Присъда по дело №802/2020 на Районен съд - Хасково
| Номер на акта: | 3 |
| Дата: | 10 май 2021 г. |
| Съдия: | Гроздан Бончев Грозев |
| Дело: | 20205640200802 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 18 август 2020 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
Обвинението срещу подсъдимата Х. А. Д. ЕГН ********** от гр.Д. е повдигнато за
това, че през месец юли 2018г., в гр.Хасково, противозаконно присвоила чужда движима
вещ, която владеела - а именно - товарен автомобил „С." с per. № *******, на стойност 7 628
лева, собственост на „С." ЕООД ЕИК ******* със седалище и адрес на управление
********* – престъпление по чл.206 ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – гр.Хасково поддържа
така повдигнатото обвинение. По делото се установило, че подсъдимата през м.юли на
2018г. противозаконно присвоила чужда движима вещ - товарен автомобил „С." с peг. №
*******, на стойност 7 628 лева, собственост на „С." ЕООД. Подсъдимата владеела тази
вещ. Подсъдимата, след конфликта с Д. Г., „прибрала“ товарния автомобил в базата на
„*********“, до която Г. имал забрана да приближава, с оглед Заповед по ЗЗДН. След това
Д. Г. уведомил св.А.Х. от „С." ЕООД, че няма достъп до камиона, но същият се намира във
владение на съпругата му – подсъдимата Х.Д.. Св.А.Х., сам, лично на 18.07.2018г. посетил
подсъдимата Х.Д. в местността „*****“ в околностите на гр.Хасково, където била и базата
на „*********“ ЕООД. Св.А.Х. също видял, че товарен автомобил „С." с per. № ******* се
намира вътре в базата. Св.А.Х. попитал дали товарният автомобил ще продължи да се
ползва срещу наемна цена, или се закупи или ако не – ще се върне обратно, но подсъдимата
му казала, че има много работа и трябвало да пътува до София. Така процесният товарен
автомобил бил задържан още от подсъдимата. След това по разпореждане на Х.Д.,
товарният автомобил „С." с per. № ******* бил откаран в с.Б., където в двора на къщата на
новия й приятел бил разфасован и нарязан за скрап с ацетиленова горелка. Прокурорът
сочи, че именно подсъдимата от обективна страна осъществила всички съставомерни
елементи на престъплението по чл.206 ал.1 от НК. От субективна страна деянието било
извършено при пряк умисъл, тъй като подсъдимата съзнавала обществено-опасния му
характер и въпреки това не съобразила поведението си с този факт, предвиждала
настъпването на обществено-опасните последици, като ги целяла пряко. При
индивидуализацията на наказателната отговорност прокурорът счита, че като смекчаващи
отговорността обстоятелства следвало да бъдат отчетени чистото съдебно минало на
подсъдимата, положителните данни за личността , а и мотивите за извършване на
престъплението, повлияни от отношението на бившия съпруг. Наказанието следвало да
бъде определено по реда на чл. 55 от НК, а имено наказание „Лишаване от свобода” за срок
от 6 /шест/ месеца, чието изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК следвало да бъде
отложено с изпитателен срок от 3 /три/ години.
Пледира за присъда и наказание в този смисъл.
Подсъдимата Х.Д. разбира в какво е обвинена. Не се признава за виновна. Не желае и
не дава обяснения.
Защитникът на подсъдимата пледира за оправдателна присъда.
Прокуратурата твърдяла, че това е една форма от обсебването, когато вещта била
отнета от дееца, при положение, че той я владеел. Прокуратурата не обяснила как станало
това владение. За да имало обсебване, това владение трябвало да е правно обосновано, то
трябвало да се основава на нещо, например договор за пазене на вещта или договор за
държане, каквото и да е, но такова нещо нямало. Ако вещта била отнета и била във
владение на подсъдимата, без да имало никакъв правен момент, без да имало никакво
възлагане на това владение, това била чиста кражба, защото по чл.194 ал.1 от НК, който
разглеждал кражбата, също имало отнемане на владение и осъществяване на друго
владение, без съгласието на собственика. Кой, кога и по какъв начин възложил владението
1
на вещта на Х.Д.? Последният разпитан свидетел казал, че „Камионът е стоял безпризорен и
отключен отвън.” Нямало владение на подсъдимата. Имало и друго: свидетелката от НАП,
която дошла и оставила камиона на отговорно пазене на жената от фирмата – свидетелката
Р.П.. Владението било нейно. То било дадено на място, на отключен камион, а не на тази
жена. Ако тя го е взела, това вече щяло да бъде кражба, а не обсебване, защото тя не го
владеела на никакво основание. Освен това, ако се приемело, че Х.Д. разпоредила
нарязването, какво направила тя - тя унищожила вещта. Вещта очевидно не била нейна. За
унищожаване на вещта имало друг текст – чл. 216 от НК, който също нямал нищо общо с
чл.206 от НК. Прокурорът много добре вметнал, че се касаело за едни семейни войни. Не се
разбрало накрая дали камионът бил даден под наем или продаден? Първата вноска била на
30.03.2018г., а втората вноска била на 02.04.2018 г. Касаело се за три дни. Нямало плащане
на наем на 3 дни. От обясненията на представителя на фирмата не се разбрало колко е
наемната вноска и за какъв период бил сключен наема. Този камион бил даден, за да бъде
унищожен и да не бъде осъществено върху него изпълнението на НАП. Това било очевидно.
Освен това, камионът се дал без документи. И двамата свидетели, които обяснили как бил
транспортиран, казвали, че камионът няма документи. Камионът нямал и застраховка.
Защитникът пита кой купувал камиона. Х., която плащала парите? Бившият и съпруг като
́
частно лице, фирмата на бившия съпруг или фирмата на Х.. Никой не казвал нищо.
Защитникът счита, че Х.Д. следвало да бъде оправдана и след това Прокуратурата, ако
считала, че има престъпление, да повдигала друго обвинение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие изцяло за установена фактическата обстановка, изложена в
обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно :
По делото безспорно се установява, че дружеството „С." ЕООД с ЕИК *******
притежавало товарен автомобил „С." с peг. № ******* с номер на рама 4217568./ видно от
Справка с рег.№ 1253р-9841/18.10.2018г. на ОД-МВР-Хасково сектор КАТ „Пътна полиция.
Според същата Справка и Писмо с изх. № С190026-178-0002206/18.01.2019г. на ТД на
НАП Пловдив – офис Хасково, във връзка с неизпълнени задължения на „С." ЕООД към
Държавата, респ. към ТД на НАП, на 22.10.2012г. с Постановление за налагане на
обезпечителни мерки с изх.№ 1498/2011/000027/22.10.2012г. бил наложен обезпечителен
запор над товарен автомобил „С." с peг. № *******.
На 25.03.2013г. бил извършен опис на товарния автомобил, като с Протокол за опис с
изх.№ 1498/2011/000032/25.03.2013г. за пазач била назначена св.Р. Г. П. , която на същата
дата се запознала с протокола.
Освен данъчни задължения, дружеството „С." ЕООД имало и неизпълнени задължения
към Община-Хасково, като в тази връзка било образувано и Изпълнително дело
№20158750400062 от 27.01.2015г., въз основа на Акт за установяване на данъчни
задължения в полза на Община- Хасково от ЧСИ Захари Запрянов, вписан под № 875 по
регистъра на ЧСИ с район на действие - Района на ОС-Хасково.
На 04.02.2015г. от сектор „Пътна полиция" ОД-МВР-Хасково бил наложен запор над
товарен автомобил „С." с peг. № ******* с номер на рама 4217568 и по това изпълнително
дело.
Св.А. А. Х. и св.Д. П. Г. се познавали, като св.Г. към 30.03.2018г., заедно със съпругата
си – подсъдимата Х. А. Д. /тогава Г.а/ имали пункт за изкупуване на черни и цветни метали,
представляващ търговска база на „*****“ ЕООД - гр.Хасково, с управител подсъдимата Х.
А. Д. , находяща се в местността „*****“, в кв.“Р.“, срещу двора на бившето предприятие
„*****“.
2
Търговската база на „*********“ ЕООД представлявала дворно място с прилежащите
към него постройки.
Св.Д. Г. бил започнал да изгражда нов обект, нова база, за разширяване на търговската
дейност. В тази връзка било необходимо изкопаване и извозване на земни маси от
съответния парцел, поради което св.Г. се нуждаел от тежка техника.
Св.Д. Г. се срещнал със св.А. А. Х. и се договори последния да му предостави да
ползва за изграждането на новата база товарен автомобил „С." с peг. № ******* с номер на
рама 4217568.
Св.Д. Г. знаел и му било казано, че товарният автомобил е с наложен запор и че към
момента не може да бъде продаден. Уговорката между двамата била, че в момента св.Г. ще
ползва камиона, за което ползване ще плаща, а евентуално в бъдеще, в по-късен етап, ако
реши и е възможно ще може да го закупи за цена от 8 000 лева.
В края на март - на 30.03.2018г. и началото на месец април 2018г. - на 02.04.2018г.,
подсъдимата Х. А. Д. – тогава съпруга на св.Д. Г. и Управител на „*****“ ЕООД -
гр.Хасково, по негово поръчение, внесла на два пъти сумата в размер на 1000 лв. - общо 2
000 лева. в офиса на „С." ЕООД, за което били изготвени квитанции.
След това св.Д. Г. взел камиона и започнал да го ползва в изграждането на новата база
за извозване на земни маси и каквото било необходимо.
В средата на април 2018г., двамата съпрузи – св.Д. Г. и подсъдимата Х. А. Д. се
разделили, започнало брачно дело, като започнали и проблеми във връзка с подялбата и
ползването на общото им имущество.
До 07.06.2018г. подсъдимата Х. А. Д. и майка й - св.С. И. Д. нямали достъп базата на
„********" ЕООД, а след тази дата възстановили владението си над нея.
Спрямо св.Д. Г. била издадена Заповед за защита от домашно насилие, с която му се
забранявало да доближава Х. А. Д. , съответно и работното й място. Също така св.Д. Г. бил
изведен от имота, който бил собственост на „*****" ЕООД, с помощта на Полиция.
По делото безспорно се установява още, че товарен автомобил „С." с peг. № *******,
останал паркиран извън базата на „*****" ЕООД, в местността „*****та“.
На 07.06.2018г. бил извършен и повторен опис на камиона от св.Д. Н. К. , работеща
като публичен изпълнител в ТД на НАП-Пловдив, офис-Хасково.
Автомобилът не се намирал в базата на „С." ЕООД и във връзка с липсата му там, св. Р.
Г. П. обяснила на св.Д. Н. К. , че товарният автомобил „С." бил даден за ползване на друго
лице. След това св.Д. Н. К. лично се уверила, че товарен автомобил „С." с peг. № ******* се
намира на път, извън ограждения, в местността „*****та", в гр.Хасково, като в изпълнение
на служебните си задължения и в присъствието на св.Р. Г. П. го описала и отново като пазач
на вещта била определена св. Р. Г. П. .
Тъй като товарният автомобил „С." с peг. № ******* стоял извън огражденията на
базата на „*****" ЕООД подсъдимата Х.Д. забелязала, че отделни компонентни от камиона
се крадат и за това решила да го прибере вътре в базата на „*****" ЕООД. Така товарен
автомобил „С." с peг.№ ******* бил прибран вътре в базата, по нареждане на подсъдимата
Х.Д. от св.Г.З. – работник във фирмата, който запалил камиона, привел го в движение и го
вкарал вътре в базата на „*****" ЕООД.
Св.Д. Г. не можел да стори това, тъй като имал забрана да доближава работното място
3
на подсъдимата.
Тъй като минало време, нямало повече плащания за ползването на товарният
автомобил „С." с peг. № *******, св.А.Х., като представител на „С." ЕООД разговарял със
св.Д. Г. за камиона и последният го уверил, че няма достъп и няма право да влиза в базата на
„*****" ЕООД и да приближава Х.Д..
Тогава, на 18.07.2018г. св.А.Х. лично посетил Х.Д. в местността „*****", на работното
й място. Двамата се срещнали и по нейна покана, св.Х. влязъл във вътрешността на базата,
където също видял, че се намира товарния автомобил „С." с peг. № *******. Св.А.Х. поискал
от подсъдимата да се договорят дали ще продължи да ползва товарния автомобил и ще
плаща за това или ще го закупи като заплати уговорената вече цена или ще го върне на
собственика „С.“ ЕООД, но Х.Д. отклонила отговора на поставения въпрос като заявила, че
има много работа и че й се налага да пътува до гр.София.
Не била постигната договорка за по-нататъшното ползване на камиона, св.А.Х. си
тръгнал, а товарният автомобил „С." останал във фактическата власт на подсъдимата, вътре
в базата на „*****" ЕООД.
Подсъдимата Х.Д. решила да не връща камиона на „С." ЕООД, да не плаща за
ползването му и да го нареже за скрап.
През септември 2018г. Х.Д. наредила на своите работници св.Г. С. З. и св.М. П. М. да
откарат товарния автомобил в село Б., общ.Д. в дома на своя приятел - св.Д. З.. Работниците
не знаели за отношенията между Х.Д. и св.Д. Г., нито подробности във връзка със
собствеността и ползването на товарен автомобил „С." с per. № *******.
Оставили камиона в двора на къщата на родителите на св.Д. З..
След няколко дни, подсъдимата Х.Д. наредила на св.Г. С. З. и св.М. П. М. да нарежат
на части товарния автомобил „С." с per. № *******. За два-три дни камионът бил нарязан на
парчета, след това частите били натоварени на втори товарен автомобил и откарани обратно
в търговската база на «*****» ЕООД - гр.Хасково, находяща се в местността „*****“, в
кв.“Р.“, срещу двора на бившето предприятие „*****“.
След това парчетата били поставени в контейнер и предадени на фирма „Ивонс метал"
ЕООД - гр.Д. като скрап /докладна записка, документи за закупуване на желязо/
По делото е извършена съдебно-оценителна експертиза. От заключението на същата
става ясно, че стойността на товарен автомобил „С." ****" с peг. № *******, към
инкриминирания период - месец юли 2018г., възлиза на 7 628 лева.
Подсъдимата е неосъждана.
Няма криминални регистрации.
С добри характеристични данни е.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че
подсъдимата Х. А. Д. ЕГН ********** от гр.Д. е осъществил от обективна и субективна
страна престъпния състав на чл.206 ал.1 от НК, като през месец юли 2018г., в гр.Хасково,
противозаконно присвоила чужда движима вещ, която владеела - а именно - товарен
автомобил „С." с per. № *******, на стойност 7 628 лева, собственост на „С." ЕООД ЕИК
******* със седалище и адрес на управление *********.
От субективна страна обсебването е извършено с пряк умисъл. Деецът е съзнавал
4
обществено-опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на престъпния
резултат и е искал именно настъпването на обществено-опасните последици.
Доводите на защитата са ефектни, но спекулативни и юридически непрецизни, с оглед
фактическата обстановка.
Съществена особеност на класическото обсебване е отношението на дееца към
предмета на престъплението. Движимата вещ се намира във фактическата власт на дееца на
определено правно основание. Съответно правното основание може да има различен
характер и най-често произтича от частноправни договорни отношения – чуждата вещ се
намира във фактическата власт на дееца временно и той дължи нейното връщане.
Изпълнителното деяние се осъществява, чрез акт на противозаконно юридическо или
фактическо разпореждане с чуждата вещ в свой или чужд интерес, като престъплението е
резултатно и довършено с довършване на разпореждането.
От разпита на св.А.Х. представител на „С." ЕООД и останалия доказателствен
материал за съда няма съмнение, че товарен автомобил „С." ****" с peг. № ******* е бил
даден за ползване на св.Д. Г., срещу заплащане на възнаграждение. Към края на март 2018г.
това е била уговорката между св.А.Х. представител на С." ЕООД и св.Д. Г. действащ като
«*****» ЕООД - гр.Хасково.
Предоставянето на движима вещ за ползване срещу възнаграждение, представлява
наемно отношение. Наемът е двустранен, неформален договор – устната форма е достатъчна
да породи правни последици, няма задължителен срок – може да се сключва и като
безсрочен.
Като всеки договор наемът има съществено и несъществено съдържание.
Същественото съдържание е онази част, която определя една сделка като такава,
типизира я и е характерно само за нея – при наема това е предоставянето на вещта за
ползване срещу възнаграждение.
Уговорките между св.Д. Г. и св.А.Х. са били именно такива – една движима вещ –
товарен автомобил - „С." ****" с peг. № ******* е била предоставена за ползване срещу
възнаграждение. Не е бил договорен срок – но това е напълно допустимо при наема, не е
била спазена писмена форма – но и това е допустимо при наема, защото е неформален
договор и устната форма е достатъчна.
След това подсъдимата Х. А. Д. – тогава съпруга на св.Д. Г. и управител на „*****“
ЕООД - гр.Хасково, по негово поръчение, внесла на два пъти сумата в размер на 1000 лв. -
общо 2 000 лева. в офиса на „С." ЕООД, за което били изготвени квитанции.
Изпълнението на правата и задълженията по наемния договор започнало.
Камионът е бил предаден на св.Д. Г. действащ като „*****“ ЕООД - гр.Хасково.
Започнало извозването на земните маси с товарния автомобил и подготовката на терена за
изграждане на новата база.
Договорите имат и несъществено съдържание.
В тази група влизат онези части от съдържанието на сделката, без които тя пак може
да съществува и е валидна като сделка от този вид – наем например, но са предвидени да
обслужват по-пълно и по-точно интересите на страните – тук спадат условието, срокът,
тежестта, понасянето на разноските по сделката, разсрочване и отсрочване на плащания,
гаранционна отговорност, срок за плащане на наемна плата и т.н.
5
Адвокатът Г.М. З. пита какъв е този наем, при който две вноски са платени през 3 дни.
Това е един напълно валиден договор за наем.
Няма пречка наемната цена да се плаща не само ежемесечно, но на 3 месеца, през 3
дни или дори цялата наведнъж, ако това отговаря на интересите на контрахентите.
Съдът е сигурен в още едно – начинът на плащане на наемната плата не спада към
същественото съдържание на договора за наем и дори уговорката за по-различен или по-
нетипичен начин и ред за плащане на наема, не променят съдържанието и същността на
наемното отношение, което се определя от същественото съдържание на сделката.
А същественото съдържание на договора за наем е – предоставя се вещ за ползване
срещу възнаграждение.
Изводите от това са три.
Първо – Фактическата власт върху товарен автомобил „С." ****" с peг. № ******* е
била предадена от собственика „С." ЕООД на св.Д. Г., осъществяващ дейност като „*****“
ЕООД - гр.Хасково в април 2018г. на основание на валидно, съществуващо гражданско-
правно отношение – договор за наем.
Второ – движимата вещ - товарен автомобил „С." ****" с peг. № ******* е била
предоставена от собственика на св.Д. Г., осъществяващ дейност като „*****“ ЕООД -
гр.Хасково временно – за извършване на превоз на земни маси, с оглед изграждането на
нова база.
Трето – имало е уговорка след време, товарен автомобил „С." ****" с peг. № *******
или да бъде върнат на собственика „С." ЕООД или при желание от св.Д. Г. да бъде купен от
„*****“ ЕООД - гр.Хасково за сумата от 8 000 лв.
Не е спорно по делото, че м.март-и началото на април 2018г. св.Д. Г. и подсъдимата
Х. А. Д. са били съпрузи. Те са работели заедно. И са осъществявали търговската си дейност
съвместно. Нещо повече - в този момент подсъдимата Х. А. Д. е била и Управител на
„*****“ ЕООД - гр.Хасково и е имала достъп до всички МПС, сгради изобщо цялата база и
всички вещи на дружеството.
Подсъдимата Х. А. Д. е знаела за наетия от „С." ЕООД камион „С." ****" с peг. №
******* и е имала достъп до него и фактическа власт върху него.
Св.Д. Г. не е действал нито като ФЛ, нито като ЕТ, а като „*****“ ЕООД - гр.Хасково.
Съответно наемното отношение за камиона „С." ****" с peг. № ******* е възникнало между
собственика „С.“ ЕООД и наемателя „*********“ ЕООД./ а не между св.А.Х. и св.Д. Г./
След това в средата на април 2018г., двамата съпрузи – св.Д. Г. и подсъдимата Х. А.
Д. се разделили, започнало брачно дело, като започнали и проблеми във връзка с подялбата
и ползването на общото им имущество. До 07.06.2018г. подсъдимата Х. А. Д. и майка й -
св.С. И. Д. нямали достъп базата на „********" ЕООД, а след тази дата възстановили
владението си над нея.
Спрямо св.Д. Г. имало издадена Заповед за защита от домашно насилие, с която му се
забранявало да доближава Х. А. Д. , съответно и работното й място. Също така св.Д. Г. бил
изведен от имота, който бил собственост на „*****" ЕООД, с помощта на полиция.
По делото безспорно се установява още, че товарен автомобил „С." с peг. № *******,
останал паркиран извън базата на „*****" ЕООД, в местността „*****та“.
6
След това подсъдимата разпоредила на свой работник да вкара камиона вътре в базата
на „*****" ЕООД. Фактическата власт на подсъдимата Х.Д. върху камиона е продължила
правомерно на базата на по-рано създаденото наемно отношение между „*****“ ЕООД и
„С.“ ЕООД.
След предаването му в началото на април 2018г., камионът никога повече не е бил във
владение на „С.“ ЕООД.
Подсъдимата правомерно е имала своя фактическа власт, без да прекъсва
фактическата власт на собственика, без да отнема незаконно владението на движимата вещ -
камиона от собственика „С.“ ЕООД.
Изводът от това е, че няма кражба по чл.194 ал.1 от НК.
Това е така, защото при кражбата деецът отнема владението върху движимата вещ от
собственика /или владелеца на вещта/ като прекъсва неговата фактическа власт и установява
своя такава. За разлика от кражбата, при обсебването по чл.206 ал.1 от НК деецът има
фактическата власт върху вещта и то съвсем правомерно на базата най-често на някакво
договорно отношение /както в случая – наемно отношение/ След това обаче, вместо да върне
вещта на собственика й, деецът се разпорежда с нея в свой или чужд интерес/ както в
конкретния случай/./ Решение 620/1974г. 2 н.о ВС, Решение №781/1972г. на 1 н.о. ВС,
Решение №570/1983г. 1 н.о. на ВС, Решение №327/1999г. на 2 н.о. ВКС/
По-насетне – представляващият „С.“ ЕООД св.А.Х. на 18.07.2018г. лично посетил
Х.Д. в местността „*****", на работното й място.
Не била постигната договорка как да продължат облигационните отношения за
камиона и последният пак останал в базата на „*****" ЕООД.
След това подсъдимата разпоредила на работниците си да закарат камиона в с.Брод,
където за 3 дни пак по разпореждане на Х.Д. камионът бил нарязан на парчета и накрая
късовете предадени на фирма „Ивонс метал" ЕООД - гр.Д. като скрап /докладна записка,
документи за закупуване на желязо/
Камионът е движима вещ.
Освен това е и съставна /сложна /вещ, която се състои от множество други движими
вещи.
С нарязването му на парчета за скрап, камионът е бил унищожен.
Това е така, защото е било причинено качествено изменение в субстанцията и
структурата на една сложна вещ, което я е направило напълно и окончателно негодна за
бъдещо използване по първоначалното й предназначение.
Съдебната практика обаче приема, че деянието следва да се квалифицира като
обсебване, а не като унищожаване или повреждане по чл.216 ал.1 от НК, когато деецът е
имал фактическата власт върху вещта правомерно, на годно правно основание и
унищожаването е елемент от фактическото разпореждане с вещта. В тези случаи
обективното унищожаване на дадена вещ е неизбежно условие за осъществяване на
обсебването и последното ще погълне престъплението по чл.216 ал.1 от НК./Решение
№178/1972г., 2 н.о., на ВС/
В случая унищожаването на камиона – нарязването му за скрап, е начина, по който е
осъществено фактическото разпореждане с вещта при престъплението по чл.206 ал.1 от НК
и то поглъща деянието по чл.216 ал.1 от НК.
7
Ето защо доводът на защитата за наличие на престъпление по чл.216 ал.1 от НК е
неоснователен.
В тази връзка съдът определи наказанието на подсъдимия по следния начин :
Делото протече по реда на съкратеното съдебно следствие по чл.371 т.1 от НПК.
Ограниченото съкратено съдебно следствие не дава привилегия при определяне на
наказанието и по тази причина това се прави по общите правила. За престъплението
обсебване по чл.206 ал.1 от НК се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от 1 до 6
години. Съдът определи наказанието на подсъдимата по общите правила на чл.54 от НК.
Обсъди съотношението между смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Като
смекчаващи вината обстоятелства съдът цени чистото съдебно минало, липсата на
криминални регистрации, добрите характеристични данни, високия образователен ценз.
Съдът счете, че липсват отегчаващи вината обстоятелства. Съдът счете в тази връзка, че са
налице изключителни смекчаващи вината обстоятелства и приложи чл.55 ал.1 т.1 от НК при
определяне на наказанието, като слезе под специалния минимум от 1 година и определи
наказанието в интервала 3 месеца – 12 месеца. В предвид конкретната фактическа
обстановка и данните за обществената опасност на деянието и дееца и стойността на
предмета на престъплението съдът счете, че срокът на наказанието следва да се определи на
6 месеца. Приложението на чл.66 ал.1 от НК е възможно и съдът отложи изпълнението на
наказанието с изпитателен срок от 3 години.
С така наложеното наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на личната и
генералната превенция на закона, което ще въздействува възпитателно и предупредително
както върху дееца, така и по отношение на останалите членове на обществото.
С оглед чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият бе осъден да заплати направените по делото
разноски в размер на 134,40 лв. за възнаграждения на вещи лица.
Воден от горното, съдът постанови присъдата си.
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.
8