Протокол по дело №587/2024 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 40
Дата: 11 февруари 2025 г. (в сила от 11 февруари 2025 г.)
Съдия: Румяна Иванова Панайотова-Станчева
Дело: 20245000500587
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 30 декември 2024 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 40
гр. Пловдив, 11.02.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
Сложи за разглеждане докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева
Въззивно гражданско дело № 20245000500587 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:40 часа се явиха:
Жалбоподателят ищец С. Н. Н., редовно призована, не се явява.
Представлява се от адв. С. К. и адв. В. В., упълномощени от по-рано.
За жалбоподателя ответник П на Р, редовно призована, се явява
прокурор А Я от А П П.
Адв. К.: Да се даде ход на делото.
Адв. В.: Също.
Прокурор Я: Да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се делото:
Постъпила е въззивна жалба вх. № 35656/31.10.2024 г. от П на Р против
Решение № 1224 от 25.10.2024 г., постановено по гр.д. № 377/2022 г. по описа
на Окръжен съд Пловдив, в частите му, с които е осъдена да заплати на С. Н.
Н. обезщетение от 20 000 лв. за неимуществени вреди, ведно със законна
лихва от 09.02.2022 г. и обезщетение за забавено изпълнение от 6088,89 лв. в
1
размер на законната лихва върху главницата за периода от 09.02.2019 г. до
08.02.2022 г.; обезщетение от 4000 лв. за имуществени вреди под формата на
разходи за адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва от
09.02.2022 г. и обезщетение за забавено изпълнение от 763,32 лв. в размер на
законната лихва върху главницата за периода от 09.02.2019 г. до 08.02.2022 г.;
обезщетение от 477,06 лв. за имуществени вреди под формата на пропуснати
ползи, ведно със законната лихва от 09.02.2022 г. В жалбата са изложени
конкретни доводи за неправилност на решението относно обезщетението за
неимуществени вреди, касаещи липсата на доказателства за настъпването на
такива, които да са в пряка причинно-следствена връзка с воденото
наказателно производство, както и свързани с поведението на ищеца Н., което,
според жалбоподателя, обосновава изключителна нейна вина за увреждането
по смисъла на чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ. Поддържа се и присъденото обезщетение
за неимуществени вреди да е в завишен размер, несъобразен с принципа на
справедливостта по чл. 52 от ЗЗД и неотговарящ на твърдените вреди, на
икономическия стандарт в страната и на съдебната практика по аналогични
случаи. Оспорват се присъдените обезщетения за имуществени вреди по
основание и размер, без да са изложени конкретни оплаквания. Претендира се
отмяна на решението в обжалваните осъдителни части, вкл. относно
присъдените разноски, евентуално за намаляване на размера на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди.
Против решението е подадена и въззивна жалба вх. № 36923 от
11.11.2024 г. от С. Н. Н. чрез пълномощниците й адв. В. В. и адв. С. К.. В
обстоятелствената част на същата е посочено то да се атакува в частите му, с
които е отхвърлен предявеният от нея иск за обезщетение за неимуществени
вреди за разликата над уважения размер от 20 000 лв. до пълния предявен от
40 000 лв., както и акцесорната претенция за обезщетение за забавено плащане
в размер на законната лихва върху главницата за периода от 15.02.2017 г. до
09.02.2019 г. и за размера над 6088,89 лв. до пълния предявен от 7633,32 лв.
Изложените оплаквания са относно размера на обезщетението за
неимуществени вреди като несъобразен с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и
установените по делото обстоятелства относно обема и характеристиките на
тези вреди, включително с оглед личността и социалния статус на увредената,
икономическите условия и стандарта на живот. Заявеният петитум е за отмяна
на решението в обжалваните му части и за уважаване на предявения иск за
2
обезщетение за неимуществени вреди в пълния му предявен размер от 40 000
лв., както и за присъждане на претендираните разноски от 2450 лв., по
отношение на които конкретни оплаквания не са изложени.
Депозирана е и молба-становище от жалбоподателката ищец на
20.01.2025 г., с която прави указаните й уточнения.
Адв. В.: Поддържаме въззивната жалба, заедно уточненията от молбата-
становище.
Оспорваме жалбата на Прокуратурата.
Доказателства няма да сочим.
Представям само договор за правна защита и съдействие и списък на
разноските.
Адв. К.: Поддържам подадената от нас въззивна жалба, ведно с
уточнението в молбата-становище.
Оспорвам жалбата на Прокуратурата на РБ като неоснователна.
Нямам искания за доказателства.
Прокурор Я: Поддържам жалбата на Прокуратурата единствено в
частта й, с която се претендира намаляване на размера на обезщетението.
Други доказателства по делото няма да сочим.
Съдът намира делото за изяснено и предвид липсата на искания за
доказателства от страните,
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА представения договор за правна защита и съдействие.
ПРИЛАГА представения списък на разноските.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
Адв. В.: Уважаеми апелативни съдии, подробно сме посочили във
въззивната жалба основанията, заради които считаме, че в обжалваната част
решението на Пловдивския окръжен съд е неправилно.
На първо място, по приложението на чл. 52 от ЗЗД, според нас, в
недостотъчна степен, на практика без съществени мотиви първостепенният
съд не е анализирал всички събрани доказателства, които сочат, според нас,
3
размера на неимуществените вреди, както сме ги определили в размера, в
който сме ги предявили с исковата молба от 40 000 лв., като сме съобразили
всички обсотятелства, най-вече здравословното състояние на доверителката
ни, това, че тя продължително време е живяла в страдание, затворила се е в
такава степен, че на практика е била лишена от контактите, които има, като се
има предвид, че тя е била публична личност. Това според нас считаме, че е
справедливия размер. Подробна е и практиката на ВКС, още от
постановлението от 1968 г., в което е имал предвид, че когато подобни
обстоятелства слведва да се обсъждат, те трябва да бъдат анализирани, а не
просто да се заключи, че се определя по справедливост размера на
обезщетението. По тази причина ние считаме, че решението е неправилно.
Затова ще ви моля решението да бъде изменено и да се присъди на
доверителката ни обезщетение в пълния претендиран размер, като ни се
присъдят и разноските съобразно представения списък и направеното
уточнение в молбата-становище.
Адв. К.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам изцяло подадената от
нас въззивна жалба по съображенията, изложени в нея и допълнени днес от
колегата В..
Ще започна с това, което улеснява днешните ни пледоарии –
ограниченото поддържане на жалбата на прокуратурата. С пълно основание тя
не се поддържа в първата му част относно неоснователността на предявения
иск. В подадената жалба са изтъкнати съображения, че едва ли не не трябвало
да се уважава иска заради това, че имало квази престъпление, извършено от
доверителката ми. Дава се пример с един свидетел, който установувал как
докато на съобвиняемия се предавала някаква сума, тя била в същото време в
съда и това било аргумент, че тя е съпричастна. Имаме си чисто и просто
тълкуване на понятието влязла в сила присъда, няма средно, няма квази
положение. В това отношение сме абсолютно улеснени. Няма защо да се
противопоставяме на това развито разбиране за виновно поведение на нашата
доверителка.

Всъщност основното ни и единствено оплакване е, че несправедливо е
обезщетена с първоинстанционното решение. Предявеният размер от 40 000
4
лв. в никакъв случай не е прекомерен. Следва размерът на обезщетението и
това какви щети може да репарира да се съобразява и с всички процеси,
развиващи се в страната, вкл. тежките инфлационни процеси през тези години,
така че сумата от от 40 000 лв., която е претендирана е за /36 плюс 7/ 43
месеца липса на каквото и да е човешко спокойствие и човешки сън. Това е
установено от нашите свидетели - как й се е отразило това, че тя е обвиняема,
подсъдима – нещо твърде нечовешко, което говори, че не можем да разчитаме,
че с една сума от 20 000 лв. претърпените от нея вреди и морални страдания
може да бъдат обезщетени. Това е сума, която в момента се приближава до
двумесечните възнаграждения на едни по-високопоставени държавни
служители или на народните избраници, така че размерът на обезщетението е
силно занижен и ние пледираме вие с вашето решение да поправите това, като
уважите изцяло предявения иск, което ще бъде единствения справедлив
отговор на действително претърпаните вреди от нашата доверителка.
Моля в този смисъл да се произнесете и ни присъдите разноски, като
направите разбира се корекция съобразно размера, който ще определите.
Прокурор Я: Уважаеми апелативни съдии, по отношеине на първата
част от претенцията на колегата от О п и която не поддържам, мога да
отбележа два факта. Първият е, че няма спор, че делото, което е било водено
срещу ищцата, е приключило с оправдателна присъда, което очевидно води до
настъпване на съответните предпоставки за нейното обезщетяване за
претърпените от нея неимуществени вреди от такова незаконно обвинение.
Що се касае до позоваването на нормата на чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ няма
никакви доказателства, които да сочат за някакво съпричиняване от страна на
ищцата, за да се поддържа и претендира подобна хипотеза.
Поддържам обаче претенцията за намаляване на размера на
обезщетението, който считам за завишен. Касае се за най-обикновено дело от
наказателен характер за престъпление измама, в което няма нищо необичайно,
за да се претендира по-висок, дори от присъдения, размер на обезщетение. Аз
ситам, че с оглед практиката на съдилищата по подобен род дела, и този
размер е силно завишен. Касае се на първо място за наказателно преследване,
което, с оглед на това, че е приключило в съдебна фаза за около 3 години, сочи,
че е приключило в един изключиелно разумен срок. По отношение на ищцата
не са били предприети някакви интензивни мерки за процесуална принуда – тя
5
не е била задържана по делото, поради което не може да се претендира за
някакви изключителни вреди и такива дълбоки страдания, върху които се
акцентира от страна на нейните процесуални представители, поради което и
считам, че в конкретния случай, отчитайки, че по отношение на нея няма
обвинение за деяние по длъжностно качество, т.е. считам, че размерът на
обезщетението следва да бъде намален, което според моето скромно
разбиране за справедливост е това намаляване да бъде с между 1/2 и 1/3 от
присъдения от първата инстанция размер.
Приключвайки моето изказване по темата, ще отбележа, че в случая се
претендира и да има връзка между моментното здравословно състояние и
наказателния процес. Не е спорно, изяснено е по делото, че здравословните
проблеми са от преди обвинението, но най-важното е, че за възможността това
наказателно преследване впоследстиве да е представлявало някаква бариера
за по-добра реакция на организма срещу заболяването, експертите говорят
единствено само като за някаква възможност, т.е. няма как по презумция,
която е както възможна, така и невъзможна, да се претендира това да послужи
като обстоятелство, което да влияе върху размера на обезщетението, тъй като
вашето решение в случая ще почива на предположения, а не на установени
факти.
Съдът обяви, че ще се произнесе в законния едномесечен срок, считано
от днес, т.е. до 10.03.2025 г.

Протоколът изготвен в с. з.
Заседанието се закри в 10:00 часа.

Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6