, П. вноски, падежи и други условия, описани подробно в исковата молба. Длъжникът М. Ч. извършил следните плащания по договора- 350лв. на 15.01.2010г., 1100лв. на 31.03.2010г., 1100лв. на 30.04.2010г., 500лв. на 07.07.2010г., 150лв. на 31.08.2010г. Ищецът прихванал тези суми за погасяване на лихви за просрочена главница, наказателни лихви, дължима застрахователна премия и периодични такси, тъй като сумите не били достатъчни за погасяване на дължимите месечни вноски. Или длъжникът М. Ч. не извършил плащания през месеците февруари, май, юни 2010г., а след 31.08.2010г. въобще престанал да обслужва кредита. Според т.17 от договора, неплащането на което и да е парично задължение на кредитополучателя по договора било достатъчно основание за кредитодателя да направи кредита предсрочно изискуем.

Банката изпратила покана за доброволно изпълнение до двамата длъжници, независимо, че нямала такова задължение по договора. На 15.04.2011г. банката -кредитор подала до РС-С. заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по извлечение от сметка срещу двамата длъжници за сумите от 138 389.48лв. неплатена главница, сумата от 26 985.99лв., договорна лихва за периода 07.01.2010г. -13.04.2010г., законна лихва върху главницата от 15.04.2010г. до окончателното им плащане, 198.47лв. такси по кредита и 3316.48лв. държавна такса в заповедното производство. По заявлението било образувано ч.Г.дело №498/2011г. на РС-С., и били издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. В срока на чл.414, ал.1 ГПК, двамата длъжници подали възражения срещу заповедта, затова съдът дал месечен срок на ищеца за предявяване на иска по чл.422, ал.1 ГПК за установяване на вземането. Ищецът получил указанието на 06.10.2011г. и в месечния срок предявил иска да се установи по отношение на двамата ответници, съществуването на вземане относно: 138 389.48лв., представляващи дължима неплатена главница по договора; 26 985.99лв., представляваващи дължима договорна лихва за периода 07.01.2010г. до 13.04.2011г., законната лихва върху главницата от 138 389.48лв., от 15.04.2011г. до окончателното им плащане, сумата от 198.47лв. такса по кредита, 3 316.48лв. държавна такса в заповедното производство, а също разноски, както следва : 3 316.48лв. държавна такса в заповедното производство /сумата се претендира два пъти/, 3 306.48лв. доплатена държавна такса по иска по чл.422 ГПК, 4 513.78лв. адвокатски хонорар.

Ответниците М. Ч. и дружеството солидарен длъжник, чрез А. Ч., оспорват иска. Поддържат, че извършвали частични плащания по погасителния план, но поради едностранно увеличение на лихвения процент от банката без основание, вноската по кредита им се увеличила и те не били в състояние да плащат увеличените вноски. Твърдят, че нямало основание банката да направи кредита предсрочно изискуем, тъй като липсвало неплащане на две поредни погасителни вноски, предсрочната изискуемост не била обявена по надлежния ред, в нарушение на чл.60, ал.2 ЗКИ. Затова кредитът не бил станал предсрочно изискуем, а претендираните по исковата молба суми, били недоказани.

ФАКТИ ПО ДЕЛОТО :

Фактическият състав, относим към исковата претенция, включва следните елементи: договор за банков кредит, с двама солидарни длъжници, ответници по делото; изменение на договора с анекс; неизпълнение от страна на кредитополучателя М. Ч. на парично задължение по договора и автоматично настъпване на предсрочна изискуемост на целия кредит, вследствие на неизпълнението; подаване на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение от кредитора, на основание извлечение от сметка; издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист; възражение от длъжника /длъжниците/ в срока по чл.414 ГПК; предявяване на иск от кредитора за установяване на вземането.

В случая не се спори относно фактите на сключването на договора за банков кредит и изменението му, включително относно размера на договорената и усвоена сума, условията на договора и обезпечението; не е спорно обстоятелството, че длъжникът М. Ч. е извършил частични плащания по погасителния план, че кредиторът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по извлечение от сметка, че в срока по чл.414 ГПК солидарните длъжници са подали възражения срещу заповедта, както и че е спазен срока на чл.415 ГПК за предявяване на иска за установяване на вземането.

Спорни са обстоятелствата, дали е налице неизпълнение на задължението на кредитополучателя за плащане на вноските по погасителния план, съобразно с анекса; води ли това неизпълнение автоматично до предсрочна изискуемост на целия кредит; сумите по извлечението от сметка, респ. заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, съответстват ли на установените и доказани вземания, които са определени по размер и с настъпил падеж по исковата молба.

Първият и третият от тези въпроси са фактически и за изясняването им е допусната съдебно -икономическа експертиза, вторият е правен и на него съдът дължи отговор в мотивите по същество. Според т.3 от заключението, в периода 07.09.08г. до 07.06.09г. длъжникът М. Ч. е погасявал частично главницата по кредита в размер на 1610.52лв., затова възражението на ответниците в този смисъл е основателно. Следващата дължима вноска с падеж 07.07.09г. не била платена, след този момент до 15.04.2011г., датата на подаване на заявлението, плащания по главницата не били извършвани, или размерът на редовната непогасена главница бил 138 389.48лв., който съответства на сумата, за която била подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Според т.4 от заключението, последната вноска за погасяване на редовна договорна лихва от 129.47лв., П. дължима 1533.57лв., била внесена на 30.07.09г., вместо на падежа 07.07.09г., след което вноски за лихви не били правени. Общият размер на дължимите договорни лихви, според т.5 от заключението, за периода 07.01.2010г. до 15.04.2011г. възлизал на 26 985.98лв., от които 9848.59лв. редовни договорни лихви, 10 921.85лв. наказателни лихви върху главницата и 6215.54лв.- наказателна лихва дълг. Този размер на лихвата съответства на издадените заповед за изпъленение и изпълнителен лист за посочения период. Според т.6 от заключението, сумата от 198.47лв. представлявала неплатена такса за управление на кредита към 15.04.2011г.

Съдът приема заключението на вещото лице за правилно и обосновано. Вещото лице е съобразило задълженията за плащане по основния погасителен план и погасителния план към анекса с датите на частичните плащания на ответника, взело е предвид изменението на лихвения процент, съобразно с изменението на пазарния индекс Софибор, според т. 4.1а от договора, както и начисляването на наказателни лихви, след изпадането в забава за плащане на лихва и главница, след частичните плащания. Заключението не е оспорено от страните, и според него, сумите по издадената заповед за изпълнение съответстват на изискуемите суми по договора.

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Искът е частично основателен и следва да се уважи частично за дължимите суми по главницата и лихвите, за които е издадена заповед за изпълнение. Безспорно се установи по делото, че ищецът има изискуеми и с настъпил падеж вземания по договор за банков кредит срещу ответниците, за които е издадена заповед за изпълнение. Възраженията за недължимост на сумите са неоснователни- според т.17 от договора П. неплащане на кое да е парично задължение по договора от длъжника, банката може едностранно да обяви целия кредит за предсрочно изискуем без предизвестие. Това тя е и направила с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение. Неоснователно е позоваването на чл.60, ал.2 ЗКИ, нормата е диспозитивна и превес има уговореното между страните.

В частта за разноските в заповедното производство и законните лихви върху главницата искът е неоснователен, тъй като тези суми не са част от вземането, установено с извлечението от сметка. Те, законните лихви, представляват законни последици от уваженото заявление и могат да се претендират в изпълнителното производство въз основа на уважения установителен иск и влязлата в сила заповед за изпълнение. Така определение №417/03.06.2011г. по т.д.№315/2011г. на І т.о. на ВКС.

Следва да се присъдят разноските в исковото и заповедното производство от 3306.48лв. и 3316.48лв. - държавни такси, 4513.78лв. - А. хонорар.

Водим от изложеното и на основание чл.422 ГПК съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА за установено по иск на „. Б. -С., със седалище и адрес на управление Г. С., район "В.", ул. "Св. Н."№7, чрез А. И. Г., съдебен адрес Г. С., ул. "С. "№23, че в негова полза спрямо М. М. Ч., ЕГН *, с адрес Г. С., ул. „.№5 и "М.М- Ч." О.- С., ЕИК **, със седалище и адрес на управление първия адрес, съществува П. условията на солидарност вземане по договор за кредит от 07.08.08г., за следните суми : 138 389.48лв. главница, 25 985.99лв. договорна лихва за периода 07.01.2010г. до 13.04.2011г., 198.47лв. дължими такси по кредита, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по извлечение от сметка №1031/20.04.2011г. по ч.Г.дело №488/2011г. на РС-С., като ОТХВЪРЛЯ иска относно сумите от 3316.48лв. съдебни разноски и законната лихва върху главницата, считано от 15.04.2011г. до окончателното им плащане, като неоснователен.

ОСЪЖДА М. М. Ч. и „. О.-С. да заплатят на „. Б. -С. разноски по заповедното и исковото произвосдство в размер на 6622.96лв. държавни такси и 4513.78лв. - А. хонорар.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението му на страните пред Апелативен съд-Пловдив.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: