№ 6247
гр. С, 21.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДТ
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20221110126852 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по предявени искове с правно основание чл. 26, ал.1, предл.1, 2 и 3
ЗЗД от А. К. Т. , ЕГН: **********, с адрес: с.Ч, ул.СЛ №5 срещу „ПКБ“ ЕАД с ЕИК *** за
прогласяване нищожността на клаузите от Договор за потребителски кредит №
40007845749, сключен между страните, предвиждащи заплащането на възнаграждение за
допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ в общ размер 4000 лева поради противоречие със
закона, добрите нрави и поради заобикаляне на закона, както и на основание чл.146, ал.1
ЗЗП като неравноправни.
С исковата молба ищцата поддържа, че сключила с ответника Договор за
потребителски кредит № 40007845749, съгласно раздел VI от който се задължила да върне
сумата по кредита в размер на 6903.63 лева, при получена сума 4000 лева, за срок на
издължаване 36 месеца. Предвидено било ищцата да заплати на ответното дружество
възнаграждение за закупена допълнителна/ни услуга/ги в размер на 4 000 лева, разпределени
на 36 месечни вноски. Предвид посоченото общата дължима от ищцата сума възлизала на
10903.63 лева.
Поддържа, че уговорката за дължимост на сума в общ размер 4000 лева за
допълнителни услуги накърнява добрите нрави по смисъла на чл.26, ал. 1, предл.3 ЗЗД, тъй
като е налице значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното
съглашение, водещо до злепоставяне на интересите на ищцата с цел извличане на собствена
изгода за ответника.
Поддържа и че уговорката е в противоречие с чл. 10а, ал. 1 ЗПК, с разпоредбата на
който е изключена възможността за събиране на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита.
Според ищцата допълнителните услуги по процесния договор за кредит са част от
1
възнаграждението за предоставения заем, поради което с уговарянето им е постигнато
заобикаляне ограничението на чл. 19, ал.4 от ЗПК, установяващ лимит на годишния процент
на разходите.
Допълнителните услуги в размер на 4000 лева според ищеца представляват по своята
същност "такси за усвояване и управление на кредита", а услугите, предоставящи
възможност за отлагане/намаляване на вноски и за смяна на падежа по своята същност са
дейности по управление на кредита. Улеснената процедура за получаване на допълнителни
парични средства, според ищцата реално не е предоставяне на допълнителна услуга, тъй
като липсва конкретно задължение за кредитора, а отпускането на нови суми, съответно
предоставянето на следващ кредит и условията по него, става по съгласие на страните.
Поддържа и че уговорките са нищожни на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП, тъй като са
неравноправни по смисъла на чл.143 от ЗЗП ,защото уговорените размери на таксите са
прекалено високи , водят до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на
кредитополучателя и не са индивидуално уговорени.
Поддържа, че поради невключване на разходи по допълнителни услуги в размера на
ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното
правоотношение. Твърди, че посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално
прилагания в отношенията между страните, представлява заблуждаваща търговска практика
по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите. Посочва, че с
преюдициално заключение по дело С-453/10 е прието, че използването на заблуждаващи
търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния
размер на ГПР, представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за
неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл.ЗЗП. Поддържа,
че посочването на по- нисък от действителния ГПР, представлява и невярна информация
относно общите разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща
търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Предвид
посоченото поддържа, че клаузите за допълнителни услуги са неравноправни по смисъла на
член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО, /Решение № 1510/13.12.2019 г. по в.гр.д №
2373/2019 г. на ПОС/.
Претендира и нарушение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, транспонирана в българското
законодателство с § 13 а, т. 9 от ДР на ЗЗП, като твърди, че договорните клаузи не са
индивидуално уговорени, тъй като са съставени предварително и не е имала възможност да
влияе на съдържание им.
Според ищцата е налице нарушение и на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете като неоснователни. Оспорва допустимостта на иска, като твърди, че
ищцата няма правен интерес от предявяване на установителен иск след заплащане на
сумите, тъй като разполага с възможност да предяви осъдителен иск за връщане на сумите.
Поддържа становище, че оспорените разпоредби са уговорени в съответствие се
действащите правни норми и не накърняват добрите нрави. Твърди, че допълнителните
услуги Фаст и Флекси са предоставени по искане на ищцата и не са били задължително
условие за сключване на договора за кредит. Поддържа, че дължимото по процесните
допълнителни услуги възнаграждение се дължи от кредитополучателя отделно и независимо
от цената на самия кредит, не представлява разход по смисъла на ЗПК, респективно не
следва да се включва при изчислението на ГПР. Оспорва атакуваните клаузи от договора
между страните договор да имат за цел заобикаляне на закона. Оспорва клаузите да са
2
неравноправни, като подробно излага съображения срещу твърденията в тази насока.
Претендира, че възнаграждението, дължимо на основание посочените клаузи, не е за
дейност, за която да е забранено събирането на такси. Моли съда да отхвърли исковете и да
му присъди направените разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл.1, 2 и 3 ЗЗД за прогласяване
нищожност на отделни договорни клаузи. Същият е допустим, а възраженията на ответника
за недопустимост поради липса на правен интерес – неоснователни , тъй като наличието на
възможност за предявяване на осъдителен иск за платени на основание нищожни клаузи
суми не изключва наличието на интерес от нарочното прогласяване нищожността на тези
клаузи.
В доказателствена тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 26, ал.1,
предл.1, 2 и 3 ЗЗД е да докаже, че е налице твърдяното противоречие на клаузи от договора
за потребителски кредит с императивни законови разпоредби и/или с добрите нрави,
респективно че е налице заобикаляне на закона, респективно че клаузите са неравноправни.
В тежест на ответника е да докаже, че. оспорените клаузи са действителни, включително са
договорени индивидуално.
Не се спори между страните, а и от представените по делото писмени доказателства се
установява, че между тях е сключен Договор за потребителски кредит № 40007845749 от
04.02.2022 г., по силата на който на ищцата била предоставена сума в размер на 4000 лева,
която съгласно раздел VI се задължила да върне за срок от 36 месеца при годишен лихвен
процент – 41 %, като общата дължима сума възлизала на 6903,63 лева, а ГПР – 49,32 %.
Уговорено било възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 1400
лева и за допълнителна услуга Флекси в размер на 2600 лева, които следвало да бъдат
заплатени на вноски в размер от 111,11 лева месечно заедно с месечните погасителни
вноски за връщане на получената в заем сума и дължимата договорна възнаградителна
лихва.
Предвид посочените уговорки общото задължение по кредита и по закупените
допълнителни услуги възлизало на 10903,63 лв. а общият размер на месечната вноска – на
302,90 лв.
Спорно между страните в производството е действителни ли са уговорките за
дължимост на възнагражденията за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“.
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от Закона за
кредитните институции (ЗКИ), като дружеството има правото да отпуска кредити със
средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на
чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК, а сключеният помежду им
договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за
3
потребителски кредит, поради което спрямо него освен общите правила на ЗЗД, приложение
намира и специалната уредба на Закона за потребителския кредит
Съгласно чл. 15.1 от Общите условия към договора за потребителски кредит
допълнителната услуга „Фаст“ представлява предоставяне на приоритетно разглеждане на
искането на потребителя за отпускане на потребителски кредит преди клиенти без закупена
такава услуга. Приоритетно разглеждане и изплащане на кредита по своята същност е
дейност на финансовата институция, свързана с усвояване на кредит. По-бързото
разглеждане на искането за кредита, по-бързото отпускане на исканата сума, по-бързото
оформяне на съответните документи са все действия, които са част от дейността по
кредитиране и разходите за тях следва да са включени в цената на услугата. В този смисъл,
това не е допълнителна услуга, както формално е посочено в договора, а представлява
действия, които са присъщи на дейността по отпускането на всеки един кредит -
разглеждане на искането и изплащане на съответната сума.
Съгласно чл. 15.2 допълнителната услуга „Флекси“ е право на клиента да променя
погасителния си план при изпълнение на специфичните изисквания, описани в чл. 15.2.1 и
чл. 15.2.2 и чл. 15. 2.3. На клиента е предоставена възможност да поиска промяна на
погасителния план (отлагане, разсрочване на вноски и др. опции) с оглед положението си
(доходи, финансово състояние, конкретна нужда и т. н.). Това обаче са действия, свързани с
управление на кредита, изискващи съответно поведение и на двете страни по договора, а не
допълнителна услуга, без наличието на която длъжникът да няма право да поиска да
предоговаря условията по кредита си, в частност касаещи вноските по погасителния план.
Разпоредбата на чл.10а от ЗПК предвижда, че кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита
(ал.2) и не може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие
(ал.3). Следователно, законът не допуска възникване в полза на кредитора на вземания за
допълнителните такси за разглеждане на искането за кредит и за управлението му, поради
което и уговарянето на възнаграждения за такива, дори и формално непосочени като такси,
а като възнаграждения за допълнителни услуги, е в пряко противоречие с императивна
правна норма и е нищожно на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
От друга страна когато е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга
и уговорената за това цена, се нарушава принципът на добросъвестност при участие в
облигационните отношения. Съдът намира, че уговарянето на възнаграждение за всяка от
услугите, съответно за Фаст около 40 %, а за Флекси над 50 % от заетата сума, дори и да се
приеме за допустимо съгласно ЗПК, се явява нееквивалетно на насрещната престация на
заемодателя. Посочените клаузи за уговаряне на възнаграждение за допълнителни услуги
драстично нарушават принципа на справедливост и създават условия за неоснователно
обогатяване на заемодателя. Резултатът от прилагане на всяка от посочените договорни
клаузи не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Поради изложеното, съдът
счита, че уговорките за посочените възнаграждения освен, че противоречат на чл. 10а ЗПК,
накърняват и добрите нрави, поради което са нищожни и на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3
4
ЗЗД.
Следва да се обърне внимание и на обстоятелството, че е предвидено цената за
допълнителнта услуга „Флекси“ да се дължи независимо от това дали са ползвани
уговорените възможности. Това поставя кредитополучателя в неравноправното положение
да дължи цена за услуги, които не ползва, на което съответства и реципрочното право на
кредитора да събира цена за непредоставени услуги. С тази клауза се въвежда на практика
задължение на едната страна да заплати за правото да поиска изменение на договора, с което
право тя разполага и без да заплаща за това цена в размер на повече от половината от
главницата по кредита. За реалното изменение на условията по издължаване се изисква
действие на кредитора /т.е. съгласие с оглед предвиденото подписване на анекс по чл.
15.2.1.2, чл. 15.2.2.1 от ОУ/, което означава, че потребителят следва да плати предварително
за възможност, която изцяло зависи от волята на кредитора което води до неравноправност
на уговорката по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 3 ЗЗП и следователно нищожност на основание
чл. 146 ЗЗП, доколкото не се установява клаузите да са индивидуално уговорени.
На следващо място клаузите се явяват и пряко насочени към заобикаляне на
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като добавянето на разходите за
посочените услуги би формирало краен размер на ГПР, по-висок от петкратния размер на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република Б. При тези съображения и на това
самостоятелно основание нищожна е уговорката за всяка от посочените допълнителните
услуги.
Общата преценката на процесните клаузи и изложените съображения налага извод и че
същите са неравноправни по смисъла на Чл. 143, ал. 1 ЗЗП, тъй като съставляват по
същество уговорка във вреда на потребителя, не отговарят на изискването за
добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на
кредитора и потребителя.
Не се установява соченото основание за неравноправност на клаузите по чл. 143, ал. 2,
т. 5 ЗЗП, тъй като цитираната разпоредба касае клаузи за неустойки и обезщетения,
заплащането на каквито процесните не уговарят.
По изложените съображения съдът намира, че клаузите, предвиждащи възнаграждение
за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“, са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 10а , ал. 2 и ал. 3 ЗПК поради противоречие със закона, на основание чл. 26, ал. 1,
пр. 2 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК поради заобикаляне на закона, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3
ЗЗД поради противоречие с добрите нрави, както и на основание чл.146, ал.1 вр. чл. 143, ал.
1 и ал. 2, т.3 ЗЗП като неравноправни, което налага уважаване на предявените искове.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора, ищецът, на основание чл. 78, ал.1 ГПК има право на
сторените разноски в размер 160 лева – държавна такса.
Ищецът е представляван от адвокат, оказал му безплатна адвокатска защита, в полза на
когото следва да се присъди на основание чл. 38, ал. 2 ГПК сумата 510 лева –адвокатското
възнаграждение за производството, определено по чл. 7, ал. 2, т. 2 от НАРЕДБА № 1 от
5
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията,
актуална към момента на сключване договора за безплатна адвокатска защита от 12.04.2022
г./ л.43/.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по исковете на А. К. Т. с ЕГН: ********** и адрес: с.Ч, ул.СЛ №5
срещу „ПКБ“ ЕАД с ЕИК *** ЗА НИЩОЖНИ клаузите от Договор за потребителски
кредит № 40007845749, сключен между А. К. Т. и ПКБ“ ЕАД, предвиждащи заплащането
на възнаграждение за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ в общ размер 4000 лева на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 10а , ал. 2 и ал. 3 ЗПК поради противоречие със
закона и на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК поради заобикаляне на
закона, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД поради противоречие с добрите нрави и на
основание чл.146, ал.1 вр. чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т.3 ЗЗП като неравноправни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ПКБ“ ЕАД с ЕИК *** и адрес на
управление: гр. С ул. Б № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7 да заплати на А. К. Т., ЕГН: **********, с
адрес: с.Ч, ул.СЛ №5 сума в размер на 160 лв, представляваща сторени по делото разноски.
ОСЪЖДА на основание на основание чл. 38, ал.2 Закон за адвокатурата „ПКБ“ ЕАД с
ЕИК *** да заплати на адвокат М. В. М. - АК П със служебен адрес: гр. П, бул. ПШ №81,
ет. 3, ап. Б сумата 510 лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска
защита на А. К. Т., ЕГН: ********** в производството по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6