РЕШЕНИЕ
№ 229
гр. Свиленград, 12.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. К.А
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20235620200671 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № *************** от
********* година на Началника на Регионален отдел „Южна Централна
България” на Главна дирекция „Метрологичен надзор” към Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), с което на
„Водоснабдяване и канализация” („ВиК”) ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град Хасково, ул.„Сакар” № 2,
представлявано от управителя Божидар Атанасов Желязков, за нарушение на
чл. 44, т. 4, вр.чл. 43, ал. 1 от Закона за измерванията (ЗИ) е наложено на
основание чл.85,ал.2 вр с ал.1 от Закона за измерванията административно
наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 200 лв.
Недоволен от горепосоченото наказателно постановление е останало
дружеството жалбоподател,който обжалва горецитираното НП в
законопредвидения за това срок. Същият в жалбата си до съда, моли за
отмяна на обжалвания акт, тъй като счита че същият бил постановен при
допуснати съществени нарушения в административнонаказателното
производство и при неправилно приложение на материалния закон ,а именно:
не било установено дали процесният водомер бил от вид, който подлежал на
последваща проверка, липсвали доказателства за извършено търговско
плащане във връзка с измервания на процесния водомер, липсвал снимков
материал във връзка с твърдяното нарушение и била налице грешка при
посочване на технико-технологичните данни на процесния водомер в частта,
1
касаеща температурата на водата. Оспорва още,че реално имало извършена
проверка в присъствието на свидетеля посочен в АУАН,доколкото за една и
съща дата и час имало съставени два АУАН с двамата проверяващи на
различни адреси.
В съдебната фаза, дружеството-жалбоподател редовно призовано,за тях
се явява юр. Делчев, който поддържа жалбата по изложените в нея доводи .
Претендира присъждане на юр.възнаграждение.
Административнонаказващият орган /АНО/ - Началника на
Регионален отдел „Южна Централна България” на Главна дирекция
„Метрологичен надзор” към Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор (ДАМТН) чрез процесуалният си представител ,в
писменото му становище оспорва жалбата. Счита обжалваното НП за
правилно и законосъобразно. Моли същото да бъде потвърдено.
Претендира присъждане на юр.възнаграждение
Страна Районна прокуратура – Хасково, ТО Свиленград, не изпраща
представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна :
За периода от 21.06.2023 година до 28.06.2023 година свидетелите О. М.
Р. и Н. К. В. извършили планова надзорна проверка на дружеството-
жалбоподател за спазване на задълженията му по Закона за измерванията /ЗИ
/ в качеството му на лице, което използва средства за измерване – водомери,
за търговски плащания; при която инспектирали 40 броя водомери, между
които процесният, който е за студена питейна вода с номинален разход Qn≤15
м3/h, монтиран на водопроводно отклонение за обществен абонат
****************** на адрес: град Свиленград, *****************, област
Хасково.
На дата 27.06.2023 година около 13.10 часа установяват по отношение на
посочения водомер, че средството е за измерване за студена вода тип „S/13“ с
ид.№************** , произведен от BONEGA, с поставен ЕИО знак за
одобрен тип със съдържание „CZ05/142.4266“ , с означен номинален разход
Qn=1,5м3/ h, максимално допустима температура на водата -30градуса по
целзий,със знак от метрологичен контрол/оловна пломба/ от последна
проверка,извършена през 2017година,т.е. с валидност до
31.12.2022г.,съгласно разпоредбата на чл.43,ал.1, ал.2 и ал.4 от ЗИ във връзка
със Заповед № -616 от 11.09.2018г. на Председателя на ДАМТН, обнародвана
в ДВ бр.82 от 05.10.2018г.,която определяла последваща проверка на
горепосочения тип водомер с номинален разход Qn≤15 м3/h на пет години.
Предвид констатираното нарушение била изпратена покана до
управителя на дружеството-жалбоподател да се яви лично или негов
представител в Регионален отдел „Южна Централна България” в офиса в град
Хасково, бул.„България” № 152 на дата 04.08.2023 година във времето от
2
10.00 часа до 12.00 часа за съставяне на АУАН.
Поканата е получена от служител на дружеството-жалбоподател на
25.07.2023 година.
За констатираното нарушение, както и за други констатирани такива е
бил съставен Протокол за задължителни предписания № 02-ОР на дата
04.08.2023 година.
Екземпляр от Протокола е получен от процесуален представител на
проверяваното дружество - юрисконсулт Таня Петрова Сарова, срещу
подпис.
На същата дата / 04.08.2023г./ в кръга на службата си, свидетелят Н. К. В.
– Главен инспектор в Регионален отдел „Южна Централна България” на
Главна дирекция „Метрологичен надзор” към ДАМТН, съставил против
дружеството-жалбоподател при условията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН (в
присъствие на представител на дружеството-нарушител) Акт за установяване
на административно нарушение (АУАН) с № 2320 ХС.
Актът съставил и в присъствието на свидетелите О. М. Р. /очевидец при
констатиране на нарушението/ и А. С. Д..
В изготвения АУАН актосъставителят изложил подробно описание на
фактическото нарушение, свързано с използване на процесния водомер за
измервания, свързани с търговски плащания без знак за последваща проверка
към датата на установяване на нарушението, както и на обстоятелствата по
извършването и констатирането му.
А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с
разпоредбите на чл. 44, т. 4, вр.чл. 43, ал. 1 от ЗИ, които вписва за нарушени.
АУАН е предявен на представителя на дружеството-жалбоподател –
юрисконсулт Таня Петрова Сарова (с Пълномощно, приложено в преписката),
която не вписва възражения против констатациите в Акта.
АУАН е връчен срещу подпис на посочения представител на
дружеството-жалбоподател. В този смисъл е налична по делото и Разписка за
връчване на АУАН.
Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не е постъпило писмено
възражение.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на
образуваната с него преписка, Началникът на Регионален отдел „Южна
Централна България” на Главна дирекция „Метрологичен надзор” към
ДАМТН, издал процесното НП № ********* на ********* година.
В издадения санкционен акт, АНО е възпроизвел изцяло фактическите
констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на
нарушението, дадена от контролния орган - чл. 44, т. 4, вр.чл. 43, ал. 1 от ЗИ и
е наложил на дружеството-жалбоподател административно наказание
„Имуществена санкция” в размер на 200 лв.
3
Обжалваното НП е редовно връчено на дружеството-жалбоподател на
13.10.2023 година по пощата с Обратна разписка. Известието за доставяне,
надлежно оформено - датирано и подписано, се намира приложено в
Административнонаказателната преписка (АНП), с отбелязване и на името на
получателя му – Елена Грозева Иванова, а именно че е получено от служител
на дружеството-адресат (същата дата е посочена и в Жалбата). Възражения
относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в
настоящото съдебно производство.
Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на
Регионален отдел „Южна Централна България” на Главна дирекция
„Метрологичен надзор” към ДАМТН да издават съответно АУАН и НП за
нарушения по ЗИ, се доказва от приетите по делото Заповед № 2010-
79/07.02.2023 година и Заповед № А-366 от 02.06.2022 година, двете на
Председателя на ДАМТН, видно от които Н. К. Велчевски има право да
съставя АУАН за нарушения на ЗИ, а Е.Г.П. е оправомощена да издава НП по
ЗИ, т.е. последната се явява носител на санкционна власт, делегирана й в
длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон
съгласно чл. 94, ал. 2 от ЗИ – Председателя на ДАМТН по надлежния ред с
административен акт - Заповед.
Съдът служебно е издирал Заповед № -616 от 11.09.2018г. на
Председателя на ДАМТН, обнародвана в ДВ бр.82 от 05.10.2018г.,като видно
от същата , последваща проверка на водомер с номинален разход Qn≤15 м3/h
е на пет години.
По делото от страна на дружеството –жалбоподател са представени и
приети като доказателства ,справка-извлечение от ел.информационна система
на Дружеството-жалбоподател и Фактура №**********/ 30.06. 2023г.,видно
от която за процесния водомер е заплатен 1куб.м.изразходвана вода за месец
юни 2023г.
От страна на АНО са представени и приети като доказателства писма от
АНО до дружеството-жалбоподател,с които са изискани информация относно
използването на водомери ,които подлежат на задължителен метрологичен
контрол,които се използват с изтекъл срок на валидност на проверката и т.н.,
като в отговор на писмата дружеството жалбоподател е отговорило за
различните региони,които обслужва ,като е изпратило и информация относно
изпълнение на задължителните предписания дадени след извършената
проверка.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на
констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се
установява по категоричен начин от писмените доказателства и от
показанията на разпитаните в съдебното заседание, свидетели Н. К. В., О. М.
Р. и А. С. Д.. Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание
не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени
същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна
4
преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на Н.
К. В., О. М. Р. и А. С. Д., които са последователни, без вътрешни
противоречия, взаимно допълващи се и логични, правдиво звучащи и при
липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява
посочените свидетели да имат личностно отношение към представители на
дружеството-жалбоподател, което да ги провокира превратно или
недостоверно да пресъздават обстоятелствата от конкретната проверка и
случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така
предвид липсата на противоречия, от друга страна те не се компрометират и
при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените
такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от
страна на дружеството-жалбоподател. Точно обратното, свидетелските
показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от
фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от
АНП. Основания за критика по отношение на показанията на посочените
свидетели, не се намериха, а единствено поради служебното им качество – –
служители на Регионален отдел „Южна Централна България” на Главна
дирекция „Метрологичен надзор” към ДАМТН, не е достатъчно за да
обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или
недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и
случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си.
В допълнение към изложеното следва да се посочи, че от доказателствата
по делото е видно, че актосъставителят е и свидетел, извършил проверката и
констатирал нарушението, и независимо от това, че лицето е в служебно
правоотношение с АНО, това не го прави заинтересувано лице, тъй като в
ЗАНН не е предвидено, че лицата, работещи при АНО, не могат да бъдат
участници при съставянето на АУАН (в този смисъл е Решение № 39 от
15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018 година на Административен съд -
Хасково, докладчик Съдията Пенка Костова). Ето защо, според Съда
показанията на посочените свидетели не са и не се считат за насочени към
прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и
стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни
доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното
нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му,
като потвърждават фактическото му извършване от дружеството-
жалбоподател, с оглед установения факт, че използва процесния водомер за
измервания, свързани с търговски плащания без знак за последваща проверка
към датата на установяване на нарушението. Поради това Съдът ги кредитира
изцяло за достоверни.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените
доказателства, приложени в АНП, както и допълнително представените
такива, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се
оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по
съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по
5
признак – авторство.
Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка,
съдът формира следните правни изводи:
Жалбата е подадена в преклузивния срок за обжалване/обжалваното НП е
редовно връчено на жалбоподателя на 13.10.2023г видно от известие за
доставяне приложено по АНПр,а жалбата срещу него е входирана в
регистратурата на АНО на 26.10.2023г./, от легитимирано лице и е
процесуално допустима / доколкото и липсва плащане от страна на
жалбоподателя на законно предвидения процент от имущ.санкция/глобата-
съгласно писмо от АНО/.
Преценена по същество, съдът намира жалбата за неоснователна по
следните съображения:
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са
законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът
достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и
материалите от приложената АНП. Не се констатираха недостатъци на
актовете, водещи до отмяна на обжалваното НП.
Спазена е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и
издаване на обжалваното НП. Изискването на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН е АУАН
да се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са
присъствали при извършване или установяване на нарушението. Няма спор,
че АУАН № ********* ХС от 04.08.2023 година, въз основа на който е
издадено процесното НП, е съставен от Н. К. В. – Главен инспектор в
Регионален отдел „Южна Централна България” на Главна дирекция
„Метрологичен надзор” към ДАМТН в присъствието на свидетелите: О. М. Р.
- свидетел за установяване на административното нарушение и свидетел за
съставяне на Акта и А. С. Д. - свидетел на съставяне на Акта.
По делото е представена и приета без възражения Заповед № 2010-
79/07.02.2023 година, издадена от Председател на ДАМТН, с която, на
основание чл. 94, ал. 1 от ЗИ и във връзка с чл. 75, ал. 1 от ЗИ, се определят
длъжностни лица от Главна дирекция „Метрологичен надзор” да извършват
надзорни проверки на територията на цялата страна и да съставят АУАН
по ЗИ, сред които изрично е посочен Н. К. В. (под № 34 в списъка), а също и
О. М. Р. (под № 36). Предвид горното, настоящата инстанция намира, че
АУАН е издаден от компетентен орган, при спазване на процедурата,
установена в чл. 40 от ЗАНН.
Обстоятелството, че в изготвения преди АУАН Протокол за
задължителни предписания № ********* година е посочено, че същият е
съставен от О. М. Р. - Главен инспектор в Регионален отдел „Южна
Централна България” на Главна дирекция „Метрологичен надзор” към
ДАМТН, в присъствието на свидетеля Н. К. В. - Главен инспектор в
Регионален отдел „Южна Централна България” на Главна дирекция
„Метрологичен надзор” към ДАМТН, като в Протокола са обективирани
6
съответните направени констатации от извършен метрологичен надзор на
„ВиК” ЕООД, не води до извод, че е налице противоречие между АУАН и
посочения Протокол, което да води до невъзможност на Съда да осъществи
контрол върху обстоятелството кой в процесния случай е осъществил
проверката и съответно кой е актосъставител. След като и двамата служители,
участвали в извършването на проверката и при установяване на конкретното
административно нарушение, разполагат с компетентност да съставят АУАН
по ЗИ, видно от посочената по-горе Заповед, не е налице порок, който да води
до незаконосъобразност на НП, т.е. не е налице нарушение на чл. 40, ал.
1 от ЗАНН.
Съдът не констатира съставяне на АУАН в нарушение на посочената
разпоредба от ЗАНН, доколкото същият е съставен в присъствие на
упълномощен представител на дружеството-нарушител (неоспорен от
жалбоподателя факт). Съгласно приложеното Пълномощно с нотариална
заверка на подписа на управителя на дружеството-жалбоподател – Божидар
Атанасов Желязков, той упълномощава лицето юрисконсулт Таня Петрова
Сарова да представлява дружеството пред ДАМТН.
Настоящата съдебна инстанция приема, че при съставянето на АУАН са
спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП
- тези на чл. 57 от ЗАНН.
Самото нарушение е описано точно и ясно, както словесно, така и с
посочване на правната му квалификация. Съдържанието на АУАН и НП при
описание на процесното деяние е идентично, като изрично е посочено че
на визираните в тези два акта дата и място, дружеството-жалбоподател
използва процесния водомер за измервания, свързани с търговски плащания
без знак за последваща проверка към датата на установяване на нарушението.
Следователно нарушението е описано по начин, даващ възможност на
наказаното лице да възприеме в цялост признаците на същото и да
организира адекватно правото си на защита. Фактът, че при посочване на
нарушената правната норма, наказващият орган не е изписал конкретната
хипотеза на чл. 44, т. 4 от ЗИ, не води до различни правни изводи, тъй като
този подход не засяга правото на защита на наказания, защото в НП се
съдържат конкретните факти по случая (кога, къде, кой, как, при какви
обстоятелства, какво е извършил). Тези конкретни факти са надлежно
квалифицирани като нарушение по чл. 44, т. 4, вр.чл. 43, ал. 1 от ЗИ. Т.е.
налице е пълно съответствие между описанието на нарушението от
фактическа страна и законовите разпоредби, които са нарушени.
В този ред на мисли Съдът не кредитира наведеното в Жалбата и в
съдебно заседание възражение, касаещо точния час на извършване н
проверката, тъй като часът не е елемент от състава на нарушението, т.е. той
не е сред задължителните реквизити, посочени в чл. 57 от ЗАНН, поради
което дори и при посочен грешен час това не води до незаконосъобразност на
НП, тъй като няма спор, че датата на нарушението е посочена правилно.
7
Приложените към Жалбата АУАН за други констатирани нарушения не
променят горните изводи на Съда.
Действително в АУАН не е посочен личен адрес на свидетелите Р. и Д., а е
посочен служебен такъв, но този реквизит следва да е наличен в Акта с оглед
идентификацията и конкретизацията на посочените лица. Предвид факта, че
са посочени коректно, точно и ясно трите имена, датите им на раждане и
адреса по местоработата им е налице пълно индивидуализиране на
посочените свидетели и не е наличен проблем с тяхна индивидуализация, т.е.
с тяхната самоличност, респ. призоваването им в съдебно заседание. От друга
страна констатираното не представлява съществено процесуално нарушение,
тъй като съгласно правната теория и константната съдебна практика,
съществено е това нарушение на административнопроизводствените правила,
което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на Акта, т.е.
такова нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго
разрешение на поставения пред административния орган въпрос, което в
настоящия случай не е налице. По изложените съображения Съдът намира, че
наведеното възражение в Жалбата, касаещо погрешно посочване на технико-
технологичните данни на процесния водомер в частта, касаеща температурата
на водата, за неоснователно; както и тъй като в случая е важното, че този
водомер е с номинален разход Qn≤15 м3/h и попада под разпоредбите на
Заповед № А-616/11.09.2018 година на Председателя на ДАМТН.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„б” от ЗАНН, вр.чл. 94, ал. 1 от ЗИ и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН,
вр.чл. 94, ал. 2 от ЗИ. Служителят на АНО – свидетелят В. притежава
правомощието да извършва метрологичен надзор чрез надзорни проверки и
да съставя АУАН във връзка с констатирани нарушения, тъй като е
оправомощен за това по реда на чл. 75, ал. 1 и чл. 94, ал. 1 от ЗИ съгласно
Заповед № 2010-79 от 07.02.2023 година на Председателя на ДАМТН. Лицето,
подписало НП – Е.Г.П., заема към момента на издаването му длъжността
„Началник на Регионален отдел „Южна Централна България” на Главна
дирекция „Метрологичен надзор” към ДАМТН” и деянието е извършено в
зоната на отговорност на Регионален отдел „Южна Централна България”.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите
на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове. В случая не може да се претендира
за изтекъл давностен срок към датата на установяване на нарушението. Без
значение е първата възможна дата, на която може да бъде установено
извършеното нарушение, тъй като контролните органи не са длъжни и няма
как да следят за изтичане годността на проверката на всяко едно средство за
измерване. Това задължение е в тежест на дружеството-жалбоподател.
Констатирането на нарушението на дата 27.06.2023 година има решаващо
значение за сроковете по чл. 34 от ЗАНН, а не датата на изтичане на
последващата проверка на средството за измерване. Вмененото на
жалбоподателя нарушение е продължено и неговият състав се осъществява
непрекъснато във времето, включително и към момента на проверката от
8
контролните органи, до преустановяването му.
В този ред на мисли следва да се посочи, че АНО няма задължение да
представя снимков материал във връзка с констатираното нарушение.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна на процесуално
основание поради недостатък във формата на Акта или допуснато друго
процесуално нарушение от категорията на съществените такива,
рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ.
довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване.
Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен
състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от
формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от
процесуалноправна страна, акт.
Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на
извършеното нарушение.
Тежестта за установяване на конкретното деяние, съставляващо
административно нарушение, неговият извършител и предметът на
нарушението, е на АНО, който следва да проведе пълно доказване на
спорните факти, което в настоящия случай е сторено.
От страна на дружеството –жалбоподател се оспорва,че има качеството
на лице, използващо водомери за измервания, свързани с търговски плащания
по смисъла на чл.5 от ЗИ, следва да се отбележи, че дружеството-
жалбоподател е търговец по смисъла на ТЗ и се занимава с доставка на вода
(водоснабдяване) по занятие, т.е. срещу заплащане, което обстоятелство е
ноторно известен факт,поради което възражението в тази му част не се
споделя от съда.
Съгласно разпоредбата на чл. 43 ал.1-4 от ЗИ, последваща проверка на
средствата за измерване в употреба се удостоверява със знаци за
последваща проверка, като тази проверка може да бъде извършена
периодично или след ремонт на средствата за измерване, а периодичността на
проверките се определя със Заповед на Председателя на ДАМТН, която се
обнародва в „Държавен вестник” и се обявява в официалния бюлетин на
Агенцията, като първоначалната проверка се приравнява на срока на
валидност на последващата.
Наказващият орган е посочил Заповед № А-616/11.09.2018 година на
Председателя на ДАМТН (приложена в кориците на делото), съгласно която
последващите проверки на водомери от процесния тип се извършват с
периодичност от 5 години. Доколкото Заповедта е обнародвана в „Държавен
вестник” и е общодостъпна, то следва да се приеме, че е известна на
жалбоподателя.
От събраните по делото доказателства става ясно, че Дружеството-
жалбоподател използва водомер в обект водно отклонение на обществен
абонат **************** в град Свиленград, който е със знак за проверка,
9
осъществена през 2017 година и е следвало да премине
на последваща проверка до края на 2022 година.
Това обстоятелство се удостоверява посредством знака, предвиден в чл.
846, т. 5 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол.
Процесното средството за измерване, което е проверено, не е снабдено с
такъв знак, който да удостоверява осъществяване на последваща периодична
проверка към датата на установяване на нарушението, което означава, че
същото е използвано в нарушение на изискванията на чл. 44, т. 4, вр.чл. 43,
ал. 1 от ЗИ, респ. обуславя съставомерността на санкционираното
неизпълнение на административно задължение по приложения от АНО
административнонаказателен състав.
Т.е. описанието на нарушението от обективна страна в АУАН и НП
съответства на посочените за нарушени правни норми, т.е. налице е правилна
правна квалификация както вече бе посочено.
От страна на жалбоподателя се възразява,че процесния водомер не попада
в обхвата на НСИКПМК,съгласно чл.242 от цитираната Наредба,тъй като не
било доказано,че процесния водомер е механичен,доколкото изискванията
на този раздел се отнасяли за първоначална и последваща проверка само към
водомери, които работели изцяло на механични принципи и използвали
обемни камери с подвижни стени или действието на скоростта на водата
върху скоростта на въртене на подвижна част (радиална или аксиална
турбина, ротор и др.).
Действително съгласно разпоредбата на чл. 242, ал. 1 от Наредбата за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (в сила
към момента на извършване на деянието, за което е наложена имуществената
санкция), изискванията на раздел ХІІІ се прилагат само към водомери, които
работят изцяло на механични принципи и използват обемни камери с
подвижни стени или действието на скоростта на водата върху скоростта на
въртене на подвижна част (радиална или аксиална турбина, ротор и др.).
Съгласно разпоредбата на чл. 268, ал. 1 от Наредбата за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол (в сила към момента на
извършване на деянието, за което е наложена имуществената санкция), при
първоначалната проверка на водомерите за студена вода трябва да са
изпълнени изискванията на чл. 262 и чл. 264, т. 1 – 4.
Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен
контрол чл. 273, ал. 1 от Наредбата за средствата за измерване, които
подлежат на метрологичен контрол, последващата проверка на водомерите се
извършва при изискванията за първоначална проверка и включва проверка на
точността.
В Раздел пети на Глава трета от Наредбата за средствата за измерване,
които подлежат на метрологичен контрол е посочен реда за извършване на
последващ контрол, като в Глава четвърта са посочени видовете знаци,
10
удостоверяващи резултатите от контрола на средствата за измерване (чл. 846,
чл. 850, ал. 1), основанията (чл. 847- чл. 848) и начина на поставянето им (чл.
849, чл. 850, ал. 2).
Не се спори от страна на дружеството жалбоподател,че на процесния
водомер има знак на метрологичен контрол/оловна пломба/ от последваща
проверка,извършена през 2017година.
При това положение и щом за процесния водомер е била извършена
първоначална и последваща проверка/извършена през 2017г./, то логично
следва да се приеме,че спрямо същият важи горепосочените изисквания на
раздел ХІІІ по Наредбата,респективно процесния се явява водомер, който
работи изцяло на механични принципи.
Неоснователно е и другото наведено в Жалбата възражение, тъй като се
установи че периодично е извършвано отчитане на водомера, респ.
периодично е извършвано плащане относно отчетеното количество вода.
Неоснователно е и наведеното в жалбата възражение,че не било
обсъдено дали не било налице основанието за удължаване на срока за
валидност на последващата проверка, съгласно чл.273б,ал.1 във вр.с
чл.842а,ал.8 от Наредбата.
Действително съгласно чл. 273б. (Нов – ДВ, бр. 22 от 2015 г.) (1)
Срокът на валидност на последващата проверка на партида водомери,
използвани за битова, търговска употреба и за употреба в леката
промишленост, може да бъде удължен, ако са налице условията за прилагане
на метода за статистически контрол и при проверка на извадка от партидата
са постигнати критериите съгласно приложение № 15а.,а съгласно ал.2-
Методът за статистически контрол може да бъде приложен, ако срокът на
валидност на предходната проверка на водомерите не е изтекъл и са налице
условията за групиране на водомерите в партида.
Съгласно ал.8 на чл.842а от Наредбата - Когато резултатите от
статистическия контрол удовлетворяват критериите на метода по приложение
№ 15а, срокът на валидност на последващата проверка на средствата за
измерване в партидата се удължава с 50 % от определения със заповед на
председателя на ДАМТН срок.
Посоченото от дружеството –жалбоподател,обаче е приложимо
единствено,ако същото е подало заявление за удължаване срока на валидност
на последващата проверка на електромери, водомери, топломери или
разходомери на газ, използвани за комунални цели, в Главна дирекция
"Мерки и измервателни уреди", съгласно ал.1 на чл.842а по образец, утвърден
от главния директор на ГД "МИУ,като в посочената и следващите разпоредби
е разписана процедурата,за това,но в разрез с оспореното от него не се
ангажираха от неговата страна доказателства за подадено от негова страна
заявление,поради което съдът намира възражението в тази му част се явява
неоснователно,още повече че при липса на подадено заявление и преминала
процедура за удължаване на срока, това обстоятелство е ирелевантно относно
11
констатираното адм.нарушение.
Деянието е съставомерно от обективна страна, като с оглед
обстоятелството, че е ангажирана административнонаказателната отговорност
на ЕООД, доколкото се касае за обективна отговорност, не следва да се
обсъжда въпроса за субективната страна на деянието. Т.е. отговорността за
нарушението на ЕООД е обективна и не подлежи на изследване от субективна
страна - установяването на предвидените в санкционната норма обстоятелства
от обективна страна, влече съответно административнонаказателна
отговорност за този субект (в този смисъл е Решение № 154 от 15.03.2018
година по КАНД № 342/2017 година на Административен съд – Хасково,
докладчик Съдията Кремена Костова-Грозева).
Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН - преценката за наличието на
маловажност е предоставена на АНО, но тя подлежи и на съдебен контрол, в
който смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 година, постановено по
т.д.№ 1/2005 година на ОСНК при ВКС. Няма спор, че в процеса на
административното наказване наказващият орган е длъжен да провери налице
ли са предпоставките за приложение хипотезата на маловажен случай и ако те
липсват, да пристъпи към издаването на НП (по аргумент от разпоредбата на
чл. 53, ал. 1 от ЗАНН). Дори и АНО да не е обсъдил тази възможност в
мотивите си обаче, няма пречка това да се извърши от Съда в процеса по
контрол на НП. В случай, че Съдът констатира, че извършеното нарушение
носи белезите на маловажен случай, няма никаква пречка да приложи
последиците на тази хипотеза. В случая преценката за липса на основания и
предпоставки за квалифициране на конкретния случай като маловажен по
смисъла на чл. 28, вр.§ 1, ал. 1, т. 4 от Допълнителната разпоредба (ДР) на
ЗАНН, е изразена изрично от АНО. Съобразявайки признаците на
осъществения фактически състав на административното нарушение,
процесното деяние не разкрива обществена опасност, по-ниска от обичайната
за този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради което не
съставлява маловажен случай, и според Съда. И това е така, както поради
неговия формален характер – за съставомерността му не е предвиден и не се
изисква настъпване на вредоносен резултат. В подкрепа на изложеното е и
фактът, че търговецът е използвал водомер, с който извършва измервания,
свързани с търговски плащания, без надлежен знак от последваща проверка,
в продължителен период от време, в рамките на който не е ясно дали
измерените стойности и заплатените от потребителите суми съответстват на
действителното потребление на вода от тяхна страна. Нарушението е
извършено от дружество, което масово използва средства за измервания,
свързани с търговски плащания при продажба на вода, т.е. не може да се
приеме, че деянието има признаците на маловажност по смисъла на чл. 28,
вр.§ 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН. Поради това липсват предпоставки за
преквалифициране на нарушението като маловажно, респ. за приложението
на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл Съдът приема преценката на АНО по чл.
28 ЗАНН за съответстваща на закона.
12
Поради изложеното, липсва каквото и да е правно основание за друг
различен правен извод, освен този, че напълно правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по отношение
на нарушението и НП следва да бъде потвърдено.
Санкционната разпоредба на чл. 85, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗИ предвижда
административно наказание „Имуществена санкция” в размер от 200 лв. до
500 лв. за юридическо лице, което в случаите по чл. 5 от ЗИ използва
средства за измерване, като не изпълнява задълженията си по чл. 44 от ЗИ.
Фактът, че при посочване на санкционната норма, наказващият орган не е
изписал конкретната хипотеза, не представлява съществено процесуално
нарушение съгласно изложеното по-горе в тази насока относно
материалноправната норма.
Административното наказание е правилно и законосъобразно определено
както по вида си, така и по размер, индивидуализиран в предвидения от
закона минимум. Правна възможност за намаляване на наложеното
административно наказание не съществува, тъй като по пряк аргумент от
закона липсва основание за определянето му под този минимум, т.е. Съдът не
е оправомощен да въздейства спрямо неговия размер. В случая, така
проведената индивидуализация от АНО изцяло съответства на критериите по
чл. 27, ал. 2 от ЗАНН и се обосновава напълно от доказателствата по делото,
поради което очевидно органът е изпълнил процесуалното си
задължение съгласно посочената норма, при отмерване на санкцията да
отчете тежестта на нарушението и всички други релевантни за отговорността
обстоятелства. Видно от данните по делото нарушението е първо. Отделно от
това представители на дружеството-нарушител не са правили опити да
осуетят или възпрепятстват проверката. Ето защо, последните в съвкупност
интерпретирани убедително подкрепят проведената от АНО
индивидуализация на наказанието, поради което същото се явява правилно
определено и справедливо, доколкото съответства по тежестта си на
извършеното деяние. С тези съображения, Съдът счита наложеното
наказание „Имуществена санкция” в размер на минимума 200 лв. за
законосъобразно определено, справедливо и съответно на конкретното
нарушение, съгласно установеното по делото, което и по своя характер е
чисто формално. Така наложеното с обжалваното НП наказание Съдът
намира за правилно с оглед постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели
на административното наказание – да предупреди нарушителя към спазване
на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите граждани и юридически лица.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните
производства пред Районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК когато Съдът отхвърли оспорването,
13
ответникът има право на разноски.
При този изход на делото на дружестото-жалбоподател не се дължат
разноски.
По делото се констатираха действително направени разноски от страна
на АНО – 80 лв. за юрисконсулство възнаграждение.
Основателно е искането, направено от страна на АНО, за присъждане на
разноски. Присъденият размер трябва да бъде справедлив и обоснован.
Съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, към
която препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.чл. 37 от Закона за правната помощ,
за този вид работа е предвидено възнаграждение от 80 лв. до 150 лв. Не е
налице правна и фактическа сложност на делото, работата на юрисконсулта
по това дело се състоеше в проучване на делото и представяне на Писмени
бележки и доказателства, поради което юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 лв. е справедливо .
Доколкото преди изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски
са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по
аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при
обжалване на НП, издадени от органите на ДАМТН, е отговаряла Агенцията,
а не поделението й (доколкото само Агенцията е юридическо лице), Съдът
намира, че следва посочените разноски да бъдат присъдени именно на
ДАМТН.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, вр.ал. 2, т. 5 и ал.
9 и чл. 63д, ал. 1, вр.ал. 4 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно
постановление (НП) № ***************** от ********* година на
Началника на Регионален отдел „Южна Централна България” на Главна
дирекция „Метрологичен надзор” към Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор (ДАМТН), с което на „Водоснабдяване
и канализация” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град Хасково, ул.„Сакар” № 2, представлявано от управителя
Божидар Атанасов Желязков, за нарушение на чл. 44, т. 4, вр.чл. 43, ал. 1 от
Закона за измерванията (ЗИ) е наложено на основание чл.85,ал.2 вр с ал.1 от
Закона за измерванията административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ” в размер на 200 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1, вр.ал. 4 от ЗАНН,
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град Хасково, ул.„Сакар” № 2, представлявано от
управителя Божидар Атанасов Желязков , ДА ЗАПЛАТИ на Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор с адрес: град София, бул.
„Г.М.Димитров” № 52а, сумата от 80 лв., представляваща направените
14
разноските за юрисконсултско възнаграждение по АНД № 671 / 2023 година
на Районен съд - Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
15