№ 453
гр. Пазарджик, 04.04.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Елисавета Радина
при участието на секретаря Х.В.
Сложи за разглеждане докладваното от Елисавета Радина Административно
наказателно дело № 20255220200369 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:36 часа се явиха:
Жалбоподателят В. Н. Я. се явява лично и с адв.Ч. Ч. от АК Пазарджик,
редовно упълномощен.
За адм.наказ.орган директор на Дирекция „ИТ“ Пазарджик се явява
юрк.Н. С., редовно упълномощена.
Не се явява актосъставителят В. Н. Д., призован по месторабота.
ЮРК.С.: Д. е в болничен поради временна неработоспособност. Имаме
само един болничен до 30.03.2025г., но е заявил, че ще бъде продължен.
Явяват се призованите като свидетели А. Н. Г., П. И. А., Б. В. Т., Е. И. Д..
РП Пазарджик - уведомена.
АДВ.Ч.: Да се даде ход на делото в днешното съдебно заседание. Не
правим възражение по призоваването.
ЮРК.С.: Да се даде ход на делото. Съгласна съм делото да се гледа днес.
Съдът намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
АДВ.Ч.: Поддържам жалбата. Заявявам изрично, че единственото
отношение на моя доверител към въпросния случай е това, че моят доверител
1
е дарил материалите за ремонта на детската гради и за това е бил помолен от
директора. Представям Договор за дарение от 04.11.2024г. и Свидетелство за
дарение № 1/22.11.2024г. за стойността на дарението и от което е видно, че е
дарил сумата за закупуване на материалите.
Невъзразяваме да се допуснат свидетелите посочения в разпореждането.
ЮРК.С.: Оспорвам жалбата. Да се приемат приложените доказателства
към преписката. Да се допуснат до разпит явилите се лица.
По отношение на Договора за дарения се протИ.поставям да се приеме.
Не е в записания от закона форма – липсва нотариална заверка, която да
удостоверява кога действително е оформен.
АДВ.Ч.: Не се изиска нотариална форма за този вид договор. От друга
страна става въпрос за 5 хил. лева.
Съдът намира, че следва да приеме и представения Договор и
представеното Свидетелство за дарение, но необходимо е да бъде направена
допълнителна проверка в ДГ „Радост“ гр.Пазарджик от която да се изиска
информация осчетоводен ли е по надлежен ред постъпилата под такъв вид
сума, уведомена ли е била Общината за това, като се представят надлежни
доказателства от ползвания счетоводен софтуерен продукт в детското
заведение и съответните материални носители на информация, които да
удостоверяват, че сумата, предмет на дарението, от 5 хил. лева е осчетоводена
като актив е детската градина.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА И ПРОЧИТА като писмени доказателства по делото: НП,
АУАН, писмо л.4, известие за доставяне л.5, протокол л.6, известие за
доставяне л.7, декларация л.8, л.9, л.10, обяснение л.11, възражение л.12,
заповед л.13, писмо вх.№ 9664/02.04.2025г. от Община Пазарджик, както и
Договор за дарение от 04.11.2024г., Свидетелство за дарение № 1/22.11.2024г.
ПОСТАНОВЯВА да се изиска горната информация от ДГ „Радост“
гр.Пазарджик.
ДОПУСКА да бъдат разпитани като свидетели по делото В. Н. Д., А. Н.
Г., П. И. А., Б. В. Т., Е. И. Д..
В залата влиза св.Г..
2
Снема самоличността на св.Г., както следва:
А. Н. Г. – на 38 години, българка, българска гражданка, неомъжена,
неосъждана, без родство с жалбоподателя.
Свидетелката предупредена за отговорността по чл.290 от НК. На
свидетелката се разясниха правата.
Пристъпи се към разпит на св.Г.:
СВ. Г.: Обещавам да кажа истината.
Аз бях само свидетел по предявяване на акта. Актът беше съставен от
колегата Д.. Той помоли да бъда свидетел. Запозна ме със съдържанието на
акта. Аз присъства на предявяване на акта. Беше и жалбоподателя, който днес
виждам в залата. Той се запозна с акта. Миля, че го и подписа.
Актът е съставен след самата проверка на место, а не в деня на
проверката. Жалбоподателят не помня да ли написа писмени възражения в
акта. Той представи писмено становище. Той оспори, че не е възлагал тази
работа и че не е работодател.
В залата влиза св.Т..
Снема се самоличността на св.Т., както следва:
Б. В. Т. – на 45 години, българин, български гражданин, неженен,
неосъждан, без родство с жалбоподателя.
Свидетелят предупреден за отговорността по чл.290 от НК. На
свидетеля се разясниха правата.
Пристъпи се към разпит на св.Т.:
СВ.Т.: Обещавам да кажа истината.
Аз съм майстор по покриви и шпакловки. Аз работех по детската
градина в Звъничево. Аз съм от Дупница.
Преди 3- 4 години, а може и по-малко – 1-2 години, работехме в това
село и правехме един покрив. Ние сме една група – аз, П. и Е., и има и един
И.. Работим от години по ремонти на сгради в цялата страна. Преди няколко
години бяхме в Звъничево и правихме един покрив на къща частна. При
приключване на покрива. И. беше работил по-дълго в това село. И една жена
Таня, но каква е в детската градина – не знам и той И. е говорил с Таня. Тя му
е казала, че още няма материали и трябва да ги събере, но той беше говорил с
3
нея за ремонта. По принцип той уговаря ремонтите, които правим.
Предполагам, че е намерила материалите и след време И. ми се обади и
ме помоли да се съберем групата да работим в детската градина в Звъничево.
Но тогава не работехме около една седмица и той ме помоли да помогнем без
пари. Работехме и четиримата. Работехме по-малко часове – по 5-6 часа за да
можем да ходим и до Дупница, че ни излезе една работа там. Ние по принцип
пътуваме всеки ден и е някъде около 100 км. Това беше миналата година, но
не помня месеци, но беше есента. Беше лошо времето. Сутрин ставахме рано,
защото ние по това време имахме и боядисване и шпакловка – в Дупница. На
детската градина правихме само покрива и гледахме там да сме по светло. За
работата вътре - боядисване и шпакловка можем и по тъмно да работим.
Това не го правим за първи път за без пари да работим. В Дупница
правихме и училището Неофит Рилски. Там даже се бяхме събрали 10 души.
Цялата група сме евангелисти. Даже тази седмица ще правим един параклис в
местността Локвата в Дупница.
Съдът предявява на свидетеля декларация на л.8.
СВ.Т.: Аз съм го писал това. Ние работехме в тази фирма по граждански
договори за по три месеца – това е Техно Строи. Те ни накараха да го
напишем, ние им казахме, че сме работили някога там. Аз в Техно Строи не
работя по граждански договор вече две години.
Даваха ни по 20 лева от там, но за обяд. Имаше един човек, който беше
от детската градина, мисля, че беше родител на дете, защото и те се включваха
да помагат. Те ни подсигуряваха обяда и за това ни даваха по 20 лева за обяд.
Те ни питаха по колко часа работим и аз за това съм написал „6“.
В. Я. не го познавам. На проверката този човек не съм го видял. Аз
работя с И.. Той ми намери работата.
Работата я извършихме безвъзмездно.
Много е относително дали и кога подписваме договори. Зависи от
собствениците. Повечето пъти работим без договор.
На детската градина мисля, че работихме 3-4 дни. ГорИ.то ние си го
слагаме. Ние сме 4 човека и сме на газ.
В залата влиза св.Д..
Снема се самоличността на св.Д., както следва:
4
Е. И. Д. – на 24 години, българин, български гражданин, неженен,
неосъждан, без родство с жалбоподателя.
Лицето не представя лична карта и неговата самоличността се снема по
данни на разпитания свидетел Б. Т..
СВ.Т.: Това е Е. Д.. Работим с него от години.
Свидетелят Д. предупреден за отговорността по чл.290 от НК. На
свидетеля се разясниха правата.
Пристъпи се към разпит на св.Д.:
СВ.Д.: Обещавам да кажа истината.
Аз съм от Дупница. От години работим аз, П., И. и Е. в една група.
Правим основно покриви.
Доста пъти сме работили в Звъничево. Работихме и на детската градина
в Звъничево. Преди 2-3 месеца сме работили там. Беше краят на миналата
година. Правихме дарени на покрива – работата беше от нас без пари, ние сме
християни и работим без пари. Работата беше 3-4 дни. Някаква жена е
говорила с И. и е помолила за покрива. Хората в Звъничево ни познават,
защото сме работили там. Имаше хора, които идваха и даваха по 20 лева, кой
баница донесе, кой кекс. По имена не мога да ги кажа – добри хора. Явно са
родители от детската градина, какви други да са. Те помагаха с каквото могат.
Съдът предявява на св.Д. декларация на л.9.
СВ.Д.: Аз съм го писал. Аз имам 6-ти клас. Бързах да правя покриви и за
това учих толкова. Това „6“, което съм написал, е че сме работили по 6 часа на
ден. Написал съм Техно Строи, защото хората ми казаха да напиша така,
защото И. Петров им е казал на проверяващите, че сме работили преди в
Техно Стои и те ми казаха да го напишем. Не помня преди колко врем сме
работили в Техно Строи. Дойде един човек и ни даде 20 лева да обядваме –
родител.
Този човек /сочи жалбоподателя/ там не съм го виждал на обекта. Сега
го виждам за първи път. Никой не ми се е представял от негово име.
Аз знам, че работехме към Техно Строи, но това е отдавна. И. им е
казал, че работехме в Техно Строи. Те ни казваха пиши това, пиши и ние
започнахме да пишем.
Ние си имаме ръководител – И. и ние него познаваме, а той говори с
5
тези, които ни дават поръчките.
В залата влиза св.А..
Снема се самоличността на св.А., както следва:
П. И. А. – на 29 години, българин, български гражданин, неженен,
неосъждан, без родство с жалбоподателя.
Свидетелят предупреден за отговорността по чл.290 от НК. На свидетеля
се разясниха правата.
Пристъпи се към разпит на св.А.:
СВ. А.: Обещавам да кажа истината.
Ние сме бригада 4 човека - И., аз, Б. и Е.. От 3-4 години работим заедно.
В Звъничево сме работили. И. говори за поръчките.
Правили сме детската градина в Звъничево миналата година. Имам
спомен, че една жена от детската градина разговаря с И.. Жената беше
помолила И. да работим и се разбрали работата да е дарение. Ние там
работехме в Звъничево на друго место и тя го е видяла и го е питала дали
можем да направим някаква помощ.
По София сме правили дарение и по други места – ние сме християни.
Ние работехме тогава и на друго место и от там си вземахме пари - пак в
Звъничево работехме. В Дупница не сме работили тогава, защото няма как да
работим на 10 места. Нямам спомен дали сме получавал пари в детската
градина.
Съдът, предявява на св.А. декларация на л.10.
СВ. А.: Там ги дадоха да ги напишем тези неща. 20 лева бяха за обяд.
Родителите на деца ни даваха. Те ни помагаха и ни казваха да си взимаме и
обяд.
Ние преди миналата – по-миналата година сме работили в Техно Строи.
На детската градина бяхме по 6 часа на ден. Идвахме по-рано да
работим там и отивахме след това на друг обект.
Човекът в залата /сочи жалбоподателя/ не съм го виждал.
Аз си работя по принцип с И. и той знае за Техно Строи. И. ми плаща на
мен на всякъде, дори и когато сме били към Техно Строи. Той И. ми дава
парите когато работим за пари.
6
Нищо не знам за материалите с които правихме покрива.
АДВ.Ч.: Аз нямам други искания.
ЮРК.С.: Нямам други искания освен за разпита на св.Д..
Съдът намира, че следва да провери твърдението на св.Т. досежно
дарение под формата на работа за извършване на СМР на сградата на ОУ
Неофит Рилски гр.Дупница, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И
ПОСТАНОВЯВА да се изиска информация от ОУ Неофит Рилски
гр.Дупница извършвано ли е СМР на сградата на училището от лицата П. И.
А., Б. В. Т., Е. И. Д. под формата на дарение/безвъзмездно.
За събиране на доказателства и разпит на св.Д., Съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото за 24.04.2025г. от 13,45 часа, за която
дата и час жалбоподателят, адв.Ч. и юрк.С. уведомени. Въззиваемата страна
уведомена чрез юрк.С., която приема това призоваване.
ДА СЕ призове св.Д. по месторабота.
ДА СЕ пишат писма в горния смисъл.
Протоколът написан в с.з., което приключи в 11.05 ч.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
7