М О
Т И В И
към
присъда
по НОХД № 5730 по описа за 2018год. на
Варненския
районен съд – ПЪРВИ наказателен състав.
По отношение на подс. В.Н.А. от
Варненска районна прокуратура е
възведено обвинение по чл. 196 ал.1 т.2, вр.чл.195 ал.1 т.4 пр.2, вр. чл.194
ал.1, вр. чл.20 ал.2 от НК: за това, че на 21.01.2015г.,
в гр. Варна, в условията на опасен рецидив и съучастие като съизвършител
с М.А.А., чрез използване на техническо средство -
ключ и моторно превозно средство - л.а. „Дачия Логан" с peг. № В 6347
НВ, отнел чужди движими вещи - 1бр. хладилник „Беко", 1 бр. пералня
„Санг", хранителни продукти, мартеници - 500 бр., обувки 1 чифт, маратонки
1 чифт, два чифта дънки, колан, шушлеково яке, всичко на обща стойност 1135 лв.
от владението на А. Г. Б. и П.Т.Т., без тяхно
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
По отношение на подс. М.А.А. от
Варненска районна прокуратура е
възведено обвинение по чл. 196 ал.1 т.2, вр.чл.195 ал.1 т.4 пр.2, вр. чл.194
ал.1, вр. чл.20 ал.2 от НК: за това, че на 21.01.2015г.,
в гр. Варна, в условията на опасен рецидив и съучастие като съизвършител
с В.Н.А., чрез използване на
техническо средство - ключ и моторно превозно средство - л.а. „Дачия
Логан" с peг. № В 6347 НВ, отнел чужди движими
вещи - 1бр. хладилник „Беко", 1 бр. пералня „Санг", хранителни
продукти, мартеници - 500 бр., обувки 1 чифт, маратонки 1 чифт, два чифта
дънки, колан, шушлеково яке, всичко на обща стойност 1135 лв. от владението на А.
Г. Б. и П.Т.Т., без тяхно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои.
В съдебно заседание представителят на
ВРП поддържа изцяло повдигнатите обвинения срещу двамата подсъдими, като
пледира за осъдителна присъда с налагане на наказания и на двамата подсъдими -
“Лишаване от свобода” около минимума предвиден от закона, което да бъде
намалено с една трета.
В съдебно заседание подсъдимият А. се явява, заявява, че разбира
обвинението и желае да се възползва от провеждането на съкратено съдебно
следствие, като признава фактите и обстоятелствата описани в обвинителния акт и
признава вината си.
Защитникът на подсъдимия пледира за
определяне на минимално наказание, като се присъединява към становището на
представителя на РП Варна.
В съдебно заседание подсъдимият А. се явява, заявява, че разбира
обвинението и желае да се възползва от провеждането на съкратено съдебно
следствие, като признава фактите и обстоятелствата описани в обвинителния акт и
признава вината си.
Защитникът на подсъдимия пледира за
определяне на минимално наказание, като се присъединява към становището на
представителя на РП Варна.
По делото не е предявяван граждански
иск.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка, описана
в обивнителния акт:
През м. януари на 2015г., св.А. Б. и
майка му - свид.Т., по силата на сключен договор за
наем, живеели в жилище намиращо се в гр. Варна, ул. „Козлодуй" № 66.
Ползвали апартамент, както и прилежащия му гараж. Гаражът бил обезопасен с
врата от ПВЦ, както и с външна метална порта. Тази метална порта била укрепена
с катинар. А. Б. ползвал този гараж за живеене, като там имали и освен неговите
и други вещи.
Б. познавал подс.А. от лятото
на 2014г. Запознали се покрай общи познати. Познавал и подс. А., макар и
по-слабо.
На 21.01.2015г., св.А. Б. излязъл от
дома си за да се поразходи в централната част на гр. Варна. Ключът за катинара
на гаража поставил в джоба на якето, с което бил облечен.
Случайно се срещнал с подсъдимите в
близост до подлез „Шипка" в гр. Варна. Там се заговорил с тях. Подс. А. го
попитал дали продава якето, с което Б. бил облечен. Б. му казал, че може да му
го продаде. Подс. А. поискал да го пробва и Б. му го дал. След като го облякъл,
подс. А. бръкнал в джобовете и усетил намиращият се там ключ. Решил да го
вземе. Върнал якето на Б., като в ръката му останал ключа. След като се
разделили, Б. продължил с разходката си. Подс. А. показал ключа на подс. А..
Последният го попитал дали знае, къде живее Б.. След като получил утвърдителен
отговор, двамата с такси отишли до мястото. Таксито било л.а. „Дачия
Логан" с per № В 6347 НВ
и управлявано от свид. Дашев. На място, А. отключил катинара. Двамата подсъдими
влезли в гаража и решили да отнемат намиращите се в него хладилник марка
„Беко" и пералня марка „ САНГ", както и други вещи. В хладилника
имало хранителни продукти-свинско месо- 1 кг., краве сирене-1 кг., кашкавал- 1
кг., пиле- 1 кг. Освен тези вещи, двамата подсъдими отнели и мартеници- 500
бр.обувки- 1 чифт, маратонки-1 чифт, два чифта дънки, колан, шушлеково яке.
Изнесли и натоварили вещите в таксито, което ги чакало. Подс. А. се обадил по
телефона на свид. М. и му казал, че може да му продаде хладилник и пералня.
Подс. А. му се обадил, защото знаел, че свид. М. няма хладилник. В хода на
разговора, свид. М. обяснил на подс. А., че за да закупи уредите, преди това
трябва да ги види. Разбрали се, да се срещнат пред дома на свидетеля. М. бил
заедно със свид.Г.. Двамата отишли до дома на свид. М..
Там вече били подсъдимите. Свид. М. огледал уредите и ги запитал за произхода
им. Подсъдимите обяснили, че са техни, че са били в квартирата на единия.
Продължили разговора за цената и за произхода им. В крайна сметка, свид. М. се
съгласил да ги закупи. Подсъдимите разтоварили вещите и качили уредите в дома
на свидетеля. Преди това, подс. А. извадил хранителните продукти, поставил ги в
чанта и ги взел със себе си.
Междувременно, свид. Т. се прибрала в
дома си. Видяла отворената врата на гаража и констатирала липсите на посочените
вещи. Обадила се на сина си - А. Б. и го попитала къде са вещите. Първоначално
той и затворил телефона, но последвало второ обаждане. Тогава, Б. проверил за
това, дали ключа е в него и констатирал липсата му.
Няколко дни, вещите престояли при
свид. М.. Тъй като не ги ползвал, решил да ги продаде. Продал ги на свид.
Парушев за сумата от 300.00 лева. В последствие, Парушев ги предал на полицейски
служител и били върнати на А. Б..
От заключенията на назначените
оценителни експертизи става ясно, че вещите са били на обща стойност 1135, 96
лева.
Изискани са справки за съдимост на
двамата подсъдими. От тях е видно, че и двамата са осъждани, като тази съдимост
обуславя квалификацията „опасен рецидив".
При така изясненото от фактическа
страна е видно, че с деянието си, подс. В.Н.А. е осъществил обективните и
субективните признаци на престъпление по чл. 196 ал.1 т.2 вр.чл. 195 ал.1
т.4вр.чл. 194 ал.1 вр.чл. 20
ал.2 от НК, за това, че на 21.01.2015г., в гр. Варна, в условията на опасен
рецидив и съучастие като съизвършител с М.А.А., чрез използване на техническо средство- ключ и моторно
превозно средство- л.а. „Дачия Логан" с per № В 6347 НВ, отнел чужди движими
вещи - 1бр. хладилник „Беко", 1 бр. пералня „Санг", хранителни
продукти, мартеници - 500 бр.,обувки- 1 чифт, маратонки-1 чифт, два чифта
дънки, колан, шушлеково яке, всичко на обща стойност 1135 лв. от владението на А.
Г. Б. и П.Т.Т., без тяхно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвоят.
С деянието си, подс. М.А.А. е осъществил признаците на престъпление по чл. 196 ал.1
т.2 вр.чл. 195 ал.1 т.4вр.чл. 194 ал.1 вр.чл. 20 ал.2 от НК, за това, че на
21.01.2015г., в гр. Варна, в условията на опасен рецидив и съучастие като съизвършител с В.Н.А., чрез използване на техническо
средство - ключ и моторно превозно средство - л.а. „Дачия Логан" с per № В 6347 НВ, отнел чужди движими
вещи- 1бр. хладилник „Беко", 1 бр. пералня „Санг", хранителни
продукти, мартеници- 500 бр.,обувки- 1 чифт, маратонки-1 чифт, два чифта дънки,
колан, шушлеково яке, всичко на обща стойност 1135 лв. от владението на А. Г. Б.
и П.Т.Т., без тяхно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвоят.
Горепосочената фактическа обстановка се
доказва по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства,
а именно – свидетелски показания, признанието на подсъдимите в хода на
съдебното производство, справки за съдимост, СОЕ и др.
След преценка на всички доказателства
по делото, съобразно разпоредбата на чл.14 от НПК – поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът счита, че подсъдимият А. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на чл.
196 ал.1 т.2, вр.чл.195 ал.1 т.4, вр.чл.194 ал.1, вр. чл.20 ал.2
от НК.
Субект на престъплението е вменяемо,
пълнолетно, многократно осъждано физическо лице.
Изпълнителното деяние се изразява в
отнемането на инкриминираните вещи собственост на пострадалите свидетели.
Изпълнителното деяние е довършено,
подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване.
Причини за извършване на деянието -
незачитане на установения в страната правов ред, незачитане неприкосновеността
на личната собственост, изградените престъпни навици.
От субективна страна: деянието е
извършено при форма на вината - пряк умисъл. Подсъдимия е съзнавал, че вещите
са чужда собственост, бил е наясно с противоправния характер на това, което
върши, но въпреки всичко е насочил действията си към постигане на съставомерния
резултат, той е искал и целял настъпването му.
Смекчаващи наказателната отговорност
обстоятелства съдът не установи. Съдът не споделя становището на обвинението и
защитата, че А. е съдействал на разследването за разкриване на обективната
истина. В хода на ДП, А. не се е признавал за виновен и не е давал каквито и да
било обяснения. Няма данни по делото той да е съдействал по какъвто и да било начин
за разкриването на обективната истина или за възстановяването на причинените
имущественни вреди. Хладилника и пералнята са върнати от трето лице, което ги е
закупило като добросъвестен купувач, но липсват данни то да е било възмездено
от подс.А.. По делото липсват каквито и да било
доказателства за възстановяването на
останалите причинени вреди или връщането на другите вещи обект на
кражбата.
Като отегчаващи наказателната
отговорност обстоятелства съдът приема изградените престъпни навици на
подсъдимия.
Съдът, след като съобрази обществената
опасност на деянието и тази на дееца, прецени, че наказанието следва да бъде
определено при условията на чл. 196 ал.1 т.2, вр. чл.195 ал.1 т.4, вр.чл.194
ал.1, вр. чл.20 ал.2 и чл.54 и чл.58 А от НК.
Съдът, като взе предвид и личността на
подсъдимия, който е осъждан и има двуцифренно число влезли в сила присъди за
извършени тежки умишлени престъпления, начина на извършване на деянието,
стойност на причинените вреди, намира, че целите на наказанието могат да се
постигнат с налагане на наказание “Лишаване
от свобода за срок от три години и четири месеца”, което следва да бъде
изтърпяно при първоначален строг режим в
затвор. Съдът счита, че за да се постигнат целите предвидени в закона и за
да се въздейства възпиращо и превъзпитаващо на подс.А.
е необходимо той да бъде изолиран от обществото за един по-продължителен период
от време, тъй като очевидно предходните наказания не са изпълнили своите
функции и цели.
След преценка на всички доказателства
по делото, съобразно разпоредбата на чл.14 от НПК – поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът счита, че подсъдимият А. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на чл.
196 ал.1 т.2, вр.чл.195 ал.1 т.4, вр.чл.194 ал.1, вр. чл.20 ал.2
от НК.
Субект на престъплението е вменяемо,
пълнолетно, многократно осъждано физическо лице.
Изпълнителното деяние се изразява в
отнемането на инкриминираните вещи собственост на пострадалите свидетели.
Изпълнителното деяние е довършено,
подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване.
Причини за извършване на деянието -
незачитане на установения в страната правов ред, незачитане неприкосновеността
на личната собственост, изградените престъпни навици.
От субективна страна: деянието е
извършено при форма на вината - пряк умисъл. Подсъдимия е съзнавал, че вещите
са чужда собственост, бил е наясно с противоправния характер на това, което
върши, но въпреки всичко е насочил действията си към постигане на съставомерния
резултат, той е искал и целял настъпването му.
Смекчаващи наказателната отговорност
обстоятелства съдът не установи. Съдът не споделя становището на обвинението и
защитата, че А. е съдействал на разследването за разкриване на обективната
истина. В хода на ДП, А. не се е признавал за виновен и не е давал каквито и да
било обяснения, като е отказал дори и да подпише Постановленията с които му е
било повдигано обвинение и протоколите за разпит на обвиняем. Няма данни по
делото той да е съдействал по какъвто и да било начин за разкриването на
обективната истина или за възстановяването на причинените имущественни вреди.
Хладилника и пералнята са върнати от трето лице, което ги е закупило като
добросъвестен купувач, но липсват данни то да е било възмездено от подс.А.. По делото липсват каквито и да било доказателства
за възстановяването останалите причинени вреди или връщането на другите вещи
обект на кражбата.
Като отегчаващи наказателната
отговорност обстоятелства съдът приема изградените престъпни навици на
подсъдимия.
Съдът, след като съобрази обществената
опасност на деянието и тази на дееца, прецени, че наказанието следва да бъде
определено при условията на чл. 196 ал.1 т.2, вр. чл.195 ал.1 т.4, вр.чл.194
ал.1, вр. чл.20 ал.2 и чл.54 и чл.58 А от НК.
Съдът, като взе предвид и личността на
подсъдимия, който е осъждан и има двуцифренно число влезли в сила присъди за
извършени тежки умишлени престъпления, начина на извършване на деянието,
стойност на причинените вреди, намира, че целите на наказанието могат да се
постигнат с налагане на наказание “Лишаване
от свобода за срок от три години и четири месеца”, което следва да бъде
изтърпяно при първоначален строг режим в
затвор. Съдът счита, че за да се постигнат целите предвидени в закона и за
да се въздейства възпиращо и превъзпитаващо на подс.А.
е необходимо той да бъде изолиран от общедството за един по-продължителен
период от време, тъй като очевидно предходните наказания не са изпълнили своите
функции и цели.
Съдът не споделя становището
на адв.С., че наказателното производството не е
приключило в разумен срок, доколкото причина за бавното провеждане на
досъдебното производстдво и спирането му е поведението на подсъдимите, а е
недопустимо, същите да черпят права от собственото си недобросъвестно
поведение. Съдебното производство пред настоящата инстанция е проведено и е
приключило в едно съдебно заседание.
По гореизложените съображения, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: