Р Е Ш Е Н И Е
№ 141
гр. Русе, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе
III-ти касационен състав, в открито заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година:
|
Председател: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
Членове: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
СПАС СПАСОВ |
при секретаря Цветелина Димитрова и в
присъствието на прокурора Диана Неева, като разгледа докладваното от
съдията Върбанова к.а.н.д. № 146 по описа на
съда за 2023 г., за
да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във
вр. с чл. 208 и сл. от Глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба на
„Момтрейд Русе 2“ ЕООД, със седалище гр. Русе, чрез адв. Д., против решение № 239/05.04.2023
г., постановено по а.н.д. № 31/2023 г. на Районен съд – Русе, с което е
потвърдено наказателно постановление № 18-2200016/03.11.2022 г., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Русе, с което на дружеството, за
нарушение по чл.3, ал.1, т.1б от Наредба № 5/29.12.2002 г. за съдържанието и
реда за изпращане на уведомление по чл. 62, ал.5 от КТ, е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 300 лв на основание
чл. 414, ал.1 вр. чл.415в, ал.1 от Кодекса на труда КТ).
В касационната жалба се поддържа, че в
НП липсва задължителен реквизит – виновно нарушената материалноправна
разпоредба. Сочи се, че АНО неправилно е посочил санкционната норма –
твърдяното нарушение следвало да се подведе под разпоредбата на чл. 414, ал. 3
вр. чл. 62, ал. 3 от КТ. Посочва се, че когато наказващият орган приема, че е
налице нарушение само по Наредба № 5 и се касае само до сключване на трудов
договор, следва да се наложи наказание само ако след даване на предписание по
чл. 62, ал. 4 от КТ то не бъде изпълнено.
Иска се отмяна на решението на въззивния съд и отмяна на наказателното
постановление. В съдебно заседание се прави искане за намаляване на размера на
наложената имуществена санкция. Претендират се разноски пред въззивната
инстанция в размер на 150 лв. за адвокатско възнаграждение.
Ответникът – директор на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Русе, чрез юрк. С. в съдебно заседание оспорва жалбата
като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава
заключение за неоснователност на жалбата. Сочи, че административното нарушение
правилно е било посочено в наказателното постановление. Случаят на нарушението
не е единичен, поради което счита, че размерът на санкцията е справедлив.
Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни
основания, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на
оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл
в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава Трета,
Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
От фактическа страна е установено, че с допълнително
споразумение от 10.03.2022 г. към трудов договор № 027/01.07.2019
г. между дружеството, в качеството му на работодател, и лицето С. П. К., в
качеството й на служител, последната е била командирована за периода 14.03.2022
г. до 13.09.2022 г. във ФРГермания, за което ”Момтрейд Русе 2” ЕООД - гр. Русе
не подало уведомление в срока по чл. 3, ал. 1, т. 1, б. „б“ от Наредба №
5/29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62,
ал. 5 от Кодекса на труда до ТД на НАП - Русе - в тридневен срок от изменението
на трудовия договор. Това следвало да бъде сторено до 15.03.2022 г. Тези
обстоятелства били установени на 23.08.2022г. при проверка на дружеството от
Дирекция „Инспекция по труда” - Русе.
Впоследствие дружеството било санкционирано на основание
чл.415в, ал.1 вр. чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда.
При тази данни въззивната инстанция е приела от правна
страна, че с изложеното във фактическата обстановка деяние дружеството е
осъществило състава на нарушението по чл. 415в, ал. 1 вр. чл. 414, ал. 1 от КТ,
тъй като в качеството му на работодател,
в установения от закона срок, не подало уведомление за изменение на трудов
договор по чл. 3, ал. 1, т. 1, б. „б“ от Наредба № 5/29.12.2002 г. за
съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса,
когато е налице командироване по смисъла на чл. 121а, ал. 1, т. 1 КТ, до
териториална дирекция на Националната агенция за приходите, офис гр. Русе, в тридневен
срок от сключването му на 10.03.2022 г. Приел е, че не е налице маловажен
случай, тъй като конкретният с нищо не разкрива по-ниска обществена опасност от
другите подобни деяния, извършвани ежедневно от други работодатели. Приел е, че
срокът на бездействие, по отношение на вмененото задължение за уведомление, е
по-дълъг от обичайния пропуск. Приложена е обаче привилегията по чл.415в от КТ,
макар допуснатото нарушение да е неотстранимо, предвид че след пропускане на
срока за уведомление такова може да се направи единствено след даване на задължително
предписание. С пропускането на срока за уведомление нарушението е счетено за довършено.
Освен това нарушението на чл. 62, ал. 3 от КТ, видно от ал. 2 на чл.415в от КТ
не може да бъде маловажно. Въпреки изложеното и при спазване на правилото reformatio in peius (забрана за влошаване на положението на наказания), съдът е приел, че наказанието за
даденото нарушение е правилно индивидуализирано и ориентирано към максимума му
по чл.415в от КТ, предвид огромния брой други такива нарушения, допуснати от дружеството.
Решението е правилно.
Страните нямат спор по фактите. Предмет на
съдебна проверка е приложението на материалния закон.
В наказателното постановление
нарушената разпоредба е посочена, противно на твърдяното от касатора. На стр.
1, абзац 4 АНО е посочил, че „съставът на
нарушението е осъществен от обективна страна, тъй като на датата на която
изтича тридневният срок за деклариране, съобразно разпоредбата на чл. 3, ал. 1,
т. 1б от Наредба № 5 работодателят не е изпълнил задължението си да изпрати
уведомление в тридневен срок….“ Съобразно чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН
наказателното постановление следва да съдържа законните разпоредби, които са
били нарушени виновно като няма изискване това непременно да се стори на
отделен ред с отделно посочване на този реквизит.
Неоснователен е и доводът, че НП е
материално незаконосъобразно поради посочване в него на неотносими текстове, в
случая е следвало да се наложи наказание по реда на чл. 414, ал. 3 от КТ, тъй
като извършеното нарушение било такова по чл. 62, ал. 3 от КТ. Съобразно
последно цитираният текст в тридневен срок от сключването или изменението на
трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят
или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до
съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите.
Националната агенция за приходите предоставя
в реално време на оправомощени лица от дирекции "Инспекция по труда"
електронен достъп до регистъра на трудовите договори и при поискване в срок три
работни дни изпраща копие от съответното заверено уведомление. Този текст обаче
следва да се тълкува съвместно със следващата алинея 4, която посочва, че след
срока по ал. 3 уведомление за сключен
трудов договор се изпраща само след влязло в сила задължително предписание от
контролните органи на инспекцията по труда.
Алинея 3 (с привръзката на ал. 4) е
неприложима в настоящия случай доколкото се касае за констатирано изпращане на
уведомление след законовия срок относно изменение
на трудов договор, а не за сключването на такъв. Това е видно от съдържанието
на следващата алинея 4, която посочва процедурата за отстраняване на пропуска
по алинея 3 по отношение на сключен договор, но не и по отношение на изменение.
Текст, относим към изменението на договора, е именно приложеният от АНО по
Наредба № 5.
При тези съображения санкционният текст на
чл. 414, ал. 3 от КТ не може да бъде отнесен коректно към случая освен поради
вече изложеното, а и защото урежда хипотезата на „неподадено уведомление
(изобщо), а не на „неподадено уведомление в
срок“. Не се спори, че към момента на издаване на АУАН уведомление не е
било подавано, но преди издаването на наказателното постановление такова
уведомление е било направено и наказващият орган е бил длъжен да отчете това
обстоятелство, както го е и сторил в съответствие с разпоредбата на чл. 57, ал.
1, т. 8 от ЗАНН и е приложил кореспондираща санкционна норма по чл. 415в, ал. 1
от КТ, която се явява привилегированият състав, тъй като е отчетена по-ниската
степен на обществена опасност за разлика от основните състави по чл. 414 КТ.
Доколкото установените по преписката
факти кореспондират с посочената за нарушена норма, а оттам – със санкционната
норма, няма причина последната да се счита за неотносима.
Ако АНО беше приложил чл. 414, ал. 3 от КТ,
който според касатора е относимият текст към наказанието, щеше да влоши
неговото положение в пъти, каквито са и доводите на въззивната инстанция. Този
текст, също така изключва прилагане на института на маловажността.
Искането за намаляване на наложената санкция
е заявено несвоевременно по арг. от чл. 212, ал. 1, т. 5, вр. чл. 211, ал. 1 от АПК и не следва да бъде обсъждано.
С оглед изхода на спора в полза на ответника
следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
лв. на осн. чл. 27е от НЗПП, вр. чл.
143, ал. 3 от АПК, вр. чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 239/05.04.2023
г., постановено по а.н.д. № 31/2023 г. на Районен съд – Русе
ОСЪЖДА „Момтрейд Русе 2“ ЕООД, ЕИК
********* да заплати на Изпълнителна агенция „Главна дирекция по труда“ сумата
80 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
|
|
ЧЛЕНОВЕ |
1. |
|
2. |