№ 249
гр. Бургас , 23.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Веселка Г. Узунова
Членове:Таня Д. Евтимова
Александър Д. Муртев
при участието на секретаря Тодорка Ст. Каракерезова
като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело
№ 20212100500950 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Цвети 90“ ООД, ЕИК: ********* със седалище и
адрес на управление в гр. Поморие ул. “Солна“ № 35, представлявано от управителя
Цветана Димитрова Петкова чрез адвокат Б.К. от БАК против решение №
260078/05.05.2021г., постановено от Районен съд –Поморие по гр.д. № 210/2020г. С това
решение съдът е отхвърлил иска на „Цвети 90“ ООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес
на управление в гр.Поморие, ул.“Солна“ № 35, представлявано от Цветанка Димитрова
Петкова да се приеме за установено, че дружеството не дължи на „Електроразпределение
Юг“ ЕАД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление в гр.Пловдив, район
Централен, ул.“Христо Г. Данов“ № 37, представлявано от Карл Денк, Здравко Огнянов
Братоев и Александър Сипек сумата от 649,15 лева, представляваща корекция на сметка за
периода от 15.04.2019г. до 14.06.2019г. за обект на потребление, находящ се в к.к. „Слънчев
бряг“, базар „Люлин“ № 5 с ИНТ: 2791715 и клиентски № **********, за която е издадена
фактура № **********/13.04.2020г. С процесното решение съдът е осъдил „Цвети 90“ ООД
да заплати на „Електроразпределение Юг“ ЕАД съдебно-деловодни разноски в размер на
400 лева.
Подадена е въззивна жалба от „Цвети 90“ ООД против решение №
260078/05.05.2021г. Въззивното дружество твърди, че в общите условия на договорите не е
предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка.
Дружеството подчертава, че корекцията за периода от 15.04.2019г. до 14.06.2019г. е
извършена на основание чл.50, ал.1, б.“а“ от ПИКЕЕ, която е отменена, считано от
1
23.11.2018г. Жалбоподателят иска от съда да отмени първоинстанционното решение и да
приеме за установено по отношение на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, че не дължи
сумата от 649,15 лева, представляваща корекция на сметка за периода от 15.04.2019г. до
14.06.2019г., за която е издадена фактура № **********/13.04.2020г. „Цвети 90“ ООД не
прави искане за събиране на доказателства. Претендира разноски.
Жалбоподателят не се представлява в съдебно заседание
Ответната страна – „Електроразпределение Юг“ ЕАД представя писмен отговор, в
който изразява становище за неоснователност на жалбата. Ответникът намира решението за
правилно и обосновано, и съобразено с трайната практика на ВКС. Поради това прави
искане за потвърждаване на решението и за присъждане на разноски.
Въззиваемата страна не се представлява в съдебно заседание.
Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
Бургаският окръжен съд намира за установено следното:
І. ФАКТИ:
Производството пред Районен съд – Поморие е образувано по искова молба на
„Цвети 90“ ООД против „Електроразпределение Юг” ЕАД с правно основание чл.124, ал.1
от ГПК. Ищецът твърди, че е ползвател на обект, находящ се в к.к. Слънчев бряг, базар
„Люлин“, за който е монтирано измервателно устройство ИТН 2791715 и е открита партида
с клиентски номер **********. На 14.06.2019г. е извършена проверка от служители на
„Електроразпределение Юг”, които демонтират електромер № 03325412 и го предават за
експертиза в Българския институт по метрология (БИМ). При експертизата е установено, че
електромерът е манипулиран и е отчитал електрическата енергия частично – минус 34,44%.
В резултат на това, сметката за електрическа енергия за ползвания от „Цвети 90“ ООД обект
е коригирана за 60 дни в периода от 15.04.2019г. до 14.06.2019г. и е начислена сума в размер
на 649,15 лева. Ищецът оспорва дължимостта на тази сума. Същият твърди, че не е
използвал реално начислените количества електрическа енергия, а ответникът в качеството
му на доставчик няма право да коригира едностранно използваните количества и да
начислява допълнителни суми, които имат характер на обезщетение.
Ищецът въвежда твърдение, че ПИКЕЕ противоречат на чл.82 от ЗЗД, на Закона за
енергетиката и на Европейското законодателство. Заявява, че ответникът е извършил
корекцията в отсъствието на негов представил, с което е нарушил реда за извършването й.
Ищецът оспорва основанието и размера на допълнително начислената сума.
В отговора по чл.131 от ГПК ответникът оспорва иска. Същият твърди, че на
14.06.2019г. негови служители са извършили проверка на електромер № 03325412, който
отчита електрическата енергия е обекта на ищеца, демонтирали са го в присъствието на
свидетел и са го предали за експертиза. При експертизата, извършена от БИМ е
констатирано, че във вътрешността на СТИ е монтирано допълнително устройство с
фотодатчик и реле за време, в резултат на което електромерът отчита точно при наличие на
светлина, но около 2 часа и 13 минути след понижаване на интензитета на светлината,
2
релето се включва и СТИ започва да отчита по-малко от консумираната електроенергия.
Експертизата констатира също, че метрологичните характеристики на електромера не
съответстват на изискванията за одобрения тип и същият отчита с грешка – минус 34,44%.
В хода на първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни
доказателства и е прието заключение на съдебно-техническа експертиза. Въз основа на тези
доказателства и на актуалната съдебна практика, съдът е обосновал извод за
неоснователност на предявения от ищеца отрицателен установителен иск.
ІІ. ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна
страна, за която решението поражда неблагоприятни правни последици. Поради това,
жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предметният обхват на въззивното произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от
ГПК. Според правилото на цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивната инстанция
констатира, че обжалваното решение е валидно - постановено е от законен състав в
пределите на правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма.
Подписано е и е разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената
защита и при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало предмет на спора.
Решение № 260078/05.05.2021г. е правилно. Този извод се налага по следните
съображения:
В конкретния случай не е спорно между страните, че сумата от 649,15 лева, чиято
недължимост ищецът се стреми да установи, представлява стойността на допълнително
начислените от ответника 3 469 kWh електроенергия. Спорен е въпросът има ли право
ответника да извършва корекция на доставяните количества електрическа енергия,
съответно да изисква стойността им от ищеца – потребител. Отговорът на този въпрос се
съдържа в актуалната към настоящия момент съдебна практика. В едни от последните си
решения, постановени по идентични казуси, Върховният Касационен Съд приема, че в
случаи като процесния, приложение намира правилото на чл.183 от ЗЗД и общия принцип за
недопускане на неоснователно обогатяване. В тези случаи съдебното производство по ГПК
гарантира равни права на страните при спорове за грешно отчитане на изразходваната
електроенергия и тези гаранции са достатъчни, за да защитят добросъвестните потребители.
По тази причина, гражданските съдилища не могат да се позовават на липсата на
предварителни процедури за защита на потребителите, а са длъжни да се произнесат по
съществото на спора въз основа на събраните по делото доказателства. Решаващо значение
за изхода на спора в тези случаи имат последиците от нарушаването на чл.98а, ал.1, т.6 от
Закона за енергетиката, а не процедурата по корекция на сметки, която е предвидена в
Общите условия на съответните енергоразпределителни дружества. Ако редът за
3
уведомяване на клиента при извършване на корекция, предвиден в общите условия,
противоречи на чл.98а, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката, потребителят не може да се
постави в забава за задължението си да заплати коригираната сметка. Това нарушение обаче,
не може да послужи като основание за недължимост на сумата, когато тази недължимост се
установява по съдебен ред.
Позовавайки се на чл.183 от ЗЗД, ВКС приема, че потребителят дължи заплащане на
разликата между доставената и отчетената електрическа енергия, когато тази разлика се
дължи на грешка при отчитането. Дължимостта на разликата следва от общото правило на
чл.183 от ЗЗД и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване,
дори при липсата на специална правна уредба за това (преди приемането на ПИКЕЕ от
2013г. и след отмяната им с решения на ВАС, постановени по АХД № 2385/2016г., в сила от
14.02.2017г. и по АХД № 3879/2017г., в сила от 23.11.2018г.) В този смисъл са решение №
124/18.06.2019г., постановено по гр.д. № 2991/2018г., III ГО, ГК на ВКС; решение № 150/
26.06.2019г., постановено по гр.д. № 4160/2018г., III ГО, ГК на ВКС; решение №
21/01.03.2017г. по гр.д. № 50417/2016г., I ГО, ГК на ВКС, както и решение № III – 16
/10.02.2020г. на БОС.
В конкретния случай от заключенията на съдебно-техническата експертиза и от
показанията на свидетеля Димитър Лютов се установява, че измервателното устройство в
обекта на ищеца към момента на проверката, е „манипулирано”, в резултат на което същото
отчита по-малко количество електрическа енергия от реално доставената. Интервенцията
върху устройството е осъществена чрез поставяне във вътрешността на СТИ на
допълнително устройство с фотодатчик и реле за време, в резултат на което електромерът
отчита точно при наличие на светлина, но около 2 часа и 13 минути след понижаване на
интензитета на светлината, релето се включва и СТИ започва да отчита с 34,44% по-малко
от консумираната електроенергия. При това положение, потребителят на електрическа
енергия дължи заплащането на разликата между доставената и отчетена енергия на
основание чл.183 от ЗЗД (решение № 150/ 26.06.2019г., постановено по гр.д. № 4160/2018г.,
III ГО, ГК на ВКС). Този извод следва и от текстовете на чл.11, т.1 и чл.18, ал.1 от Общите
условия на ЕВН ЕС и от чл.42 от ОУ на ЕВН ЕР, издадени по делегация от чл.98а от ЗЕ,
които се основават на общите правила на чл.183, ал.1 и чл.200, ал.1 от ЗЗД и прогласяват
задължението на купувача по договор за продажба да заплати цената на доставяната стока
или услуга. По тези съображения, възражението на въззивната страна относно
приложението на чл.50, ал.1, б. „а“ от ПИККЕ е неоснователно.
Като е достигнал до този извод и е отхвърлил иска на „Цвети 90“ ООД да се установи
недължимост на процесната сума по отношение на енергоразпределителното дружество,
Поморийският районен съд е постановил правилно решение, по отношение на което не са
налице основанията за отмяна, инвокирани в жалбата.
Предвид гореизложеното, въззивната жалба на „Цвети 90“ ООД е неоснователна и
трябва да се отхвърли със следващото от това потвърждаване на първоинстанционното
решение.
По делото е направено искане за присъждане на съдебни разноски от двете страни в
процеса. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски
по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от
4
ответника съразмерно с уважената част от иска. Според алинея трета ответникът също има
право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от
иска. Съдът се произнася по искането за разноски във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция – чл.81 от ГПК. В конкретния случай правото на разноски възниква
за ответната страна, която е представлявана от юрисконсулт. Поради това, в полза на
въззиваемата страна трябва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 300
лева.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд, V І въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260078/05.05.2021г., постановено от Районен съд –
Поморие по гр. дело № 210/2020г.
ОСЪЖДА „Цвети 90“ ООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление в
гр. Поморие ул. “Солна“ № 35, представлявано от управителя Цветана Димитрова Петкова
да заплати на „Електроразпределение Юг“ ЕАД със седалище и адрес на управление в
гр.Пловдив, ул.“Хр. Г. Данов“ № 37, ЕИК: *********, представлявано съдебно-деловодни
разноски в размер на 300 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5