Р Е Ш Е Н И Е
№ 593 11.04.2018г. гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд
ХVІ граждански
състав
На дванадесети март
две хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Силвия Петрова
при секретар Марина
Димова,
като разгледа
докладваното от съдията Петрова
гражданско дело № 7631
по описа на Бургаски районен съд за 2017 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
от „СЪСТЕЙНЪБЪЛ БИЗНЕС СОЛЮШЪНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България“ № 81, вх.Б, ет.1, представлявано от С.Х.Б.и
Г.Н.П., съдебен адрес:*** - адвокат К.К., против К.Т.Г., ЕГН ********** с
адрес: ***, с която се иска от съда да приеме за установено по отношение на
ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 70,80 лева – главница по договор за продажба на изплащане № *********/05.05.2015г.,
сключен с „Мобилтел“ ЕАД и сумата от 2,93 лева - мораторна лихва за периода 10.02.2017г. -
16.06.2017г., ведно със законната лихва считано от подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение – 19.06.2017г. до окончателното
плащане, за което е издадена заповед № 2545 от 21.06.2017г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4266/2017г. по описа на Бургаски
районен съд, както и осъждане на ответника да заплати направените разноски по
делото, както и разноските направени по ч.гр.д № 4266/2017г. на БРС. Ангажират
се доказателства.
Твърденията
са, че на 07.11.2014г. между „Мобилтел“ ЕАД и ищеца „Състейнъбъл бизнес
солюшънс“ АД е сключен договор, по силата на който „Състейнъбъл бизнес
солюшънс“ АД се е задължил в качеството си на поръчител да обезпечи
задълженията на абонати, сключили с „Мобилтел” ЕАД договори за продажба на
изплащане. На 05.05.2015г. между „Мобилтел“ ЕАД и ответника К.Т.Г. бил сключен
договор за продажба на изплащане № *********, с който купувачът е закупил
устройство Lenovo А536 DS Black със сериен номер: 866566029171793, като се е
задължил да заплати на „Мобилтел“ ЕАД сумата от 70,80 лева, съобразно
погасителния план към договора. В договора за продажба страните договорили, че
продавачът има право да обезпечи вземанията си по договора с поръчителство от
трета страна. Поради неплащане в срок договорът между „Мобилтел“ ЕАД и К.Т.Г.
бил прекратен предсрочно по право, като непогасените вноски до края на срока на
договора за продажба на изплащане са станали предсрочно изискуеми на основание
чл.12.3 от същия. На основание чл.143 от ЗЗД и чл.2.2.4. от договора от
07.11.2014г. „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД в качеството си на поръчител
уведомил ответника, че ще изпълни вместо него задължението му към „Мобилтел“
ЕАД. На 10.02.2017г. „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД заплатил на „Мобилтел“
ЕАД сумата от 70,80 лева,
представляваща дължимите и изискуеми вноски от К.Т.Г. по договора за продажба
на изплащане от 05.05.2015г.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва иска по основание и по размер. Съгласно т. II от договора задължението на поръчителя (в случая ищеца) ще възникне за вземане на „Мобилтел“ ЕАД срещу потребител, само ако предварително ищеца е извършил кредитен скоринг за същия потребител. Ищецът не представя доказателства, че е извършил тази дейност по отношение на ответника за дружеството - „Мобилтел“ ЕАД. Счита, че по отношение на ответника не е възникнало правото и съответно задължението на ищеца да гарантира евентуално възникналите задължения на ответника (т. 3 във вр. с т. 6.4. от договора). Сочи че, ответникът не попада в нито една от изброените характеристики за „потребител“, в т. I „Определения“ от представения договор с комплексен предмет от 07.11.2014г., тъй като е клиент на „Мобилтел“ ЕАД от повече от 6 месеца, следователно не попада в обхвата на предмета на дейност на договора, сключен между ищцовото дружество и „Мобилтел“ ЕАД. Оспорва твърдението на ищеца, че преди встъпване в правата на кредитора „Мобилтел“ ЕАД е изпълнил условието да уведоми предварително ответника, съгласно чл. 143 от ЗЗД и т. 2.2.4 от договора. Твърди, че до ответника не е пристигнало уведомлението от ищцовото дружество и не е спазено законовото и договорното условие за това. Ответникът не дължи плащане на кредитора „Мобилтел“ ЕАД, тъй като веднага след разваляне на договора от 05.05.2015г., сключен между него и мобилния оператор, ответникът е върнал апарата на изплащане, поради което счита, че не дължи останалите вноски за него. Счита иска за неоснователен, тъй като ищеца черпи правата си от един прекратен договор. Договорът се прекратява с изтичането на уговорения срок, или считано от 07.11.2015г. С тези мотиви моли за отхвърляне на иска и претендира разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, и като
съобрази становищата на страните и
приложимия закон, съдът прие следното от фактическа и правна страна:
Предявените искове са с правно основание чл.
422 от ГПК, във вр. чл.143, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, като същите са
допустими.
Не е спорно по делото и от представените писмени доказателства се
установява, че на 05.05.2015г., между „Мобилтел” ЕАД и ответника К.Т.Г. е бил
сключен договор за продажба на изплащане № *********, с първоначална вноска от 5.90
лева и месечни вноски общо 135.69 лева, на обща стойност 141.59 лева, за срок
от 23 месеца, считано от датата на подписването му, по силата на който ответникът
е придобил собствеността върху апарат Lenovo А536 DS Black със сериен номер:
866566029171793. Страните са постигнали съгласие продажна цена да бъде
заплатена по погасителен план към договора. Ответникът не оспорва, че е получил
мобилното устройство, но твърди, че след разваляне на договора от 05.05.2015г.,
сключен между него и мобилния оператор е върнал апарата на изплащане. В чл. 6
от договора за продажба е предвидено, че първоначалната вноска се заплаща от
купувача при предаването на вещта, а всяка следваща месечна вноска – в
сроковете за плащане на сумите по месечните фактури, издавани за ползвани
услуги по договора за услуги. Съгласно чл.9.1.2 от договора продавачът има
право да обезпечи с поръчителство от трета страна вземанията си по договора за
продажба на изплащане от купувача. Според чл.12, т.3 от договора при неплащане в
срок на най-малко 2 последователни месечни вноски от страна на купувача, продавачът
може да прекрати договора като всички дължими до края на срока на договора суми
стават изискуеми от датата на издаване на съответната фактура.
Съгласно договор от 07.11.2014г. „Мобилтел“ ЕАД, ЕИК ********* възложило на ищеца „СЪСТЕЙНЪБЪЛ БИЗНЕС
СОЛЮШЪНС“ АД /СБС/ да извършва кредитен скоринг на потребители на „Мобилтел“
ЕАД, с цел сключване на договори за продажба на изплащане между потребителите и
мобилния оператор в зависимост от изготвената кредитна оценка и кредитен лимит,
както и гарантиране чрез поръчителство на вземанията на оператора от абонатите,
които са страни по договорите за продажба на изплащане, сключени въз основа на
скоринг и одобрение от СБС, до размера на кредитния лимит. Кредитният скоринг
се състои в извършване на кредитна оценка, която включва предоставяне на
становище от страна на ищеца - одобрение или неодобрение на потребител като
подходящ за сключване на договор за продажба на изплащане с „Мобилтел“ ЕАД. Не
се споделят от съда доводите на ответника, че в процесния период ищцовото
дружество не е било в договорни отношения с мобилния оператор. Недоказано
остана и твърдението, че ответникът не е имал качеството на „нов абонат”, поради
което ищцовото дружество не е трябвало да извършва скоринг /проучване/ и да
дава съгласие за сключване на такъв договор. Съгласно договора от 07.11.2014г.,
реализиране на отговорността на поръчителя започва при спиране достъпа на
абоната до мрежата в резултат на просрочено плащане по договор за продажба на
изплащане, сключен с „Мобилтел“ ЕАД въз основа на одобрение от ищеца, за всички
случаи с просрочени задължения, по които са изтекли повече от 30 дни след
спирането чрез предоставяне на справка за съответните просрочени плащания по
съответните договори за продажба на изплащане. Видно от Анекс от 08.10.2015г.
към договора от 07.11.2014г., „Мобилтел“ ЕАД е упълномощил ищеца „СЪСТЕЙНЪБЪЛ
БИЗНЕС СОЛЮШЪНС“ АД да изпраща писмени уведомления на абонатите от името на
мобилния оператор, с които да ги информира относно разваляне на сключените с
тях договори за продажба на изплащане и настъпила предсрочна изискуемостта на задълженията
им по тези договори, както и да ги покани да платят дължимите суми на „Мобилтел“
ЕАД.
По делото не е представен препис от издадената от „Мобилтел“ ЕАД фактура,
с която „Мобилтел“ ЕАД е осчетоводил
предсрочно остатъчните задълженията на ответника по договора за продажба на
изплащане, дължими до края на срока на договора, но е представено уведомление
по т.2.2.6 от договора от 07.11.2014г., с което мобилният оператор потвърждава
за извършено плащане към „Мобилтел“ ЕАД на 10.02.2017г. от „СЪСТЕЙНЪБЪЛ БИЗНЕС
СОЛЮШЪНС“ АД в качеството му на поръчител по условията на договор от
07.11.2014г. на сумата от 70.80 лева, представляваща просрочено задължение по
договор за продажба на изплащане № ********* от 05.05.2015г., като длъжник по
договора е К.Т.Г..
От представения препис от уведомление
по чл.143 от ЗЗД /стр. 61 от делото/ се установява, че ищецът в качеството си
на поръчител е уведомил длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на
неплатените вноски по погасителния план и предстоящото плащане от страна на
поръчителя за погасяване на задължението към „Мобилтел“ ЕАД, като от приетия
препис от известие за доставяне е видно, че на 29.12.2016г. уведомлението е
получено от С.Г. – син на ответника на адрес: ***. Същият е разпитан по делото
в качеството му на свидетел. Заявява, че на този адрес е получавал документи за
баща си К.Г., който не живее във България и винаги го е уведомявал. При
предявяване на уведомлението
по чл.143 от ЗЗД, свид. Г. не помни да е получавал документа и счита, че би
заплатил тази сума в размер на 70,80 лева, ако го е видял. Съдът намира
показанията на свидетеля в тази част за колебливи, доколкото същият не е
категоричен в заявеното, поради което направените в отговора оспорвания, че
уведомление не е получено от ответника останаха недоказани. Ето защо, съдът
приема, че ищецът е надлежно уведомен и уведомлението е породило правно
действие. Свид. Г. посочва още, че от
баща си знае, че апаратът е бил върнал на оператора, тъй като с устройството е
имало проблем. Свидетелят не е присъствал на предаването на устройството, а писмени
доказателства в тази насока не са ангажирани.
Съгласно разпоредбата на чл.143,
ал. 1 от ЗЗД, поръчителят, който е изпълнил задължението, може да иска от
длъжника главницата, лихвите и разноските, които е направил, след като го е
уведомил за предявения срещу него иск, като той има право и на законната лихва
върху заплатените суми от деня на плащането.
Безспорно се установи, че задължението
на ответника към „Мобилтел“ ЕАД за разсрочено изплащане на цената на Lenovo
А536 DS Black със сериен номер: 866566029171793, е обезпечено с поръчителството
на ищеца. С оглед отрицателния характер на твърдението, че вноските по
разсрочената цена на апарата, получен от ответника не са заплатени, в тежест на
същия бе да установи погасяване на задължението, като доказателства в тази
насока не бяха ангажирани. С оглед изложеното и събраните писмени доказателства
се налага извода, че ответникът е преустановил плащанията и задължението му е
станало изцяло предсрочно изискуемо. Ето защо и предвид продължаващото
неизпълнение са настъпили предпоставките за реализиране на отговорността на
поръчителя-ищец. Съдът намира, че по делото се установява валидно възникнало правоотношение
по договор за поръчителство, в изпълнение на което ищецът е заплатил на мобилния
оператор сумата от 70,80 лева. Налице са предпоставките за ангажиране
отговорността на ответника - изпълнено
от поръчителя изискуемо задължение
на ответника. Съгласно чл.143 от ЗЗД платилият поръчител може да иска от длъжника главницата, лихвите и
разноските, които е направил. Предвид на изложеното съдът намира, че са изпълнени
предпоставките на чл.143 от ЗЗД и ищецът има право да получи от ответника, това
което е платил в изпълнение на задължението на главния длъжник. Ответникът,
чиято е тежестта да установи, че е погасил задължението си към поръчителя, не
ангажира доказателства за изпълнение на задължението си към платилия поръчител за
заплащане на претендираната сума. Ето защо исковата претенция се явява
установена по основание и размер. Ответникът дължи на ищеца лихва за забава
върху заплатената сума от деня на плащането, съгласно чл. 143, ал.1, изр.2 от ЗЗД от 10.02.2017г. до 16.06.2017г. в
размер на 2,93 лева. Поради неизпълнение на ответника своевременно да заплаща
погасителните вноски от продажната цена и нейното изплащане от поръчителя
„Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД, главният и акцесорният иск за лихва по
делото, като основателни и доказани следва да бъдат уважени изцяло.
С оглед изхода на делото, в съответствие с направеното
искане и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в тежест на ответната страна следва
да бъде възложено заплащането на направените от ищеца разноски по делото,
съобразно представените доказателства по делото за извършването им, в размер на
435 лева, от които 75 лева за внесена държавна такса и 360 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение. Съгласно указанията, дадени в т. 12 от Тълкувателно
решение от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. ОСГТК на ВКС, съдът следва да се
произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство,
които възлизат на 385 лева, от които 25 лева държавна такса за производството и
360 лева адвокатско възнаграждение. В заключение, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца съдебно – деловодни разноски в общ размер на 820
лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо ответника К.Т.Г., ЕГН ********** с адрес: ***, че в полза на ищеца „СЪСТЕЙНЪБЪЛ БИЗНЕС СОЛЮШЪНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 81, вх.Б, ет.1, представлявано от С.Х.Б.и Г.Н.П., съществува вземане по ч.гр.д. № 4266 от 2017г. по описа на БРС, за което е издадена заповед № 2545 от 21.06.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, за сумата от 70,80 лева /седемдесет лева и осемдесет стотинки/, представляваща главница по договор за продажба на изплащане № *********/05.05.2015г., сключен с „Мобилтел“ ЕАД и сумата от 2,93 лева /два лева и деветдесет и три стотинки/ - мораторна лихва за периода 10.02.2017г. - 16.06.2017г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане.
ОСЪЖДА К.Т.Г., ЕГН ********** с адрес: ***, да заплати на „СЪСТЕЙНЪБЪЛ БИЗНЕС СОЛЮШЪНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 81, вх.Б, ет.1, представлявано от С.Х.Б.и Г.Н.П., сумата от в размер на 435 лева (четиристотин тридесет и пет лева), представляваща съдебно-деловодни разноски по гр. д. № 7631/2017г. и 385 лева (триста осемдесет и пет лева) разноски по частно гражданско дело № 4266/2017г. по описа на Бургаския районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:п/ не се чете/
Вярно с оригинала! МД