Н Е П Р И С
Ъ С Т В Е Н О Р Е Ш Е Н И Е №260204
гр.Кюстендил
22.10.2021г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският
окръжен съд, гражданско отделение, първи състав, в открито съдебно заседание на
двадесет и първи септември, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
при
секретаря: Вергиния Бараклийска,
след като
разгледа докладваното от съдия В.Джонева гр.д.№253 по описа за 2020г. на
ОС-Кюстендил и, за да се произнесе, взе предвид:
Решението се
постановява при наличието на предпоставките по чл.239 ал.1 от ГПК за
постановяване на НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ.
Делото е
образувано по исковата молба на „УниКредит Булбанк“ АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, пл.„Света Неделя“ №7, подадена чрез
пълномощника адв.Яна Димитрова-Комитова, срещу Н.Л. ЕМБГ *******************, гражданин на Република *******, роден на ***г.,
притежаващ документ за самоличност №************, издаден на 05.09.2014г., с постоянен адрес ***.
По реда на
чл.422 ал.1 от ГПК е предявен иск за признаване за установено по отношение на Н.Л.,
че в качеството му на солидарен длъжник по договор за банков револвиращ кредит
с №0002/235/01022016 от 01.02.2016г., с кредитополучател „******“ ЕООД, с ЕИК ***********, дължи на „УниКредит Булбанк“ АД сумата от 17 874.30 евро, от които
15 000 евро – главница по договора; 1 071.78 евро – лихва за редовна
главница за периода от 20.09.2017г.до 22.05.2018г.; 933.77 евро – лихва върху
просрочена главница за периода от 01.03.2018г. до 24.10.2018г.; 718.74 евро –
наказателна лихва при просрочие, считано от 20.09.2017г. до 24.10.2018г., както
и 150.00 евро – такса управление, начислена на 01.02.2018г.
Претендирано
е присъждане на сторените разноски в заповедното и в исковото производство.
В срока по
чл.131 от ГПК ответникът, на когото са връчени преписи от всички книжа по
делото в адаптация на македонски език, не е подал отговор на исковата молба в
предоставения му установен от закона срок. Ответникът не е изпратил
представител в първото по делото съдебно заседание, като не е направил искане
за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Ищецът, чрез
пълномощника си в хода на производството, е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение.
Искът е
допустим, доколкото е предявен в хипотезата на чл.422 ал.1 във вр. с чл.415
ал.1 от ГПК и предполага установяване съществуването на вземане, което е било
предмет на заповед за изпълнение. Исковата претенция е заявена в срока по
чл.415 от ГПК.
Съдът счита,
че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение,
предвидени в чл.239 ал.1 от ГПК, тъй като на ответника са разяснени последиците
от неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяване в съдебно
заседание (вж.разпореждане от 29.07.2020г.), а искът по чл.422 ал.1 от ГПК, с
оглед изложените в исковата молба факти и приложенията към нея, се явява
вероятно основателен.
От
приложените към исковата молба заверени копия на документи, както и от
материалите, съдържащи се в приложеното ч.гр.д.№2123/2018г. по описа на
КнРС, се установява, че между „УниКредит
Булбанк“ АД, от една страна като кредитор, „*********“ ЕООД, представлявано от
управителя Н.Л., от друга страна, като кредитополучател, и Н.Л., като солидарен
длъжник, е бил сключен договор за банков кредит от 01.06.2016г., по който
ответникът е неизправна страна; че в чл.17.1 от договора банката е предвидила
правото си да обяви цялото вземане по договора за предсрочно изискуемо; че
формалните предпоставки за това са настъпили преди подаване на заявлението по
чл.417 от ГПК; че кредитополучателят е бил уведомен за обявената предсрочна
изискуемост на вземането, а от представеното и неоспорено извлечение от
счетоводните книги на банката се установява, че дължимите по договора суми са
напълно идентични с исковите.
Следва да се
отбележи, че кредитополучател по договора е юридическо лице, а юридическите
лица са изключени от потребителската защита по ЗЗП, предоставена на
икономически по-слабата страна – физически лица в отношенията им с търговците.
Физическо лице, което е съдлъжник по договор за банков кредит, няма качеството
на „потребител“ ако това лице има тесни професионални /функционални/връзки с
търговското дружество – кредитополучател, като например когато участва в
неговото управление и/или има мажоритарно участие в същото, както е в настоящия
случай.
Според
чл.239 ал.2 изр.1 от ГПК, неприсъственото решение не се мотивира по същество.
Размерът на
разноските, които се дължат в заповедното производство е, както следва: 699.18
лева – за заплатена държавна такса и 1 265.27 лева – за адвокатско
възнаграждение. Тези разноски следва да се присъдят на ищеца, доколкото са
дължими от ответника, солидарно с дружеството-длъжник, по отношение на което
заповедта за изпълнение е влязла в сила.
Установи се,
че ищецът е сторил разноски в исковото производство, както следва: за държавна
такса в размер на 737.45 лева, за адвокатско възнаграждение – 1894.52 лева и за
извършване на преводи на книжа – 2 714.36 лева. Общата сума е в размер на
5 346.33 лева.
Воден от
горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.Л. ЕМБГ **************, гражданин на Република *******, роден на ***г.,
притежаващ документ за самоличност №******, издаден на
05.09.2014г., с постоянен адрес ***, че същият, в качеството му на солидарен
длъжник по договор за банков револвиращ кредит с №0002/235/01022016 от
01.02.2016г., с кредитополучател „*********“ ЕООД, с ЕИК **********, солидарно с посоченото дружество дължи на „УниКредит
Булбанк“ АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление
гр.София, пл.„Света Неделя“ №7, сумата от 17 874.30
евро, от които 15 000 евро – главница по договора; 1 071.78 евро
– лихва за редовна главница за периода от 20.09.2017г.до 22.05.2018г.; 933.77
евро – лихва върху просрочена главница за периода от 01.03.2018г. до
24.10.2018г.; 718.74 евро – наказателна лихва при просрочие, считано от
20.09.2017г. до 24.10.2018г., както и 150.00 евро – такса управление, начислена
на 01.02.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
24.10.2018г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Н.Л., гражданин на Република *******, роден на ***г.,
притежаващ документ за самоличност №******, издаден на
05.09.2014г., с постоянен адрес ***, да заплати на „УниКредит Булбанк“ АД, с
ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление гр.София, пл.„Света Неделя“ №7, солидарно с „*********“ ЕООД, с ЕИК ***********, сторените в заповедното производство по
ч.гр.д.№2123/2018г. разноски, както следва - за държавна такса в размер на 699.18 лева (шестстотин деветдесет и
девет лева и осемнадесет стотинки), както и сторените разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 1 265.27
лева (хиляда двеста шестдесет и пет лева и двадесет и седем стотинки).
ОСЪЖДА Н.Л., гражданин на Република *******, роден на ***г.,
притежаващ документ за самоличност №*******, издаден на
05.09.2014г., с постоянен адрес ***, да заплати на „УниКредит Булбанк“ АД, с
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление
гр.София, пл.„Света Неделя“ №7, сторените в исковото производство разноски за
държавна такса, адвокатско възнаграждение и преводи, в общ размер на 5 346.33 лева (пет хиляди триста
четиридесет и шест лева и тридесет и три стотинки).
Решението не
може да се обжалва.
Преписи от
решението да се връчат на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: