Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
29.06.2021 г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на двадесет и първи април две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Й.Петрова,
като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева гр.дело № 7216 по описа за
2019 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 –
273 ГПК.
С решение № 44080 от 19.02.2019 г. по гр.д. № 15912/2017 г. Софийски
районен съд, 88 състав отхвърлил предявени от Д.Й.К., ЕГН **********, срещу М.Х.Х.,
ЕГН **********, искове с правно основание чл. 45 ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на
7 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.02.2017г.
до окончателното изплащане на сумата, за причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в уронване достойнството, репутацията и авторитета на ищцата в
обществото, пред близки и професионален кръг, вследствие на изнесени в
публичното пространство неверни твърдения за ищцата чрез публикацията в
електронното издание „Медиапул.бг“ от 28.03.2012 г., в която се съдържали
изнесени данни, че договорът за съвместна дейност бил незаконен и сключен в
нарушение на Наредбата за общинските лечебни заведения; публикация във вестник „Дума“, бр.
75/29.03.2012 г., стр. 5, статия „Общинарка от ГЕРБ трупа дългове на столично ДКЦ“
– с изнесени данни отново за незаконосъобразност на договора, сключен с ДКЦ,
при заобикаляне процедурните правила при отдаването под наем на помещението за
собствената на ищцата лаборатория и намерението за сезиране за това комисията
за конфликт на интереси; изложени били и факти, че според общинските съветници
на БСП част от бракуваната апаратура на общинската лаборатория все още работи в
частната; публикация във вестник „24 часа“ – електронно издание от 29.03.2012 г.,
статия „БСП: Съветничка от ГЕРБ под наем“, в която се съдържа информация, че
месечният наем бил в размер на 264 лв. и не бил заплащан редовно, като не било
ясно как е начислената сумата; два месеца след сключване на договора
лабораторията била наводнена, като била бракувана и никой не знаел къде е
апаратурата; поликлиниката била глобена, защото била декларирала, че
лабораторията продължава да работи; публикация в електронен портал „София дир.бг“,
статия „Проверяват общинар от ГЕРБ за лаборатория в ДКЦ“ от 28.03.2012г. –
отново с изнесени данни, че общинската съветничка от ГЕРБ Д.К. и нейната лаборатория
„Х.2003“ имат сключен договор с общинското дружество, който заобикаля
процедурата по отдаването под наем на помещения - общинска собственост;
публикация в електронен портал „Дарикнюз.бг“, статия „Общински съветници от БСП
алармираха за закононарушения от ХХХ ДКЦ“ от 28.03.2012 г. – с данни за
незаконосъобразност на договора за съвместна дейност и заобикаляне правилата за
отдаването под наем на помещението - общинска собственост; публикация в електронен
портал „Блиц.бг“, статия „Д.К. пробвала да се спаси в последния момент“ от
05.04.2012 г. - с данни относно
сключването на договора за съвместна дейност през 2010 г., без да има решение
за това на СОС, и размера на месечния наем, възлизащ на 264 лв.; публикация във
вестник „Дума“, бр. 77/31.03.2012 г. – 01.04.2012 г., стр. 12, статия „За една
лаборатория и гербаджийския морал“ и публикация във вестник „Дума“, бр.
82/06.04.2012 г., стр. 4, статия „Съветничка от ГЕРБ подаде оставка след сигнал
на БСП“ – с данни отново за незаконосъобразност на договора и отдаване под наем
на помещението на „.2003“ на „смешна цена“. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК и
чл. 38, ал. 1, т. 3 и ал. 2 ЗА ищцата е осъдена да заплати на адв. З.А.К.-П.от
САК сумата 1 080 лв. – адвокатско възнаграждение.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищцата Д.Й.К., която го
обжалва изцяло с бланкетно твърдение за недопустимост, както и с оплаквания за
неправилност – неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение
на съдопроизводствените правила и необоснованост. Районният съд изследвал само
две от петте изискуеми предпоставки на фактическия състав на чл. 45 ЗЗД –
деяние и противоправност, като счел за безпредметно да се изследва наличието на
останалите три предпоставки с оглед липсата на първите две. На 28.03.2012 г. се
състояла и била разпространена в почти всички национални медии пресконференция
на общинските съветници от БСП, между които и ответницата, на тема „Проблемите
и злоупотребите на ГЕРБ във връзка с управлението на собствеността на Столична
община“. Във връзка с темата „Здравеопазване“ и големите задължения на ХХХ ДКЦ,
ответницата в качеството й на зам. председател на СОС и зам. председател на
постоянната комисия по здравеопазване и социална политика, разпространила
непроверена и неуточнена информация за ищцата, в качеството й на общински
съветник от ГЕРБ. Същата съзнателно изместила темата на преспонференцията до
един конкретен случай, свързан с договор за съвместна дейност, сключен между „Х.
2003“ ЕООД и ХХХ ДКЦ-София, като внушила на журналистите и на обществото, че
задълженията на ХХХ ДКЦ са натрупани във връзка с процесния договор за
съвместна дейност, и че апаратурата на наводнената лаборатория на ХХХ ДКЦ е
бракувана неправомерно и работи в частната лаборатория на ищцата. Районният съд
приел, че по делото не е установено в изложеното от ответницата, послужило като
основен материал за последващите публикации, да се съдържат неверни данни, като
се позовал на представения по делото доклад за извършена проверка в ХХХ ДКЦ и
заповед на кмета на СО за назначаване на проверката. Въпросът обаче не бил
имало ли е лаборатория ХХХ ДКЦ или е нямало, бракувана ли е апаратурата или не
е бракувана, известно ли е местонахождението й или не, въпросът бил, че ответницата
внушила на журналистите, зрителите и читателите, че ищцата е участвала в
някакви задкулисни, на ръба на закона схеми, на база на които оборудването на
лабораторията на ХХХ ДКЦ е преминало безвъзмездно в ръцете на частната
лаборатория на ищцата, и то в качеството й на общински съветник от ГЕРБ. Въпросният
доклад, приет като писмено доказателство, на стр. 2 посочвал, че клиничната
лаборатория е престанала да функционира на 03.05.2010 г., по време на
управлението на д-р С.С., който е бил длъжен, но не е уведомил СО за това, че е
наличен протокол за брак на техниката от 23.12.2010 г. на стойност 24 030
лв., и към момента на проверката не е ясно къде е бракуваната апаратура на
клиничната лаборатория. В доклада обаче нямало информация, че въпросната
апаратура работи в частната лаборатория на ищцата, а ответницата недопустимо
изнесла в публичното пространство предположения, неподплатени с никакви
доказателства. Освен това с доклада на СО били констатирани лошото финансово
състояние на ХХХ ДКЦ и лошото управление на същото, но никъде в доклада или в
друг документ имало каквито и да било доказателства за неизпълнени задължения
на „Х. 2003“ ЕООД към ХХХ ДКЦ. Обратно – от отговора на председателя на СОС Е.Г.до
ответницата, приет по делото било видно, че „Х. 2003“ ЕООД няма просрочени
задължения и неразплатени сметки към ХХХ ДКЦ, което било видно и от
представеното към исковата молба копие от потвърждение на задължения към ДКЦ от
04.04.2011 г. и писмо от 03.05.2010 г. Свидетелката
Ч.не била участвала в проверката и не била виждала документи във връзка с
разплащанията, като твърдяла, че има проблеми със счетоводството на дружеството
и че неправомерно са получени пари от лабораторията и затова са наложени
санкции на ДКЦ. Ставало въпрос обаче за отчетността на дружеството „ХХХ ДКЦ“ и
отношенията му със здравната каса, а не на „Х. 2003“ ЕООД. На ХХХ ДКЦ
действително били наложени санкции в размер на 19 114.85 лв. във връзка с
договора му с НЗОК, поради представени неверни данни в отчетите по договора,
сключен със СЗОК, но въпросните закононарушения били на управителите на ДКЦ и
нямали нищо общо с ищцата или със собствената й лаборатория, нито с разчета
между двете дружества. Неправилно районният съд приел и че ищцата не е провела
насрещно доказване за опровергаване доводите на ответницата, че договорът не
бил съответен на установените нормативни изисквания. Ставало дума за ненаименован
договор, сключен на 12.03.2010 г. между ДКЦ ХХХ – София и „Х. 2003“ ЕООД, за
който ответницата изнесла в публичното пространство, че е незаконосъобразен.
Въпросната констатация била закрепена в доклад (заповед №
РД-09-01-397/26.09.2011 г.), в който било посочено, че договорът е
недействителен след приемане на решение № 141 от 17.03.2011 г. на СОС и
управителят д-р Г. следвало веднага да предприеме действия да го прекрати.
Следователно в доклада било прието, че договорът е валидно сключен, но тъй като
през 2011 г. сградата на ХХХ ДКЦ била извадена от активите на дружеството и
била предоставена на СО – район „Връбница“, от този момент управителят на ДКЦ
следвало да покани ищцата да освободи съответните помещения в сградата.
Въпросният договор никога не бил обявяван за незаконен, а ответницата като юрист
го тълкувала като такъв. Съгласно закона обаче тълкуването на закона и
установяването на противоречието на един договор с Наредбата за общинските
лечебни заведения било дейност, извършвана от компетентния съд, и не било в
правомощията на юристи и журналисти. Договорът между „Х. 2003“ ЕООД и ХХХ ДКЦ
бил съобразен с изискванията на Наредбата и ббил сключен в рамките на
правомощията на управителя на ДКЦ по чл. 102, ал. 5 ЗЛЗ. Предвид балансовата
стойност на наетите помещения, представляваща 0.93 % от общата балансова
стойност на сградата, съгласно чл. 22, ал. 4 НОЛЗ не се изисквало разрешение от
СОС, а съгласно чл. 108, ал. 5 ЗЛЗ можело да се сключи договор без конкурс. Този
правен анализ обаче не бил предмет на доказване нито от ищцата, нито от
ответницата, нито бил предмет на експертни знания, а на преценка от
първоинстанционния съд по пътя на косвения контрол, каквато не била направена в
обжалваното решение. Поради това моли съда да отмени атакуваното решение и
вместо това постанови друго, с което да уважи предявения иск. Претендира
разноски за двете инстанции съгласно списък по чл. 80 ГПК. Прави евентуално
възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК на претендираното от
насрещната страна адвокатско възнаграждение. Съображения излага в писмена
защита от 21.04.2021 г.
Въззиваемата страна М.Х.Х. с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва
жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно. Претендира разноски за
въззивното производство съгласно списък по чл. 80 ГПК. Съображения излага в
писмени бележки от 28.04.2021 г.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 12 и чл.
235, ал. 2 и 3 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за
сумата 7 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди –
уронване на авторитета и опетняване доброто име на ищцата в резултат изнесени
от ответницата на пресконференция от м. март 2012 г. и в пресата клеветнически и
обидни твърдения по адрес на ищцата. Съгласно молба – уточнение от 29.11.2017
г. и заявеното от процесуалния представител на ищцата в проведеното първо
открито съдебно заседание в първата инстанция, че не поддържа уточнението в
частта по твърденията за клеветнически изявления, изложени в „София дир.бг“, „Дарикнюз.бг“
и „Блиц.бг“, твърдяното противоправно поведение на ответницата, за което се
претендира обезщетение, са за изнесени от ответницата клеветнически и обидни
твърдения:
1. На пресконференция на БСП от 28.03.2012 г.;
2. в електронно издание „Медиапул.бг“ от 28.03.2012 г. - „Договорът за
съвместна дейност е незаконен, защото е сключен в нарушение на Наредбата за
общинските лечебни заведения, смята М.Х.“; „Тъй като отношенията между двете
дружества са уредени без знанието и разрешението на СОС“;
3. публикация във вестник „Дума“, бр. 75/29.03.2012 г., стр. 5, статия
„Общинарка от ГЕРБ трупа дългове на столично ДКЦ“ – „Договорът е
незаконосъобразен, категорична беше червената съветничка М.Х.. Освен това се
оказва, че собственик на лабораторията е настоящата общинарка от ГЕРБ Д.К.. Тя
на практика е заобиколила процедурите при отдаване под наем на общинска
собственост, твърдят от БСП. Затова червените съветници се канят да сезират
комисията за конфликт на интереси“; „Съветниците от БСП подозират, че част от бракуваната
апаратура на общинската лаборатория все още работи в частната“;
4. публикация във вестник „24 часа“ – електронно издание от 29.03.2012 г.,
статия „БСП: Съветничка от ГЕРБ под наем“ – „Месечният наем е 264 лв. и не е
плащан редовно. Не е ясно как е изчислена сумата, а в договора не е посочена и
големината на помещението, в което се настанява лабораторията на К.. Сключен е
на 03.05.2010 г. Два месеца по-късно лабораторията на самата поликлиника е
наводнена и в края на юни е бракувана. Никой не знае къде е апаратурата. Освен
това поликлиниката е глобена с 19 000 лв. от здравната каса, защото е
декларирала, че лабораторията продължава да работи, обясни съветникът от БСП М.Х.“;
5. публикация във вестник „Дума“, бр. 77/31.03.2012 г. – 01.04.2012 г.,
стр. 12, статия „За една лаборатория и гербаджийския морал“ и публикация във
вестник „Дума“, бр. 82/06.04.2012 г., стр. 4, статия „Съветничка от ГЕРБ подаде
оставка след сигнал на БСП“ – „Д.К. е собственик на частна лаборатория. На
12.03.2010 г. тя сключва договор .... Според съветниците от БСП обаче още преди
две години е трябвало да стане ясно, че договорът за съвместна дейност е
незаконен, тъй като за подписването му не е поискано разрешение на СОС ...
Нарушенията в отношенията между частната лаборатория и ДКЦ не свършват дотук.
Според червените съветници уговорката между тях по същество е прикрит договор
за наем, с който „Х. 2003“ ЕООД ползва помещения срещу смешна сума ... Тук се
намесва и деликатния въпрос за наличието или липсата на конфликт на интереси“.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и
спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно
решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС).
Обжалваното решение е валидно, но настоящият състав го намира за недопустимо
в частта, с която СРС в нарушение на диспозитивното начало, установено в чл. 6 ГПК, се е произнесъл по претенция за обезщетение за неимуществени вреди в
резултат публикации в електронен портал „София дир.бг“, електронен портал „Дарикнюз.бг“
и електронен портал „Блиц.бг“. Предвид изрично заявеното от пълномощника на
ищцата в първото съдебно заседание, че не поддържа изложеното като уточнение на
исковата молба в частта по твърденията за клеветнически изявления, изложени в „София
дир.бг“, „Дарикнюз.бг“ и „Блиц.бг“, районният съд не е бил надлежно сезиран да
се произнесе налице ли е било противоправно поведение на ответницата,
обективирано в публикациите в посочените електронни портали. Поради това в тази
част първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено.
В останалата част въззивният съд намира решението за допустимо, а по
същество правилно по следните
съображения:
От фактическа страна: Във връзка с питане от 06.02.2012 г. от И. М.,
общински съветник от СОС до кмета на СО относно мерките, предприети във връзка
с лошото управление и безстопанствеността на бивши управители на ХХХ ДКЦ (л. 34
от делото на СРС), с отговор от 20.02.2012 г. кметът на СО посочил, че със
заповед № РД-09-01-397/26.09.2011 г. е сформирал експертна комисия със задача
да извърши проверка и изготви доклад по постъпили жалби по повод управлението
на „ДКЦ ХХХ“ ЕООД. Към отговора е приложен изготвеният доклад от комисията от
30.09.2011 г. (л. 37 - 38). С доклада,
след изслушани устни обяснения на управителя д-р Г. и документи, свързани с дейността
на ХХХ ДКЦ е констатирано, че към датата на доклада ДКЦ не отговаря като структура
на изискванията на чл. 17, ал. 1 ЗЛЗ, тъй като липсва собствена
медико-диагностична лаборатория (МДЛ). Клиничната лаборатория е престанала да
функционира на 03.05.2010 г., за което няма данни да са уведомени СО, СЗОК и
РЦЗ-София. Представени са протоколи за брак на лабораторната техника от
23.12.2010 г. на стойност 24 030 лв. Към момента на проверката не е ясно
къде е бракуваната апаратура от клиничната лаборатория. В действащото щатно
разписание на ДКЦ фигурират един лабораторен лекар и един клиничен лаборант,
които ежемесечно получават възнаграждение, без да съществува клинична
лаборатория. На комисията бил предоставен и договор, сключен между ХХХ ДКЦ и „Х.
2003“ ЕООД за съвместна медико-диагностична дейност. В чл. 7 от договора е
определена и месечна наемна цена от 264 лв. Комисията е приела, че договорът е
недействителен след приемане на решение № 141 от 17.03.2011 г. на СОС и управителят
на ДКЦ е следвало веднага да предприеме действия по прекратяването му. Посочено
е също, че поради липса на приемственост и неправилно водене на счетоводството
до м. март 2011 г., се наложило въвеждане на нова счетоводна програма и
преосчетоводяване на цялата първична документация от началото на 2011 г.,
следва същото за 2010 г., което вероятно ще доведе до промяна на някои
резултати по отчетите, което се потвърждава от предоставени на 28.09.2011 г.
справки.
Приет по делото е и договор от 12.03.2010 г., сключен между „ДКЦ ХХХ София“
ЕООД и „МДЛ Х. 2003“ ЕООД, съгласно който страните се уговарят да извършват в
свой и общ интерес медицинска диагностична дейност като медицинска диагностична
лаборатория. Договорът е сключен за срок от три години, като е уговорено и
автоматично продължаване в случай, че никоя от страните не изрази писмено желание
за прекратяването му до два месеца преди изтичане на срока му – чл. 2. В чл. 4
е посочено, че „ДКЦ ХХХ София“ ЕООД предоставя на „МДЛ Х. 2003“ ЕООД следните
помещения, наричани за краткост „сектор“: етаж 3, сектор В. Площ на помещенията
не е посочена. С чл. 7 „МДЛ Х. 2003“ ЕООД се задължило да заплаща ежемесечно на
„ДКЦ ХХХ София“ ЕООД договорения наем от 264 лв. В чл. 12 е посочено, че
съгласно споразумение от 04.03.2010 г., разликата от 1 348.10 лв. ще бъде
приспадната за сметка на наема, считано от датата на договора.
С договор за извършване на услуга от 03.05.2010 г. (л. 42) „МДЛ Х. 2003“
ЕООД (изпълнител) се задължило да извърши всички заявени от „ДКЦ ХХХ София“
ЕООД (възложител) клинико-лабораторни изследвания. Отчитането в СЗОК на
клинико-лабораторните изследвания ще се извършва от „ДКЦ ХХХ София“ ЕООД.
Заплащането на извършените услуги между възложител и изпълнител ще бъде
определено ежемесечно в % от прихода на клинична лаборатория съгласно
приложение, фиксирано ежемесечно. Заплащането ще се извършва след превеждане на
сумите от СЗОК. Договорът е сключен за неопределен срок.
Във връзка с получения отговор на първото питане, на 20.03.2012 г. до кмета
на СО е отправено питане от общинските съветници М.Х. и И. М. (л. 41) относно
договор за съвместна дейност от 12.03.2010 г., сключен между „ДКЦ ХХХ София“
ЕООД и „МДЛ Х. 2003“ ЕООД и мерките, предприети от СО във връзка с договора. Поставени
са въпроси и е изразено становище, че договорът прикрива договор за наем и е
сключен в нарушение на Наредбата за общинските лечебни заведения – ако е
договор за съвместна дейност – на чл. 21, ал. 1, т. 18 от Наредбата, тъй като
няма разрешение на СОС за сключването му, а ако представлява по същество
договор за наем – е сключен в нарушение на чл. 22, ал. 1 от Наредбата,
изискваща провеждане на търг или конкурс.
В отговор от кмета на СО от 02.04.2012 г. (л. 8 – 9) е посочено, че
сключеният на 12.03.2010 г. договор за извършване на медико-диагностична
дейност е прекратен на 29.02.2012 г., след подадено едномесечно предизвестие за
прекратяване. При проверка е установено, че сектор „В“ на 3 етаж се ползва не изцяло
от „МДЛ Х. 2003“ ЕООД, лабораторията е ползвала два кабинета с площ 55 кв. м,
намиращи се в посочения сектор, а останалите помещения се заемат от други
наематели. Стойността на 55 кв. м е 0.93 % от общата балансова стойност на
дълготрайните активи. При преглед на фактурите, заплатени от „МДЛ Х. 2003“ ЕООД
било видно, че същата няма просрочени задължения и неразплатени сметки към ДКЦ
ХХХ (кредитно известие № **********).
Съгласно становище на д-р Г., управител на ХХХ ДКЦ, приложение към
констативен протокол от 10.10.2011 г. (л. 46), лабораторията е отчитала
ежемесечно 32 бр. направления, които не са извършени в лабораторията на ДКЦ
(същата не функционира от 03.05.2020 г.), но се включват в месечния отчет на
ДКЦ ХХХ и след превода от СЗОК г-жа К. – медицински лаборант и собственик на „МДЛ
Х. 2003“ ЕООД, ги приспадала към месечния наем и консумативи, които дължи на
ДКЦ ХХХ. Направен е извод, че ДКЦ ХХХ няма печалба от частната лаборатория, а е
на голяма загуба, имайки предвид плащането на две заплати (на лаборант и
медицински специалист съгласно консултантски договори – л. 43 и 44),
сертификати и др.
В писмо от 30.12.2011 г. от д-р Г. (л. 50 – 51) е посочено, че бившият
управител на ДКЦ д-р Славчев е подавал неверни данни до СЗОК, че разполага със
собствена лаборатория, а в действителност е работил с частната лаборатория „Х.
2003“ ЕООД, собственост на Д. К.. Посочено е, че по финансов баланс частната
лаборатория дължи на ДКЦ ХХХ неизплатена сума от 28 265.34 лв. от 2010 г.,
както и че до 30.12.2011 г. същата дължи на ДКЦ за консумативи за м. 02.2011 –
11.2011 г. 2 646.51 лв.
Съгласно потвърждение на задължения (л. 22), във връзка с изготвяне на финансовия
отчет за 2010 г. управителят на ДКЦ ХХХ ЕООД поискал от „МДЛ Х. 2003“ ЕООД за
потвърди задължението си към „ДКЦ ХХХ“ ЕООД, което според регистрите на ДКЦ
възлизало на надвнесени 1 065.30 лв.
От справка в ТРРЮЛНЦ се установява, че до 30.03.2012 г. ищцата е била
едноличен собственик на „МДЛ Х. 2003“ ЕООД, ЕИК *********, като вписването
на новия собственик е извършено въз основа на договор за продажба на
дружествени дялове от 27.03.2012 г. (л. 106).
От констативен протокол от 10.10.2011 г. (л. 47) и доклад от 10.04.2012 г.
(л. 48 – 49) се установява, че към датата на доклада на „ДКЦ ХХХ София“ ЕООД са
прихванати от СЗОК 19 114.85 лв. във връзка с констатираното отчитане на
медицинска дейност, която не е извършена в изпълнение на договора с НЗОК, тъй
като липсва налична и функционираща апаратура, а същевременно дейността е
отразена както в първичната медицинска, така и във финансово-отчетната
документация в периода м. май 2010 г. – м. септември 2011 г. Със сума в
посочения размер е ощетен бюджетът на лечебното заведение.
По предложение от 29.03.2012 г. на Е.Г., председател на СОС (л. 55), от постоянната
комисия по чл. 25, ал. 2, т. 3 ЗПУКИ от общински съветници от СОС е поискано
становище от КПУКИ допустимо ли е подаването на сигнал въз основа на постъпили
данни по чл. 24, ал. 3 ЗПУКИ при положение, че лицето към датата на подаването
на сигнала не заема вече публична длъжност (л. 54). С решение № 138 от
16.10.2012 г. КПУКИ не установила конфликт на интереси по отношение на ищцата
като общински съветник в СОС за времето от 14.11.2011 г. до 20.04.2012 г., за
това, че в качеството си на лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл.
3, т. 9 ЗПУКИ е сключила договори от 12.03.2010 г. и 03.05.2010 г. с „ДКЦ ХХХ-София“
ЕООД в частен интерес на свързаното с нея лице „МДЛ Х. 2003“ ЕООД.
Приетото във въззивното производство заключение на СТЕ от 21.05.2020 г. възпроизвежда
само откъслечни фрази от процесната пресконференция и съждения на вещото лице
как то е възприело пресконференцията, каквато не е била поставената му задача.
Поради това въззивният съд не кредитира заключението.
Приети във въззивното производство при условията на чл. 266, ал. 2 ГПК са
компактдиск и разчетен запис на съдържанието на аудиозаписа на процесната
пресконференция от 28.03.2012 г. (л. 40 – 48 от делото на СГС), за който е
прието за безспорно между страните, че съдържанието на пресконференцията е
правилно и точно възпроизведено.
Видно от записа, пресконференцията е била на общински съветници в СОС от
БСП – Ж.Б., Р.Г.и М.Х., по проблеми, свързани с управлението на собствеността в
СО. На пресконференцията М.Х. е уведомила присъстващите за отправеното питане
от И. М. във връзка с ХХХ ДКЦ; Че към отговора на кмета е бил приложен доклад,
в който се споменава договор за съвместна дейност, за който комисията приела,
че е незаконосъобразен, но след като през 2011 г. сградата на ДКЦ е извадена от
капитала и е предадена за управление на район „Връбница“. Заявила е, че няма
как договор за съвместна дейност да се сключи без санкция на СОС или без търг
или конкурс. След снабдяване с договора за съвместна дейност се оказало, че
преценката на комисията договорът да бил валиден до 2011 г. е неправилна.
Изложила е фактите относно липсваща клинична медицинска лаборатория в ХХХ ДКЦ,
тъй като на 03.05.2010 г. се случва наводнение и на 21.06.2010 г. апаратурата в
лабораторията е бракувана и изнесена неясно къде. За факта, че ДКЦ е без
лаборатория, не били уведомени здравната каса и СОС, и клиничната лаборатория
на практика продължила да съществува „на книга“, като за нея били подавани фиктивни
отчети и се точели средства от здравната каса, за което вече имало съставен акт
за нарушение и се искали обратно 19 000 лв. Два месеца преди наводнението
бил сключен договор за съвместна дейност от 12.03.2010 г. между ДКЦ и „Х.
2003“, собственик на която била настоящата общинска съветничка Д.К.. Посочено е
и че на 27.03.2012 г. е задействана процедура – заявление в ТР, с която К.
прехвърля своите дялове на друго лице. М.Х. изразила мнение, че договорът, сключен
за 3 години, уж е за съвместна дейност, но иначе става дума за договор за наем,
по силата на който, наемайки помещения, които представляват етаж 3, сектор „В“,
„Х.“ ще плаща една сума от 264 лв. месечно като наем. И ще работи като
лаборатория, а ДКЦ няма да има лаборатория. Изразила е още мнение, че договорът
е незаконосъобразен от момента на сключването му, тъй като ако се приеме, че е
договор за съвместна дейност, съгласно НОЛЗ чл. 21, ал. 1, т. 18 е необходимо
разрешение на СОС за сключването му, а такова няма; Ако се приеме, че договорът
за съвместна дейност представлява прикрит договор за наем, доколкото няма
никаква насрещна престация от ДКЦ освен да предостави помещенията си под наем,
то тогава този договор е сключен в нарушение на чл. 22, ал. 1 от Наредбата,
съгласно който сключването на договори за наем се извършва след провеждане на
търг или конкурс. В договора за съвместна дейност се споменавало споразумение,
по силата на което 1 348 лв. били приспаднати за сметка на наема, което означавало,
че договорът има и своята предистория. Заявила е, че като адвокат няма навика
да съобщава факти, които не са проверени, като обещала за тези факти да бъдат
своевременно информирани, тъй като досега има депозирани две възражения от
досегашната управителка д-р Г., освободена в началото на февруари като
управител, в които нейни възражения и в доклада има изнесени доста фрапиращи и
смущаващи данни, но доколкото на тези доклади и възражения все още няма
официален отговор от Й.Ф., смята този въпрос да бъде евентуално тема на бъдещи
коментари. След изказвания на други участници в пресконференцията, на въпроси
на журналисти М.Х. отговаря, че във връзка с бракуването имат информация
единствено от доклада, който е официалният документ на комисията, назначена със
заповед на кмета. Там е посочено, че се е случило наводнение, направен е акт за
бракуване, след което лабораторното оборудване е изнесено в неясна посока. И
никой не го търси. Имала съмнения, че ако се направи проверка между
инвентарните номера на действащата частна лаборатория и изчезналото оборудване,
могат да се установят и някои интересни факти, но не желае да си служи с
предположения. В крайна сметка с действия извън закона и на ръба на закона била
създадена ситуация, в която две години частната лаборатория няма конкуренция,
ДКЦ няма действаща клинична лаборатория и 60-хилядното население на „Обеля“ е
принудено, ще не ще, да ползва услугите на „Х.“. На допълнителни въпроси
отговоря, че нямат информация и в доклада не се сочи налице ли са неизплатени
задължения на „Х.“ към ДКЦ. В доклада се сочат обобщени данни, има несъбрани
вземания от доставчици и клиенти, но не се сочат по партиди. Поради това един
от въпросите, които са задали в питането си към кмета с г-н М., е има ли
фактурирани от ДКЦ и неплатени от „Х.“ задължения, налице ли са такива, а
доколкото се твърди, че трябва да плаща наема си в момента на район „Връбница“
- дължат ли се средства и към района. Има и още един въпрос в питането – за
активи, които са над 5 %, също се иска освен търг ли конкурс, още и решение на
СОС за сключване на договор за наем. Не може да прецени дали помещенията, които
са отдадени под наем, са повече от 5 % от дълготрайните активи, затова са
задали и този въпрос.
В електронно издание „Медиапул.бг“ от 28.03.2012 г. (л. 65 – 66 от делото
на СРС), статия „Съветничка от ГЕРБ в София точила здравната каса с покровителството
на депутати“, се съдържа следният текст: „Договорът за съвместна дейност е
незаконен, защото е сключен в нарушение на Наредбата за общинските лечебни
заведения, смята М.Х., общински съветник от БСП и адвокат по професия.
Аргументът й е, че съгласно Наредбата разрешението за сключване на договор
трябва да бъде дадено от СОС, който е едноличен собственик на капитала на
лечебните заведения. СОС обаче не е давал такова разрешение“.
Във вестник „Дума“, бр. 75/29.03.2012 г., стр. 5 (л. 71), статия „Общинарка
от ГЕРБ трупа дългове на столично ДКЦ“, се съдържа следният текст: „Договорът е
незаконосъобразен, категорична беше червената съветничка М.Х.. Освен това се
оказва, че собственик на лабораторията е настоящата общинарка от ГЕРБ Д.К.. Тя
на практика е заобиколила процедурите при отдаване под наем на общинска
собственост, твърдят от БСП. Затова червените съветници се канят да сезират
комисията за конфликт на интереси“; „Съветниците от БСП подозират, че част от
бракуваната апаратура на общинската лаборатория все още работи в частната“;
Във вестник „24 часа“ – електронно издание от 29.03.2012 г. (л. 72), статия
„БСП: Съветничка от ГЕРБ под наем“, се съдържа следният текст: „Месечният наем
е 264 лв. и не е плащан редовно. Не е ясно как е изчислена сумата, а в договора
не е посочена и големината на помещението, в което се настанява лабораторията
на К.. Сключен е на 03.05.2010 г. Два месеца по-късно лабораторията на самата
поликлиника е наводнена и в края на юни е бракувана. Никой не знае къде е
апаратурата. Освен това поликлиниката е глобена с 19 000 лв. от здравната
каса, защото е декларирала, че лабораторията продължава да работи, обясни
съветникът от БСП М.Х.“;
В публикация във вестник „Дума“, бр. 77/31.03.2012 г. – 01.04.2012 г., стр.
12, статия „За една лаборатория и гербаджийския морал“ (л. 91), се съдържа
следният текст: „Д.К. е собственик на частната лаборатория „Х.-2003“. На
12.03.2010 г. тя сключва договор за съвместна дейност ... Според съветниците от
БСП обаче още преди две години е трябвало да стане ясно, че договорът за
съвместна дейност е незаконен, тъй като за подписването му не е поискано
разрешение на СОС ... Нарушенията в отношенията между частната лаборатория и
ДКЦ не свършват дотук. Според червените съветници уговорката между тях по
същество е прикрит договор за наем, с който „Х. 2003“ ЕООД ползва помещения срещу
смешна сума ... Тук се намесва и деликатният въпрос за наличието или липсата на
конфликт на интереси“.
В публикация във вестник „Дума“, бр. 82/06.04.2012 г., стр. 4, статия
„Съветничка от ГЕРБ подаде оставка след сигнал на БСП“ (л. 95) се съдържа
текст, съгласно който М.Х. заявява по повод самосезирането на общинската
комисия за конфликт на интереси: „Удовлетворени сме, че на практика Й.Ф. призна
извършените незаконосъобразни действия, както и че самата К. си пое отговорността“.
От правна страна: Съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму. Предпоставките на деликтната
отговорност са: противоправно деяние – действие или бездействие, вреда, причинна
връзка между деянието и вредата, вина. В тежест на ищеца е да докаже при условията
на пълно и главно доказване твърдяното противоправно деяние, настъпилата вреда
и причинната връзка между деянието и вредата. Вината се предполага до доказване
на противното, като в тежест на ответника е да обори установената в чл. 45, ал.
2 ЗЗД презумпция. Предпоставките следва да са налице кумулативно.
Съгласно практиката на ВКС (решение № 62/06.03.2012 г. по гр.д. № 1376/2011 г., ІV ГО, решение №
12/06.02.2013 г. по гр.д. № 449/2012 г., ІІІ ГО, решение № 204/12.06.2015 г. по
гр.д. № 7046/2014 г., ІV ГО и др.), за да е обидно или клеветническо дадено
изявление (или засягащо по някакъв друг начин честта, достойнството или
доброто име на някого, дори и да не покрива състава на чл. 146 или 147 НК), респ. за да съставлява противоправно
деяние по смисъла на чл. 45 ЗЗД, изявлението следва да визира определено физическо
лице. Обидният (унизяващият) израз трябва да е насочен към това определено лице;
разгласеното чрез изявлението позорно обстоятелство трябва да се отнася за
него; това определено физическо лице следва да се сочи като извършител на
приписаното му престъпление. Разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от Конституцията на Република България прокламира
правото на всеки да изрази мнение и свободно да го разпространи - писмено или
устно, чрез звук или изображение. Ако това право не се използва, за да се
увреди доброто име на другиго (ал. 2), изразяването и разпространяването на
мнение не е противоправно. Поради това всякакви твърдения и оценки за дадена
личност могат да се разпространяват свободно, ако не засягат честта
и достойнството й. Ако се касае за лице, чието име се коментира или
се предполага във връзка обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или
занятие, изразяването на мнения с негативна оценка, които са във връзка с този
пост, дейност или занятие, не съставлява противоправно поведение. Ако са
разпространени оценъчни съждения, те не подлежат на проверка за вярност -
такива съждения съставляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на
обстоятелства от обективната действителност. 3а вярност могат да бъдат
проверявани само фактическите твърдения, но не и оценката на фактите. Не е
противоправно поведението при изказани мнения с негативна оценка, пряко или
косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага
във връзка с обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие.
Такива оценки не могат да ангажират отговорността на автора им за обезщетяване
на причинени неимуществени вреди на адресата, ако не засягат
достойнството на личността (т.е. ако не съставляват обида). Наличието на клеветнически
твърдения се обосновава с разгласяването за другиго на конкретни обстоятелства,
определени факти, които са позорни - неприемливи от гледна точка на общоприетите
морални норми и предизвикващи еднозначна негативна оценка на обществото. Освен
това те трябва и да са неистински, т.е. да не съществуват в обективната
действителност. Неистинността на приписваните обстоятелства обаче има правно
значение само ако те са обективно позорни.
Въззивният съд намира, че при доказателствена тежест за ищцата, по делото
не е установено противоправно поведение на ответницата. Изнесените от
последната на пресконференцията факти, частично възпроизведени в процесните
публикации, са основани на получения отговор от кмета на СО и приложения към
него доклад. В договора от 12.03.2010 г. няма посочена площ на т.нар. зона „В“,
а „уговореният“ наем е в посочения размер от 264 лв.; Няма изнесени от М.Х.
твърдения, че „Х. 2003“ има непогасени задължения към ДКЦ – обратно, същата е
посочила, че в доклада няма данни за това, поради което в отправеното второ
питане е зададен и този въпрос към кмета на СО; Посочила е, че по отношение на
бракуваното лабораторно оборудване информацията им е само от доклада, съгласно
който не е ясно къде се намира бракуваната медицинска апаратура и не се търси
къде е, но има начин да се установи дали бракуваната апаратура се намира в
частната лаборатория на ищцата - като се сравнят инвентарните номера на
лабораторното оборудване. Изказванията на другите участници в
пресконференцията, в частност на Ж.Б., не са предмет на настоящия правен спор,
нито ответницата може да носи отговорност за тях, ако в същите се съдържат неверни
или обидни твърдения.
Въз основа на фактите в доклада, на пресконференцията М.Х. е изразила
становище, че договорът за съвместна дейност от 12.03.2010 г. е
незаконосъобразен от сключването му, а не от 2011 г., както е прието от
комисията, изготвила доклада. Това становище съдът намира, че представлява оценъчно
съждение, което не подлежи на проверка за вярност. Съгласно цитираната по-горе
практика на ВКС, не е противоправно поведението при изказани мнения с негативна
оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира
или се предполага във връзка с обществен въпрос, свързан с неговия пост,
дейност или занятие, освен ако не съставлява обида, но в случая коментарът на
ответницата, че договорът е незаконосъобразен, не съставлява обида.
Същевременно
въззивницата противоречиво твърди пред съда, че договорът от 12.03.2010 г. бил
такъв за съвместна дейност и такъв за наем. Както е поддържала и ответницата,
ако договорът е такъв за съвместна дейност, то същият е бил сключен в нарушение
на чл. 21, ал. 1 т. 19 от Наредбата на Столичен общински съвет за общинските лечебни заведения,
приета с Решение № 55 на СОС по Протокол № 58 от 11.02.2010 г. (в
първоначалната й редакция), съгласно която разпоредба за сключване на договор
за съвместна дейност от лечебните заведения - общински еднолични дружества с
ограничена отговорност, е необходимо разрешение от СОС, като упражняващ правата
на едноличния собственик на капитала; Ако се приеме, че договорът е такъв за
наем, то същият противоречи на чл. 22, ал. 1 от Наредбата, съгласно който сключването
на договори за наем на недвижими имоти на лечебните заведения - еднолични
търговски дружества с общинско имущество, се извършва след провеждане на търг
или на конкурс при условията и по реда на Наредбата. Действително, ал. 2 на чл.
22 предвижда, че търг или конкурс не се провежда при
сключване на наемни договори с лица, ползващи преференциални условия по реда на
чл. 102, ал. 3 и 4 ЗЛЗ. Ищцата не е твърдяла обаче „МДЛ Х. 2003“ ЕООД да се е
ползвало от такива преференциални условия, твърдения в тази насока няма и в
жалбата – в същата се твърди, че договорът бил сключен в рамките на
правомощията на управителя по чл. 102, ал. 5 ЗЛЗ. Лицата по чл. 102, ал. 5 ЗЛЗ
обаче не се ползват от преференциалните условия по чл. 102, ал. 3 и ал. 4 ЗЛЗ,
и за сключване на договори за наем с такива лица е необходимо провеждане на
търг или конкурс, съгласно чл. 22, ал. 1 от Наредбата. Наведените от ищцата за
първи път с писмената й защита пред въззивния съд твърдения по отношение на
„МДЛ Х. 2003“ ЕООД да били налице предпоставките на чл. 102, ал. 3 и ал. 4 ЗЛЗ
са преклудирани, а и недоказани.
Не се
съдържат неверни твърдения или обидни изрази, изказани от ответницата Х. и в
процесните публикации, в които въз основа на изказванията на участниците в
пресконференцията журналистите са правили свои заключения и са давали оценки за
факти, вкл. такива, които не са изнесени от М.Х. на пресконференцията. Намерението
на общински съветници от БСП да сезират комисията за конфликт на интереси не
съставлява противоправно поведение, а и в случая се установи, че комисията е
била сезирана от постоянната комисия при СО. Обстоятелството, че с решението на
КПУКИ не е установен конфликт на интереси е ирелевантно, тъй като предметът на
това производство е друг и не касае действителността на договора от 12.03.2010
г.
След като не се установява противоправно поведение на ответницата,
предявеният иск с правно основание чл. 45 ЗЗД е неоснователен и подлежи на
отхвърляне. Предвид съвпадението на изводите на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в допустимата му част.
При този изход и изричната претенция, разноски за
настоящата инстанция се следват на въззиваемата. Доказано направените такива са
в размер на 1 200 лв. – адвокатско възнаграждение, което е заплатено в
брой съгласно удостовереното в представения договор за правна защита и
съдействие. Съобразно обжалваемия интерес от 7 000 лв., минималното
възнаграждение, определено по реда на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 680 лв.
Съобразявайки фактическата и правна сложност на спора и извършеното от адвоката
в настоящата инстанция, въззивният съд намира възражението за прекомерност по
смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК за основателно, като възнаграждението следва да
бъде намалено на 800 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 44080 от 19.02.2019 г., постановено по гр.д. № 15912/2017 г.
на Софийски районен съд, 88 състав в
частта, с която съдът се е произнесъл по претенция за обезщетение за
неимуществени вреди в резултат публикации в електронен портал „София дир.бг“, електронен
портал „Дарикнюз.бг“ и електронен портал „Блиц.бг“, като недопустимо.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 44080 от 19.02.2019 г., постановено по гр.д. № 15912/2017 г.
на Софийски районен съд, 88 състав в
останалата част, с която е отхвърлен предявеният от Д.Й.К., ЕГН **********,
срещу М.Х.Х., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на
ответницата да заплати на ищцата обезщетение в размер на 7 000 лв., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 15.02.2017г. до окончателното
изплащане на сумата, за причинени на ищцата неимуществени вреди, изразяващи се
в уронване на авторитета и опетняване доброто й име в резултат изнесени от
ответницата на пресконференция от 28.03.2012 г. и в медиите клеветнически и
обидни твърдения в електронно издание „Медиапул.бг“ от 28.03.2012 г. -
„Договорът за съвместна дейност е незаконен, защото е сключен в нарушение на
Наредбата за общинските лечебни заведения, смята М.Х.“; „Тъй като отношенията
между двете дружества са уредени без знанието и разрешението на СОС“; в публикация
във вестник „Дума“, бр. 75/29.03.2012 г., стр. 5, статия „Общинарка от ГЕРБ трупа
дългове на столично ДКЦ“ – „Договорът е незаконосъобразен, категорична беше
червената съветничка М.Х.. Освен това се оказва, че собственик на лабораторията
е настоящата общинарка от ГЕРБ Д.К.. Тя на практика е заобиколила процедурите
при отдаване под наем на общинска собственост, твърдят от БСП. Затова червените
съветници се канят да сезират комисията за конфликт на интереси“; „Съветниците
от БСП подозират, че част от бракуваната апаратура на общинската лаборатория
все още работи в частната“; публикация във вестник „24 часа“ – електронно
издание от 29.03.2012 г., статия „БСП: Съветничка от ГЕРБ под наем“ –
„Месечният наем е 264 лв. и не е плащан редовно. Не е ясно как е изчислена
сумата, а в договора не е посочена и големината на помещението, в което се
настанява лабораторията на К.. Сключен е на 03.05.2010 г. Два месеца по-късно
лабораторията на самата поликлиника е наводнена и в края на юни е бракувана. Никой
не знае къде е апаратурата. Освен това поликлиниката е глобена с 19 000
лв. от здравната каса, защото е декларирала, че лабораторията продължава да
работи, обясни съветникът от БСП М.Х.“; публикация във вестник „Дума“, бр.
77/31.03.2012 г. – 01.04.2012 г., стр. 12, статия „За една лаборатория и гербаджийския
морал“ и публикация във вестник „Дума“, бр. 82/06.04.2012 г., стр. 4, статия
„Съветничка от ГЕРБ подаде оставка след сигнал на БСП“ – „Д.К. е собственик на
частна лаборатория. На 12.03.2010 г. тя сключва договор .... Според съветниците
от БСП обаче още преди две години е трябвало да стане ясно, че договорът за
съвместна дейност е незаконен, тъй като за подписването му не е поискано
разрешение на СОС ... Нарушенията в отношенията между частната лаборатория и
ДКЦ не свършват дотук. Според червените съветници уговорката между тях по
същество е прикрит договор за наем, с който „Х. 2003“ ЕООД ползва помещения
срещу смешна сума ...Тук се намесва и деликатния въпрос за наличието или
липсата на конфликт на интереси“.
ОСЪЖДА Д.Й.К., ЕГН **********, да заплати на М.Х.Х., ЕГН **********,
на основание чл. 78 ГПК сумата 800 лв. (осемстотин
лева), представляваща разноски за въззивното производство.
Решението
подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.